№ 2503
гр. Варна, 20.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20243100501140 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 68 срещу решение № 870/15.03.2024 год., постановено по гр.д. №
16510/2022 год. на ВРС – 17-ти състав, с което е въззивникът е ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. Ю.,
ЕГН **********, с адрес: с. Г. К., общ. В. д., сумата от 1 101,38 лв. /хиляда сто и един лева и
тридесет и осем стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на капак преден, калник преден
ляв, врата предна лява, врата задна лява, калник заден ляв, причинени в резултат на
настъпило на 12.07.2021 г. застрахователно събитие по Договор № 0312200340015776 от
17.07.2020 г. за застраховка „Каско“ на л.а. „Мерцедес Ц 200 ЦДИ", с per. № * **** **, на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
/16.12.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и за разноски.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е постановено в нарушение на
процесуалния и материалния закон, както и че е необосновано. Първото оплакване е
относно начина на определяне на застрахователно обезщетение, като въззивникът счита, че
неговият размер следва да бъде определен съгласно Методиката на дружеството. Позовава
се на отправеното от ищеца /въззиваем/ искане за оценка на вреди, в която сам е поискал
обезщетението за бъда определено по експертна оценка съгласно Методиката и ОУ на
застрахователя, с които същият е декларирал, че е запознат. На следващо място, се твърди,
че съдът неправилно е възприел посочените средни пазарни цени за ремонт в допусната
повторна САЕ. Излага се, че същото е оспорено от ответника поради неговата
необоснованост. Сочи се, че в депозираното заключение средната пазарна цена на труда и на
боята са силно завишени, както и се оспорва методът, въз основа на който е определената
средната пазарна цена. В допълнение, вещото лице не е представило данните, изпратени от
процесните сервизи, за което са издадени съдебни удостоверения, което е достатъчно
основание да възникне съмнение за неговата правилност. Заключава се, че заключението,
въз основа на което първоинстанционния съд, е градил изводите си, не е изготвено при
извършване на задълбочено проучване на пазара към момента на настъпване на
застрахователното събитие, нито е извършена калкулация на стойността на ремонта
1
съгласно събраната информация. Обективира искане за назначаване на повторна САТЕ като
настоява за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения иск, ведно с
присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Като развива доводи за неоснователността й и неприложимост на
Методиката на застрахователя, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение,
ведно с присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
По допустимостта на обжалването:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговаря на изискванията по чл. 260 от ГПК –
подадена е в срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа
необходимите реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК. Дължимата авансово държавна
такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с
права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По доказателствените искания:
Разпоредбата на чл.266 от ГПК въвежда забрана във въззивното производство да се
твърдят нови обстоятелства, да се сочат и представят доказателства, които страните са могли
да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Такива, съгласно ал.2
на цитираната норма, са допустими, когато страните твърдят нови обстоятелства и сочат и
представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до
подаване на жалбата съответно в срока за отговор и/или твърдят нововъзникнали след
подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които
са от значение за делото, респективно допустимо е да посочат и представят доказателства за
последните.
Видно, обективираното с отговора на въззивната жалба доказателствено искане
/провеждане на повторна САТЕ/ не е от коментирания характер, а е обосновано с позоваване
на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, подведимо към
разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК, обуславяща допустимост на исканото доказателство
при наличието на такова. Настоящият състав на ВОС обаче, съобразявайки процесуалното
поведение на страните и произнасянията на съда, намира, че такова не е налице. По искане
на страните в хода на първоинстанционното производство е назначена САЕ, която е
оспорена от ответника – сега въззивник и по негово искане е допусната допълнителна САЕ
по т.1 от първоначално поставената задача. Именно последната е и предмет на поредно
оспорване от страна на въззивника, но видно от материалите по първоинстанционното дело
твърденията му не са съответни на проявеното от него в хода на първоинстанционното
производство процесуално поведение. Действително, в депозирана молба ответникът е
поставил въпроси към вещото лице, изготвило допълнителната САТЕ, както и е изложил
доводи за нейната необоснованост, но последните не са били съчетани с искане за
провеждане на повторна експертиза. В контекста на изложеното, липсва допуснато от съда
процесуално нарушение, свързано с отказ за събиране на допустимо и относимо
доказателство и налагащо събирането им в настоящото производство поради горното.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК,
СЪДЪТ
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 срещу решение № 870/15.03.2024 год.,
постановено по гр.д. № 16510/2022 год. на ВРС – 17-ти състав, с което е въззивникът е ДА
ЗАПЛАТИ на С. Р. Ю., ЕГН **********, с адрес: с. Г. К., общ. В. д., сумата от 1 101,38 лв.
/хиляда сто и един лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на капак преден, калник преден ляв, врата предна лява, врата задна лява, калник заден ляв,
причинени в резултат на настъпило на 12.07.2021 г. застрахователно събитие по Договор №
0312200340015776 от 17.07.2020 г. за застраховка „Каско“ на л.а. „Мерцедес Ц 200 ЦДИ", с
per. № * **** **, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба /16.12.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и за
разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното във въззивната жалба искане за
провеждане на повторна съдебно автотехническа експертиза.
НАСРОЧВА производството по възз.гр.д. 1140/2024 год. на ВОС за 19.09.2024 год.
от 11.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, а на въззивника се връчи препис от
постъпилия писмен отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3