№ 46
гр. Шумен, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Теодора Енч. Д.а
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20243600500038 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №914/01.12.2023г. по гр.д.№2483/2023г. на ШРС, К. П. К. е задължен да се
въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо С. К. К., същият е отстранен от
съвместно обитаваното със С. К. К. жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. ....... №5, вх. 3, ет.
3, ап. 54, за срок от 18 месеца и му е забранено да приближава С. К. К., както и жилището,
което обитава на адрес гр. Шумен, ул. ....... №5, вх. 3, ет. 3, ап. 54 и местата й за социални
контакти и отдих на разстояние по малко от 15 метра за срок от 18 месеца. На основание чл.
5, ал. 4 от ЗЗДН на К. е наложена глоба в размер на 200лв.. Присъдени са е и следващите се
такси и разноски.
Недоволен от така постановеното решение останал К. П. К.-лицето, срещу което е
постановено издаване на заповед за защита от домашно насилие. Сочи, че решението се
явявало неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени в жалбата съображения.
Ищцата, въпреки уваженото от съда искане за постанвяне на въпроси към него, не се явила в
съдебно заседание. Въпреки допуснатите на ищеца свидетели, такива не се явили, което
довело до невъзможност и от страна на жалбоподателя да им бъдат заддадени въпроси, с
оглед изясняване фактическата страна по спора. Излага също, че по делото не се доказало,
че на сочената дата 07.11.2023г. в гр.Шумен в общообитаваното от страните жилище,
извършил действията, описани в молбата на К.. Неправилно съдът не кредитирал
показанията на свид.В.К.ова. Сочи и че молителката от доста време изпадала в състояния, в
които обвинявала обитателите на дома й за лошото състояние на жилището, както и че
1
същата не понасяла никой да й противоречи, и характерът й бил деспотичен.
Неразбирателството с майка му не предполагало наличие на домашно насилие. Твърденият
акт на домашно насилие не бил доказан, като в този смисъл била представена единствено
декларация по чл.9 от ЗЗДН. При определяне на мерките не било съборазено и
обстоятелството, че с постановяване на забраната да доближава ищцата и дома й за 18
месеца, на практика бил лишен от възможността да посещава своя баща, който страдал от
деменция. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, а молбата
отхвърлена. Претендира и присъждане на деловодни разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
възражението, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства пред
двете инстанции, приема за установено следното:
Не е спорно между страните, а и видно от представяната справка по реда на Наредба
№14/18.11.2009г., молителката С. К. К. е майка на К. П. К.-лицето, срещу което иска
издаване на заповед за защита от домашно насилия.
Съгласно твърденията на молителката, които не се оспорват от насрещната страна,
жилището на адрес: гр.Шумен, ул.“.......“№5, вх.3, ет.3, ап.54 е собствено на нея и съпруга й,
в режим на СИО, и се обитава от двамата, внучката им Г.И./низходяща от първа степен на
починалата през 2012г. дъщеря на молителката/, която понастоящем е студентка в
гр.София, както и от сина им К. К., който последните години работел в чужбина, като при
завръщанията си също живеел при тях. Последният път К. работил в Австрия около година
и се прибрал оттам през м.октомври 2023г..
Не е спорно между станите и че съпругът на молителката, съответно бащата на
ответника, страда от деменция. Това е видно и от представения амбулаторен лист от
19.10.2023г., съгласно който при лицето са налице данни за епизоди на обърканост,
нарушено лицево разпознаване, когнитивен дефицит на ниво деменция, като въпреки
проведена терапия, състоянието му останало без съществена промяна.
Съгласно справка за съдимост от 14.11.2023г., К. П. К. не е осъждан, като видно от
справка от ДПБ“Царев брод“, същият не се води в регистъра и не е лекуван в заведението.
Свид.В.К./внучка на молителката и дъщеря на ответника/ сочи, че отпреди 4-5 години
спряла да се вижда с баба си, защото последната я изгонила. Живяла в дома й, но тя не се
държала добре с нея-постоянно й викала, крещяла, ходела непрекъснато след нея. Нямала
достъп до хладилник, до баня, до тоалетна-когато тя кажела трябвало да се яде или пие вода.
Това било преди 10-15години, когато свидетелката била в трети клас. Свидетелката сочи
също, че баща й нямал конфликти, а молителката била конфликтната личност. Когато
говорела с баща си по телефона, баба й непрекъснато мърморела и не можели да проведат
обикновен разговор. Не била чувала баща й да е правил ремонт н жилището, то нямало и
2
как да го направи.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Молителката е депозирала искане за издаване на заповед за защита срещу домашно
насилие на основание чл.16 от ЗЗДН срещу К. П. К., твърдейки, че последният извършил
психическо насилие спрямо нея-. на 07.11.2023 г. около 21 часа буйствал, започнал да
разхвърля дрехи и вещи, когато му направила забележка, я нагрубил, избухнал скандал,
който продължил дълго време, отправил й заплахи, че ще счупи стъклата на прозорците в
жилището, ако тя предприеме действия срещу него
С разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН е дадена дефиниция на понятието домашно насилие по
смисъла на закона, като всеки акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, поради което и соченото от молителката попада в
обхвата на цитираната дефиниция, тъй като се явява вид емоционално и психическо
насилие. Психическото насилие представлява оказване на натиск върху пострадалия чрез
думи или действия, в резултат на което се стига до разстройване на емоциите и нарушаване
на душевния баланс
Съпоставяйки датата, на която молителката сочи, че е осъществен описания от нейна
страна акт на домашно насилие, с датата на подаване на молбата в съда, съдът намира, че
последната е процесуално допустима, тъй като е предявена от и срещу лице, очертано в
кръга на разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН, а от друга страна и в законопредвидения
тримесечен срок от твърдения акт на домашно насилие.
Съдът намира, че от представената по делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, се
установява сочения в молбата емоционален тормоз от страна на К. спрямо молителката на
сочената дата. Действително отношенията между страните са обтегнати във връзка с
противоречието им относно съвместното им съжителство и състоянието на жилището, но в
случая е налице степен на агресия, различаваща се от обичайните спорове и конфликтни
ситуации, възникващи между съжители по повод разрешаването на битови и лични
проблеми. .
С оглед оплакването в жалбата досежно недоказаност на твърдяното от молителката
действие на домашно насилие от страна на сина й, следва да се посочи, че поради характера
и спецификата на отношенията между кръга от лица, визирани в чл. 3 от ЗЗДН и това, че по
правило актовете на домашно насилие се извършват без присъствието на очевидци,
законодателят е предоставил изключително улеснение за пострадалото лице единствено въз
основа на представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, да бъде издадена заповед за
защита от домашно насилие. В случая, в декларацията ясно, точно и достатъчно конкретно е
посочен акта на домашно насилие, като е възпроизведено всичко което е извършено от
ответника на конкретната дата, на която се твърди, че е извършено домашно насилие.
Декларацията се подава към молбата за защита и е достатъчно основание за издаване на
заповед за защита на пострадалото лице. В такъв случай в доказателствената тежест на
3
ответника при направено оспорване, че е извършил домашно насилие, е да проведе успешно
насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване относно нейната доказателствена сила. В настоящия случай съдът намира, че
въпреки опита за провеждане на насрещно доказване на ответната страна, такова надлежно
не е осъществено. Ангажирани са показанията на една единствена свидетелка/дъщеря на
жалбоподателя/, показанията на която са с давност от преди пет и повече години. Същата не
е очевидец на събитието или на отношенията между страните непосредствено преди или
след настъпването му. Що се касае до оплакванията в жалбата, че ищцата, въпреки
уваженото от съда искане за постанвяне на въпроси по реда на чл.176 от ГПК към К., не се
явила в съдебно заседание, следва да се посочи, че за същата не съществува такова
задължение, още повече, че е била представлявана от адвокат, който е участвал в съдебното
заседание Право на страната е да прецени и как ще организира защитата си по делото,
съответно да ангажира или не свидетели.
Предвид изложеното, настоящата инстанция изцяло споделя извода на
първоинстанционния съд, че са налице условия за издаване на заповед по чл.16, ал.1 от
ЗЗСДН срещу К. П. К. и молбата на С. К. К. следва да бъде уважена. Преценявайки
тежестта на деянието обаче, съдът счита че продължителността на наложените мерки
отстраняване от съвместно обитаваното със С. К. К. жилище, находящо се в гр. Шумен, ул.
....... №5, вх. 3, ет. 3, ап. 54, както и забрана на извършителя да приближава пострадалото
лице, жилището и местата за социални контакти и отдих, следва да бъде намалено от
осемнадесет на осем месеца. За да достигне до този извод настоящата страна съобрази и
обстоятелството/твърдяно и от двете страни/, че бащата на ответника и съпруг на
молителката е с деменция, не излиза от обитаваното от страните жилище и единственоата
възможност на молителя за контакт с него е чрез посещение на същото.
Следва да се отбележи, че началният момент на срока, за който се налага мярката, е
считано от налагане на мярката с издадената заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН по настоящото
дело, а именно 13.11.2023г..
Ето защо съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде коригирано само в
частта касателно продължителността на соченото по-горе мярка, като в останалата част бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора по жалбата, на процесуалния представител на въззиваемата
следва да бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от
ЗА в размер на 200лв..
Водим от горното и на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
Отменява решение №914/01.12.2023г. по гр.д.№2483/2023г. на ШРС, само в частта, с
която К. П. К., ЕГН **********, от гр. Шумен, ул. ....... №5, вх. 3, ет. 3, ап. 54, е отстранен
от съвместно обитаваното със С. К. К. жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. ....... №5, вх. 3,
4
ет. 3, ап. 54, и му е забранено да приближава С. К. К. с ЕГН**********, от гр. Шумен, ул.
....... №5, вх. 3, ет. 3, ап. 54, , както и жилището, което обитава на адрес гр. Шумен, ул. .......
№5, вх. 3, ет. 3, ап. 54 и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по малко от
15 метра, за срока над осем до осемнадесет месеца.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА К. П. К. да заплати на адв.П. А. при ШАК, сумата от 200лв., представляваща
възнаграждение за осъществено процесуално представителество.
ОСЪЖДА К. П. К. да заплати държавна такса за производството пред въззивната
инстанция в размер на 12.50лв..
На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5