Решение по дело №1005/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2031
Дата: 9 октомври 2023 г. (в сила от 9 октомври 2023 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20232120101005
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2031
гр. Бургас, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20232120101005 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. С. И.,
ЕГН **********, с адрес в ................................., подадена чрез пълномощник –
адв.С. Г. - Т., съдебен адрес в ..........................., против ”Сити Кеш“ ООД, ЕИК
...................., седалище и адрес на управление в ................................,
представлявано от Н. П. П., с която се претендира да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 500
лева, представляваща задължение по Договор за кредит №.............../2021 г.,
сключен със „Сити Кеш“ ООД.
Твърди се в исковата молба, че през лятото на 2021 г., чрез система за
онлайн разплащания „Epay“ ответникът узнал, че има задължения към онлайн
платформа за отпускане на кредити „CityCach“, както и че на негово име се
води кредит в размер на 500 лева, отпуснат по Договор №.............../2021 г. За
случая били уведомени органите на МВР, като била образувана преписка, вх.
№14634/2021 г. на РП-Бургас, изпратена по компетентност на РП-София.
Ищецът твърди, че посочения договор е сключен при липса на съгласие
от негова страна и отрича да получил сума или стока по него. Счита същия за
нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.
1
Правния интерес от завеждане на иска ищецът обосновава с вписването
на договора в кредитния регистър, което съставлява пречка за осъществяване
на собствени права по кредитиране при нужда.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се
разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно
упълномощения си процесуален представител – адв.С. Т.-Г., която поддържа
иска и моли за уважаването му.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на предявения иск, като твърди, че
ищецът е кандидатствал през онлайн платформа на дружеството, попълнил е
личните си данни и заявил като начин на получаве на заемната сума – на каса
на Изи Пей. Твърди се и това, че договорът е изготвен в цифрова форма – на
траен носител, съдържа волята на двете страни и въз основа на същия, на
21.06.2021 г. сумата е получена от ищеца. Въз основа на подробно изложени в
отговора аргументи ответникът счита, че между страните е възникнало
валидно договорно правоотношение. Ангажира доказателства, претендира
разноски.
В съдебно заседание ответното дружество не се представлява.
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено следното от фактическа страна:
Представен като доказателство по делото е неподписан от страните
договор за паричен заем кредирект №..............., от съдържанието на който
става ясно, че е сключен на 21.06.2021 г. между „Сити Кеш“ ООД и С. С. И.
по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние за
сумата от 500 лева, платима в съответствие с обективирания в договора
погасителен план, а именно в срок до 21.06.2022 г.
По делото е представена в оригинал разписка №.................... от
22.06.2021 г., в съдържанието на която е отразено, че ищецът е получил от
„Сити Кеш“ ООД сумата от 500 лева.
2
По делото е извършена съдебно-графологическа експертиза, вещото
лице по която дава заключение, че буквеният ръкописен текс, посочен в
разписката от 22.06.2021 г. не е изписан от С. С. И., както и че подписът не е
положен от това лице.
По делото е приложено ДП №303/2022 г. по описа на СГП-СО, от
съдържанието на което става ясно, че е образувано срещу неизвестен
извършител, за това че на 21.06.2021 г., на територията на САЩ, за да получи
кредит в размер на 500 лева, при сключване на договор за потребителски
кредит, представил по електронен път неверни сведения пред кредитната
институция-„Сити Кеш“ ООД – неверни данни, относно самоличността на
мнимия кредитополучател – С. С. И. – престъпление по чл.248а, ал.1 от НК.
С постановление от 07.12.2022 г., ДП е спряно поради неразкриване
извършителя на престъплението.
При така установените по делото факти, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим и основателен и като такъв следва да се
уважи.
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество.
Анализът на цитираната норма сочи, че договорът за заем има реален
характер. Елемент от фактичския състав на самото заемно правоотношение е
действителното предаване на сумата. При липса на действителна престация
правоотношението се счита за невъзникнало.
В случая доколкото въпросният правнорелевантен факт не е установен
по надлежния ред - ангажираните по делото доказателства не установяват
изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя
заемната сума от 500 лева, то предявеният иск се явява основателен и съдът
ще го уважи. Нещо повече, налице са и данни за „кражба на идентичност“,
които навеждат на извод, че договорът не е бил сключен от ищеца, същият не
се е съгласил на отправеното от ответника кредитодател предложение и не му
е предоставял личните си данни, т.е. не се установи по делото и това
3
ответникът в качеството си на заемодател и доставчик на финансови услуги
да е получил съгласието на ищеца за сключване на процесния договор от
21.06.2021 г. по реда на чл.18, ал.1, т.3 от ЗПФУР, поради което и искът
следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, като
същите са доказани в поискания размер от 750,00 лева, от които 50,00 лева за
платена държавна такса, 400,00 лева за платен адвокатски хонорар и 300,00
лева – възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ”Сити Кеш“
ООД, ЕИК ...................., седалище и адрес на управление в ................................,
представлявано от Н. П. П., че ищецът С. С. И., ЕГН **********, с адрес в
................................., съдебен адрес в ..........................., чрез адв.С. Г. - Т., не му
дължи сумата от 500 лева, представляваща задължение по Договор за кредит
№.............../2021 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД.
ОСЪЖДА ”Сити Кеш“ ООД, ЕИК ...................., седалище и адрес на
управление в ................................, представлявано от Н. П. П., ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца С. С. И., ЕГН **********, с адрес в ................................., съдебен
адрес в ..........................., чрез адв.С. Г. - Т., сумата от 750,00 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4