Р
Е Ш Е Н И Е
№
235
Плевен,
04.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, първи състав, в публично съдебно заседание на десети април през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при
секретар Венера Мушакова изслуша докладваното от съдията Дилова адм. дело № 200 по описа на Административен
съд - Плевен за 2023 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 172, ал. 5
от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/.
Производството
по делото е образувано по жалба подадена от С.Л.М. ЕГН ********** *** чрез адв.
Н. Я. против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0256-000006/06.02.2023 г. издадена от Полицейски инспектор към ОД на МВР,
РУ Д.Митрополия, с която на оспорващия е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. "б‘ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно 540 дни.
В
жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Посочва, се че за визираното в
обжалваната заповед нарушение от С.М., е
образувано НОХД № 364 по описа за 2023
г. на Районен съд – Плевен, от който е видно че съдът на основание чл. 382, ал.
7, вр. с чл. 24, ал. 3 НПК е одобрил постигнатото споразумение между Районна
прокуратура и С.М., за осъществено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като
на основание чл. 373 г, вр. с чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е определил и
наложил на жалбоподателя С.М. наказание "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца, считано от датата на фактическото отнемане на СУМПС 05.02.2023г.
Излага доводи, че за извършеното
нарушение, което се явява и престъпление
е налице реализиране на предвидената от
НК наказателна отговорност, като наказателното производство водено срещу него е
приключило със съдебен акт, който е влязъл в сила. Излага доводи, че е
недопустимо дублирането на две наказателни процедури за едно и също деяние, с
оглед обстоятелството че наказателната отговорност поглъща административната, в
който смисъл е и ТР № 3/22.12.2015г. на ВС, поради което издадената заповед за
прилагане на ПАМ се явява незаконосъобразна.Прави искане да се отмени оспорената заповед за прилагане на ПАМ като
незаконосъобразна.Претендира разноски.
Ответникът
– Полицейски инспектор към ОД на МВР Плевен, РУ Д. Митрополия редовно призован
се явява в съдебно заседание и изразява становище, че не е уведомен за решението
на съда, че лицето има влязла в сила присъда, с която има вече определено
наказание- лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 м. Изразява становище, че когато се определя
срокът на ПАМ се налага за максимален срок, за да може да приключи наказателното
производство.
Съдът
като съобрази представените по делото доказателства, становищата на страните и
закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок при
наличието на правен интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
По
делото е представен АУАН № 850754 издаден на 05.02.2023г. от В.Т.- мл.
автоконтрольор при ОД на МВР Плевен, РУ Д.Митрополия, от който е видно че на
04.02.2023г. в 23.00 ч. С.М., като водач
на МПС-*****, 1,6 с рег.№ *****, в с. Ореховица, ул.“Ал.Стамболийски“ до № 47,
с посока на движение към улица „Отец Паисий“, управлява собствения си лек
автомобил ***** с рег.№ *****, като извършва следното : При движене с
несъобразена скорост с пътните условия, силен снеговалеж и мокра пътна настилка
губи контрол над автомобила, преминава в лентата за насрещно движение, удря
паркираният лек автомобил „*****“ с рег.№ *****, след което се обръща по таван
и удря друг паркиран автомобил „***** с рег. № *****, като реализира ПТП с
материални щети по автомобилите. Управлява горепосоченото МПС под въздействието
с алкохол установено по надлежния ред с техническо средство дрегер алкотест
7510 с фабричен номер ARM0766, който на 05.02.2023г. е отчел положителен
резултат 2,06 в издишания от водача
въздух.Издаден е талон за изследване, с което е виновно нарушил чл.20 ал.2 от
ЗДВП- водачът не избира скоростта на движение , съобразно атмосферните условия,
релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др.
обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност
за движението.ПТП от ЗДвП, и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП-управлява МПС
с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред от ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадена оспорената Заповед
за налагане на ПАМ № 23-026-000006, затова че на 04.02.2023 г. около 23. 00 ч. в с.Ореховица,
като водач на МПС-*****, 1,6 с рег.№ *****, в с. Ореховица,
ул.“Ал.Стамболийски“ до № 47, с посока на движение към улица „Отец Паисий“,
като водач управлява собствения си лек автомобил ***** с рег.№ *****, като
извършва следното : При движене с несъобразена скорост с пътните условия, силен
снеговалеж и мокра пътна настилка губи контрол над автомобила, преминава в
лентата за насрещно движение, удря паркираният лек автомобил „*****“ с рег.№ *****,
след което се обръща по таван и удря друг паркиран автомобил „***** с рег. № *****,
като реализира ПТП с материални щети по автомобилите. Управлява горепосоченото
МПС под въздействието с алкохол установено по надлежния ред с техническо
средство дрегер алкотест 7510 с фабричен номер ARM0766, който на 05.02.2023г.
е отчел положителен резултат от 2,06 в издишания въздух, нарушение по чл.20
ал.2 от ЗДВП и по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради което на основание по чл. 171, т. 1, б. "б‘ от ЗДвП е
постановено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца, а именно 540 дни.
По
делото е представена мотивирана резолюция, от която е видно че
административнонаказателното производство е прекратено, поради това че деянието
съставлява престъпление по чл. 343 б ал.1 от НК.
От
представеното по делото определение по НОХД 364/2023г. е видно, че ПлРС на осн.
чл. 283 от НК е одобрил споразумение, с което С.Л.М. е признат за виновен затова,
че на 04.02.2023г. в с. Ореховица е управлявал МПС – лек автомобил „*****“
рег.№ *****, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно
2,06 на хиляда, установено по надлежния ред- престъпление по чл. 343 б ал.1 от НК. Видно от одобреното споразумение, че на С. М. е на осн. чл. 343 б ал.1, вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което
на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 6 м. На осн. чл.
343г от НК подсъдимия С.М. на осн. чл. 37 ал.1 т.7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, считано от датата на фактическото отнемане на СУМПС-05.02.2023г.
Със Заповед №
317з-2561/04.07.2022 г. на директора на ОД на МВР – Плевен е делегирана
компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което същата се приема за издадена от компетентен
орган.
Заповедта
за налагане на ПАМ е издадена в писмена форма и съдържа всички законово
изискуеми реквизити.
Правното
основание за налагане на принудителната административна мярка е чл. 171, т. 1 б.
б от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба в релевантната за спора редакция "За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се предприемат следните принудителни
административни мерки: временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи за срок от 6 месеца до една година.
Волеизявлението
за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по
реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка
за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от правоспособен водач на МПС съответно на хипотезата на
правната норма административно нарушение, което се установява с акт за
административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица,
като съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до
доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване
на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия. В
случая АУАН и редовно съставен – от длъжностно лице в кръга на правомощията му,
при подробно описана фактическа обстановка и при правилна правна квалификация
на констатираното релевантно за настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а
именно чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия нормативен акт. При съставянето на АУАН не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
поради което същият служи като основание за издаване на Заповед по реда на чл.
171, т.1 б. „б“ от ЗДвП за налагане на жалбоподателя на принудителната
административна мярка "временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса
за отговорността, но за не повече от 18 месеца ". По делото не се спори, че при извършената
проверка е установено, че пробата за алкохол на жалбоподателя е положителна-
над 0, 5 на хиляда ( 2,60%). Жалбоподателят не е оспорил резултатите от
изследването.От представеното по делото Споразумение, имащо характер на влязла
в сила присъда /чл. 383, ал. 1 от НПК/, се установява и извършеното от
жалбоподателя престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК – а именно управлението на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, конкретно в случая –
2, 60 на хиляда, установено по надлежния за това ред.
Във
връзка с изложеното следва да се приеме, че ответникът е доказал по несъмнен
начин наличието на условията, с възникването на които относимата правна норма в
случаи като процесния, свързва настъпването на определени правни последици,
изразяващи се във временно отнемане свидетелството за управление на МПС.
Съдът
намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. При прилагане
на разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП административният орган действа при
условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на
фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в
случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи
принудителната административна мярка или не, а е длъжен да издаде административен
акт с указаното от закона съдържание. Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че процесната мярка има двояко значение - същата е от превантивен
характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена
към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение
по смисъла на специалния закон, а именно управление на МПС след употреба на
алкохол. Що се касае до единственото възраженията на жалбоподателя, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като е налице постановен съдебен акт по НОХД
364/2023 г. на ПРС и така се налагат две наказания за едно и също деяние, съдът
намира същото за неоснователно.
Съобразно
нормата на чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед на това и
в съответствие с цитираната разпоредба, при преценяване на законосъобразността
на оспорената заповед не са относими към предмета на спора, настъпилите след
издаване на заповедта факти, какъвто е в случая одобряването на споразумение от
наказателния съд. Към датата на издаване
на обжалваната заповед, не е имало влязъл м сила съдебен акт, с който да е
одобрено споразумението за прекратяване на наказателното производство. Отделно
от това двете производства са независими и отделни едно от друго. Целта на
мярката се определя към момента на налагането й. Последващи факти не се
отразяват върху материалната законосъобразност на същата, нито обосновават
извод за липса на преследваната от закона цел.
ПАМ
е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно
наказание, арг.: чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН. Производството по налагане на ПАМ е
самостоятелно производство. В случая се касае за отделни самостоятелни
производства по налагане на ПАМ и по ангажиране отговорността на водач на МПС
за шофиране след употреба на алкохол. Ангажирането на административно - наказателната
или наказателна отговорност на водача за допуснатото нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП, респ. - наказателната му отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК е
неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 2а ЗДвП.
Прилагането
на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на
режима на ЗАНН. Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид
административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида
принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II,
и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага
диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за
реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на конкретно
правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е
утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на
предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК.
Всъщност
целта на тази мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца
да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява
административно наказание. Именно затова тя се прилага незaвисимо от
реализиране било то на административно-наказателната отговорност на дееца, било
то – на наказателната му такава /а в случая последната е и реализирана за
деянието по чл. 343б от НК/.
В
този смисъл е и неприложимо ТР № 3/22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК
на ВКС, съгласно което за едно деяние извършителят не може да носи едновременно
наказателна и административнонаказателна отговорност. В мотивите на цитираното
ТР е посочено, че наличието на наказателно производство за същото деяние
съставлява абсолютна пречка по чл. 33 от ЗАНН за образуване и развитие на
административнонаказателното производство и обуславя липса на материална
компетентност на административнонаказващия орган.
Когато
деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното и точно
прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно
нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като
административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако
деянието не представлява престъпление. Действително не може да се ангажира
едновременно административно-наказателна и наказателна отговорност спрямо едно
и също лице за същото деяние. В случая обаче, както се посочи по-горе
наложената с процесната заповед ПАМ не съставлява административнонаказателна
санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. Процесната принудителна
административна мярка не цели да санкционира/ накаже нарушителя, а чрез
неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат
- подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя
на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни
инциденти участници в движението. Това въздейства върху субекта, е преценено от
законодателят като превенция срещу извършването на определен вид
правонарушения.
В
крайна сметка конкретните цели на процесната принудителна административна мярка
са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по
пътищата, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за
подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на
пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти
участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за
подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за
периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на
Министерския съвет.
С
оглед изложеното, съдът намира че процесната принудителна административна мярка
е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от
закона форма, в съответствие с приложимите процесуални правила,
материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу оспорената
заповед следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата подадена от С.Л.М. ЕГН **********, чрез адв. Н.Я., против заповед за
прилагане на ПАМ № 23-0256-000006/06.02.2023 г. издадена от Полицейски
инспектор към ОД на МВР, РУ Д.Митрополия, с която на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б‘ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :