Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 628
гр. Хасково, 27.07.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 579 по описа на Административен съд - Хасково за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на С. Х. М.,
действащ като ЕТ „С. М.– АТЛАС“, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление: ***, срещу Решение № 1012-26-108-1/21.04.2023 г. на Директора на Териториално
поделение - Хасково на Националния осигурителен институт, с което са потвърдени
Задължителни предписания № ЗД-1-26-01335157/06.04.2023 г. на контролен орган на
ТП на НОИ - Хасково.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Задължителните предписания били
издадени в нарушение на разпоредбите, както на Инструкция № 1 от 3.04.2015 г.
за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от
контролните органи на Националния осигурителен институт, така и на Кодекса за
социално осигуряване и Търговския закон. В Констативен протокол №
КП-5-26-10335142/06.04.2023 г. били отразени обективни факти относно
сключването на трудов договор № 21 от 13.06.2022 г. и изпълнението му до
31.08.2022 г. - включително ползването на неплатен отпуск за периода от
16.08.2022 г. до 31.08.2022 г. Нямало нито една правно значима констатация, че
не е извършвана реално трудова дейност. Проверката относно пребиваването на
територията на Р. България за периода от 01.09.2022 г. до 30.09.2022 г. също не
била обективна. Неправилно в решението били кредитирани изводи на контролен
орган, които били незаконосъобразни - не било допустимо преценка по
целесъобразност да бъде контролирана в ревизионно производство от контролен
орган и същият да преценя кога е необходимо наемането на служители по трудово
правоотношение и кога не е. При установяване на недействителност на трудово
правоотношение от контролен орган, то той следвало да изиска обявяването му от
районния съд за такова на основание чл. 74, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса на
труда.
С оглед на така изложеното, жалбоподателят
моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло Решение №
1012-26-108/21.04.2023 г. на Директор на ТП на НОИ - Хасково и потвърдените с
него Задължителни предписания № ЗД-1-26-01335157/ 06.04.2023 г. на Контролен
орган към ТП на НОИ – Хасково. Моли за присъждане на разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ
– Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Заявява,
че от събраните по делото доказателства било установено, че Щ.Ф.Б. в
действителност не е упражнявал трудова дейност при осигурителя ЕТ „С. М.- Атлас“
за периода от месец юни до края на месец септември 2022 г., с оглед на което не
бил изпълнен съставът на чл. 10, ал. 1 от КСО. Счита, че правилно със
задължителните предписания жалбоподателят бил задължен да заличи данните,
подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Моли за потвърждаване на
обжалвания административен акт и за присъждане на разноски по делото.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,
прие за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № ЗР-5-26-01299439 от 17.02.2023
г. (л. 15 от делото), на основание чл. 107 от КСО, Директорът на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Хасково е възложил проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване по отношение на ЕТ „С. М.–
Атлас“, ЕИК : *********.
Резултатът от извършената проверка
е обективиран в Констативен протокол № КП-5-26-01335142/06.04.2023 г., издаден
от контролен орган на ТП на НОИ – Хасково (л. 11 – 12), в който протокол са намерили
отражение следните констатации:
При извършена справка в регистър
АПИС било установено, че ЕТ „С. М.- Атлас“, гр. Хасково с ЕИК : ********* е
регистриран в Търговския регистър на 11.11.1991 г. с едноличен собственик С. Х.
М. с ЕГН : **********, седалище и адрес на управление: ***. Търговецът бил пререгистриран на
22.11.2010 г., като нямало вписани други промени. Основната дейност на търговеца
била разносна търговия с полиетиленови и хартиени опаковки и други със собствен
транспорт.
С трудов договор № 21 от
13.06.2022 г., сключен между ЕТ „С. М.- Атлас“, представляван от С. Х. М., и Щ.Ф.Б.
с ЕГН : **********, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 70, ал. 1 от КТ, Щ. Б. бил назначен на длъжност „общ работник“, с код по НКПД 96220001 на
пълно работно време от 8 часа. Договорът бил безсрочен, сключен със срок на
изпитване от шест месеца в полза на работодателя. Уговорено било месечно
възнаграждение в размер на 710 лв. На 13.06.2022 г. договорът бил връчен на
лицето заедно с копие на уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ и длъжностна
характеристика. На 01.09.2022 г. Щ.Ф.Б. подал молба за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие, считано от 01.10.2022 г. Със Заповед № 22/30.09.2022
г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ трудовото му правоотношение било
прекратено, считано от 01.10.2022 г.
В периода на действие на трудовия
договор - на 15.08.2022 г. Щ.Ф.Б. подал молба да му бъде разрешен неплатен
отпуск, считано от 16.08.2022 г. до 31.08.2022 г., като със заповед от
15.08.2022 г. отпускът му бил разрешен.
След справка във ведомостта за
заплати било установено, че в същата Щ.Ф.Б. фигурира, както следва: за м.
06.2022 г. - 13 отработени дни, за м. 07.2022 г. - 21 отработени дни, за м.
08.2022 г. - 11 отработени дни и 12 дни неплатен отпуск, за м. 09.2022 г. - 20
отработени дни. Към датата на представяне на ведомостите заплатите били
начислени и платени.
При извършена проверка в
информационната система на НОИ, регистър на осигурените лица, било установено,
че за Щ.Ф.Б. с ЕГН : ********** има подадени данни с декларация обр.1 за
месеците 06, 07, 08 и 09.2022 г. от ЕТ „С. М.- Атлас”, като данните отговарят
на разплащателната ведомост.
Във връзка с изискана информация за
задграничните пътувания на Щ.Ф.Б., в писмо вх. № 1056-26-290-3/20.02.2023 г. на
ОД на МВР – Хасково се посочвало, че съгласно автоматизираната система за
задгранични пътувания за посочения период Щ.Ф.Б. излязъл от Р. България на
16.08.2022 г. и влязъл отново същия ден. Регистрирано било излизане на
27.08.2022 г. и отново излизане на 31.08.2022 г. Липсвали данни за влизане на
лицето в Р. България след излизането му на 31.08.2022 г. Посочено е, че в хода
на проверката Щ.Ф.Б. не представил документ, с който да удостовери, че след
31.08.2022 г. е влезнал отново в България.
Събрани били и писмени обяснения
от С. Х. М. и Щ.Ф.Б.. Първият заявил, че Щ.Ф.Б. бил назначен за общ работник
във фирмата му, където извършвал товаро-разтоварна дейност на микробуса за
разнос. Наел го чрез познати, имал нужда, защото бил сам. Като място на работа определил
общ склад в къща в гр. ***, като заявил, че именно там Щ.Ф.Б. е извършвал товаро-разтоварни
дейности. През месец август г-н Б. поискал отпуск поради семейни причини. С. Х.
М. заявил, че заплатите на Щ.Ф.Б. са платени, но не посочил сума, а заявил, че плащал
по договаряне.
В обясненията си Щ.Ф.Б. посочил,
че работил във фирмата на С. М., за периода от 13.05.2022 г. до 30.09.2022 г.
като общ работник в склада му, товарел и разтоварвал чували с найлонови неща
(не уточнява какви). Получил заплатата си от С. М. на ръка. Заявява, че за процесния
период напускал Р. България три пъти, като ходил до Одрин. Напуснал работа по
семейни причини.
В констативния протокол
контролният орган е посочил, че липсва основание за назначаване на лице на
длъжност „общ работник”, след като пет години преди назначаването на Щ.Ф.Б. в
ЕТ „С. М.-Атлас” и шест месеца след освобождаването му, нямало друго наето
лице, тоест бизнесът се извършвал единствено от едноличния търговец. От
представената касова книга и фактури било установено, че едноличният търговец
няма ежедневни продажби, а продажбите били документирани само през няколко дни
в месеца.
С оглед констатираното при
проверката, със Задължителни предписания № ЗД-1-26-01335157/06.04.2023 г. на
контролен орган на ТП на НОИ - Хасково (л. 13), издадени на основание чл. 108,
ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, осигурителят
ЕТ „С. М.- Атлас“, ЕИК : ********* е
задължен да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в ТД
на НАП - Пловдив, офис гр.Хасково с декларация образец № 1, с вид осигурен 01
за лицето Щ.Ф.Б., ЕГН : **********, за периода от 14.06.2022 г. до 30.09.2022
г. В мотивите на обжалвания административен акт е цитиран съставеният
констативен протокол с № КП-5-26-01335142/06.04.2022 г. и е заявено, че при
проверката било установено, че Щ.Ф.Б. с ЕГН : ********** в действителност не е
упражнявал трудова дейност в осигурителя, съответно, че не е изпълнен съставът
на чл. 10, ал. 1 от КСО, а именно „осигуряването възниква от деня, в който
лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за
който лица са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването им“.
Предписанията
са връчени на жалбоподателя на 06.04.2023 г.
На 11.04.2023
г. С. Х. М., действащ като ЕТ „С. М.– Атлас“, с жалба вх. № 1012-26-108/11.04.2023 г., е оспорил същите пред Директора на ТП на НОИ –
Хасково.
Във връзка с
така подадената жалба с Решение № 1012-26-108-1/21.04.2023 г. (л. 7-8), Директорът на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил същата и е приел
за правилни и законосъобразни констатациите на контролния орган от
извършената проверка на жалбоподателя, както и издадените задължителни
предписания.
Решението е връчено на адв.В.Ч., като пълномощник на
оспорващия, на 26.04.2023 г., видно от приложеното по преписката Известие за
доставяне ИД PS 6300 01Е83Х D (л. 5). Жалбата срещу решението е депозирана до
Административен съд – Хасково чрез Директора на ТП на НОИ – Хасково на 09.05.2023
г. и заведена с вх.№ 1012-26-108-2/09.05.2023 г. (л. 4).
В
хода на съдебното производство по делото бе представена от жалбоподателя справка,
издадена от Общинско полицейско управление на Каймакамство Мендерес, Република
Турция от дата 11.04.2023 г. (л. 88 и сл.), в която се съдържа разпечатка на
записите за влизане и излизане от Системата за гранични пунктове по отношение
на Щ.Ф.Б. за периода от 01.01.2022 г. – 11.04.2023 г. Видно от същата е, че в
справката за периода месец юни – месец октомври 2023 г. са налице данни за едно
влизане, съответно излизане на лицето от Република Турция – на 31.08.2022 г., в
рамките на деня, съответно влизане в
Турция в 08:43 часа и излизане от Турция в 13:13 часа.
С
оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна бяха събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Щ.Ф.Б.. В показанията си пред съда същият
заяви, че тъй като не му стигал стаж за пенсия и не можел да седи цяло лято без
работа, попитал за работа при жалбоподателя. Той му казал, че е болен и се
съгласил да работи при него. Свидетелят се занимавал с обща работа – метял,
чистел, подреждал торби в склада. Оставал там през целия ден. Докато работил, пътувал
до Турция за лекарства. Тръгвал сутрин в 09:00 часа и същия ден се връщал. За
този ден си вземал неплатен отпуск. Три пъти ходил до Одрин и обратно.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата
на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните
съображения:
Обжалваното
решение е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл.
117, ал. 1, т. 3 от КСО орган – директорът на ТП на НОИ – Хасково, в
предписаната от закона форма, и при постановяването му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Във
връзка с изложените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения,
свързани с правомощията на контролните органи, следва да бъде отбелязано, че съгласно
чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, при изпълнение на служебните си задължения
контролните органи на НОИ дават задължителни предписания за спазване на
разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на
Националния осигурителен институт, а според чл. 15 от Наредба № Н-8 от
29.12.2005 г., контролът за спазване на наредбата се осъществява от НАП и НОИ,
във връзка с възложените им дейности. Според чл. 33, ал. 5, т. 4 и т. 7 от КСО,
контролът по спазване на осигурителното законодателство, събирането на
информация и поддържането на информационна система за осигурените лица,
осигурителите и самоосигуряващите се лица се осъществява от НОИ. В процесния
случай задължителните предписания са издадени от контролен орган в ТП на НОИ – Хасково,
въз основа на данни, установени с констативен протокол и в рамките на вменените
му правомощия по събиране на информация за осигурените лица и осигурителите,
както и осъществяване на контрол по спазване на осигурителното законодателство.
Компетентността на контролните органи на ТП на НОИ да предпишат заличаване на
данни произтича по-конкретно от разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, вр.
с чл. 15 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Неоснователно
е и възражението, че в случая административният орган се позовава на
недействителност на трудовия договор, който спор е следвало да се реши в
отделно съдебно производство, едва след което административният орган е
следвало да се позове на тези обстоятелства във връзка с издаване на
задължителните предписания за заличаване на данни. В случая административният
орган е навел доводи само във връзка с това дали Щ. Б. е започнал да упражнява
трудова дейност по трудовия договор, сключен с ЕТ „С. М.- Атлас“, тоест
изпълнени ли са условията на чл. 10, ал. 1 от КСО, и имал ли е качеството на
"осигурено лице" по смисъла на легалното определение на това понятие,
дадено с § 1, т. 3 от ДР на КСО.
С обжалваното решение издадените Задължителни предписания №
ЗД-1-26-01335157/06.04.2023 г., с които осигурителят е задължен да заличи
данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицето Щ.Ф.Б., за
периода от 14.06.2022 г. до 30.09.2022 г., са приети за
законосъобразни,
а жалбата срещу същите
е отхвърлена с мотив, че при извършената
проверка не е установено Щ.Ф.Б.
да е упражнявал трудова дейност и да отговаря на
изискванията на чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО.
Така формираните изводи на органа са необосновани с
оглед на събраните по
делото доказателства и са в противоречие с материалния закон. Съгласно
нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО,
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е и
определението на понятието "осигурено лице", посочено в разпоредбата
на § 1, т. 3, изр. 1 от Допълнителните разпоредби на КСО – физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Тоест наличието
на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за
да възникне осигурително правоотношение. Изискването на горепосочените
разпоредби е лицето действително
да упражнява трудова дейност въз основа на валидно
възникналото трудово правоотношение. Обратно на приетото от органа в случая, съдът
счита за доказано упражняването на трудова дейност от Щ.Ф.Б. на
длъжност "общ
работник" при оспорващия едноличен търговец.
Страните по делото не спорят, а и видно от събраните
писмени доказателства е, че на 13.06.2022
г. между Щ.Ф.Б. и
ЕТ „С. М.– Атлас“
е сключен валиден трудов договор, който е регистриран по съответния ред.
Необосновано обаче административният орган отрича, че Щ.Ф.Б. е полагал
труд на длъжността, позовавайки
се на данните за пътуванията на същия до Република Турция и факта, че не е
могъл да упражнява трудова дейност за периода, през който се е намирал извън
България след 31.08.2022 г. Събраните
в хода на настоящото производство писмени доказателства опровергават така
изложеното, като установяват, че още същия ден лицето се е завърнало в
България. Установява се, че действително по време на действието на трудовия
договор същият е пътувал три пъти до Турция, но това е станало в период, в
който му е бил разрешен неплатен отпуск и в рамките на същия ден се е завръщал
в България.
Налице
са и други данни, установяващи, че лицето действително е изпълнявало трудови
задължения по процесното трудово правоотношение:
В
трудовия договор е налице изрично писмено удостоверяване започването на
изпълнението по договора, съгласно изричното изискване на чл. 63, ал. 4 от КТ
на 14.06.2022 г. Представена е и длъжностната характеристика, която, както е
посочено в самия трудов договор, е била връчена на работника и от която се
установява конкретният характер на дейността, която Щ. Б. е следвало да
изпълнява по договора. От показанията на същия, които съдът кредитира като
обективни и кореспондиращи с писмените доказателства, се установява, че лицето е
изпълнявало конкретни трудови
задължения по процесното трудово правоотношение, припокриващи се с отбелязаните в длъжностната
характеристика, като почистване на обекта и товарване и разтоварване на стоки и
материали. Същият
посочва местоположението на склада в гр.Хасково, в който
е изпълнявал трудовите си функции, постигнатите
уговори относно работното време и задълженията му. Налице са данни за
начислено и изплатено трудово възнаграждение (съгласно разчетно-платежни ведомости) и са
внесени дължимите осигурителни вноски. Налице
са и данни за осъществявана стопанска дейност от страна на едноличния търговец
в процесния период, отчети за покупки и продажби, както и счетоводни документи,
от които може да се направи извод за реалността на осъществяваната от него
търговска дейност. Действително налице са известни разминавания в твърденията
на търговеца и наетото лице (по отношение на работното време, заплащането,
сключването на трудовия договор), но същите не са съществени, нито противоречиви,
до степен да опровергаят факта на реалното осъществяване на трудови функции, а
и са обясними предвид обществената конюнктура в страната във връзка с
отношенията между работодател и работник в дребния бизнес.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за опроверган
решаващия извод на административния орган, че Щ.Ф.Б. не е имал качеството на
"осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй
като от момента на сключване на трудовия договор до неговото прекратяване
не е извършвал трудова дейност, за която да е подлежал на осигуряване по реда
на чл. 4 и чл. 4а,
ал. 1 от КСО. Процесните
задължителни
предписания са
издадени
при липса на предпоставките, обуславящи правомощието на контролния орган на НОИ
по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, което сочи, че същите са материално
незаконосъобразни, както и решението на директора на ТП на НОИ – Хасково за
потвърждаването им,
поради което оспореният
административен акт
следва да бъде отменен.
При този изход на спора основателно е искането
на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски в общ размер от 650.00 лв.,
от които 50.00
лв. – заплатена държавна такса (л.
76) и 600.00
лв. – адвокатско възнаграждение
(л. 86), платими от Националния осигурителен институт, който
е юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-26-108-1/21.04.2023 г. на Директора на Териториално
поделение - Хасково на Националния осигурителен институт и потвърдените
с него Задължителни предписания № ЗД-1-26-01335157/06.04.2023
г. на контролен орган на ТП на НОИ - Хасково.
ОСЪЖДА
Националния осигурителен институт - София да заплати на С. Х. М., действащ като ЕТ „С. М.– АТЛАС“, ЕИК : *********, със седалище
и адрес на управление: ***, деловодни разноски в размер на 650.00 (шестстотин
и петдесет) лв.
Решението може да се обжалва пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от същото.
СЪДИЯ: