Р Е Ш
Е Н И Е
№244
гр. Хасково, 02.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Гергана Мазгалова
и прокурора Цвета Пазаитова,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
исково адм.д. № 112 по описа
на Административен съд - Хасково за 2020г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба, подадена от Р.Д.Р. ***, чрез адв.И.В., срещу Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр.София, за присъждане на обезщетение
в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски – платен адвокатски хонорар по АНД № 214/2019г.
по описа на Районен съд - Димитровград.
В депозираната искова
молба ищецът твърди, че на 14.03.2019 г. му бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 258511, серия А, на ОО-АА-Хасково. Въз основа на
акта било издадено Наказателно постановление № 45-0000118/12.04.2019г. на
Началник на ОО „АА“ гр.Хасково, с което за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от същия закон му било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева. Това наказателно
постановление било обжалвано в срок пред Районен съд - Димитровград, за което било
образувано АНД № 214/2019г. С постановеното по това дело решение № 174/12.08.2019
г. наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно. Решението
влязло в законна сила. В хода на съдебното производство ищецът направил
разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатен хонорар за един адвокат.
Описаната фактическа
обстановка обосновавала правния интерес от завеждането на настоящото дело.
Съгласно разпоредбата
на чл. 1 от ЗОДОВ: „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.“
В настоящия случай били
налице фактическите предпоставки за реализиране на отговорността на Държавата
на основание горецитираната правна норма.
Цитираното
наказателно постановление съставлявало акт на административен орган, издаден
при изпълнението на нормативно възложени на същия задължения, свързани с
административната му компетентност. Този акт, макар и да пораждал
наказателноправни последици, бил резултат от санкциониращата административна
дейност на издателя му и пряко рефлектирал върху правната сфера на засегнатото
лице. Незаконосъобразността на наказателното постановление била установена
посредством влязлото в сила съдебно решение, с което то било отменено. В хода
на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление ищецът направил
разходи, свързани със заплащането на адвокатски хонорар в размер, адекватен на
полаганите от процесуалния представител усилия и характера на делото. Тези
разходи несъмнено съставлявали имуществени вреди за същия, тъй като са довели
до напускане на активи от неговия патримониум. Несъмнена била и причинната
връзка между претърпените вреди и отмененото наказателно постановление. Първите
били пряка и непосредствена последица от признатия за незаконосъобразен акт на
административния орган, тъй като сключването на договора за правна защита и
съдействие с адвоката било породено от необходимостта ищецът да се защитава
срещу издаденото по отношение на него наказателно постановление.
Вредите били
причинени при упражняване на законно признати права на ищеца. Съгласно
разпоредбата на чл. 59 от ЗАНН, наказателното постановление подлежало на
обжалване пред районния съд, в района на който е извършено нарушението, тоест
законодателно било предвидено съдебно оспорване на наказателните постановления,
в което осъществяването на адекватна защита се осигурявала чрез
упълномощаването на адвокат. Възнаграждението на последния за осъществяване на
представителство и защита на ищеца в съдебно-административното производство било
заплатено. Налице била пряка причинно-следствена връзка между отмененото
наказателно постановление и претърпяната имуществена вреда.
Отговорността по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ била обективна и безвиновна и за нейното реализиране не било
необходимо изследване на действията и вината на длъжностното лице, пряк издател
на наказателното постановление.
По силата на чл. 7 от ЗОДОВ пасивно легитимирана да отговаря по исковата претенция била Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, чиито органи и длъжностни лица със своите
незаконни актове и действия станали причина за воденето на АНД № 214/2019г. по
описа на РС - Димитровград.
С оглед на така
изложеното, се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на ищеца сумата от 300 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от отмененото
като незаконосъобразно Наказателно постановление 45-0000118/12.04.2019 г. на
Началник на ОО „АА“ гр.Хасково представляващи разноски по АНД № 214/2019г. на
Районен съд - Димитровград, ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане на решението на районния съд в сила до окончателното й изплащане.
Моли на основание чл.
10, ал. З от ЗОДОВ ответникът да бъде осъден да му заплати направените по
настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
ОТВЕТНИКЪТ ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ гр.София депозира по делото писмен отговор, с който оспорва
предявения иск. Възразява и срещу искането за присъждане на съдебно-деловодни
разноски. Моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез
представителя си в съдебно заседание, заявява, че предявеният иск е доказан по
основание и размер и счита, че същият следва да бъде уважен.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 174 от 12.08.2019 г.,
постановено по АНД № 214/2019 г. по описа на Районен съд - Димитровград, влязло
в законна сила на 10.09.2019 г., е отменено Наказателно постановление №
45-0000118/12.04.2019 г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“, с което на Р.Д.Р. за нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от същия закон му е
наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева.
Видно от АНД № 214/2019 г. по
описа на РС - Димитровград, приложено като доказателство по делото, в съдебното
производство по обжалване на наказателното постановление ищецът е бил представляван
от адвокат И.В.,***, упълномощена с пълномощно от 10.06.2019 г. - л. 29 от АНД
№ 214/2019 г. по описа на РС – Димитровград. За процесуалното представителство
по делото ищецът е платил договорен хонорар в размер на 300 лева, която сума е
получена от адвоката в брой на 10.06.2019г., видно от отразеното в Договора за
правна защита и съдействие.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да
предявяват искове за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се
разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният
текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ, държавата в лицето на
своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това
дали са причинени виновно от длъжностното лице, поради което отговорността се
характеризира като обективна и безвиновна. Във фактическия състав на
отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В
случая от доказателствата по делото се установява наличието на всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответната страна – Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“. Налице е незаконосъобразен акт – наказателно
постановление, който е отменен с влязло в законна сила съдебно решение.
Незаконосъобразният акт е издаден от орган в структурата на ответната страна – Областен
отдел „Автомобилна администрация“ към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, която е юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за автомобилните
превози и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения
иск, съгласно чл. 205 от АПК.
Налагането
на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни
нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна
репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно наказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди като такъв
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е фактът, че то е издадено от административен орган и
представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че
поражда наказателно-правни последици. Неговото издаване е резултат от
изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на
административна правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна
дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на
държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.
2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен
случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт.
Административният характер на дейността по издаване на електронните фишове,
както и на действията или бездействията по налагане на административните
наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или
юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди като такъв по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС. С
оглед на това, съдът приема, че исковата претенция за обезщетяване на
имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразното Наказателно
постановление № 45-0000118/12.04.2019г. на Началник на ОО „АА“ гр.Хасково, е
процесуално допустима.
По
отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съдът приема, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност
на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на
причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и
настъпилия вредоносен резултат, тоест имуществената щета, като влязлото в сила
Решение № 174/12.08.2019г., постановено по АНД № 214/2019г. по описа на Районен
съд - Димитровград, с което се отменя наказателното постановление, следва да се
приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност
на административния орган.
По
отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 300
лева, представляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие и
за процесуално представителство по АНД № 214/2019г. по описа на Районен съд – Димитровград,
съдът намира, че от събраните доказателства действително се установява
заплащането на тази сума от страна на ищеца. В приложения по делото договор е
вписано, че същият се сключва за защита и представителство по административно-наказателно
дело № 214/2019г. по описа на РС - Димитровград, от името на настоящия ищец,
поради което следва да се приеме, че договарянето и заплащането на сумата от 300
лева касае точно това дело. От данните по АНД № 214/2019г. се удостоверява също
така, че от страна на адв.В. действително има ефективно реализирана дейност в
насока осъществяване на процесуално представителство в полза на ищеца по
настоящото дело чрез явяване в две съдебни заседания. Тоест в случая е налице
отмяна по съдебен ред на административен акт, както и претърпени от ищеца
имуществени вреди, като безспорно същите са пряка и непосредствена последица от
постановения незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д. № 2/2016г., ОСС, I и II
колегия, в което се постановява, че при предявяване пред административните
съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Ето защо,
съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от
фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Въз
основа на изложеното се налага изводът, че предявеният иск е основателен, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 300
лева, представляваща обезщетение на причинени имуществени вреди от
незаконосъобразното Наказателно постановление № 45-0000118/12.04.2019г. на
Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Хасково. При този
изход на спора основателна е и претенцията за заплащане на законната лихва
върху сумата от 300 лева, считано от 10.09.2019 г. – датата на влизане в сила
на решението, с което е отменено наказателното постановление, до нейното
окончателно изплащане.
При този изход на спора, основателно се явява
и своевременно направеното искане за присъждане на направените в настоящото
производство разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца такива в общ размер от 310 лева, от които 10 лева - внесена държавна
такса и 300 лева - заплатено в брой възнаграждение за един адвокат.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“, ЕИК: 1214*****, гр.София ул.“Ген. Й. В. Г.“
№ 5, да заплати на Р.Д.Р. с ЕГН : ********** ***, сумата в размер на 300 лева(триста
лева) - представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно Наказателно
постановление № 45-0000118/12.04.2019г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр.Хасково, отменено с влязло в сила
Решение № 174/12.08.2019г., постановено по АНД № 214/2019г. по описа на Районен
съд – Димитровград, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното
постановление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.09.2019г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“, ЕИК: 1214*****, гр.София ул.“Ген. Й. В. Г.“
№ 5, да заплати на Р.Д.Р. с ЕГН : ********** ***, деловодни разноски в размер на 310 лева(триста
и десет лева).
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от получаване на съответното съобщение.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от същото.
СЪДИЯ: