РЕШЕНИЕ
№ 3725
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20231110200153 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Д. Е. срещу назателно постановление/НП/
№ СО-Т-С-21-04-192/15.07.2021г., издадено от заместник-кмет на Столична
община, с което на жалбоподателката на основание чл. 36, ал. 1 от Наредбата
за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на СО
/наричана по-долу Наредбата/ е наложена глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 23 от Наредбата.
В жалбата се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно.
Изтъква се, че жалбоподателката е работила по трудов договор като работник
на „Криспи-2019“ ЕООД, което е стопанисвало обекта. Сочи се, че в периода
м.март-м.юли 2021г. многократно е била проверявана от служители на
Столичен инспекторат. Поддържа се, че неправилно е прието, че физическото
лице е субект на задължението по чл. 23 от Наредбата, като в тази връзка се
цитира и чл. 36г, ал. 3 от Наредбата за преместваемите обекти. Сочи се, че
жалбоподателката не е заинтересовано лице и не е имала правото, нито
задължението да подава заявление за издаване на разрешение за своя
работодател. Моли се за отмяна на НП и за присъждане на разноски.
1
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. С., която
моли за уважаване на жалбата. Счита НП за матариално незаконосъобразно,
тъй като на жалбоподателката е ангажирана отговорност като физическо лице,
а от доказателствата се установява, че към момента на проверката е
извършвала дейност като работник по трудово правоотношение към „Криспи-
2019“. Счита, че не са налице основанията на чл. 24, ал. 2 ЗАНН, а и тази
разпоредба не е посочена като основание за издаване на НП.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. П, която моли НП да бъде
потвърдено. Счита вината на жалбоподателката за доказана. Счита, че тя
попада в обхвата на понятието търговец по Наредбата. Софийски
районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 22.04.2021 г. около 14.30 часа служители на Столичен инспекторат
при Столична община извършили проверка в гр. София, район „Оборище“,
парк „Заимов“, централна алея, където заварили лицето С. Д. Е. да извършва
търговия на открито, като предлага за продажба палачинки и безалкохолни
напитки от съоръжение – метална конструкция, от двете страни на която са
разположени два броя фризера и два броя витрини, заемайки около 8 кв.м.
публична общинска собственост – паркова алея. В хода на проверката
провереното лице С. Е. не представила на служителите на Столичен
инспекторат разрешение за ползване на място, издадено от кмета на район
„Оборище“.
Видно от трудов договор № 17/15.09.20г. С. Е. е назначена на длъжност
продавач-консултант в „Криспи-2019“ ЕООД с място на работа в гр. София,
парк – щанд за палачинки и сладолед, като „Криспи-2019“ ЕООД има
регистрирано фискално устройство на адрес в гр. София, район „Оборище“,
парк „Заимов“, за което в периода м.март-м.юли 2021г. има данни за
реализиран оборот от фискалното устройство.
Св. Н. Н. съставил АУАН № 21-04-192/22.04.2021г. по чл. 23 от
Наредбата на С. Д. Е.. АУАН е предявен на Е. и е подписан от нея.
Видно от заповед № СОА21-РД15-7912/26.07.21г. в периода на ползване
на отпуск от зам.-кмет на СО Дончо Бараблов същият е заместван от А.
Атанасова в периода от 26.07.21г. до 30.07.21г.
2
Видно от длъжностна характеристика св. Н. Н. заема длъжност старши
инспектор в Столичен инспекторат при СО.
Със заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г. кметът на СО е оправомощил
заместник-кмета на СО Дончо Барбалов да издава наказателни постановления
във връзка с установени нарушения на Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на СО.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП №
СО-Т-С-21-04–192/15.07.2021г., с което на жалбоподателката е наложена
глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 23 от Наредбата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля Н. Н.,
както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл.
283 НПК.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изграждат описаната фактическа обстановка, с оглед на което и не се налага
обстойният им анализ. Гласните доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие, намират подкрепа и в събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице срещу акт, подлежащ на обжалване, кат съдът прие, че същата не е
просрочена, тъй като не са налице надлежни доказателства за връчване на
НП. Едва на 22.11.22г., когато й е издадено удостоверение по чл. 87 ДОПК,
жалбоподателката е разбрала за процесното НП, поради което жалбата не е
просрочена. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като
съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката са спазени изискванията на процесуалния закон - чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН, като не са допуснати съществени процесуални нарушения,
3
представляващи основание за отмяна на наказателното постановление на
формално основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от Наредбата търговия на открито се
извършва въз основа на разрешение за ползване на място, издадено по реда на
Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и
монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на
територията на Столична община.
Несъмнено се установява, че на датата, посочена в АУАН и НП,
жалбоподателката С. Е. е извършвала търговска дейност на открито, тъй като
е продавала палачинки и базалкохолни напитки от преместваемо съоръжение,
намиращо се на централната алея в парка „Заимов“ в гр. София. Безспорен
факт е, че тази търговия на открито се е извършвала без да е издадено
разрешение за ползване на място, като такова не е било издадено на „Криспи-
2019“ ЕООД.
Основният спорен въпрос е дали жалбоподателката С. Д. Е. е субект на
задължението по чл. 23 от Наредбата и дали следва да носи
административнонаказателна отговорност за вмененото й нарушение.
Факт е, че търговията на открито жалбоподателката не е осъщестявала от
свое име и за своя сметка, а е била работник на дружеството „Криспи-2019“
ЕООД. В тази насока са представените и приобщени от съда писмени
доказателства – трудов договор, длъжностна характеристика, справка за
приети и отхвърлени уведомления, удостоверение за декларирани данни,
писмо от ТД на НАП офис Добрич.
Същевременно съобразно чл. 23 от Наредбата разрешението за ползване
на място се издава по реда на Наредбата за преместваемите обекти, за
рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за
рекламната дейност на територията на Столична
община/НПОРИМДЕРДТСО/
Видно от чл. 36г, ал. 3 НПОРИМДЕРДТСО разрешението се издава въз
основа на заявление, подадено от заинтересовано лице до кмета на СО, което
съдържа: 1. три имена на лицето/фирмата, ЕИК/БУЛТАТ/; 2. лицето, което
ще извършва дейност чрез съответните съоръжения или елементи.
Видно от длъжностната й характеристика като продавач-консултант
4
жалбоподателката няма представителни или управленски функции нито по
отношение на дружеството, за което е работила, нито по отношение на
конкретния обект. Тя не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 36г, ал. 3 от
НПОРИМДЕРДТСО и нито е имала правото, нито задължението да подава
заявление за издаване на разрешение за своя работодател.
С оглед горното съдът приема, че същата не е задължено лице по чл. 23
от Наредбата и същата не е бил длъжна да разполага с разрешение за ползване
на място. В случая задължено лице е не физическото лице С. Е., а
работодателят й „Криспи-2019“ ЕООД, като възраженията в тази насока в
жалбата са основателни.
Съдът приема, че НП като материално незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
жалбоподателят има право на присъждане на разноски. Видно от договор за
правна защита и съдействие жалбоподателката е заплатила 300 лева разноски
за адвокатско възнаграждение. Поради това и съдът осъди СО да заплати на
С. Д. Е. 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за
съдебното производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-С-21-04-
192/15.07.2021г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на
С. Д. Е. на основание чл. 36, ал. 1 от Наредбата е наложена глоба в размер на
300 лева за нарушение на чл. 23 от Наредбата.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на С. Д. Е. 300 лева разноски за
адвокатско възнаграждение за съдебното производство,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6