Р Е Ш Е Н И Е
№260023/24.10.2024г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
окръжен съд - Варна, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХІ състав, в публично заседание на двадесет
и шести септември, през две хиляди
двадесет и четвърта година, проведено в състав:
окръжен СЪДИЯ:
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Сияна Г., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело
№2372 по
описа на Окръжен съд – Варна
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.153-154
от ЗОНПИ предявен от Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество (с предходно наименование Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество),Булстат ,,,,,,,,, с адрес: гр. София, пл.
„Света Неделя" № 6 срещу Р.Д.Д., ЕГН **********,*** и Н.В.П., ЕГН **********
*** /което
производство се разрива след частично прекратяване поради отказ от иск от ищеца
с определение №260241/14.11.2023г. постановено по гр. дело **372/2019г. на ВОС/ както следва:
1/ От
Р.Д.Д. и Н.В.П. общо
имущество придобито от двамата съпрузи, на осн. чл. 142,
ал. 2. т. 2. във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ с
цена на иска в размер на 324 711 лв.:
-
недвижим
имот,
ведно с всички подобрения по него, с идентификатор № ,,,,,,,,, „къща **", находящ се в ПИ с
идентификатор № ,,,,,,,, местност „,,,,,", гр. Варна, с административен
адрес: ***, с пазарната стойност 151 491 лв.
-
недвижим
имот, изграден на етап „груб строеж", ведно с всички
подобрения по него, с идентификатор № ,,,,,,,,,, „***", находящ се в ПИ с идентификатор № ,,,,,,,, местност „,,,,,",
гр. Варна, с административен адрес: ***, с пазарната стойност в размер на 153
520 лв.
-
лек автомобил, марка ***, per. №
,,,,,, дата на първоначална регистрация ***рама ,,,,,, двигател № ,,,,,, с пазарна стойност в размер на 1700 лв.
-
лек автомобил,
марка ***,
рег.№ ,,,,,, дата на първоначална регистрация ***рама № ,,,,,, двигател № ,,,,, с пазарна
стойност в размер на 18 000 лв.
2/ От Р.Д.Д. лично имущество на
поверяваното лице, на осн. чл. 142, ал. 2, т. 1. във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ,
с цена на иска в размер на 8430.94 лв.:
- сумата в
размер на 8 430,94 лв., представляваща погасителни вноски по
кредитна карта по разплащателна сметка с IBAN: ***,
открита на 13.11.2007 г., активна в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, с
титуляр Р.Д.Д., налични в края на
проверявания период.
3/ От Н.В.П.
имущество на съпруга на проверяваното лице, на осн. чл. 142, ал. 2, т. 4. във bp. с чл. 141 от ЗОНПИ, се цена на иска 81 752.57 лв.:
- сумата в размер на 1 000 лв., представляваща
равностойността на дружествени дялове в „РАЙАН 2011" ООД, ЕИК *********,
собственост на Н.В.П..
-
сумата
в размер на 31314,15 лв., представляваща непреобразувани вноски
на каса по срочен депозит с IBAN: ***, открит на
04.09.2014 г., активен в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, с титуляр Н. В.П.,
налични в края на проверявания
период.
-
сумата
в размер на 1520,58 лв., представляваща непреобразувани вноски на каса по
разплащателна сметка в лева с IB AN: *****, открит на
04.09.2014 г., активен в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, с титуляр Н. В.П.,
налични в края на проверявания
период.
- сумата в размер на 47 917,84 лв., представляваща
отпуснат заем от Н.В.П. на „РАЙАН 2011" ООД, невъзстановен през
проверявания период.
Ищецът твърди,
че в ТД на КПКОНПИ – Варна е постъпило уведомление от Окръжна прокуратура –
Варна с вх. №УВ-230/13.03.2018г. за привличане за обвиняем по ДП №34/2014г. по описа на ОСлО
– Варна на лицето Р.Д.Д., за
престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1,
т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това че: в периода м. октомври 2008г. –
13.10.2011г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в
качеството на управител на „Ию пропъртис“ ООД, избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер 19 260 лв., като при водене на
счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите
използвал неистински и документи с невярно съдържание. Твърди се, че
описаното деяние попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ и поради това
е основание за проверка срещу лицето.
С
оглед на горното, въз основа на постъпилото уведомление, с Протокол №ТД04ВА/УВ-3752/19.03.2018г. е била образувана проверка за установяване
на значително несъответствие в имуществото на лицето Р.Д.Д., като периодът
на проверката бил от 19.03.2008г. до
19.03.2018г. А с оглед данните от проверката, с Решение №2188/18.09.2019г. на КПКОНПИ било образувано производство за отнемане в
полза на Държавата на незаконно придобитото от адресата и свързани с него лица
имущество. В хода на проверката били извършени справки: НБД „Население”, Сиела Нет, ИКАР - имотен регистър на РБ, ГД „Морска администрация“, Патентно ведомство, и са
изпратени запитвания до: ОДМВР, сектор КАТ „Пътна полиция“ по постоянен адрес
на лицето, централните офиси на търговските банки в страната, Главна дирекция
„Гражданска въздухоплавателна администрация”, Централен регистър на особените
залози, ТД на НАП и Дирекция „Местни данъци и такси” към съответната община по
постоянен адрес на лицето и по местонахождение на имотите.
Ответникът Р.Д.Д. се твърди, че е съпруг на отв. Н.В.П.,
които са сключили граждански брак на 01.11.2010г., като двамата са родители на
две деца.
С
уточняваща молба се посочват общо активи и пасиви на ответниците към началото и
края на проверявания период; придобивни и разпоредителни сделки с имуществото
им през този период; съотношение между отделните елементи на икономическия
анализ на имуществото и крайните резултати. От съдържанието на уточняващата молба може да се изведе, че търсените суми от ответниците не се твърди да
са налични в патримониумите им към края на проверявания период.
Въз основа на горните фактически твърдения
са направени икономически обобщени анализи за наличие или липса на значително
несъответствие между имущество и нетен доход по години, с оглед на които се
твърди несъответствие общо за целия период в размер на 545 487.79лв. и се
претендира отнемане в полза на Държавата на имущество на обща стойност 414894, 50 лева /след частично прекратяване на съдебното
производство с определение №260241/14.11.2023г. постановено по делото, с оглед
частичния отказ от искове/
В срока по чл.131 ГПК ответниците депозират
писмен отговор. С него те въвеждат доводи за нередовност на исковата молба,
както и за недопустимост на
производството, поради просрочие на срока за приключване на проверката,
поради пороци на процедурата по образуване и провеждане на проверката, по
твърдения за необоснованост на анализите и на стойностите на компонентите и
поради неточности в цената на исковете.
След това оспорват изцяло основателността на
исковете, с групи доводи за: законност на цялото имущество на ответниците;
законност на средствата за придобиване на всички претендирани от ищеца имоти,
МПС и активи; наличие на конкретни,
отделни, законни източници и основания за придобиването на всеки от отделните
компоненти на имуществото, претендирано да бъде отнето в полза на Държавата,
поотделно посочени в отговора (в това число трудови и граждански
правоотношения, услуги с личен труд, застрахователни плащания, банкови кредити,
заеми и дарения от физически лица, спестявания и други); неправилни и
необосновани икономически анализи на имуществената сфера на ответниците – както
по отделни компоненти (данъчни и осигурителни; признати доходи; извънредни
разходи; обичайни разходи; парични средства и вноски от трети лица; задгранични
пътувания; и други), така и обобщено и аналитично (по години и общо за
проверявания период); и в крайна сметка не несъответствие или отрицателен
резултат, а напротив – превишение на доходи над разходи в размер на общо
+1 405 501.10лв. за исковия период; и други доводи.
Обобщено ответниците
считат исковете за напълно неоснователни и като такива молят да бъдат
отхвърлени, с присъждане и на съдебни разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представено по делото е уведомление от 13.03.2018г., с
което Окръжна прокуратура – Варна уведомява КОППИ, че е образувано ДП № 34/2014г.
по описа на ОСлО – ОП Варна, от което се
установява, че ответникът Р.Д. е привлечен в качеството му на обвиняем за
престъпление по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, 6 и 7 вр. чл. 26, ал.1 НК.
С постановление за привличане на обвиняем по ДП №
34/2014г. по описа на ОСлО – ОП Варна
ответникът Р.Д. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.
255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, 6 и 7 вр. чл. 26, ал.1 НК, за това, че за периода
2008г.-13.10.2011г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в
качеството му на управител на „ИЮ пропъртис“ ООД е избегнал установяване и
плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 19260 лева, като при
водене на счетоводството и представяне на информация пред органите по приходите
е използвал неистински документи.
Представено по делото е постановление за прекратяване
на наказателното производство от 14.05.2019г., с което е прекратено
наказателното производство срещу ответника Р.Д., по което е образувано ДП №
34/2014г. по описа на ОСлО – ОП Варна за
престъпление по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, 6 и 7 вр. чл. 26, ал.1 НК. В
постановлението за прекратяване се посочва, че обвиняемият Р.Д. е осъществил
погасяване на задължението си към фиска формирано от главница и лихви, като на
19.12.2018г. е заплатил сумата от 14200 лева, а ва 19.03.2019г. сумата от 10000
лева. Изрично е посочено, че са налице условията по чл. 255, ал.4 НК /плащане
на неплатено данъчно задължение в полза на бюджета ведно с лихвите до
приключване на посочения в закона срок/.
С
протокол за започване на проверка № ВА/УВ -3752/19.03.2018г. на КОНПИ –
ТД – Варна е образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника Р.Д., с период
на проверката 19.03.2008г. – 19.03.2018г.
Представена по делото е справка НБД „Население“, от
която се установява, че ответникът Р.Д. е сключил гражданки брак с ответницата Н.П.
на 01.11.2010г.- за което обстоятелство е издаден акт за гражданки брак №
1429/01.11.2010г. от Община Варна.
Представени
към доказателствата по делото са справки и извлечения по партида от Служба по
вписванията по партида на ответниците Р.Д. и Н.П..
Приети по делото са договори за покупко – продажба на
недвижими имоти от трети на спора лица, обективирани в съответните
нотариални актове с оглед изложените от ответниците възражения за осъществяване
на посредническа дейност при реализиране на разпоредителните сделки от страна
на ответника Д..
Прието по
делото е заключение на съдебно – техническа и оценителна експертиза на вещото
лице Т. О., във връзка с обекти с идентификатор ,,,,,,,, *****намиращи се в *****.
В заключението се посочва, че сградите са изградени в имот с идентификатор *****.
При преглед на строителната документация установява, че „къща №2“ е изградена
въз основа на разрешение за строеж *******чийто груб строеж е завършен на
10.09.2013г. „Къща №3“ е изградена въз основа на разрешение за строеж *****.,
като същата на етап груб строеж е завършена на 19.03.2014г. Стойността на имот
„къща №2“ ведно със всички подобрения в него посочва, че възлиза на 117800
лева., а стойността на „къща №3 “ възлиза на 120500 лева.
Прието по
делото е заключение по съдебно – икономическа експертиза на вещото лице Р.С.,
което е изготвено в два варианта – първи по искане на ищеца и втори по искане
на ответника.
В първия вариант на заключението по възложената му задача,
вещото лице посочва, че общият размер на приходите на ответниците за
процесния период от 19.03.2008г. до 19.03.2018г. възлиза на 869474,84 лева.
Тази сума се формира от доходите, за които има подадени ГДД – 12975,97 лева,
доходи от заплата на Д. – 54379,24 лева, от заплата на ответницата П. 11761,05
лева, получени обезщетения от НОИ – 19104,11 лева, суми по чл. 73 от ЗДДФЛ на Д.
– 9500 лева, от приходи от продажба на ЮЛ – 4000 лева, от усвоени кредити и
кредитни карти – 110 804,83 лева, от кредити по банкови сметки –
333 439,72 лева, предоставени от родители суми по банкови сметки – 118050
лева, дарения на парични средства в брой – 127000 лева, суми от трети лица –
26912,38 лева, преведени парични средства от ЕП. – 5867,49 лева, лихви – 181,89
лева, изтеглени от банки представляващи начално салдо – 25498,16 лева.
Размерът на обичайните и
извънредни разходи за процесния период възлиза на 952467,36 лева,
от които 95654,49 лева – разходи за живот, 7288,22 лева – публични задължения,
20078,72 лева – задгранични пътувания, 559043,92 лева – погасени кредити,
8568,48 лева – извънредни разходи, 700 лева придобити и отчуждени дялове,
261133,53 лева разходи над тези по НСИ.
Общата стойност на имуществото
изчислява на 317209,05 лева, което се формира от 2002 лева – придобити
юридически лица, 248079,15 лева, придобити недвижими имоти и осъществени СМР,
34311,12 лева – придобити МПС, 2,92 лена налични банкови сметки към края на
периода, 32813,86 лева получени от трети лица по банкови сметки и налични към
края на периода.
При съпоставка на общия размер
на приходите към този на разходите посочва, че нетният доход представлява
отрицателна величина от -82992,52 лева. При съпоставка на нетния доход към
имуществото на ответниците посочва, че несъответствието е също
отрицателна величина от -400 201,57 лева.
Вторият вариант на
заключението си вещото лице изготвя в два подварианта: първи при който
наличните парични средства към началото на периода за взети от усвоените
начални салда по банкови сметки и втори подвариант, при който наличните парични
средства към началото на периода са взети от началните салда по банкови сметки,
с прибавяне на паричните средства в брой.
В първия подвариант се
посочва, че общият размер на приходите на ответниците за процесния
период възлиза на 2 511 746,44 лева, който се формира от:
12975,97 лева от суми посочени в ГДД на ответника Д., доходи от заплата на Д. –
54379,24 лева, от заплата на ответницата П. 11761,05 лева, получени обезщетения
от НОИ – 19104,11 лева, суми по чл. 73 от ЗДДФЛ на Д. – 9500 лева, от приходи
от продажба на ЮЛ – 4000 лева, от усвоени кредити и кредитни карти –
110 804,83 лева, от кредити по банкови сметки – 333 439,72 лева,
118050 лена от родители по банкови сметки, 1 483 240,08 лева от
дарения и осъществяване на дейности не посочени в данъчни декларации, 287863,52
лева получени суми от трети лица по банкови сметки, 181,89 лева – лихви,
25498,16 лева – изтеглени суми от начални салда по банки, 40947,87 лева приходи
от Букинг.ком
Общият размер на обичайните и
извънредни разходи възлизат на 191159,83 лева, от които 95654,79
лева – разходи за живот, 7288,22 лева – публични задължения, 79648,64 лева –
плащания по ПОС и задгранични пътувания на разходите за живот, 8568,48 лева –
извънредни разходи.
Общият размер на имуществото
изчислява на 949902,32 лева, от които: 2702 лева придобити юридически
лица, 248079,15 лева – придобити недвижими имоти и осъществени СМР, 34311,12
лева – придобити МПС, 39392,86 лева – внесени в банкови сметки парични средства
и последствие изтеглени, 559043,92 лева – банкови кредити и кредитни карти,
64806,43 лева – предоставени кредити и 1566,84 лева – получени лихви.
При съпоставка в този вариант
на размер на приходите към размера на разходите посочва, че нетният доход
представлява положителна величина или сумата от 2 320 586,61 лева.
При съпоставка на нетния доход с размера на имуществото посочва, че е налице съответствие,
същото в размер на 1 370684,29 лева.
Във втория подвариант
се посочва, че общият размер на приходите на ответниците за процесния
период възлиза на 2 561 153,84 лева, който се формира от:
12975,97 лева от суми посочени в ГДД на ответника Д., доходи от заплата на Д. –
54379,24 лева, от заплата на ответницата П. 11761,05 лева, получени обезщетения
от НОИ – 19104,11 лева, суми по чл. 73 от ЗДДФЛ на Д. – 9500 лева, от приходи
от продажба на ЮЛ – 4000 лева, от усвоени кредити и кредитни карти –
110 804,83 лева, от кредити по банкови сметки – 333 439,72 лева,
118050 лена от родители по банкови сметки, 1 483 240,08 лева от
дарения и осъществяване на дейности не посочени в данъчни декларации, 287863,52
лева получени суми от трети лица по банкови сметки, 181,89 лева – лихви,
74905,56 лева – изтеглени суми от начални салда по банки, 40947,87 лева приходи
от Букинг.ком
Общият размер на обичайните и
извънредни разходи възлиза отново на сумата от 191159,83 лева, а
общият размер на имуществото изчислява на 949902,32 лева.
При съпоставка в този вариант
на размер на приходите към размера на разходите посочва, че нетния доход
представлява положителна величина или сумата от 2 369994,01 лева.
При съпоставка на нетния доход с размера на имуществото посочва, че е налице съответствие,
същото в размер на 1 420 091,69 лева.
Разпитан в хода на съдебното
производство е свидетелят И. М. К., който споделя че познава ответниците, с
които са семейни приятели. Заявява пред съда, че през 2008г. е превел на ответника Д. сумата от 3000 евро
на основание връщане на заем.
Разпитана е свидетеля М.М.Я.,
която познава ответника Д. от 1999-2000г. Посочва, че през 2015г. последният й
е предоставил в заем сумата от 800 лева, която тя му е върнала през 2016г.
Посочва, че страните са осъществявали съвместни пътувания с цел туризъм през
2016г. и 2017г., съответно в Грузия и Италия, като ответникът Д. е закупувал
билети за пътуванията, а стойността на билетите е била възстановяване от нея.
Разпитана е свидетеля Е.К. К.
– П.. В разпитът си посочва, че й е известно, че ответникът Д. се е занимавал с
посредническа дейност при покупко – продажба на недвижими имоти намиращи се в
к.к. „***“. В разпитът си посочва, че й е известно за около 35 броя осъществени
продажби на имоти, по които Д. е бил посредник.
Знае, че за извършваната от него дейност е получавал комисионна, която е
била в размер на 10% от стойността за една категория имота, за други 5 %, като
за няколко сделки Д. е направил отстъпка, при което комисионната е намалявана
на 3 %. Посочва, че възнаграждение е получавал и във връзка с отдаване под наем
на закупените от трети лица на спора апартаменти.
Разпитан е свидетелят П.И.К.,
който в разпитът си посочва, че ответникът Д. е бил посредник при прехвърляне
на дружествени дялове на проектно дружество с внесени активи земя, инвестиционни
проекти, разрешителни, становища и пр. във връзка с изграждане на фотоволтаична
централа, при цена на сделката в размер на 216000 евро. Посочва, че продажбата
е реализирана през 2012г., като комисионната на ответника Д. по същата е
възлизала на 20000 евро. Излага за известни му договорни отношения по договор
за посредничество между ответника Д. и лицето И. С. С. по повод закупуване на
фотоволтаична централа, по който обичайната комисионна възлизала в порядъка на
15 000 – 20000 евро. Посочва, че ответникът е получил комисионна и по
договор за посредничество с лицето Д. Д., която възлиза на 15 000 – 20000
евро. По договор за посредничество А. Д.посочва, че му е известно, че е била
уговорена комисионна в размер на 15 000 – 25000 евро.
Разпитана е свидетеля Р. А. Д.-
майка на ответника Р.Д.. В разпитът си пред съда посочва, че на ответника Д. и
на неговото семейство същата е предоставила три броя лични дебитни карти, които
са били в тяхно държание през целия период на проверката, включително и
понастоящем. От трите предоставени им карти средно месечно семейството на
ответника Д. е усвоявало сумата от 1500 лева, като са заплащани битови сметки,
данъци и пр. Отделно от това от банкомат за периода са изтеглени около
160 000 лева. Посочва, че от тези нейни карти усвоените и изтеглени от
банкомат суми, общо от около 178000 – 179 000 лева е дарила на ответника.
Отделно от тези суми е предоставяла и други суми в брой и по банков път. По
банков път е превела, отново като дарение сумата от 137 000 – 138000 лева,
а парите в брой възлизат на 160 000 – 170 000 лева. В обобщение
излага, че общата стойност на предоставените от нея на ответника Р.Д. като
дарение парични средства възлиза на 477418 лева.
Разпитана е свидетеля Г. В. М.
– майка на ответницата Н.П.. В разпитът си посочва, че при подсещанията си в
България тя заедно със своя съпруг е предоставяла парични средства, които са
били от източник – продажба на апартамент на ответницата Н.П. в гр. М. на обща
стойност от 250 000 евро. В тази връзка посочва, че през 2011г. за предали
сумата от 10 000 евро, 2012г. – 20 000 евро, 2014г. – 10 000
евро през м.05 и 10 000 евро, през м.08, 2016г., м.01 –
10 000евро, а през м.08. на 2016г.
– 20 000 евро. Отделно на ответниците са дарили и лични средства в размер
на 10 000 евро.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ прави следните изводи от
правна
страна:
В предметният обхват на
престъпленията, които са визирани в разпоредбата на чл. 108, ал.1, т.18 ЗОНПИ редакция ДВ бр.84/2023г. с предходно наименование
ЗПКОНПИ попада
деянието, за което е изпратено уведомление 13.03.2018г., с което Окръжна
прокуратура – Варна уведомява КОППИ, че е образувано ДП № 34/2014г. по описа на
ОСлО – ОП Варна, от което се установява,
че ответникът Р.Д. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по
чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, 6 и 7 вр. чл. 26, ал.1 НК. Самата проверка е
образувана въз основа на протокол за започване на проверка № ВА/УВ -3752/19.03.2018г.
на КОНПИ – ТД – Варна за установяване на значително несъответствие в
имуществото на ответниците, поради което и срокът от 19.03.2008г. –
19.03.2018г по чл. 112, ал.3 ЗОНПИ е спазен. От представените по делото писмени
доказателства съдът приема, че досежно деянието, по отношение на което
ответникът Д. е бил привлечен в качеството му на обвиняемо лице, за което е
образувано и посоченото досъдебно производство е постановено постановление за
прекратяване на наказателното производство от 14.05.2019г., с което е
прекратено наказателното производство срещу ответника Р.Д.. Основанието за прекратяване
на същото изрично се посочва от разследващия орган, като в случая това е
хипотезата на чл. 255, ал.4 НК, която урежда случаите на плащане на неплатено
данъчно задължение в полза на бюджета ведно с лихвите до приключване на
посочения в закона срок. Изрично в постановлението за прекратяване е посочено,
че ответникът е заплатил дължимата към бюджета главница ведно с натрупаните
лихви.
От наличните по делото писмени
доказателства съдът приема за доказано, че ответниците се съпрузи, като
граждански брак между същите е сключен на 01.10.2010г., за което обстоятелство
е съставен акт за граждански брак от Община Варна № 1429/01.11.2010г., поради
което ответницата П. считано от 2010г. има качество на „свързано лице“ по
смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗОНПИ, в качеството й на съпруга на проверяваното
лице – ответникът Д..
Преди обсъждане по същество на
наведените в исковата молба твърдения и съответните възражения на ответниците
следва да бъде обсъдено релевираното от последните възражение за недопустимост
на иска с оглед неспазения срок на проверката.
Съобразно разпоредбата на чл.
112, ал.1 ЗОНПИ, проверката по чл. 107, ал.2 продължава за срок от една година,
като този срок може еднократно да бъде продължен за срок от още 6 месеца. По
отношение на този срок съдът намира, че същия не е преклузивен, а същия има
инструктивен характер, доколкото изтичането му не погасява правото на отнемане
на незаконно придобито имущество в полза на държавата. При тези съображения
възраженията на ответниците в тази насока следва да бъдат отклонени, като
неоснователни по повод допустимостта на процесното производство.
Предметът на предявените срещу
ответниците искове е насочен досежно отнемане в полза на държавата на три групи
имущество – общо придобито от страните по време на брака в хипотезата на чл.
142, ал.2, т.2 ЗОНПИ, в което се включват недвижими имоти и автомобили, лично
имущество на проверяваното лице – ответника Д. по смисъла на чл. 142, ал.2, т.1
от ЗОНПИ и лично имущество на свързаното с проверяваното лице, а т.е. неговата
съпруга – ответницата П. досежно посочените в исковата молба парични средства,
на осн. чл. 142, ал.2, т.4 ЗОНПИ.
Легалната
дефиниция на понятието „имущество“ се съдържа в разпоредбата на §1, т.4 от ДР
на ЗОНПИ редакция ДВ бр.84/2023г. с предходно наименование ЗПКОНПИ, съобразно
която имущество е всякакъв вид собственост, материална или нематериална,
движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи,
доказващи правото на собственост или други права върху него.
В приложимия ЗОНПИ не е уредена обосновава презумпция за
пристъпен източник на дохода, от която да бъде изведено дали даден доход е
законен или незаконен. Приложимият закон изисква (Първо) осъществяване
сравнение на имуществото на проверяваното лице в началото на проверявания
период, съответно в края на проверявания период, като от значение е дали в
имуществената сфера на проверяваното лице има или няма превишение. Ако се
установи превишение, т.е. ако паричната оценка на имуществото е по-висока в
края на проверявания период съпоставен с началото на проверявания период,
тогава (Второ) предмет на изследване е в какъв размер е това превишение и на
какво се дължи той. За целта следва да бъдат съобразени доходите на
проверяваното лице, които са установени като законни, другите приходи които са
постъпили в патримониума на проверяваното лице, от тях следва да бъдат
приспаднати необходимо-присъщите разходи за издръжка на проверяваното лице и
свързаните с него лице съответно другите установени разходи, следва да бъдат
отчетени задълженията (в случай, че има
такива) за придобиване на имущество, при което едва тогава и ако превишението
надхвърля посочения в разпоредбата на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ размер от 150000 лева
може да бъде прието, че доходите са незаконни. До този извод може да бъде
достигнато едва ако бъде установено превишение на имуществото и същевременно
несъответствие между имуществото и нетния доход. Ако не бъде установено
превишение то няма увеличение в имуществената сфера на проверяваното лице,
поради което няма какво да бъде отнето, това по своята същност е имущество
което макар и в трансформиран вид е първоначалното такова. Наред с установяване
на превишението следва да бъде установено и несъответствие в размера посочен в
§1, т.3 ДР на ЗОНПИ, при което да бъде направен и извод, че една част от дохода
или целия доход на проверяваното лице има незаконен източник, съответно една
част от имуществото или цялото имущество, което е налично в края на
проверявания период е незаконно придобито и като такова подлежи на отнемане.
Съобразно гореизложеното на първо време следва да бъде
даден отговор на въпроса дали е налице превишение на имуществото в края на
период на проверка, в сравнение с началото. За да бъде даден отговор на този
въпрос следва да бъде установено какво по вид е това имущество, съответно каква
е неговата стойност определена по правилата на чл. 148 ЗОНПИ, като се има в
предвид имущество, което е придобито от ответниците в рамките на проверявания
период, което имущество е все още налично в техния патримониум в края на
проверявания период или е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин, а
при трансформация – стойността на наличното трансформирано имущество.
Със своя уточнителна молба от 13.01.2020г. ищецът излага
твърдения, че имуществото на проверяваното лице в началото на периода се състои
от дялове на стойност 3500 лева в
капитала на дружеството „ИЮ пропъртис“ ООД, 1200 лева дялове в капитала на дружеството „Магнит“ ООД, 12131,26 лева – начално салдо по
банкова сметка, ***,48 лева – салдо
по сметка в банка, 7232 лева – салдо
по сметка в банка и 22 лева
спестовен влог. По отношение на свързаното с проверяваното лице – ответницата П.
не се сочи наличие на имущество в началото на периода. В края на периода се
поддържа, че имуществото на ответника Д. включва дялове на стойност от 2 лева в
капитала от търговско дружество, собствеността върху апартамент ***½ ид.
идеални части от имоти представляващи „къща №2“ и „къща №3“ в *****, които са
предмет на иска за отнемане в полза на държавата, лек автомобил ***сумата от
37309,59 лева – вноски по банкови сметки, 22 129,22 лева – получени от
трети лица, 176 491,22 лева – погасителни вноски, 9779,15 лева –
предоставен заем на трето на спора лице, 1014,59 лева – изплатена лихва. По
отношение на ответницата П. в края на периода се посочва, че същата притежава
дялове в капитала на търговско дружество „Р ООД на стойност 1000 лева, ½
ид. идеални части от имоти представляващи „къща №2“ и „къща №3“ в *****, които
са предмет на иска за отнемане в полза на държавата, лек автомобил марка ***както
и сумата от 53442,61 лева – вноски по банкови сметки, 151,92 лева – получени от
трети лица, 4440,32 лева получени от роднини, сумата от 47917,84 лева
предоставен заем на търговско дружество „Р ООД, както и сумата от 437,55 лева –
изплатени лихви.
От гореизложеното съдът прави извода, че в началото на
периода имуществото на проверяваното лице възлиза на обща стойност 30194,74 лева, като това е цялото имущество в
началото на периода, доколкото такова, което да е притежавано от ответницата П.,
за нея с начало на периода от 2010г. не се посочва от ищеца.
Към имуществото в края на периода, за което по делото има
данни, че се притежава от проверяваното лице и свързаното с него лице, следва
да бъдат отнесени недвижимите имоти представляващи „къща №2“ и „къща №3“
намиращи се “ в *****, които съобразно заключението на вещото лице О. по
назначената съдебно – техническа експертиза са построени въз основа на
разрешения за строеж издадени през 2012г., съответно 2013г., като строителните
работи по изграждане на същите са приключили на етап „груб строеж“ за „къща №2“
на 10.09.2013г., а за „къща №3“ на 19.03.2014г. Заключението на вещото лице
напълно се кредитира, като обективно и компетентно дадено, от което съдът
приема, че стойността на тези имоти възлиза, както следва: на „къща №2“ в
размер на 117800 лева, а на „***“ в размер на 120500 лева, в чиято им стойност
се включват и подобренията сторени в същите. От изложеното следва, че
стойността на тези имоти, които се предмет на иск за отнемане по реда на
чл.142, ал.2, т.2 ЗОНПИ възлиза на 238300
лева. При съпоставка стойността само на тези имоти, за които по делото има
данни, че са част от патримониума на ответниците към края на периода на
проверката с притежаваното имущество в началото на периода на проверката,
следва извода, че е налице превишение на имуществото в размер на същото
надхвърлящ сумата от 150 000 лева.
При отчитане на съдържащото се правило в разпоредбата на
§1, т.3 ДР на ЗОНПИ, за да бъде даден отговор на въпроса дали има или няма
несъответствие, следва да бъде осъществена съпоставка между имуществото на
проверяваното лице и свързаните с него лица, които са визирани в разпоредбата
на чл. 142, ал.2 ЗОНПИ, да бъде отчетен чистия доход на същите, който анализ да
бъде осъществен при съблюдаване на смисъла на понятията имущество и нетен
доход, съобразно легалните дефиниции, които закона дава.
За да бъде даден отговор на въпроса за нетния доход на
проверяваното лице и свързаните с него лица, следва да бъдат анализирани
приходите на същите, съотнесени към техните разходи за същия този период.
По отношение приходите
на ответниците съдът прие заключението на съдебно – икономическа експертиза
на вещото лице Р.С., която експертът изготви в два варианта, първи по възлагане
от ищеца и втори по възлагане на ответниците.
Приходната част на първия вариант включва доходи на обща стойност
869474,84 лева, подробно посочени по отделни компоненти в заключението. В
приходната част на втория вариант в неговите два подварианта, съобразно това
дали се включват паричните средства в брой, които са признати от ищеца за
налични такива и притежавани от ответниците или не, размерът на приходите се
изчислява, като следва: 2 511 746,44 лева, съответно при включване на
признатите от ищеца и налични от ответниците пари в брой приходът се изчислява
на 2 561 153,84 лева. В основата си разликата в двата варианта на
експертизата се обуславя от невключвавнето, съответно включването в приходната
част на доходите, които за реализирани от дейности, за които няма данни по
делото, че са подадени годишни данъчни декларации, както и дарения или общо
сумата от 1 483 240,08 лева. Това заключение на съдебно –
икономическата експертиза следва да бъде анализирано съобразно останалите
сръбвани по делото писмени и гласни доказателства.
По искане на ответниците съдът допусна събиране на гласни
доказателства, като в разпитът си свидетелят Е.К. К. – П. изложи, че й е
известно, че ответникът Д. се е занимавал с посредническа дейност във връзка с
покупко – продажба на имоти. За тази си дейност същият е получавал
възнаграждение в размер на около 10 % от стойността на разпоредителната сделка,
като по изключение за единични сделки комисионната е намалявана. Отделно от
това на свидетелят лично са й известни и обстоятелства свързани с получавани от
ответника Д. доходи във връзка със стопанисване на отдаване под наем на тези
жилище, по които той е бил посредник при закупуване. Лични и непосредствени са
възприятията на разпитвания свидетел във връзка осъществяване на тази дейност
от ответника, като същата излага за известни й поне 35 бр. разпоредителни
сделки, по които ответникът е осъществявал посредничество. Тези показания на
разпитания свидетел следва да бъдат съпоставени с наличните по делото писмени
доказателства и в частност договори за покупко – продажба на имоти, по които
купувачи са трети на спора лица, последните осъществили разпоредителните сделки
чрез пълномощник, който в случая е ответника Д..
При изложените съображения съдът приема, че в рамките
проверявания период ответникът Д. е осъществявал посредническа дейност във връзка
с покупко – продажба на недвижими имоти, от която си дейност е реализирал
доходи под формата на получавана комисионна в размер на процентно съотношение
от стойността на имота предмет на сделката.
За осъществяване от ответника Д. посредническа дейност в
рамките на периода, но във връзка с осъществяване прехвърляне на дружествени
дялове на търговско дружество с предмет изграждане на фотоволтаична централа,
показания пред съда даде свидетелят П.И.К.. Изрично в показанията си изложи, че
Д. през 2012г. е посредничил при сделка, по която трето на спора лице е
придобило търговско дружество с посочения предмет на дейност, по която
комисионната на проверяваното лице е възлизала на 20 000 евро. На
свидетеля са известни също така и други възникнало облигационни правоотношения
между ответника и трети на спора лица във връзка с посредничество по повод
реализиране на проекти в областта на фотоволтаични централи, а именно лицата С., Д.и Д., по
които ответникът е реализирал доход от по 15 000 – 20 000 евро по
всяко едно.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите П. и К.,
като обективно и безпристрастно дадени, същите обосноваващи се на факти, които
лично свидетелите са възприели, а наред с това и подкрепени от останалите
събрани по делото писмени доказателства. От тези показания следва извода, че в
рамките на проверявания период проверяваното лице е осъществяло посредническа
дейност във връзка със закупуване на недвижими имоти в страната, така и такава
дейност във връзка с изграждане на възобновими енергийни източници също на
територията на страната. Тази дейност се доказа, че е извършвана възмездно
срещу съответната комисионна, поради което приходът реализиран от тази дейност
следва да бъде включен в приходната част на имуществения анализ. Не се
установява, че за тези приходи от тази си посредническа дейност ответникът Д. да е подавал съответните годишни данъчни
декларации, въз основа на които да бъде отчисляван съответния данък, но следва
да бъде посочено, че неподаването на данъчна декларация за реализиран доход не
прави дохода незаконен, а единствено от това бездействие може да бъде
ангажирана съответната отговорност на неподалия в срок данъчна декларация.
Приходът от посредническа дейност е законен източник на доход, доколкото
законът изрично не посочва, че тази дейност е забранена да бъде
упражнявана на територията на страната.
В обратната насока незаконен би бил приходът от забранена по закон за
осъществяване дейност, установяването на която по надлежния законов ред,
съответно реализираните от тази дейност приходи не следва да бъдат включвани в
приходната чест на имуществения анализ. Доходът следва да бъде разглеждан като
резултат от приход от осъществяване на една дейност след приспадане на разходите
по нейното осъществяване. Доколкото няма данни по делото за разходи свързани с
реализиране на посредническата дейност от Д. в рамките на периода, то приходите
от тази дейност следва да бъдат приети за законни доходи от упражняване на същата
и съответно включени в приходната част на имуществения анализ.
По своята правна същност с договора за дарение
дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема.
Договорът за дарение е едностранен и безвъзмезден, въз основа на който
дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на
дарения подареното имущество, като със стойността на последното неговия
патримониум се намалява, а този на надарения се увеличава. Приходите от дарени
средства са приходи със законен източник, а доколкото лицето, в чиято полза са
подарени тези средства не е сторило някакъв разход за тях, то приходът на
парични средства следва да бъде разглеждан, като доход за това лице, който
законен доход също бъде включен в приходната част на имуществения анализ.
Както вече съдът посочи дарението е едностранна
сделка, за действителността на която не се изисква писмена форма. Законът
урежда процесуални предпоставки ограничаващи нейното доказване, тогава когато е
на стойност над 5000 лева, съответно не е сключена измежду лицата посочени в
разпоредбата на чл. 164, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения следва да
бъде посочено, че дарението е действително и тогава когато не е съставен писмен
акт за него, като при дарения измежду съпрузи и роднини до посочената в закона
степен не важи и ограничението за допустимост на гласни доказателства за
доказване на същото.
За доказване на възраженията на ответниците, че
същите в рамките на процесния период са получавали дарения от своите родители,
съдът допусна събиране на гласни доказателства, като разпита свидетелите Р. А. Д.
и Г. В. М., съответно майка на ответника Д. и майка на ответника П..
Показанията на тези свидетели следва да бъдат разглеждани критично при
приложение на ограничителната разпоредба на чл. 172 ГПК, като се има в предвид
възможната им заинтересованост от изхода на спора с оглед наличието на родство
с ответниците. В показанията си ответницата Д. посочи, че същата е предоставила
свои банкови карти на ответника Д. и неговото семейство, от които същите са
усвоили причини средства, средно от около 1500 лева на месец за покриване на
различни разходи. Изложи, че от същите отделно са изтегляни от банкомат и
парични средства, а наред с това свидетелят е предоставяла и отделно парични
средства в брой и по банков път на ответните. Общия размер на подарените
парични средства от Д. възлиза на сума над 470 000 лева. Данни за дарения
на парични средства могат да бъдат извлечени и от показанията на свидетеля М.,
която заяви, че освен предоставяне на парични средства от нея и съпругът й,
които се лични на ответницата П. и с източник продажба на нейно жилище в гр. ****на
стойност 250 000 евро, то същите са дарили на ответниците и лични свои
средства в размер на 10 000 евро.
Показанията на тези свидетели се кредитират от
съда, доколкото няма по делото други ангажирани от ищеца доказателства, които
да оборят фактите, които се извеждат от тези гласни доказателства допуснати по
почин на ответниците.
При кредитиране на тези показанията на
свидетелите разпитани по искане на ответниците, следва да бъде кредитирано
заключението на вещото лице С. в неговия
втори вариант, в който се включват в приходната част на анализа и доходите на ответниците
от дейности, за които не са подадени данъчни декларации, а в случая
посредническа дейност на ответника Д., така и от дарения в полза на страните от
техни близки. Общата стойност на тези доходи възлиза на 1 483 240,08
лева, подробно и по пера посочени в т. 43 от заключението на вещото лице. Към
приходите следва да бъдат включени и наличните пари в брой, които са признати
на ответниците за налични от ищеца, при което съдът прави окончателен извод, че
размерът на приходите в рамките на проверявания период възлиза на сумата
от 2 561 153,84 лева.
По отношение на
разходите заключението е изготвено също в два варианта, като основното
стойностно разминаване в двата варианта може да бъде обобщено, че се съдържа
във включването или изключването на средствата по погасяване на банкови кредити
в разходната част. Във варианта на експертизата допусната по искане на ищеца
сумата от 559 043,92 лева -
погасени кредити се включва в частта разходи на имуществения анализ, докато
тази сума при изготвения вариант по искане на ответниците е включена в графа
имущество.
Кредитът е източник на средства за лицето, на което той е
отпуснат с цел закупуване на определена вещ. Кредитът не е доход за лицето в
полза на което е отпуснат, същия подлежи на връщане и когато бъде върнат,
тогава придобитата вещ със своята пълна стойност става част от патримониума на
това лице. Кредитът подлежи на връщане, поради което той е разход. Следва да
бъде установено в хода на производството, в какъв размер възлиза върнатия
кредит и какво имущество е придобито въз основа на него и налично ли е то в
края на проверявания период в патримониума на проверяваното лице и свързаното с
него лице. Връщането на кредита от посочените лица следва да бъде отнесен в
графа разходи, а имуществото придобито въз основа на този кредит в графа
имущество. Съвкупността от вноските по връщане на усвоения кредит не
съставляват имущество, а имущество е онази вещ, която е придобита въз основа на
финансиране получено от банков заем, която вещ е част от патримониума на
проверяваното лице. Имуществото придобито от проверяваното лице въз основа на
банков кредит следва да бъде преценено при изготвяне на имуществения анализ.
Това имущество само по себе си има стойност, която стойност следва да бъде
намалена с размера погасените вноски по кредита, който е послужил за финансиране
при закупуване на вещта. Във всички случаи обаче следва да бъде установено
коя/кои са онези вещи, които са придобити с паричните средства произтичащи от
отпуснатия кредит, както и каква е тяхната стойност, за да бъдат отчетени
разходите по тяхното придобиване, разходи които се формират от месечните
погасителни вноски по обслужване на банкови заем. Разходите при придобиване на
едно имущество следва да бъдат взети в предвид при остойностяване на самото имущество, което е
станало част от патримониума на проверяваното лице и свързаните с него лица.
При изложените съображения съдът приема, че правилно
вноските по кредита в размер на 559 043,92 лева са отнесени към раздел
„разходи“ на имуществения анализ, а не към раздел „имущество“ на последния,
поради което съдът кредитира в тази част заключението на съдебно – икономическата
експертиза в първи вариант, изготвен по искане на ищеца.
Следващата категория разходи, по отношение на които е
налице спор между страните са свързани с разходите по задгранични пътувания,
които съобразно варианта на експертизата на вещото лице изготвен по искане на
ищца възлизат на 20078,72 лева, а във вариант на ответниците не се включват в
същите.
По делото се събрани писмени и гласни доказателства, че в
рамките на проверявания период ответниците са осъществявали задгранични
пътувания. В разпитът си свидетелят М.Я.изрично заяви, че по повод тези
пътувания ответникът Д. е извършвал разходи по закупуване на билети включително
и на свидетеля, която впоследствие му е възстановявала паричните средства
заплатени от него.
Доколкото по делото се налице данни за осъществени
пътувания от ответниците в чужбина, то следва да бъде кредитирано заключението
на вещото лице С. във вариант първи, в който вариант се включват задграничните
пътувания в разходната част на имуществения анализ, която сума възлиза на
20078,72 лева.
Следващата категория разходи, които са включени в тази
част на анализа са т. нар. разходи над размера на посочените от НСИ разходи за
живот на обща стойност от 261133,53 лева. Тези разходи съобразно заключението
на вещото лице С. се формират от платени стоки и услуги по ПОС – терминали /
т.20 от заключението/, изтеглени на каса парични средства от АТМ, за които в
исковата молба не се сочи, че са със законен източник, преводи към трети на
спора физически и юридически лица, залози и участия в хазартни игри. По
отношение на последните вещото лице посочва, че не се установява по делото
наличието на такива плащания.
Във всички случаи, при които едно лице се разпореди с
парични средства по своя банкова сметка ***ане на ПОС – терминал или изтегля парични
средства от АТМ в брой, без насреща да е доказано получило съответната стока
или услуга, то неговия патримониум се намалява с размера на изтеглените и/или
наредени парични средства. Произходът на усвоените и изтеглените средства се
разглежда в част „приходи“ на имуществения анализ. Доколкото по делото не е
доказано, които са онези вещи, които са били придобити от усвоените и изтеглени
парични средства, то същите не могат да бъдат включени в имуществената част на
анализа, от чиято стойност да бъде приспаднат разхода по тяхното придобиване в
размер на тази средства. Изложеното мотивира съда да кредитира вариант първия
от заключението на вещото лице, в който посочените средства се включват в графа
„разходи“.
По изложени съображения съдът приема, че размера на
разходите на проверяваното лице и свързаното с него лице за процесния период
възлиза на 952 467,36 лева.
Доколкото в мотивите си съдът прие, че приходите на
ответниците възлизат на 2 561 153,84 лева, а
разходите на 952467,36 лева, то размера на нетния доход възлиза на 1 608 686, 48 лева.
По отношение на раздел „имущество“ съдът
намира, че към същото следва да бъдат отнесени онези налични към края на
периода на проверката вещи движими и недвижими, като и наличните парични
средства, било то в брой или по банкови сметки на ответниците. В тази графа не
следва да бъдат поставяни паричните средства по банкови сметки, които се били
последващо изтеглени от тях доколкото не се установява същите да са част от
патримониума на проверяваното лице и свързаното с него лице към края на периода
на проверката. Сумите по погасяване на банкови кредити също не следва да се
отнасят в този раздел, за което съдът изложи мотиви. Не следва да се включват
сумите по предоставени кредити доколкото при предоставяне на заем паричните
средства напускат патримониума на проверяваното лице, като същите се връщат в
същия едва след връщане на заетата сума. По отношение на тези средства се
събраха гласни доказателства единствено посредством разпита на свидетеля И. К., който заяви, че през 2008г.
е върнал предоставения му от ответника заем в размер на 3000 лева. Не се
установи към кой момент е осъществено това връщане на заетите средства и дали
същия се обхваща от периода на проверката с начало 19.03.2008г. или връщането е
било преди този момент. Не се доказа, че тази възстановена сума е налична и
част от патримониума на ответника Д. в края на проверката. Не се установява от
делото, че са налични в края на периода и получените парични средства под
формата на лихви.
Изложеното мотивира съда са приеме, че
стойността на имуществото на проверяваното лице и свързаното с него лице
възлиза на 317 209,05 лева, съобразно заключението на вещото лице
във вариант първи, изготвен по почин на ищеца. В тази стойност се включват
притежаваните от ответниците недвижими
имоти, моторни превозни средства, налични парични средства по банкови сметки на
страните и притежаван капитал в дяловете на юридически лица.
При изложените съображения доколкото съдът
прие, че чистия доход възлиза на 1 608 686, 48 лева, а придобитото имущество на
317 209,05 лева, то не се установява несъответствие между нетния доход и
имуществото, поради което не може да бъде прието твърдението на ищеца изложено
в исковата молба, че имуществото е придобито по незаконен начин, което
обосновава неоснователност на предявените искове.
За пълнота на изложението съдът излага и мотиви
за неоснователност на предявените искове и на основание различно от вече
изложеното.
В хипотеза, при която дори и да бъде установено
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, съдът следва да
извърши и проверка за пропорционалност. В този смисъл решение №
50104/23.01.2024 г. по гр.д. № 4647/2021 г., III г.о. ВКС посочва, че предвид
това, че се касае до намеса в правото на мирно ползване на собствеността,
съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, съдът дължи и проверка за
пропорционалност. С решение № 50098 от 18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
1074/2022 г., III г. о., се посочва, че извод за неоснователността на
претенцията, предмет на делото, произтича и от липсата на събрани доказателства
за връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност,
повдигането на обвинение в извършването на която е послужило като основание за
проверката пред комисията и за производството пред съда по отнемане. Касае се
за пропорционалност на мярката по конфискация на имущество.
В настоящата
хипотеза основание за образуване на производство за отнемане на незаконно
придобито имущество е станало уведомление до КОНПИ, че срещу ответникът Д. е
образувано досъдебно производство за деяние по чл. 255, ал.3 НК, което е
свързано с избягване установяване и заплащане на данъчни задължения в размер на
19260 лева. Наказателното производство срещу Д. е прекратено на осн. чл. 255,
ал.4 НК, доколкото задълженията под форма на главница и дължими лихви /всичко
на стойност от 24200 лева съобразно данните от постановлението за прекратяване
на наказателното производство/ са погасени в полза на фиска, в рамките на
посочения в правната норма срок. Вещите
и паричните средства, чието отнемане се иска същите на обща стойност от
414 894,50 лева /след частично
прекратяване на производството поради отказ от иск/ се поддържа, че се
придобити през време на периода на проверката, при което тази престъпна дейност
свързана с привличането на ответника за обвиняем за престъпление по чл. 255,
ал.3 НК представлява основание за образуване на проверка от КОНПИ, доколкото
придобитото би могло да представлява облага от поведението на проверяваното
лице свързано с избягване установяване и заплащане на данъчни задължения. В
случая липсва пропорционалност на обема реализираното престъпно поведение
допуснато от Д. под формата избягване плащане на данъчни задължения, чийто
размер като съвкупност от главница и лихви е в пъти по-малък от имуществото,
което ищецът претендира да бъде отнето с предявяване на настоящия иск в съда. Задълженията
на ответника за дължими незаплатени данъчни и дължими към тях лихви са изцяло
заплатени от него, поради което и наказателното производство е прекратено.
Изложеното налага извода, че макар и да е допусната престъпна дейност, вредите
от нея са заплатени в полза на държавата. Доколкото укритият данък от 19260
лева е бил платен, то санкционирането на проверявания свързаното с него лице с
отнемането на процесното имущество представлява намеса в правото на
собственост, макар и законосъобразно и преследващо легитимна цел
(предотвратяване незаконно придобиване на имущество) не е пропорционално на
тази преследвана цел. Настоящият първоинстанционен съдебен състав напълно
споделя изводите направени в решение № 76/09.05.2024г., постановено по в.гр.
дело № 94/2024г. на Апелативен съд – Варна, с което се приема, че липсва
справедлив баланс между нуждите на общия интерес и правото на проверявания на
мирно ползване на собствеността и тежестта, която той би понесъл с налагане на
санкцията по отнемане на имуществото му в конкретния казус би била прекомерна.
Липсата на пропорционалност води до извод до неоснователност на иска на КОНПИ
по чл. 153, ал.1 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) и той следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски
съразмерно отхвърлената част на предявения иск, а съобразно разпоредбата на чл.
78, ал.4 ГПК разноски на същия се дължат и при
прекратяване на делото. Въпросът за дължимите разноски по делото и в
частта, в която същото е прекратено поради отказ от иск, съдът намира, че
отново следва да бъде преразгледан с оглед изричните указания дадени с определение
№ 1804/11.04.2024г., постановено по ч.гр. дело № 1222/2024г. на ВКС във връзка
с постановеното по настоящото дело определение по реда на чл. 248 ГПК **60003/08.01.2024г.
и въззивно определение № 145/22.02.2024г., постановено по в.ч.гр. дело №
73/2024г. на Апелативен съд – Варна, последните обезсилени с посочения съдебен
акт на ВКС.
Преди разглеждане по същество на искането за присъждане на разноски следва да бъде обсъдено възражението
на ищеца във връзка с приложение на разпоредбата на чл. 156, ал.6 ЗОНПИ.
Съобразно разпоредбата на посочената
правна норма, когато ответникът по
съответния иск представи пред съда доказателства, които е могъл да представи с
декларациите по чл. 136 или 137 и не са събрани по
независещи от Комисията причини, съдът може да му възложи изцяло или отчасти
разноските по делото независимо от изхода на делото.
Съдът
намира, че в случая не е изпълнен фактическия състав на посочената разпоредба,
която обуславя възлагане на разноските по делото в тежест на ответника,
независимо от това, че производството по делото е приключило с позитивно за
него съдебно решение. Видно от представените и приложени към делото
доказателства /приложение към делото – папка №6, л.1981/, ответникът в
административната фаза на производството по отнемане на незаконно придобито
имущество е депозирал декларация по чл. 136 ЗОНПИ, в която подробно е изложил
данни във връзка с придобитото от него имущество. Към самата декларация са
приложени описани в нея писмени доказателства в подкрепа на декларираните от
проверяваното лице данни. Наред с изложеното в декларацията по чл. 136 ЗОНПИ и
представените с нея доказателства, проверяваното лице е депозирало и възражение
по чл. 138, ал.2 ЗОНПИ, същото подробно мотивирано с изложение произхода на
средствата на последния, към което приложение са приложени и съответните
писмени доказателства /общо 910 листа/. От изложеното съдът не може да направи
извода, че ответникът е проявил бездействие във административната фаза на
производството по отнемане на незаконно придобито имущество, което е било
образувано срещу него, а напротив активно е съдействал на административния
орган посредством предоставяне на значителна по обем информация за произхода на
средствата, в това число и с ангажиране на писмени доказателства в подкрепа на
декларираните от него данни, поради което и разпоредбата на чл. 156, ал.6 ЗОНПИ
се явява неприложима.
За пълнота на
изложението съдът посочва, че споделя практиката съдържаща се в определение **71/22.01.2024г.,
постановено по гр. дело **604/2023г. на ВКС, с която се приема, че дори и
доказателствата да са представени с отговора на исковата молба от ответника,
доколкото КОНПИ продължава да поддържа предявените срещу него искове, то
приложението на чл. 156, ал.6 ЗОНПИ следва да бъде изключено. Настоящият първоинстанционен
състав на Варненския окръжен съд приема, че разпоредбата на чл. 156, ал.6 ЗОНПИ
би било допустимо да бъде приложено при оттегляне или отказ от иска от страна
на ищеца, което оттегляне или отказ е мотивирано с оглед събраните в хода на
съдебното производство доказателства, които са представени от ответника, които
доказателства той е могъл, но не е представил в административната фаза на производството,
доколкото ако същите бяха представени в тази първа фаза на проверката, то
същата срещу него би се прекратила още в тази й част. В такава хипотеза е резонно проверяваното
лице, което е имало възможност да представи доказателства в административната
фаза на проверката но не е сторило това /бездействало е/ да понесе разноските
по делото в неговата съдебна фаза. Процесуално поведение на ищеца свързано с
поддържане на предявения иск до приключване на производството пред съответната
инстанция изключва приложението на разпоредбата на чл. 156, ал.6 ЗОНПИ,
доколкото същото налага осъществяване на анализ с акт по същество на спора на
събраните доказателства, било по почин на ищеца или на ответника, които
доказателства са събрани, както в административната, така и в съдебната фаза на
производството.
Ответниците
претендират заплащане на възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 19980,62 лева, за което представят платежни нареждания на л. 724 и
л.725 за реалното им заплащане, от които 4413,36 лева заплатени от ответника П.
и 15567,26 лева от ответника Д.. Претендират заплащане и на съдебно – деловодни
разноски в размер на 1750 лева.
Ищецът релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78,
ал.5 ГПК, което възражение следва да бъде обсъдено с оглед цената на иска,
фактическата и правна сложност на делото и неговата продължителност.
Имуществото
предмет на иска за отнемане срещу ответника Д. възлиза на 409780,32 лева, от
която за част от същото в размер на 238993,88 лева ищецът се отказа от исковата
си молба, но с оглед изричните указания на касационната инстанция, съдът следва
отново да преразгледа въпроса за дължимите разноски и в прекратената част.
Имуществото предмет на иска за отнемане срещу ответницата П. възлиза на
269745,74 лева, като за 25637,67 лева бе направен отказ от иск от ищеца,
съответно производството по делото бе прекратено.
Съобразно актуалната съдебна
практика в областта на разноските в хипотеза, при която е предоставена правна
помощ при реда и условията на чл. 38 ЗА, която се съдържа в определение №
50015/16.02.2024г., постановено по т. дело № 1908/2022г. на ВКС и във връзка с Решение на Съда на Европейския съюз
от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 постановено по преюдициално запитване,
препращащата разпоредба на чл. 38, ал.2 ЗА към Наредба №1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, при което е прието,
че същата не следва да се прилага. Излага се също така, че посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези
размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение
следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Съдът намира, че
единствено като ориентир за минималните размери на дължимото възнаграждение
следва да бъде използвана Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.5 на
Наредбата минималния размер на дължимото възнаграждение за процесуално
представителство съобразно защитимия материален интерес във връзка с предявения
срещу ответника Д. иск на обща стойност 409780,32 лева възлиза на 21041,21
лева, а по отношение на ответницата П., съобразно цената на иска от 269745,74
лева, възлиза в размер на 15439,82 лева, или общо за двата 36481,04 лева.
Делото е с
висока фактическа и правна сложност, същото организирано в три тома и пет папки
- приложения към тях. Производството по делото е образувано по искова молба
депозирана през 2019г., като същото приключи пред първа съдебна инстанция през
2024г. Така изложеното налага извода от една страна, че заплатеното
възнаграждение за процесуално представителство от ответниците в размер на
19980,62 лева не е прекомерно, доколкото същото не превишава минималните
размери посочени в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като същевременно като бъде отчетено видът на
спора, високата правна и фактическа сложност на спора и неговото обща
продължителност, съдът намира, че това възнаграждение не следва да бъде
редуцирано, поради което и възражението за прекомерност от ищеца по реда на чл.
78, ал.5 ГПК е неоснователно.
На осн. чл. 78,
ал.3 ГПК в полза на ответниците следва да бъде присъдено възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 19980,62
лева, като и 1750 лева представляващи съдебно – деловодни разноски.
В полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда, ищецът следва да бъде осъден да заплати
сумата от
При аналогично приложение на
възприетото с определение
№ 1804/11.04.2024г., постановено по ч.гр. дело № 1222/2024г. на ВКС, съобразно
което въпросът за дължимите в полза на ответника разноски, включително и в
частта, в която ищецът се е отказал от своя иск, следва да се разгледа с
окончателния акт на съда по същество, следва да бъде разгледан и въпросът за
дължимата държавна такса, дължима и в прекратената част, така и за отхвърлената
част на предявените искове. Мотиви, че държавна такса от КОНПИ се дължи и при
прекратяване на производството по делото могат да бъдат извлечени и от
определение **226/8.05.2024
г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1386/2024 г., така
и от определение № 437/16.07.2024г., постановено по в.ч.гр. дело № 304/2024г.
на Апелативен съд – Варна.
Общата цена на исковете
срещу двамата ответници при сезиране на съда възлиза на 679526,05 лева, от
която 409780,32 лева срещу ответника Д., която сума включва негово лично
имущество и такова в СИО с ответницата П., съответно 269745,74 лева срещу
ответницата П., включващо също лично и общо имущество. Общият размер на
прекратената поради отказ от искове срещу двамата ответници възлиза на
264631,55 лева, а висящата част на производството по искове срещу Д. и П.
възлиза на 414894,50 лева. При включване на дължимата държавна такса, както за
прекратената част, така и за отхвърлената част, дължимата държавна такса от
ищеца по предявения иск за отнемане на незаконно придобито имущество срещу
ответника Д. възлиза на 4% от 409780,32 лева или сумата от 16391,21 лева.
Дължимата държавна такса от ищеца по предявения иск срещу ответницата П. възлиза
4% от 269745,74 лева или сумата от 10789,82 лева или общо 27181,03 лева,
която сума в обобщение съставлява 4% от цената на всички искове в размер на 679526,05
лева, за които съдът е бил сезиран, независим от частично прекратяване на
същите или отхвърлянето им по същество.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
Отхвърля предявените
искове от Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество (с предходно наименование Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество), Булстат ,,,,,,,,, с адрес гр. София,
пл. „Света Неделя" №6 за отнемане в полза на Държавата на имущество както следва:
1/ От Р.Д.Д., ЕГН **********,*** и Н.В.П., ЕГН ********** *** общо имущество
придобито от двамата съпрузи, на осн. чл. 142, ал. 2. т. 2. във връзка
с чл. 141 от ЗОНПИ с цена на иска в размер на 324 711
лв., имущество
представляващо:
-
недвижим
имот,
ведно с всички подобрения по него, с идентификатор № ,,,,,,,,, „къща **", находящ се в ПИ с
идентификатор № ,,,,,,,, местност „,,,,,", гр. Варна, с административен
адрес: ***, с пазарната стойност 151 491 лв.
-
недвижим
имот, изграден на етап „груб строеж", ведно с всички
подобрения по него, с идентификатор № ,,,,,,,,,, „***", находящ се в ПИ с идентификатор № ,,,,,,,, местност „,,,,,",
гр. Варна, с административен адрес: ***, с пазарната стойност в размер на 153
520 лв.
-
лек автомобил, марка ***, per. №
,,,,,, дата на първоначална регистрация ***рама ,,,,,, двигател № ,,,,,, с пазарна стойност в размер на 1700 лв.
-
лек автомобил,
марка ***,
рег.№ ,,,,,, дата на първоначална регистрация ***рама № ,,,,,, двигател № ,,,,, с пазарна
стойност в размер на 18 000 лв.
2/ От Р.Д.Д., ЕГН **********,*** лично
имущество на поверяваното лице, на осн. чл. 142, ал. 2, т. 1. във връзка с чл.
141 от ЗОНПИ, с цена на иска в размер на 8430.94 лв., имущество
представляващо:
- сумата в
размер на 8 430,94 лв., представляваща погасителни вноски по
кредитна карта по разплащателна сметка с IBAN: ***,
открита на 13.11.2007 г., активна в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, с
титуляр Р.Д.Д., налични в края на
проверявания период.
3/ От Н.В.П., ЕГН **********
*** имущество на съпруга на проверяваното лице, на осн. чл. 142, ал. 2, т. 4.
във bp. с чл. 141 от ЗОНПИ, се цена на
иска 81 752.57 лв., имущество представляващо:
- сумата в размер на 1 000 лв., представляваща
равностойността на дружествени дялове в „РАЙАН 2011" ООД, ЕИК *********,
собственост на Н.В.П..
-
сумата
в размер на 31314,15 лв., представляваща непреобразувани вноски
на каса по срочен депозит с IBAN: ***, открит на
04.09.2014 г., активен в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, с титуляр Н. В.П.,
налични в края на проверявания
период.
-
сумата
в размер на 1520,58 лв., представляваща непреобразувани вноски на каса по
разплащателна сметка в лева с IB AN: *****, открит на
04.09.2014 г., активен в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, с титуляр Н. В.П.,
налични в края на проверявания
период.
- сумата в размер на 47 917,84 лв., представляваща
отпуснат заем от Н.В.П. на „РАЙАН 2011" ООД, невъзстановен през
проверявания период.
Осъжда
Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество (с предходно наименование Комисията за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобито имущество), Булстат ,,,,,,,,, с
адрес гр. София, пл. „Света Неделя" №6 да заплати на Р.Д.Д., ЕГН **********,*** и Н.В.П.,
ЕГН ********** *** сумата от 21730,62 /
двадесет и една хиляди седемстотин и тридесет лева и 62 ст./ лева, от която
19980,62 лева заплатено възнаграждение за процесуално представителство по
делото и 1750 лева съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
осъжда Комисия за
отнемане на незаконно придобито имущество (с предходно наименование Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество),
Булстат ,,,,,,,,, с адрес
гр. София, пл. „Света Неделя" №6 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна дължима по делото държавна такса в размер на сумата от 27181,03
/двадесет и седем хиляди сто осемдесет е един лева и 3 ст./ лева, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен
съд - Варна, в двуседмичен срок от получаване от страните на съобщението ведно
с препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд - Варна: