Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….…….…./…………….…….2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Кунева
въззивно гр.д. № 134 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 39836/12.06.2018 г.
на В.С.В., ЕГН ********** и Р.В.В., ЕГН **********, двамата с адрес ***, със
съдебен адрес ***, предявена чрез адв. Д.И., срещу решение № 2017/11.05.2018
г., постановено по гр. д. № 4092/2016 г. по описа на ВРС, XL състав, с което е отхвърлен предявения от В.С.В., ЕГН ********** и Р.В.В., ЕГН **********
/починала и заместена в хода на процеса от Р.В.В./ иск с правно основание чл. 124 ГПК срещу С.Д.К., ЕГН ********** и Е.П.К.,
ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици на недвижима вещ, представляваща ПИ с идентификатор
10135.2526.2357, по КК и КР на гр. Варна одобрени със заповед
№РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК., с площ от 210 кв.м.,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Бриз“; прието
е за установено на основание чл. 108
вр. чл. 77 пр. 1 от ЗС по отношение на В.С.В., ЕГН **********, Р.В.В. ЕГН **********, С.Д.К., ЕГН **********
и Е.П.К., ЕГН **********, че «ВИП билд» ЕООД, ЕИК ********* е собственик на
недвижима вещ, представляваща ПИ с идентификатор 10135.2526.2357 по КК и КР на
гр. Варна одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК., с площ от 210 кв.м., находящ се в гр. Варна, ж.к. „Бриз“, и са осъдени В.С.В., ЕГН ********** и Р.В.В.
ЕГН ********** да предадат владението
на описания имот с идентификатор 10135.2526.2357 по КК и КР на гр. Варна на
«ВИП билд» ЕООД, ЕИК *********, както и по въззивна жалба с вх. № 78453/28.11.2018 г.
на В.С.В., ЕГН ********** и Р.В.В., ЕГН **********, двамата с адрес ***, със
съдебен адрес ***, предявена чрез адв. Д.И., срещу решение № 4529/12.11.2018
г., постановено по гр. д. № 4092/2016 г. по описа на ВРС, XL състав, с което е оставена без уважение молбата подадена от ищците В.С.В. и Р.В.В.,
постъпила в съда на 24.10.2018г., с която се моли да бъде допусната поправка на
ОФГ в постановеното по делото решение,
като вместо посочената в диспозитива му заповед за одобрение на ПИ с
идентификатор 10135.2526.2357, по КК и КР на гр. Варна №РД-18-92/14.10.2008г.
на Изпълнителния директор на АГКК се посочи заповед №
КД-14-03-3176/05.12.2013г. на началник на СГКК Варна.
Във въззивна жалба с вх. № 39836/12.06.2018 г.
се излага, че решението на ВРС в частта, в която е отхвърлен първоначалният иск
е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, в нарушение на материалния закон и необосновано, а в частта, в която е
уважен искът на главно встъпилото лице е и недопустимо.
Относно
първоначално предявения иск от В.С.В.
и Р.В.В. срещу С.Д.К. и Е.П.К.,
се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, поради
несъобразяване с допуснатите по делото съдебно-технически експертизи. Настоява,
че от представените по делото доказателства се установява принадлежността на
процесния имот с идентификатор 10135.2526.2357 като част от имот, предмет на
продажбена сделка съгласно НА №172 от 03.11.2005 г., придобит в съсобственост
между страните при равни дялове, и че същият съставлява ПИ 2997 по кадастрален
план от 1977 г. Позовавайки се на експертните заключения по допуснатите по
делото СТЕ, сочи, че описания в нотариалния акт от 03.11.2005 г. е идентичен с
дял трети от договор за доброволна делба от 05.11.1992 г., получен от
праводателя на продавача по договора В. Петров. Противопоставя се на изводите
на съда, че праводателите на ищците са им прехвърлили повече права, отколкото
имат, поради което и не са придобили ½ ид.ч. от ПИ 2357, както и че
фактът на неоспорването от страните нанасянето на процесния имот в ПНИ и
кадастралната карта като част от ПИ 10135.2526.300, е относим към собствеността.
Посочва, че в нарушение на закона на ПНИ е предадено правно значение на
правопораждащ правото на собственост факт. Подчертава, че планът на
новообразуваните имоти няма конститутивно действие досежно действително
притежаваните вещи права. По тези съображения счита за ирелевантно
обстоятелството, че съгласно ПНИ от 2007 г. процесният имот попада с цялата си
площ в новообразувания имот 300. Намира за неправилни изводите на
първоинстанционния съд за недоказаност на давностно владение, упражнявано от
ищците по първоначалния иск, като счита за необоснован анализа на допуснатия по
делото свидетел. Излага доводи за допуснато процесуално нарушение при събиране
на гласни доказателства по делото, доколкото е отказано допускане на втори
свидетел за установяване на твърдяния от ищците факт за упражняване на
фактическа власт върху имота през процесния период. Настоява се, че са
манифестирали намерението си за своене на имота спрямо ответниците, които от
своя страна не са владяли имота след закупуването му. Счита се, че съдът не е
взел предвид направеното с отговора на исковата молба на главно встъпилото лице
признание, че ответниците не са собственици на имота. В тази връзка намират за
ненужно наличието на действия за отблъскване тяхното владение.
По
исковете на главно встъпилото лице заявяват доводи за недопустимост на
решението в тази част. Намират, че исковата молба на главно встъпилото лице е
останала нередовна, поради противоречие между посочената правна квалификация и
насочването на иска срещу всички страни по делото и петитум на иска за осъждане
единствено на ищците за предаване на владението на имота. Счита, че не е налице
правен интерес от главно встъпване на „ВИП БИЛД“ ЕООД, поради което било
недопустимо приемането за разглеждане на предявения от него иск. Отделно се,
обосновава недопустимост на иска на „ВИП БИЛД“ ЕООД спрямо Р.В.В., доколкото
исковата молба е предявена спрямо Р.В.В., починала на 12.01.2017 г., т.е. преди
предявяване на исковата молба на главно встъпилото лице на 23.01.2017 г. Счита,
че не могат да намерят правилата на чл. 227 ГПК за правоприемство на страна в
процеса, поради което производството спярмо Р.В. е следвало да бъде прекратено.
Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд,
поради неизготвяне на доклад по предявения иск на главно встъпилото лице, в
това число ясно формулирана правна квалификация на предявените искове. Сочи се
липса на отхвърлителен диспозитив спрямо ответниците С.К. и Е.К. по предявения
от главно встъпилото лице иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението. В
евентуално претендира отмяна на решението в частта, в която е уважен искът на
„ВИП БИЛД“ ЕООД, поради неправилност и необоснованост. Посочва, че
първоинстанционният съд не е формирал мотиви относно придобивното основание на
ищеца, както и не е извършил анализ на гласните доказателства, приобщени по
делото. Настоява, че с изявлението на праводателката на ищеца – Маяй Т.а пред
СГКК – Варна, че имотът не е нейна собственост, се изключва намерението й за
своене на същия, поради което правоприемникът не може да присъедини владението,
упражнявано от нея. Подчертава, че в нотариалния акт от 03.06.2014 г., с който
ищцовото дружество е придобило собствеността, имот 2357 е посочен като граница
на имот 300, предмет на продажбената сделка. Счита за недоказано и
обстоятелството, че Р.В. е във владение на имота, поради което настоява искът
спрямо него да бъде отхвърлен. Моли се отмяна на решението и уважаване на първоначалния иск, обезсилване
на решението по иска на главно встъпилото лице и прекратяване на производството
по него. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по
жалбата страна С.К. и Е.К.,
чрез адв. Д.А. и адв. П.П., в който е изразено становище за неоснователност
на оплакванията срещу постановеното решение, което намират за правилно и
законосъобразно. Сочи се, че не са налице твърдените от жалбоподателите процесуални
нарушения, доколкото ясно е очертан предмета на спора с изготвения и допълнен с
определение от 02.12.2017 г. доклад по делото. Настоява, че въззивниците не са
установили в хода на първоинстанционното производство владение върху процесния
имот в изискуемия от закона десет годишен срок. Поддържат изложените в отговора
на исковата молба доводи за липса на идентичност между имота, придобит в
съсобственост между страните и процесния, като подчертават, че собственик е
главно встъпилото лице „ВИП БИЛД“ ЕООД. Моли се за потвърждаване на решението в
обжалваната част и присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор и от „ВИП БИЛД“ ЕООД, чрез адв. Д.В.,
с който се оспорват наведените във въззивната жалба оплаквания. Подчертава се,
че искът по чл. 108 ЗС в осъдителната част недвусмислено е насочен единствено
срещу първоначалните ищци, доколкото имотът бил в тяхно държане, както и
правилно е преценил първоинстанционният съд. Противопоставя се на доводите на
жалбоподателите за недопустимост на решението в обжалвана част, като обосновава
подробно правния си интерес от предявяване на иска. Намира за доказано владението си върху имота
през процесния период, доколкото към датата на придобиване на собствеността
на ПИ 300, имот 2357 не е бил отделен, а
западната граница, заградена с мрежа, бил имотът на жалбоподателите, като се
позовава на изготвените по делото СТЕ и гласни доказателства. Настоява, че
дружеството има качеството на добросъвестен владелец, което обстоятелство било установено
по делото.
Във въззивната жалба с вх. № 78453/28.11.2018
г. срещу постановеното по делото решение по реда на чл. 247 от ГПК, се
излагат съображения за неправилност на извода на съда за липса на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт. Настоява се, че имотът,
предмет на иска следва да бъде индивидуализиран по действащата кадастрална
карта и кадастрални регистри, които са претърпели промяна след одобряването им
през 2008 г. със заповедта от 2013 г. Твърди се, че е налице противоречие между
изразената в решението воля на съда и обективираната такава в диспозитива на
решението, което подлежи на поправка и се моли за нейното допускане с отмяна на
решението по чл. 247 от ГПК.
В
предоставения срок е постъпил отговор от насрещната страна „ВИП БИЛД“ ЕООД, в
който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че е
недопустимо по реда на чл.247 от ГПК да се поправят фактически и правни изводи
на съда, поради което се моли за потвърждаване на решението.
Постъпила
е и молба с вх. №3342/16.01.2019 г. от С.К. и Е.К., чрез адв. Д.А. и адв. П.П.,
в която се заявява, че поддържат депозирания отговор на въззивната жалба срещу
първоначалното решение.
За да се произнесе,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от В.С.В. и Р.В.В.
/починала и заместена в хода на процеса от Р.В.В./ срещу С.Д.К. и Е.П.К.,
искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2526.2357,
по КК и КР на гр. Варна, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК., с площ от 210 кв.м., находящ се в гр. Варна,
ж.к. „Бриз“.
В исковата молба се твърди, че по силата на нотариален акт №
172/03.11.2005 г., страните по делото са придобили чрез покупка в съсобственост
по ½ ид.ч. от следния недвижим имот: лозе - хавра, с площ 1105 кв.м,
находящо се в гр. Варна в м."Акчилар", ж.к."Бриз",
съставляващ имот № 2997 в кв.10 по плана на ж.к. "Бриз" при граници
на целия имот: имоти №№ 2996, 908В, 908А, 1177,1157Б, 1157 и 1157А, който имот
не е бил нанесен в действащия кадастрален план. Сочи се, че нанесена е част от
него с площ от 210 кв.м, съставляваща ПИ с идентификатор 10135.2526.2357.
Твърди се, че този поземлен имот от м.април 2003 г. ищците са започнали да
владеят с намерението да го своят, поради което в тяхната полза е изтекла десет
годишната придобивна давност. Настоява
се, че през целия период ищците са манифестирали спрямо ответниците намерението
си да владеят имота за себе си, като владението им било необезпокоявано и
непрекъснато. Сочи се, че ответниците не са били във владение на имота и по
никакъв начин не са оспорвали владението на ищците.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответниците, с който оспорват иска като недопустим и неоснователен. Твърдят, че
нито ищците, нито ответниците са собственици /съсобственици/ на ПИ с
идентификатор 10135.2526.2357 с площ от 210 кв.м., находящ се в гр. Варна ж.к.
„Бриз“, м-ст „Св. Никола“, поради което ответниците не са пасивно легитимирани
да отговарят по исковата молба и предявеният срещу тях иск е недопустим.
Противопоставят се на твърденията на ищците за придобиване на имота въз основа
на давностно владение или друго правно основание. Сочат, че по силата на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №172/03.11.2005 г. страните
по делото са собственици на по 1/2 ид. част от недвижим имот лозе - хавра с площ
от 1105 кв.м., съставляващ имот 2997, кв.10 по плана на ж.к. „Бриз“, който не
съвпада с процесния имот, като последният никога не е бил в собственост на
страните по делото, а е собственост на „Вип Билд“ ЕООД по силата на нот. акт №
36 от 03.06.2014 г. Имотите, собственост на страните по делото и „Вип
Билд" ЕООД са формирани от договор между техните праводатели за доброволна
делба от 05.11.1992 г. Сочи се, че ищците никога не са владяли процесния имот
самостоятелно, с други съсобственици, непрекъснато както и необезпокоявано. В
случаите на нарушаване на имотните граници от страна на ищците на процесния и
съседни имоти са възниквали спорове между тях, за което са сигнализирани
органите на МВР и районното кметство.
С определение от 02.10.2017 г. на
ВРС е допуснато главно встъпване в процеса на „ВИП Билд“ ЕООД, ЕИК *********,
който претендира да бъде прието за установено по отношение на ответниците Е.П.К.,
С.Д.К., В.С.В. и Р.В.В., че „ВИП Билд" ЕООД е собственик на поземлен имот
с идентификатор № 10135.2526.2357 с площ от 210 кв.м. по КК и КР на гр. Варна,
стар идентификатор: няма; с номер по предходен план: 908, при граници по
представената по делото скица: ПИ №№ 10135.2526.294; 10135.2526.300;
10135.2526.9518; 10135.2526.1614; 10135.2526.299, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Бриз“, м. Свети Никола, на основание покупко-продажба и изтекла в негова полза
придобивна давност в резултат на упражнявано от дружеството необезпокоявано
давностно владение върху имота за периода от 03.06.2014 г. до м. юни 2016 г., и
упражнявано давностно владение на имота от неговия праводател М.В.Т.,
осъществявано през периода 30.11.2005 г. - 03.06.2014 г., както и да бъдат
осъдени ответниците В.С.В. и Р.В.В. да предадат на „ВИП Билд“ ЕООД владението
върху имота.
В исковата си молба главно встъпилото лице твърди, че притежава
самостоятелни права върху предмета на спора и претендира за себе си спорното
вещно право, като има интерес от осуетяване уважаването на вече предявения иск.
Твърди, че „Вип Билд“ ЕООД е придобило процесния имот чрез покупка и давностно
владение. Сочи се, че с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот от
03.06.2014 г. „ВИП БИЛД“ ЕООД е закупило от М.В.Т. поземлен имот с
идентификатор № 10135.2526.300 с площ от 2040 кв.м. по документ за собственост,
а по скица - с площ от 1555 кв.м. Праводателят на дружеството М.В.Т. е
притежавала, владеела и е продала на „Вип Билд“ ЕООД имот с площ от 2040 кв.м,
част от който е и процесният имот. Предметът на продажба е очертан от волята на
страните, обективирана в нотариалния акт, според чието съдържание имотът,
предмет на продажбата, представлява: две реално обособени части с №№ 9086 и 908
в, кв. 10 по плана на града, при граници: ПИ № 1177, улица и път, с обща площ
2040 кв.м. Последователно описва имотите по отделните планове и правата, които
са придобити от неговите праводатели. Твърди, че дял първи с площ от 1020 кв.м.
получен от Е.П.Г. и дял втори с площ от 1020 кв.м. получен от Й.П.Г. (имоти №
908 б и 908 в по ДДД от 1992 г.), са продадени на М.Т. - праводателят на „ВИП
билд" ЕООД, като с продажбата от 03.06.2014 г. е прехвърлила на „ВИП
билд" ЕООД всички права, които е притежавала върху стария имот с №
10135.2526.300 с площ от 2040 кв.м., които включват собствеността върху имот №
10135.2526.300 с площ по КК, изменена със заповед № КД-14-03-317 от 05.12.2013
г. на Началника на СГКК-Варна от 1555 кв.м.; собствеността върху процесния имот
№ 2357 с площ от 210 кв.м; разликата от 275 кв.м. до 2040 кв.м. от двата дяла
по ДДД от 1992 година е в резултат на приложената улична регулация, попадаща в
общинския път № 9518. Сочи се, че процесният имот 2357 с площ от 210 кв.м, за
първи път е нанесен като самостоятелен имот в КК и КР на Варна по силата на
изменението на КК и КР, направено със заповед № КД-14-03-317 от 05.12.2013 г.
на Началника на СГКК-Варна по заявление на М.В.Т. от 16.08.2013 г. на СГКК-гр.
Варна, като от собствения й имот № 300, по нейно желание и инициатива е
образуван още един имот - процесния имот № 2357 с площ от 210 кв.м. При
попълването на регистъра на собствениците в КК и КР за двата имота - ПИ № 2358
(нов) и ПИ № 2357 е извършено отразяване за липса на данни за собственик на ПИ
№ 10135.2526.2357. Твърди се още, че сделката от 03.06.2014 г. се предхожда от
сключен между „ВИП Билд“ ЕООД и М.В.Т. предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 03.04.2014 г., с посредничеството на трето
лице - Агенция за недвижими имоти „Явлена", Варна. В предварителния
договор страните са уговорили предмет на продажбата - имот с площ от 2040 кв.м,
по документ за собственост на продавача, и продажна цена от 95 000 евро. Към
момента на подписването на договора, както и по-късно - към момента на предаване
на владението на купувача след сключването на нотариален акт, имотът се владеел
от М.В.Т. в границите, включващи ПИ № 10135.2526.300 и процесния ПИ №
10135.2526.2357. Пълният размер на продажната цена на имота от 95 000 евро е платена
от дружеството-купувач по банков път, с два превода - съответно 9 500 евро на
04.04.2014 г. и 85 500 евро - на 03.06.2014 г., извършени по указаната в
договора банкова сметка ***. По този начин дружеството е закупило от собственика
М.Т. частта от двата реални дяла №№ 908б и 908в, с площ от 210 кв.м, попадаща в
ПИ 2357. Твърди се, че с нотариален акт от 30.11.2005 г. праводателите на
продавача - В.Х.Г. и Ж.И.Г., са продали на М.В.Т. имота, придобит от тях с
нотариален акт от 25.08.2004 г., като в акта за продажбата е изписано, че се
прехвърля собствеността на поземлен имот в ж.к. „Бриз“, с площ от 2040 кв.м.,
представляващ две реално обособени части с №№ 908-6 и 908-в. Процесният имот №
2357 попада в границите на тези обособени части и бил владял от продавача М.В.Т.,
необезпокоявано от никого, през периода от 30.11.2005 г. (датата на покупката)
до 03.06.2014 г. (датата на продажбата), а преди това и през периода 25.08.2004
г. -30.11.2005 г. имотът е се е владеел в тези граници от нейните праводатели.
Твърди се, че със сключването на нотариалния акт на 03.06.2014 г. продавачът М.Т.
е предала на дружеството-купувач владението върху имот от 2040 кв.м., като
считано от 03.06.2014 г. „Вип Билд“ ЕООД владее за себе си общо имот с
идентификатор № 10135.2526.2357 с площ от 210 кв.м и имот с идентификатор №
10135.2526.300, които имоти към датата на покупката не са били разделени
помежду си с ограда или по друг начин и чиято обща западна граница, заградена с
мрежа, бил имота на ответниците В. - ПИ № 299. Това необезпокоявано владение на
имота от страна на дружеството-ищец продължава до лятото на 2016 г. През лятото
на 2016 г. ответниците В., поставили ограда по границата на част от ПИ № 2357 -
тази откъм общинския път № 9518, като по този начин препречили достъпа на „Вип
Билд" ЕООД до имота му. През нощните часове на делничните дни през лятото
на 2016 г. (м.юни-юли 2016 година) ответникът В.В. ежедневно и тайно в тъмното
премествал и размествал колчетата и мрежата между неговия имот, за да я постави
на ново място по източната граница на ПИ 2357. Също така, поставил нова мрежа
от северната страна на процесния имот, непосредствено върху общинския път №
9518, с която мрежа преградил подстъпа към имота и достъпа на „Вип Билд"
ЕООД до процесния имот. За извършеното самоуправство и заграбване на имота на
„Вип Билд" ЕООД от страна на ответника В. Вичев, дружеството-ищец и
семейство К., които също се противопоставят на противоправното поведение на
своя съсобственик, са сезирали Варненската районна прокуратура с жалба от
19.12.2016 г.
От първоначалните ищци В.В. и Р.В. е подаден отговор на иска срещу тях
от главно встъпилото лице, с който оспорват допустимостта на главното встъпване
и основателността на твърденията по същество на спора.
Ответниците
Е.П.К. и С.Д.К. изразяват становище за допустимостта на молбата за главно встъпване
и основателност на предявения срещу първоначалните страни иск.
Настоящият
съдебен състав на ВОС, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените
по делото писмени доказателства се установява, че с крепостен акт №
549/1902 г. В. Петров е признат за собственик на лозе във Варненските лозя,
местността Акчелар с площ от 8490 кв.м. при съседи: Д.И.К., Х.С., Н.Г., Н.Ф., К.Д.К.
и път.
Видно от протокол за съдебна делба от 20.05.1975 г. по гр.д. № 1303/1975
г. от бившия имот, вписан в крепостен акт № 542/1902 г. и идентифициран по КП
на „Лозята“ -1937 г. като имот с пл.№ 1173 са продадени 3000 кв.м. в южната
част на имота.
Съгласно нотариален акт № 88, т.1, д. № 175/07.01.1976г. П.В.П., със
съгласието на съпругата си К.В. П., дарява на дъщерите си Й.П.В. и Е.П.В.
лозе-хавра с пространство от 1000 кв.м. в местността „Акчелар", Варненско
землище при съседи: черен път, В.П., И.В., П.В.П..
Видно от нотариален акт № 89, т. 1, дело № 176/07.01.1976 г. А.В. П.
дарява на Й.Г.А. и Е.Г.Ц. собствените си 1000 кв.м. от лозе-хавра в местността
„Акчелар", Варненско землище при съседи: М. С., А.С., Т.И., П.В..
От представения по делото договор за доброволна делба, вписан в СВ с №
70, т.IV, рег.3481/1992 г., се установява, че имотът с площ от 3490 кв.м. (дял
първи по съдебната делба по гр.д.1303/1975г.) е разделен на три дяла, както
следва: дял първи с площ от 1020 кв.м. при граници: път, Т.И., Й.Г. и П.П.
получава и става собственост на Е.П.Г.; дял втори с площ от 1020 кв.м. при
граници: път, Е.Г., П.П. и В.П. получава и става собственост на Й.П.Г.; дял
трети с площ от 1105 кв.м. при граници: Е., Й.Г., Е.Ц., И.В., В.П. получава и
става собственост на П.В.П..
Съгласно нотариален акт № 4, т.ХХVІІ, д. № 8018/05.11.1992г. П.В.П.
дарява на сина си В.П.В. лозе-хавра с площ от 1105 кв.м. (дял трети по ДДД от
1992г.) в местност „Акчелар", землището на гр.Варна при граници: Е.Г., Й.Г.,
Е.Ц., И.В. и В.П..
Съгласно нотариален акт № 167, т.Н. д. № 495/26.01.1993 г. Е.П.Г. и Й.П.Г.
продават на СД „Стронгил"- гр.Варна лозе хавра с площ от 2040 кв.м.,
находящо се в м."Акчелар", землището на гр.Варна при граници: В.П., П.В.П.,
Т.И. и път.
С нотариален акт № 180, т.3. дело № 8983/13.07.2004 г. „Стронгил“ ООД
продават на С.Т.С.: място с площ от 1020 кв.м., находящо се в гр.Варна, ж.к. „Бриз“
(м.“Акчелар“), представляващо ПИ 908-6 при граници: ПИ 908-а, 908-в и от две
страни улици и място с площ от 1020 кв.м., находящо се в гр. Варна, жк
„Бриз"(м."Акчелар") представляващо ПИ 908-в при граници: ПИ
908-а, 1177, улица и ПИ 908-6.
Видно от нотариален акт № 146, т.7, р. № 11440, д. № 1221/25.08.2004г. С.Т.С.
и С.П.С. продали на В.Х.Г. имота, придобит с нот.акт № 180/2004г. - поземлен
имот в ж.к. "Бриз" с площ от 2040 кв.м., представляващ два реално
обособени части с №№ 908-6 и 908-в.
От нотариален акт № 6, т. V, дело № 758/03.11.2005 г. се установява, че В.П.В.
продава на С.Д.К. и В.С.В. лозе-хавра с площ от 1105 кв.м. (дял трети по ДДД от
1992г.) в местност „Акчелар", землището на гр.Варна, съставляващо имот
2997 при граници на целия имот: имоти с №№ 2996, 908-6, 908-а, 1177, 1157-6,
1157 и 1157-а.
Видно от нотариален акт № 157, т.2, р.2554, д. № 326/30.11.2005 г. В.Х.Г.
и Ж.И.Г. продават на М.В.Т. имота, придобит с нот.акт № 146/2004г. - поземлен
имот в жк "Бриз" с площ от 2040 кв.м., представляващ два реално
обособени части с №№ 908-6 и 908-в.
Не е спорно между страните, а и от представените доказателства се
установява, че по повод заявление с вх. № 94-23608 от 16.08.2013 г. на М.В.Т.
със заповед № КД-14-03-317 от 05.12.2013 г. на Началника на СГКК-Варна е
допуснато изменение на КК и КР на Варна, като от имот с идентификатор
10135.2526.300 е образуван имот с идентификатор 10135.2526.2357 и площ 210
кв.м., за който е отразено липса на данни за собственик.
От нотариален акт № 75, т.3, р. № 6664, д. № 334/03.06.2014 г. се
установява, че М.В.Т. продава на „ВИП БИЛД" ЕООД имота, придобит с нот.акт
№ 157/2005г., съгласно който ПИ с идентификатор 10135.2526.300 по КК на
гр.Варна, ж.к. „Бриз“ е с площ от 1555 кв.м. по КК, номер по предходен план
908-б и 908-в с площ от 2040 кв.м., представляващ два реално обособени части.
Видно от представеното решение по гр. д. № 2195/2015 г. по описа на
РС-Варна, влязло в законна сила на 03.10.2016 г., е прогласен за нищожен
договор за доброволна делба на недвижим
имот с нотариална заверка на подписите № 149 том V рег.№ 4463 от 30.05.2006 г.
на нотариус С. Димова, с рег.№ 363 на Нотариалната камара и район на действие
Районен съд-Варна, сключен между В.С.В.,
Р.В.В., С.Д.К. и Е.П.К..
В хода на първоинстанционното производство са допуснати две
съдебно-технически експертизи. Съобразно експертизите имот с идентификатор
10135.2526.2357 и площ 210 кв.м. по действащата кадастрална карта се е появил в
кадастралните и регулационни планове за първи път с извършено изменение на
кадастралната карта на 05.12.2013 г., като същият попада изцяло в площта на дял
първи по съдебна делба от 1975 г. и частично в дял първи /с 29 кв.м./, втори
/със 130 кв.м./ и трети /с 49 кв.м./ от доброволна делба от 1992г., и с 2 кв.м.
в имот 908 по КП от 1977г. Установява се, че има съществено несъответствие
между местоположението на границите на тези дялове и границите на заснетите ПИ
с № 908а, 908б, 908в по КП 1977г., като тези три ПИ не са попълнени със
заповед, а са отразени при заснемане на място през 1987 г. при актуализиране на
плана. Съобразно заключението имотът обособен в дял III-ти от доброволната делба от 1992 г. с площ 1105 кв. м. съответства на
ПИ 908А по местонахождение, но по граници и площ няма идентичност. Имот с
идентификатор 10135.2526.2357 попада с цялата си площ в границите на
новообразуван имот 300 по ПНИ 2007г. и идентичния с него имот с идентификатор
10135.2526.300 по КК. Установява се, че със заповед № РП-381 от 29.08.2005г. в
КП от 1977 г. е бил попълнен
имот с № 2997 с площ 1148 кв.м., който е идентичен по местоположение и частично
по граници с имота описан в н.а № 6/03.11.2005г. при разлика в площта от 43
кв.м. Частично идентичен е и с имот с идентификатор 10135.2526.299 по КК, който
е записан на Т.А.И.. В заповедта има грешно описана граница за имот 908а, тъй
като няма как да граничи сам със себе си, което се изяснява в съдебно заседание
от вещото лице по допуснатата повторно СТЕ. Имот с идентификатор
10135.2526.2357 попада частично в имот № 2997 със 193 кв.м., като 17 кв.м.
източно остават в имот 908б. Графичната й част е некоректна по отношение на
текста й. Попълнени се два имота, а
графично е показан само единия от тях, вторият имот не е показан с пълните си
граници. Показан е само имот 2996, а имот 2997 /908а/ не е показан в цялост. Допуснато
е навлизане на имот 908а частично в дял втори от делбата. Делбата от 1992г. не
е нанасяна със заповед в кадастрален план на местността, като в ПНИ и в
последващата основна кадастрална карта е нанесена, като дял трети от делбата,
съответства, но не е идентичен на имот 299, а дял първи и дял втори от делбата
съответстват на имот 300 по ПНИ и основна кадастрална карта. Спорният имот № 2357
към 2005 г. е принадлежал почти изцяло към имот № 2997 по плана на Свети
Никола, изготвен 1977 г., с основно попълване 1991 г. и попълнен допълнително
със Заповед № РП-381 от 29.08.2005 г., но с недовършена именно процесната
граница. Скица с изх. № 94В-466 от 29.09.2005 г., послужила за продажба, не
съответства на дял трети от делбата 1992 г. За имот 299 има подадено
първоначално заявление за попълване на имота с три имота - 3166, 3167, 3168, по
което искане е издадена заповед № 210 на Началник СГКК - Варна. И двете
заповеди от Началник СГКК - Варна по отношение на имот 299 са отменени по
съдебен ред, което означава, че този приложен трасировъчен карнет и по двете
преписки не може да бъде взет под внимание при извършване на полски измервания
впоследствие. При огледа на имотната граница вещото лице е възприело изградена
ограда между имот 2357 и имот 300 с колчетата и мрежа при около един метър отклонение,
като навлиза в имот 300. Имот 2357 има само една материализирана граница –
източната и тя е отдръпната към имот 300. Вътрешната граница към имот 299 не е
материализирана на място.
В хода на първоинстанционното
производство са разпитани свидетелите Величка Кертикова (водена от ищците), В. Т.
и Д. Б..
От показанията на свидетелката Кертикова се установява, че дядо П.,
собственик на имот 300 е предоставил на трите си деца имота, като 908б и 908в
били за дъщерите му, а 908а получил синът му. Заявява, че имотът 908а е
продаден от В В. на В. и последният е ползвал целия имот от 2003-2005 г. Сочи,
че през 2013-2014 г. са поставени колчета по четири точки на границите на имот
908б, 908в и имотът собственост на В. на мястото на бодлива тел (плет), която
към настоящия момент я няма.
От показанията на свидетеля В. Т. се установява, че процесният имот е
закупен от М.Т. 2005 г., след което продаден на „Вип Билд“. Сочи, че целият
имот закупен от дъщеря му М. е бил с площ 2040 кв.м., като след закупуването му
е поставил големи колове и мрежи. Твърди, че неколкократно е имал конфликт с
ищеца, заради премахване на оградите. Излага, че В. е настоявал да закупи
няколко квадрата от имота на М. или от неговия имот, тъй като нямал достъп до
път, но му е било отказано. Споделя, че от 2005 г. до продажбата на имота
свидетелят се грижил за имота и ходил да възстановява съборената ограда.
От показанията на свидетелката Б. се установява, че при покупката на
имота от М.Т. имота е бил с площ над 2 дка. Разказва, че е указвала съдействие
на последната при продажбата на имота, като поради проблеми в кадастъра е
депозирала искане за обособяване на нов имот от собствения й, но винаги е
считала целият имот за свой собствен. Споделя, че този малък парцел е продаден
заедно с другия имот, като М. не е поставяла никога ограда между двата, тъй
като имотът не бил реално обособен.
В хода на въззивното производство са разпитани свидетелите В.М. и Г.М..
От показанията на свидетелите се установява наличието на конфликт относно
ограда, поставяна от В.. Свидетелката М. разказва, че през годините още от 2005
г. е виждала ограда, после същата била премахвана, после пак се появявала. М.
също свидетелства за конфликт между тях във връзка с поставяне на колчета по
границата на новообразувания имот и завземане на част от последния от В..
По така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Жалбите, инициирали настоящото
въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част.
По
допустимостта решението по предявения от главно встъпилото лице иск, във връзка
с изложените в жалбата оплаквания, съдът намира следното:
Главното встъпване съставлява
последващо субективно и обективно съединяване на искове, при което се съединяват за
общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство
предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява
срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за
себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на
първоначалния иск. Главно встъпилото лице в процеса претендира
самостоятелни права върху предмета на спора. То има правен интерес, както да
получи защита по предявените от него искове, така и да осуети уважаването на
вече предявения иск (така и Тълкувателно решение № 1
от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Главното встъпване е допустимо, ако така
предявените искове са процесуално допустими, т.е. не са преклудирани от сила на
пресъдено нещо.
В случая първоначалните ищци претендират да са собственици на имот въз
основа на упражнено от тях давностно владение спрямо ответниците в изискуемия
от закона давностен срок. Предявеният спрямо ответниците иск е положителен
установителен и предполага установяване със сила на пресъдено нещо, че ищците
са собственици на процесния имот. Третото лице – „Вип Билд“ ЕООД, встъпилило
главно в процеса, противопоставя собствени права несъвместими с тези на ищците
при твърдения, че именно той е собственик на претендирания по първоначалния иск
имот. Обстоятелството, че главно встъпилото лице може да предяви правата си
самостоятелно в отделен процес, не изключват процесуалната възможност неговите
искове да бъдат съединени за общо разглеждане и решаване по предявения от
ищците иск за установяване на собственост. Именно фигурата на главното
встъпване в гражданския процес допуска това, за да се разреши спора със сила на
пресъдено нещо относно собствеността върху имота, предмет на делото.
Първоначалните страни придобиват качеството на другари в процеса, като
съобразно интереса на главно встъпилото лице същите могат да отговарят
различно. Наличието на сходни позиции в правното положение на
главното встъпилото лице и ответниците по първоначалния иск не водят до
недопустимост на производството, тъй като именно с тази процесуална намеса на
третото лице се цели осуетяване уважаване на иска спрямо ответниците,
заявявайки самостоятелни права (така Определение № 174/17.10.2017 г. по гр.д. №
3477/2017 г. на ВКС). Доколкото не се отрича процесният имот да се владее
единствено от първоначалните ищци В., то осъдителната претенция за предаване на
имота на главно встъпилото лице е насочена само спрямо тях, а установяването на
правото му на собственост е спрямо двете страни по първоначалния иск. С оглед
настъпилото процесуално правоприемство в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК като наследник на първоначалната ищца Р.В. е конституиран Р.В., като искът
на главно встъпилото лице е уважен спрямо него като надлежна страна в процеса и
същият е взел участие при разглеждане на делото.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав на ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По
жалбата срещу решението на ВРС, с което е отхвърлена молбата за допускане на
очевидна фактическа грешка:
Съобразно трайната съдебна
практика очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действителната
воля на съда и тази, която е изразената в диспозитива на постановения съдебен
акт. На поправка подлежи само очевидна фактическа грешка в постановения от съда
диспозитив – актът, който се ползва със сила на присъдено нещо.
В постановеното от Варненския
районен съд решение, не е налице несъответствие между изложените мотиви и
постановения диспозитив. При изписването на имота, предмет на делото, е
посочено, че кадастралната карта и кадастралните регистри са одобрени със
заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК. Фактът на
тяхното изменение със заповед № КД-14-03-3176/05.12.2013 г. на началника на
СГКК Варна не променя обстоятелството, че те са одобрени с по-ранна заповед,
както е обективирано и в диспозитива. Самата карта и кадастрални регистри са
одобрени със заповедта от 2008 г., а не със заповедта от 2013 г., с която са
изменени.
Процесният имот в диспозитива на решението е индивидуализиран в
достатъчна степен с посочване на идентификатор, площ и местонахождение, поради
което пълното изписване на заповедта, с която е нанесен имота, не влияе на
възможността за отграничаването му от други имоти.
По тези съображения, като е оставил без уважение молбата за допускане на
поправка на очевидна фактическа в решението, първоинстанционният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По жалбата срещу решението на ВРС в частта, в която е
отхвърлен първоначалният иск и в частта, в която е уважен искът на главно
встъпилото лице, съдът намира следното:
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1, изр. второ от ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
Спорът пред настоящата инстанция
се концентрира върху обстоятелството кому принадлежи собствеността върху процесния
имот с оглед твърденията за упражнено давностно владение в изискуемия от закона
срок от страните по спора.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът
следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
В случая ищците се позовават на
извършена продажбена сделка от 2005 г. и въз основа на упражнено от тях
давностно владение за придобиването на процения имот.
Съобразно представените по делото
доказателства процесният имот попада изцяло в дял първи от делбата извършена
през 1975 г. собственост на П.В.. На този дял през 1992 г. е извършена делба
между наследниците на В., като дял първи е отреден на Е.Г., дял втори на Й.Г.,
а дял трети на П.П.. Последният дял (трети) е отчужден в полза на В. В. с
договор за дарение от 05.11.1992 г. От анализа на приетите по делото
съдебно-технически експертизи, се установява, че ПИ 2357 попада в част от имот
300, който от своя страна попада в дял първи и дял втори от доброволната делба
от 1992 г., предоставени на Е.Г. и Й.Г.. Настоящият съдебен състав не кредитира
първоначалната експертиза, съобразно която имотът попада с цялата си площ в дял
трети, поставен в дял на П.П. – праводател на ищците, доколкото съобразно
представените извадки от планове и скици, включително и изслушаното в съдебно
заседание заключение по повторно заключение, границата на имот № 2997, придобит
в съсобственост между първоначалните страни по иска, не е била определена
правилно. Различна е конфигурацията на
имота, както и неговата площ. Поради това, праводателят на ищците В. В. (преобретател
на имота, представляващ дял трети от доброволната делба от 1992 г.) не е
притежавал имот 2357, поради което не е прехвърлил права по отношение на него с
договора за покупко-продажба от 2005 г. и не може да бъде основание за
придобиването му в собственост от ищците. Дори да е притежавал някаква част от
имота, не може да се установи точно в какъв размер е тя и нейното
местонахождение, тъй като съобразно изготвения от 1977 г. план, попълнен 1991 г.
и заповед от 29.08.2005 г. е недовършена процесната граница, където и попада
имотът.
От друга страна, твърденията за
придобиването на имота въз основа на давностно владение, съдът намира за
недоказани. За придобиване на имот въз основа на давностно владение е
необходимо упражняването на фактическа власт върху имота с намерение за своене,
което следва бъде явно, постоянно, непрекъснато, необезпокоявано, манифестирано
недвусмислено спрямо останалите съсобственици или трето лице, собственик на
имота, в изискуемия от закона срок. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012
г. по тълк. д. № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, когато съсобственик, установил
фактическа власт на основание, сочещо съвладение, се позовава на придобивна
давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже, че е извършил такива
действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите
съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе си. Необходимо е да се установи, че са извършени такива действия,
които недвусмислено сочат, че се счита вещта за
своя и ако другите съсобственици опитат да установят фактическа власт върху
нея, ще бъдат отблъснати. За да породи придобиване по давност на чуждите
идеални части, промяната на намерението като волеви акт предполага външна
изява, доведена до знанието на останалите съсобственици чрез извършването на
такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът е установил
изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата им.
В случая от данните по делото не
се установяват предпоставките, обосноваващи придобиването на процесния по
твърдяния оригинерен способ. Не се установява точно върху каква част от имота и
в какъв точно период ищците са упражнявали фактическа власт. Показанията на
изслушаните пред двете инстанции свидетели сочат за наличие на разногласия и
конфликти между В. и собствениците на имот 300 относно границата между имотите
им, но не и за конкретен времеви период, в който В. необезпокоявано да са
владеели имота. Свидетелката К. разказва за договорки със собствениците на
съседни имоти за ползването им то ищците за преминаване с оглед осигуряване на
достъп до път. Отделно сочи, че 2013-2014 г. е имало поставена бодлива тел,
ограда, която после е премахната. Свидетелката М. също сочи, че през годините е
поставяна ограда между имотите, после е премахвана. От показанията на
посочените свидетели не се установява точно през кой период е съществувала
оградата, къде точно се е намирала, колко време достъпът е бил ограничен. Съдът
кредитира безпротиворечивите показания и на останалите свидетели – В. Т. и Д. Б.,
съгласно които през годините ищците са поставяли ограда в процесния имот, но
след възникване на конфликт, същата е била премахвана. Въз основа на тези данни
не може да се приеме, че фактическата власт върху процесния имот е била
упражнявана непрекъснато и необезпокоявано в десетгодишен период от време. Още
повече, от показанията на Т. се установи, че В. е предлагал да изкупи част от
съседния парцел, собственост на М.Т. (а именно имот 300, в който попада
процесния), за прокарване на път, но е получил отказ. Това също е показателно
за ясното съзнание, че този имот е чужд, а не негов собствен. Освен това
владението следва да е явно – не по скрит начин, а от данните по делото ищецът В.
е местил оградата нощем, като постепенно границата на имота му е навлизала в
процесния имот. Не се установи владението датиращо с начален период от
2003-2005 г. да е било непрекъснато – напротив, премахването на оградата е
показателно, че в отделни периоди от време, ищците не са упражнявали фактическа
власт върху имота, което да обоснове основание за придобиване на имота по
давност. Такова владение не е упражнявано и спрямо съсобствениците –
ответниците, дори и да се приеме, че някаква част от процесния имот е попадала
в придобития от тях имот 2997, тъй като отделно от изложеното по-горе липсва и
другия елемент от фактическия състав на придобиването на имота по давност –
намерението за своене. Индиция за този факт е извършената между страните по
първоначалния иск доброволна делба от 30.05.2006 г., който е прогласен за
нищожен от съда, но е показателен за това, че ищците са имали съзнание за
наличие на съсобственост с ответниците, като към датата на предявяване на иска
периода на недобросъвестно владение, упражнявано от ищците не е изтекъл.
По тези съображения искът на
ищците за установяване на собственически права върху процесния имот като
неоснователен следва да се отхвърли.
Основателното провеждане на
ревандикационния иск от главно встъпилото лице е обусловено от установяване по
пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на
приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на
ищеца, придобито на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от
ответника върху спорния имот с намерение за своене, както и липса на правно
основание за това. Наведените твърдения за това, че главно встъпилото лице е
собственик на процесния имот, който се владее без правно основание от ищците по
първоначалния иск, обуславят извод за допустимостта му. Както се обсъди по-горе
интереса на ищеца – главно встъпило лице, предполага и произнасянето по
предявените искове, като спрямо ответниците по първоначалния иск е за
установяване на собствеността, а спрямо първоначалните ищци е за установяване
на правото на собственост на главно встъпилото лице и осъдителен за предаване
на владението, доколкото твърденията са за упражнявано от тях държане върху
имота, предмет на делото. В тази връзка и доводите в жалбата за недопустимо
произнасяне по така заявените претенции са неоснователни.
В конкретния случай главно
встъпилото лице, сега въззиваем, твърди собственически права върху процесния
имот въз основа на договор за покупко-продажба от 2014 г. и давност,
присъединена от неговия праводател М.Т., упражнявана в периода от 2005 г. до
настоящия момент. В хода на първоинстанционното производство са събрани
убедителни доказателства, от които съдът е достигнал до извод за наличието на
право на собственост върху недвижимия имот в патримониума на „ВИП БИЛД“ ЕООД на
твърдяното придобивно основание.
Съобразно повторната
съдебно-техническа експертиза процесният имот №2357 попада в дял първи и втори
от делбата от 1992 г., които са с обща площ от 2040 кв.м. Собствениците на тези
дялове Г. и Г. са прехвърлили собствеността върху имота, представляващ
хавра-лозе и както се установи по-горе с последователни сделки собствеността е
придобита от М.Т. на 30.11.2005 г. В договора за покупко-продажба от 03.06.2014
г. е отразена продажба на имот 300 с площ от 1555 кв.м., който по скица е 2040
кв.м., като не е спорно, че волята на страните е била прехвърляне на целия имот
№ 300, с цялата му площ от 2040 кв.м., притежавана от Т.а и този имот е
предаден във владение на главно встъпилото лице. Този извод се подкрепя и от
последователните и логични показания на свидетелите В. Т. и Д. Б., съгласно
които праводателката на „ВИП БИЛД“ ЕООД е считала целия имот за собствен, не е
поставяла ограждения или други прегради, които да обособяват различни имоти на
терена, като искането което е депозирала в кадастъра за изменение на картата
спрямо нейния имот е с оглед навременно извършване на продажбена сделка
съобразно постигнати с дружеството договорки, а не както се твърди в жалбата,
че е признала липса на собственически права върху имота. Процесният имот 2357
попада с цялата си площ в новообразувания имот 300, поради което владението
върху него, упражнявано от датата на придобиване на собствеността от 30.11.2005
г. също е предадено на ищцовото дружество. Безпротиворечиво се установи, че новият
собственик „ВИП Билд“ ЕООД също се е протипоставял на извършените от
ответниците В. фактически действия по изграждане на ограда в имота и е
предприемал мерки за охраняване на собствеността си.
Ето защо, следва да се приеме, че
имотът е придобит от главно встъпилото лице на твърдяното в исковата му молба
основание и предявеният иск за собственост следва да се уважи спрямо двете
страни по спора. Фактът на държане на
процесния имот от В.В. и Р.В., като правоприемник в хода на процеса на Р.В., не
се оспорва (още повече самите първоначални ищци твърдят, че упражняват
фактическа власт върху него), поради което осъдителната претенция за предаване
на имота също следва да бъде уважена.
В допълнение, във връзка с
наведените в жалбата оплаквания относно действието на ПНИ съдът намира, че
следва да се отбележи следното:
За земите, попадащи в територия §4
от ЗСПЗЗ, се изготвя план за новообразувани имоти. От данните по делото е
видно, че за местността, в която се намира имотът е одобрен ПНИ през 2007 г.
Действително планът за новообразуваните имоти няма конститутивно действие – той
не поражда права на собственост, като отразява границите съобразно тях,
индивидуализирайки имотите на място. В хода на административното производство
по изготвяне и одобряване на ПНИ всяко заинтересовано лице се уведомява и му се
предоставя възможност да представи документи за собственост с оглед придобитите
в местността права. В случай, че не постъпят възражения и жалби, планът влиза в
сила. Няма данни в хода на това производство В. да са противопоставяли права на
собственост за имота или части от него, което също е индиция, че същите не са
считали себе си за собственици към датата на одобряване на плана.
Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на спора и направеното от въззиваемите искане, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на Е.К. и С.К. следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 1800 лева, за което са представени доказателства (л. 36).
Въззиваемото дружество „ВИП БИЛД“ ЕООД е претендирало разноски в размер
на 1200 лева за заплатено адвокатско възнаграждение срещу което процесуалният
представител на въззивника е направил възражение за прекомерност. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, извършване на процесуални действия по
събиране на доказателства и пред въззивната инстанция, съдът намира така
релевираното възражение за неоснователно, поради което в тежест на въззивника
следва да бъдат възложени разноските от „ВИП Билд“ ЕООД в пълен размер.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
4529/12.11.2018 г., постановено по гр. д. № 4092/2016 г. по описа на ВРС, XL състав, с което е оставена без уважение молба от 24.10.2018 г. на ищците В.С.В. и Р.В.В. за
допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
2017/11.05.2018 г., постановено по гр. д. № 4092/2016 г. по описа на ВРС, XL състав, с което е отхвърлен предявения от В.С.В.,
ЕГН ********** и Р.В.В., ЕГН ********** /починала и заместена в хода на процеса
от Р.В.В./ иск с правно основание чл. 124 ГПК срещу С.Д.К., ЕГН ********** и Е.П.К.,
ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици на недвижима вещ, представляваща ПИ с идентификатор
10135.2526.2357, по КК и КР на гр. Варна одобрени със заповед
№РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменени със Заповед
№ КД-14-03-3176/05.12.2013 г. на Началника на СГКК - Варна, с площ от 210
кв.м., находящ се в гр. Варна, ж.к. „Бриз“; и с което е прието за установено на
основание чл. 108 вр. чл. 77 пр. 1 от ЗС по отношение на В.С.В., ЕГН **********, Р.В.В. ЕГН **********, С.Д.К., ЕГН **********
и Е.П.К., ЕГН **********, че «ВИП билд» ЕООД, ЕИК ********* е собственик на
недвижима вещ, представляваща ПИ с идентификатор 10135.2526.2357 по КК и КР на
гр. Варна одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК, изменени със Заповед № КД-14-03-3176/05.12.2013 г. на Началника на
СГКК - Варна с площ от 210 кв.м., находящ се в гр. Варна, ж.к. „Бриз“, и са осъдени В.С.В., ЕГН ********** и Р.В.В.
ЕГН ********** да предадат владението на описания имот с идентификатор
10135.2526.2357 по КК и КР на гр. Варна на «ВИП билд» ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН **********
и Р.В.В. ЕГН ********** да заплатят на С.Д.К., ЕГН ********** и Е.П.К., ЕГН **********,
сумата от 1800 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН **********
и Р.В.В. ЕГН ********** да заплатят на «ВИП билд» ЕООД, ЕИК *********, сумата
от 1200 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: