№ 414
гр. София, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г в закрито заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
Членове:Гергана Коюмджиева
Биляна Магделинова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско
дело № 20211100510965 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗАД „Б.В.И.Г.“, като длъжник по изп.д. №
20218600401119 срещу постановление от 27.07.2021г. на ЧСИ В.М. с рег.№ 860 от КЧСИ с
район на действие СГС, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател
да бъде намален по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатския хонорар в полза на взискателя по
изпълнителното дело от 2 870лв. на 200лв. Твърди, че в случая претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност
на делото и факта, че не са извършени от процесуалния представител действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане.
Взискателят, редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК не
изразява становище.
ЧСИ В.М. с рег.№ 860 от КЧСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК
за обжалваните действия, сочи, че жалбата е неоснователна.
След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият съд
намира за установено следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ,
който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на
изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима. Разгледана по същество,
1
тя е основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20218600401119 срещу постановление от 27.07.2021г. на ЧСИ
В.М. с рег.№ 860 от КЧСИ с район на действие СГС е образувано въз основа на молба с вх.
№ 43656/20.07.2021г. от Я. Т.Л., К.А.К. и Г.Ж.Г., чрез адв. П.К., към която е представен
оригинал на Изпълнителен лист от 15.07.2021г. издаден от Софийски градски съд, въз
основа на Решение № 2707 от 29.04.2020г. постановено по гр. дело № 5762/2018г. по описа
на СГС. По силата на така посочения изпълнителен лист длъжникът е осъден да заплати на
взискателите следните суми:
на Я. Т.Л. – 65 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 01.12.2016г., както и сумата от 1 786.68 лева – обезщетение за
имуществени вреди, причинени от същото ПТП, заедно със законната лихва върху
посочените суми от 27.03.2017г. до окончателното изплащане;
на К.А.К. – 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 01.12.2016г., както и сумата 248.94 лева – обезщетение за
имуществени вреди, причинени от същото ПТП, заедно със законната лихва върху
посочените суми от 27.03.2017г. до окончателното изплащане и
на Г.Ж.Г. – 7 200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 01.12.2016г., заедно със законната лихва върху посочената сума от
27.03.2017г. до окончателното изплащане.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е представен и договор за правна
защита и съдействие, видно от който страните не са договорили адвокатско
възнаграждение. /л.3 от приложенто изп.д. № 20218600401119 на ЧСИ В. Матова/
До длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение,
връчена на същия на 22.07.2021г. В същата, като задължение, са вписани 2 870 лв. разноски
по изпълнителното.
На 26.07.2021г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирало възражение пред
съдебния изпълнител по отношение на разноските в размер на 2 870 лева да бъдат
редуцирани до минимално предвидените по Наредба № 1 от 09.07.2004г. В същото,
длъжникът е посочил, че има готовност за доброволно погасяване на задълженията. С
обжалваното постановление от 27.07.2021г. съдебният изпълнител е оставил без уважение
искането на частния жалбоподател да бъде намален по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатския
хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело от 2 870 лв. на 200 лв.
С искане вх. № 44906 от 27.07.2021г., взискателите, чрез адв. П.К., са направили
искане да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Р.Б.“ ЕАД. С искане вх.
№ 46673 от 05.08.2021г. взискателите, чрез адв. П.К., са направили искане да бъде
извършена справка в БНБ и да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника. На
05.08.2021г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „У.Б.“ АД.
Въз основа на горното, съдът прави следните изводи:
2
С разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предл. последно ГПК изрично е предвидена
възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от страна
на длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан
със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като
в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е
приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл-
Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да
се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на
обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, предл. последно ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС
възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното
производство е в размер на 200 лева, а съобразно т. 2 от същия член в редакцията действаща
към датата на образуване на изпълнителното дело - за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2
от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7.
При анализ на материалите по делото настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай се касае за присъждане на възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от
Наредбата, тъй като не се установи да са извършвани някакви други процесуални действия
освен депозирането на молба за образуване на изпълнително производство. Не се установи
процесуалният представител на взискателят да е извършвал някакви други действия, които
да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а именно водене на изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което и
съдът намира, че на същият не следва да му присъжда възнаграждение за тях. В конкретния
случай от страна на процесуалния представител на взискателя не са били извършени други
действия, освен подаването на молба за образуване на делото, поради което на същия се
дължи възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от цитираната наредба. От материалите по
изпълнителното дело се установява, че е извършено плащане в размер на 153 537.90 лева на
05.08.2021 г., т.е. в срока за доброволно изпълнение. Нещо повече, в представения по делото
договор за правна защита и съдействие липсва вписана сума за уговорено адвокатско
възнаграждение между взискателите и процесуалния им представител.
Същевременно, липсват данни по делото длъжникът да е станал причина за
образуване на изпълнителното дело, доколкото не са ангажирани доказателства, че
изпълнителният лист е бил депозиран пред него с искане за плащане преди образуване на
изпълнителното дело. Изпълнителното дело не се отличава с фактическа и/или правна
сложност. Същото е образувано срещу застрахователно дружество, което спада към
категорията на т.нар. "сигурни платци". В тази връзка и при съобразяване на
3
обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна
сложност, като участието на процесуалния представител е било само при неговото
образуване, съдът намира, че определеното от съдебния изпълнител възнаграждение за
процесуалния представител на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лв.
Във връзка с изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, поради което
Постановлението на ЧСИ В.М., с което е оставено без уважение искането на длъжника за
намаляване на приетото в изпълнителното производство възнаграждение за адвокат в
размер на 2 870 лв. следва да се отмени, като същото следва да се намали до минималния
размер от 200 лв.
По разноските:
С оглед на изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, в полза на
жалбоподателя – ЗАД "Б.В.И.Г." трябва да се присъдят сторените разноски в размер на
сумата 25 лева - заплатена държавна такса, 48 лева – такси за администриране на жалбата,
събрани от съдебния изпълнител и 50 лева – възнаграждение за представителство от
юрисконсулт в настоящото производство, съгласно чл. 81 вр. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК или
общо 173.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението от 27.07.2021г. по изп. дело № 20218600401119 по описа на
ЧСИ В.М. с рег.№860 от КЧСИ, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение
искането на частния жалбоподател да бъде намален по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатския
хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело от 2 870 лв. на 200лв., И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК разноските на взискателя ЗАД
„Б.В.И.Г.“ за адвокатско възнаграждение от 2 870 лв. на 200 лв., поради прекомерност.
ОСЪЖДА Я. Т.Л., ЕГН **********, К.А.К., ЕГН ********** и Г.Ж.Г., ЕГН
********** да заплатят на ЗАД "Б.В.И.Г.", ЕИК *******, на основание чл. 81, вр. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 173.00лева - разноски сторени при провеждане на настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5