МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 260003/05.11.2020 ГОД. ПО НОХД № 25/2020 Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД
– КУБРАТ
Наказателното производство
е образувано по внесен от Р.п.– Р.Т.о.– К. обвинителен акт срещу подсъдимата А.И.Т.
*** Търново за това, че в периода от
10.01.2018 г. до 15.05.2018 г. в с. Беловец и в гр. Кубрат, обл. Разград,
действайки в условията на повторност и в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и
поддържала заблуждение у С.Д.Т. ***, че следва да й изпраща парични средства,
необходими за заплащане на такси и разноски по водене на гражданско дело за
делба и последваща продажба на 117 дка земеделски земи, на които Т. е
наследник, в землището на с. Бъзовец, общ. Две могили, и с това й е причинила
имотна вреда в размер на 2 161.00 лева – немаловажен случай, като деянието
е извършено повторно – престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.1, във вр.
с чл. 28, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на районната прокуратура поддържа обвинението,
така както е било възведено с обвинителния акт. Заявява,
че събраните по досъдебното производство и на съдебното следствие
доказателства, установяват по безспорен начин авторството на подсъдимата в
извършване на инкриминираното деяние. Пледира на Т. да
бъде наложено предвиденото за извършеното престъпление наказание ориентирано над
минимума – пет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно
при строг режим. Заявява, че са налице и условията за
приложение на чл. 68, ал.1 от НК, тъй като деянието по настоящото
обвинение е извършено в изпитателния срок на наказанията, наложени с присъди по
НОХД № 277/2015 г., НОХД № 398/2017 г. и по НОХД № 403/2017 г., и трите по
описа на РС – Левски, поради което пледира съдът да определи едно общо
наказание по същите, което да се приведе в изпълнение и изтърпи от Т. отделно
от наказанието по настоящото обвинение.
В
срока по чл. 85, ал. 3 от НПК пострадалото от
престъплението лице С.Д.Т.
сезира съда с искане да участва в наказателното производство като граждански
ищец. Молбата е уважена от съда, като е приет за съвместно разглеждане
предявения от Т. граждански иск в размер на 2000.00 лева – обезщетение за
причинени имуществени вреди, а пострадалата е конституирана като граждански
ищец. Моли съда да
уважи предявения граждански иск в пълен размер.
Подсъдимата
А.И.Т. както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание не се
признава виновна по повдигнатото ѝ обвинение. Заявява, че с пострадалата като наследник на Т.И.С.са комуникирали
по повод 25 дка наследствена земеделска земя, за продажбата на която
съдействала активно. Твърди, че снабдяването с редица документи от
множество административни органи продължава дълго във времето и е свързано със
заплащане на такси и пр., поради което отрича да е
заблуждавала пострадалата. Твърди, че действително покойният общ наследодател
на Т. е притежавал 117 дка ниви в землището на село Баниска. Защитникът ѝ
пледира за постановяване на оправдателна присъда, тъй като на съдебното
следствие не са събрани категорични доказателства, установяващи авторството на
подсъдимата в извършване на престъплението, за което е обвинена. Съдът не следва да формира вътрешното си убеждение на база
предположения, без наличието на безспорни доказателства. Твърди, че не са събрани и категорични данни и за наличието на
субективния елемент на престъпния състав по чл. 209 НК
– пряк умисъл и користна цел, което също води до извод, че следва да се
постанови оправдателна присъда.
Съдът, след
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.
А.И.Т. е 69-годишна, с българско гражданство, неомъжена, осъждана, с висше
образование, не работи, като към датата на постановяване на присъдата се намира
в затвора гр. Сливен.
Подсъдимата
е работила като управител на „Терра 2777“ ЕООД гр. Свищов с предмет на
дейност посредничество при покупко-продажби на земеделски земи. Видно от
приложената справка за съдимост в периода 2000 г. – 2017 г. е осъждана с шест
влезли в сила присъди за извършени престъпления по чл. 209,
ал. 1 от НК. С влязло в сила
на 07.03.2018 г. определение по ЧНД № 513/2017 г. на PC - Левски, на основание
чл. 25 вр. 23 от НК на подсъдимата е било
наложено едно общо, най-тежко наказание, между определените по НОХД № 277/2015 г., НОХД №398/2017 г. и НОХД №403/2017 г. – и трите по описа
на PC - Левски за извършени престъпления по чл. 209, ал.
1 от НК в периода 29.12.2015 г. - 20.09.2016 г., а
именно - една година лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок. С
присъда по НОХД № 335/2017 г. на РС – Свищов в сила от 12.02.2019 г. за
престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.3 вр.
чл.209, ал.1 вр. чл.26 от НК
е осъдена на три години лишаване от свобода при първоначален общ режим. С определение по ЧНД № 80/2019 г. в сила от 17.07.2019
г. са групирани наказанията по НОХД 398/2017 г. по описа на РС–Левски, НОХД
277/2015 г. по описа на РС–Левски, НОХД № 403/2017 г. по описа на РС–Левски и
по НОХД № 335/2017 г. по описа на РС–Свищов, като общото наказание е увеличено
с три месеца на основание чл. 24 от НК и е определено за
изтърпяване общо наказание от три години и три месеца при първоначален общ
режим. Всички осъждания на Т. касаят извършени измами
при сделки със земеделски имоти.
На
22.12.2017 г. с посредничеството на подсъдимата А.Т. била финализирана сделка
за покупко-продажба на нива от 25 дка на наследници на Т.И.С., род. на *** г., поч. на *** в гр. Варна (л. 55-56 и л.73 от т. 1 на ДП), с която тя се занимавала в
продължение на няколко години. Наследниците получили парите си в момента
на продажбата на посочената дата, поради което, същите ѝ имали доверие, че си
разбира от работата, че е компетентна относно наследствените отношения и
посредничеството при продажба на земеделски земи. Докато подготвяла сделката,
тя се запознала с всички документи относно наследствените им дялове и
притежаваните земеделски земи, включително с решението, с което била допусната
делба на поземлен имот № 128054 в м. „Габролука“ по плана за земеразделяне на
с. Бъзовец, общ. Две могили, постановено по гр. д. №
545/2013 г. по описа на РС–Бяла. В
разговорите с наследниците последните споделили, че са чували от своите
роднини, че наследодателят им бил много имотен човек, но те като наследници са
доста на брой, комуникацията им е почти никаква, като някои от тях се видели за
първи път при изповядване на сделката, трудно могат да набавят изискуемите
документи за собственост и пр. Всичко това мотивирало подсъдимата да ги
заблуди, че работейки по сделката е установила, че наследодателят им е оставил
още 117 дка земеделски земи в това землище, както и да ѝ се доверят да
пращат пари за снабдяване с документи, ангажиране на адвокат и водене на дело,
след приключването на което да се извърши продажбата и на тези ниви. От всички общо петнадесет наследници тя избрала да осъществи
престъпните си намерения спрямо трима – пострадалата С.Т., св. Е.Т. и св. К.Г..
Така
в началото на месец януари 2018 г. подс. Т. позвънила
и на трите свидетелки и им съобщила, че имат възможността да се сдобият с
наследствени 117 дка. От предходните си разговори тя знаела,
че наследниците не поддържат връзка помежду си. Успяла да създаде у тях
своеобразно усещане за привилегированост като им съобщила, че само те ще
получат правото да продадат всичките 117 дка, но за това следва да заплащат
средства, свързани с разноските по водене на делото в Районен съд Русе, за
снабдяване с документи и за последващата продажба на имотите. Св. Г. заявила, че няма пари и отказала предложението. Св. Е.Т. и в периода от началото на 2018 г. до 18.05.2018 г.
изпратила на подсъдимата общо 6 441 лева. По
повод измамливите действия на подс. Т. по
отношение на св.Е.Т. са отделени материалите, като ДП
ведно с обвинителен акт са внесени в РС–Велико Търново и образувани в НОХД №
2290/2018 г.
Подс.
Т. се свързала по телефона със св.С.Т. в началото на 2018 г. и
ѝ съобщила неверните факти за наследствените 117 дка ниви, че те са
останали от осиновената дъщеря на дядо Т. – Н.от гр. Варна,
както и за възможността да се сдобият с тях чрез дело в Районен съд - Русе и
впоследствие да ги продадат, както и че само тези три наследнички ще знаят за
воденото дело. Т. успяла да убеди пострадалата,
че следва да се плащат такси, за да се задвижат процедурите във връзка с
делото, както и че св.Е.Т. вече била заплатила своята
част.
На 10.01.2018 г.
от офис на „Хенди“ в гр. Кубрат чрез „Изипей“ АД св.Т. изпратила на подсъдимата
сумата 270.00 лева. Под предтекст, че трябва да изпраща пари за такси, за
разноски по делото, за удостоверение за липса на тежести и пр., в периода
10.01.2018 г. до 15.05.2018 г. пострадалата лично ѝ изпратила общо
2 161.00 лв., както следва:
С разписка №
01000682717488 от 10.01.2018 г. – 270.00 лв.;
С разписка №
010006881244567 от 23.01.2018 г. – 50.00 лв.;
С разписка № 01000690537460
от 29.01.2018 г. – 135.00 лв.;
С разписка №
01000691572347 от 31.01.2018 г. – 75.00 лв.;
С разписка №
01000697946319 от 14.02.2018 г. – 300.00 лв.;
С разписка №
01000700548138 от 20.02.2018 г. – 225.00 лв.;
С разписка
№010007227708947 от 11.04.2018 г. – 320.00 лв.;
С разписка №
01000726338356 от 19.04.2018 г. – 536.00 лв.;
С
разписка № 01000737487873 от 15.05.2018 г. – 250.00 лв.
Поради това, че
вече взела определена сума пари, Т. решила, че е време да създаде представа у
пострадалата, че действително е извършила действия във връзка с продажбата на
земеделските земи, за които била въвела в заблуждение св.С.Т..
Затова съобщила на свидетелката, че на 27.04.2018 г. трябва да отиде при
нотариус в гр. Русе, за да подпише необходимите документи и пълномощно на
купувача, който бил в чужбина, но щял да закупи всичките земи. Т. имала доверие на подсъдимата, тъй като при предходните им
отношения била сключена истинска сделка. Пострадалата отишла в гр. Русе на
уговорената дата. С подсъдимата се срещнали при
нотариус Ж. Г. *** PC – Русе, вписана под № 219 на Нотариалната камара.
Там Т. саморъчно
попълнила ръкописния текст на пълномощното, декларациите, вписала
и личните данни на пострадалата в тях, а тя само положила подписа си върху документите и
изписала трите си имена. С пълномощното св.Т.
упълномощавала лицето Й.К.Н., ЕГН ********** да се разпорежда с наследствените
земеделски земи, а именно нива от 11.000 дка, нива от 15.000 дка и нива от
13.000 дка, и трите в местността „Габролука“ в землището на с. Бъзовец, общ. Две могили. Нотариусът удостоверил
нотариално подписа на пълномощното, както и върху необходими за сключване на
сделки с недвижими имоти декларации по чл. 264 ДОПК и
чл. 25, ал. 8 от ЗННД с №
2282, № 2283 и № 2284/27.04.2018 от Общия си нотриален регистър.
На същата дата – 27.04.2018
г. св. Е.Т. също била извикана от подсъдимата в гр.
Русе при същия нотариус, където и тази свидетелка
упълномощавала за продажбата лицето Й.К.Н.за същите имоти, както и необходимите
декларации по чл. 264, ал. 1
от ДОПК и чл. 25, ал. 8 от
ЗННД. Подсъдимата взела мерки пострадалата С.Т. и
св.Е. Т. да не срещнат, за да не се разкрият
измамливите ѝ действия.
Пътуването
до гр. Русе, подписване на пълномощно и всички описани действия с
пострадалата имали за
цел да поддържат заблудата у нея относно твърдените от
подсъдимата обстоятелства смързани с наличието на наследствените 117 дка имоти
и предстоящата сделка с тях. Лицето Й.К.Н., ЕГН **********,
който е вписан в подписаното пълномощно е починал няколко години преди това –
на ***в гр. Плевен, за което са събрани надлежни писмени доказателства –
Акт за смърт № ***/***на Община гр. Плевен (л. 88-89 от т. 3
на ДП). Ето защо не отговаря на обективната действителност твърдението
на подсъдимата, с което е въвела в заблуждение пострадалата С.Т., че е налице
уговорка с него да закупи 117 дка земеделски земи и че той ще се яви за
изповядване на сделката, след като бъде упълномощен за извършването ѝ и
за това ще се върне от чужбина.
За да поддържа
заблуждението у подстрадалата Т. ѝ се обадила, за да я уведоми, че
сделката ще се извърши през месец май 2018 г.; после уверила, че купувачът
пътува към гр. Русе, впоследствие ѝ се обадила, че купувачът
е катастрофирал; по-нататък във времето, че била на панихида и пр.
През
лятото на 2018 г. подсъдимата отново се обадила на пострадалата и я попитала
дали е търсена от някой от Велико Търново. Св. С.Т. заявила, че не са я
търсили. Т. я уведомила, че св.Е.Т. я
дала на съд. Няколко дни след това по настояване на
подсъдимата пострадалата и св.И. Г. се срещнали в
гр.Бяла. Подсъдимата ги помолила да изчакат десет дни,
след което ще се чуят за финализиране на сделката. След
като минали десет дни св.И. Г. се обадила на
пострадалата и ѝ заявила, че майка ѝ св.К.Г. е разпитвана в полицията във Велико Търново относно
измамливите действия на подсъдимата, като заявила, че ще търсят и нея. Тогава
пострадалата разбрала, че е измамена от Т..
По
доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка се доказва от анализа на всички събрани гласни, писмени и
веществени доказателства, които разгледани в тяхната съвкупност,
непротиворечиво описват приетата за установена фактология. Разпитаните свидетели дават взаимодопълващи се и непротиворечиви
показания, които се подкрепят от събраните писмени доказателства и приложените
веществени доказателства и средства.
Приложените по
делото писмени доказателства, пряко подкрепят приетата за установена фактическа
обстановка и кореспондират с изложените от свидетелите факти:
От справка от
Районен съд – Русе (л.48 от том 2 на ДП) се установява, че няма образувани
производства в периода от 01.01.2017 г. до 15.05.2018 г. с ищец С.Д.Т.. Това доказва, че твърденията на Т. за
образувано дело в РС–Русе, искания за заплащане на такси, експертизи,
адвокатски възнаграждения и други по повод воденето му не отговарят на
обективната действителност и представляват въвеждане и поддържане на
заблуждение у пострадалата.
От изисканото от Р.с.– Б. гр. д. № 545/2013 г., от материалите от които са
приложени заверени копия, се установява, че е била извършена делба на недвижим
имот представляващ нива от 25.000 дка, находящ се в местността „Габролука“,
съставляващ имот № 128054 по плана за земеразделяне на с. Бъзовец, общ. Две могили, обл. Русе при граници и съседи: имот № 128079 -
нива на И. Д. И.; имот № 12878 - нива на С.И. Д.; имот
№ 128037 - нива на наел. на И.П.П.; имот № 128069 -
нива на „Елана фонд за зем. Земя“ АДСИЦ; имот № 28039
- нива на наел. на А.Е.И.; имот № 128053 - нива на
Б.И. И.; имот № 128059 - полски път на Община гр. Две могили;
имот № 000509 - полски път на Община Две могили.
Посочените
справки доказват, че твърденията на подсъдимата за наличието на наследствени
имоти в размер на 117 дка, искания за заплащане на такси, вписвания и други по
повод възстановяването им не отговарят на обективната действителност и
представляват въвеждане и поддържане на заблуждение у пострадалата.
От справка на
Община Плевен, Служба ГРАО, относно лицето Й.К.Н.с ЕГН **********, посочен от Т.
като упълномощено лице в пълномощното, което накарала пострадалата да подпише,
се установява, че това лице е починало, много преди датата на деянията,
обстоятелство удостоверено с приложен към справката Акт за смърт , видно от
който Й.К.Н.е починал на ***Това доказва, че твърденията на подсъдимата за
наличие на договорка с Й.К.Н.за покупко-продажба на несъществуващите
наследствени имоти, неговото упълномощаване и намерението му да се яви лично на
сделката, както и всички плащания по този повод не отговарят на обективната
действителност и представляват въвеждане и поддържане на заблуждение у
пострадалата.
С протокол за
доброволно предаване пострадалата С.Т. е представила оригинали от разписки за
изпратени суми чрез „Изипей“ АД , а от
„Изипей“ АД (л.72-л.74 от том 2 на ДП) са предоставени и приложени оригинални
екземпляри на разписките, с които пострадалата Т. е наредила паричните преводи
и тези, с които подс.Т. е получила паричните средства.
От посочената
справка се установяват по безспорен начин сумите и датите на които са
превеждани от пострадалата Т., както и факта на
получаването им от подсъдимата А.Т.
От изслушаната
графическа експертиза на се установява, че:
1.Ръкописните
текстове в квитанция № 794, пълномощно с нотариална заверка на подписите от
27.04.2018 г. по нотариус Ж. Г. рег. № 219,
декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК и Декларация за гражданство и гражданско
състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за
нотариусите и нотариалната дейност, са изписани от А.И.Т..
2.Ръкописните
текстове и подписите в Пълномощно с нотариална заверка на подписите и
съдържанието от 27.04.2018 г. на нотариус Ж. Г. в графа „Уполномощител/и“,
декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК и Декларация за гражданство и гражданско
състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност в графи „декларатор“ са изпълнени
от С.Д.Т..
3.Ръкописните
текстове и подписите в графата „Клиент“ в приложените шест разписки от
„EasyPay“ с номера № 07000688432432, №
07000691873170, № 07000698180444, № 07000700584211, № 07000726478139 и №
07000737583212 са изпълнени от А.И.Т..
По досъдебното производство е изготвена
съдебно-счетоводна експертиза., от чието заключение се
установява, че в периода 10.01.2018 г. – 15.05.2018 г. А.И.Т. е получила от св.С.Д.Т. общо
2 161.00 лева.
Така
събраните по делото писмени и гласни доказателства, категорично оборват
обясненията на подсъдимата, че тя действително е предприела действия по образуване
на дело и осъществяване на сделката за несъществуващите 117 дка земеделски
земи. Абсолютно изолирани и неподкрепени остават обясненията ѝ за
наличие на нейни отношения с други лица, също част от наследниците на Т.И.С.,
а именно със св.П.Т.. Чрез неговите показания също се установява, че
обясненията на подсъдимата за наличието на други наследствени имоти, останали
от общия наследодател, са неверни. В показанията си този свидетел сочи, че е
предприел действия за установяване на всички имоти и снабдяване с оригинални
документи на покойния наследодател, след което той е завел делото да подялбата
им в РС–Бяла. Този свидетел е събрал данни, че единствения имот останал от дядо
му е имотът от 25 дка в м. „Габролука“ в землището на
с. Бъзовец, обл. Русе.
От правна страна:
С
действията си подсъдимата А.И.Т. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК.
За
съставомерност на престъплението измама е необходимо деецът да е възбудил и
поддържал у пострадалия заблуждение, което да е мотивирало последния да извърши
действия по имотно разпореждане от които той да претърпи имотна вреда. Необходимо е наличието на специална цел на измамливите действия –
набавяне за себе си или другиго на имотна облага, като реалното и получаване не
е задължителен елемент от фактическия състав. В
настоящия казус всички елементи от обективната страна на деянието са доказани
по безспорен начин с описаните и обсъдени доказателства.
От
обективна страна в периода от 10.01.2018 г. до 15.05.2018 г. в село Беловец и
град Кубрат, с девет отделни деяния подс. Т. възбудила заблуждение у
пострадалата С.Д.Т., че следва да изпраща средства, необходими за заплащане на
такси и разноски по водене на гражданско дело в Районен съд – Русе за
признаване собствеността и последваща продажба на 117 дка земеделски земи, на
които е наследник, в землището на с. Бъзовец, общ. Две могили, макар имотите да
са собственост на други лица, поради което не е предприемала действия за
образуване на такова гражданско дело в Районен съд– Русе от името на
наследниците и не е заплащала никакви такси и разноски за воденето му,
сдобиване с дела на другите наследници и последващо снабдяване с документи за
продажбата на земеделските земи; и за разноски по преупълномощаване и
снабдяване с документи. Безспорно е установена и неверността на създадените
представи, тъй като такова дело не е било завеждано в PC - Русе, посочените
имоти в пълномощното са собственост на други лица, владеят се от тях и не са наследствени на
пострадалата. Т. мотивирана от неверните представи,
които имала за действителността, поддържани от въвелата я в заблуждение и
поддържащата го подсъдима извършила множество разпореждания с парични суми в
полза на Т. и по този начин от обективна страна причинила на пострадалата
имотна вреда в общ размер на 2161 лева.
Случаят
не е маловажен, предвид високата обществена опасност на деянията, включени в
продължаваното престъпление, високият размер на причинените вреди,
обстоятелството, че престъплението е извършено при условията на повторност и то
в изпитателния срок на предходна присъда. Деянията
са извършени през непродължителен период от време, при еднородност на вината и
при сходна обстановка, като всяко следващо деяние се явява продължение на
предходното, поради което е налице продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК.
Престъплението
е извършено в условията на повторност, тъй като е осъществено след като подс. Т. е осъждана с влязла в сила присъда за такова деяние и не е
изтекъл срока по чл. 30, ал. 2 от
НК.
От
субективна страна деянията са извършени при форма на вината пряк умисъл –
подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
неговите общественоопасни последици и е искала настъпванито им. Налице е изискуемата специална цел – да получи имотна облага, като
целта е реализирана, чрез получаването на паричните средства от всяко едно от
измамливите деяния, описани по-горе.
По наказанието:
Предвид
изложеното съдът призна подс. А.И.Т. за виновен в
извършване на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1,
във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК и ѝ наложи наказание при индивидуализацията на което съобрази:
смекчаващи отговорността обстоятелства: напреднала възраст и влошено
здравословно състояние; отегчаващи – предишни осъждания, извън
квалифициращите признаци за повторност, лоши характеристични данни, начинът на
извършване на деянията и техния брой, престъпна упоритост. Отчитайки
предходното съдът определи наказание при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, като отмери наказание над
минимума – четири години лишаване от
свобода, което с оглед обремененото съдебно минало следва да
изтърпи ефективно при строг режим.
Както се посочи и по-горе от
справката за съдимост на подсъдимата А.И.Т. се установява, че същата е извършил
деянието предмет на настоящото наказателно производсто в изпитателния срок на
наказанията наложени с присъда по НОХД № 277/2015 г. по описа на РС – Левски –
една годиналишаване от свобода; по НОХД № 398/2017 г. по описа на РС – Левски –
осем месеца лишаване от свобода и по НОХД № 403/2017 г. по описа на РС – Левски
– осем месеца лишаване от свобода. Поради това, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът
приведе в изпълнение всяко от посочените наказания, след което на основание чл.
23 от НК определи едно общо наказание между така приведените в изпълнение, най-тежкото,
а именно – една година лишаване от свобода и постанови същото да бъде изтърпяно
от подсъдимата отделно от наказанието по настоящата присъда при строг режим.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предявеният
от пострадалото лице С.Д.Т. граждански иск за обезщетение на причинените
имуществени вреди от престъплението по чл. 211, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 209,
ал. 1 от НК се явява основателен и доказан. Деянието на подсъдимата осъществява
състава на непозволеното увреждане и съобразно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, тя следва да репарира вредите,
които е причинила. Стойността на същите се установява от приложената по делото
съдебно-оценъчна експертиза и останалите събрани по делото писмени
доказателства, които не са оспорени от страните по делото, поради което съдът
уважи иска в предявения размер от
2 000.00 лева.
С оглед този изход на делото – осъдителна
присъда, на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК, подсъдимата А.И.Т. следва да заплати в полза на ОД на
МВР – гр.Разград 541.98 лева – разноски на досъдебното производство, както
и по сметка на Районен съд – гр. Кубрат сумата 60.00 лева – разноски на съдебното следствие и 80.00 лева –
държавна такса върху уважения граждански иск, както и по сметка на
Националното бюро за правна помощ сумата 200.00 лева – разноски
за служебен защитник в досъдебното производство.
Съдът
постанови след влизане в законна сила на присъдата веществените доказателства
по делото да бъдат върнати на пострадалата С.Д.Т. и на „Изипей“ АД.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Председател: /П/ Ал. Великова