О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.
София 27.01.2020г.
Апелативен специализиран
наказателен съд, трети въззивен състав ,в
закрито заседание на двадесет и седми януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
след като се
запозна с ВЧНД № 26
по описа на АСНС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.270 ал.4 от НПК.
С
протоколно определение постановено в РЗ на 06.01.2020г.СПНС 16 състав,
е изменил мярката за неотклонение на подсъдимия по НОХД4517/2019г. С.Ж. от
„задържане под стража“ в „домашен арест“.
Против
определението в тази му част е постъпил частен протест от СП.Оплакванията са за
необоснованост на съдебния акт тъй като същият не е съобразен според прокурора
с доказателствата по делото и правните изводи са неправилни и
незаконосъобразни. Иска се отмяна на определението на СпНС и
постановяване на ново, с което искането за изменение на мярката за
неотклонение на подс.С.Ж. да бъде оставено без уважение.
В
законовия срок е постъпило възражение от защитата на подсъдимия Ж., в
която са развити съображения идентични на тези в съдебното заседание от 06.01.2020г. Становището
на защитата е, че определението на първоинстанционния съд е
законосъобразно и обосновано. Адв.Н. счита
протеста за неоснователен и моли определението,с което мярката за неотклонение
на подс.С.Ж. е била изменена в по-лека такава-„домашен арест“ да бъде потвърдено.
АСНС
като се занима с оплакванията в протеста и при направената служебна проверка
приема за установено следното:
Протестът
е допустим и основателен.
Налице
е съответен протест. Вписването в протеста името на друго лице, което
не е подсъдим по делото – В.K., е техническа грешка, който извод се
налага от съдържанието на същия. Видно е ,че в
мотивите на протеста се коментира мярката за неотклонение на подс.Ж.. Волята
на представителя на държавното обвинение, аргументите и
исканията на прокурора са ясни разбираеми видно и от възражението, което
защитата на подс.Ж. е изложила.
Не
се налага по преценка на АСНС поради изложените съображения частния протест на
СП да бъде връщан на СпНС за администриране.Въззивната инстанция е на становище
,че се касае за техническа грешка,която не е довела до ограничаване на правото
на защита на подсъдимия и са наясно с волята на прокурора изразена в протеста видно от доводите във
възражението.
По
същество протестът е основателен.
АСНС
не споделя съображенията изложени в протоколното определение,с което мярката на
подсъдимия Ж. е била изменена от най-тежката процесуална принуда в следващата
по степен -„домашен арест“.
Делото
е във фазата на съдебното производство и
СпНС е следвало най-напред да
прецени наличието на нови обстоятелства,каквито въззивната инстанция не намира
при извършената служебна проверка.Първостепенният съд в мотивите на своето
определение се е занимал на първо място със здравословното състояние на подс.Ж.,признавайки
/абз.1 стр.153 /,че фактите и обстоятелства са известни и са били обсъждани в предходно съдебно
заседание и че нови доказателства в тази насока липсват.
Освен
здравословното състояние на подсъдимия, СпНС е мотивирал волята си за изменение
на мярката за неотклонение и с продължителен срок на задържане.
Подсъдимият
предаден на съд и обвинен в извършване на престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и 3 във
вр. с ал.2 т.1 във вр. с ал.1 пр.2 НК.,като групата ,която е организирали ръководил е била създадена с цел да извършва
престъпления по чл.354а ал.1 и 2 от НК и
с користна цел- извличане на облаги от
разпространение на високорискови наркотични вещества,като в нея са участвали
останалите 7 подсъдими,а дейността се е развивала на територията на курортен
комплекс „Слънчев бряг“ за времето от м. февруари 2018г. до задържането му на
27.11.2018г.
В
РЗ всички останали подсъдими са изразили воля за сключване на споразумение. Съдът
е уважил единствено молбата на подсъдимия Ж.. При тези
фактически обстоятелства СпНС е изменил мярката на под.Ж., приемайки, че
продължителен срок на задържане и здравословно състояние подкрепят този извод в
достатъчна степен.
Мнозинството
от настоящия въззивен състав е на становище, че определението
на първата инстанция в тази му част е неправилно и необосновано,в противоречие
с доказателствата по делото.
По
отношение на здравословното състояние: Няма доказателства за промяна.Защитата е
представила експертиза изготвена на ДП ,която установява заболяването на подс.Ж.
от дискови хернии и оплаквания от болки в левия тестис. Експертизата
е приложена на л.300-302 по НОХД №2544/2019г. по
описа на СпНС образувано против същите подсъдими при първоначалното внасяне на
обвинителния акт. Няма спор, че заболяването е налично, но становището на
експертизата изготвена в производство по обжалване на мярката за неотклонение
на ДП- ЧНД №1946/2019 г., 22 състав на СпНС е била категорична ,че
здравословното състояние на подс.Ж. позволява оставането му в условията на
ареста. В последната медицинска справка от 11.12.2019г. изискана служебно на
12.12.2019 г. /л.39 от съд.производство пред първата инстанция / установява ,че
във връзка с препоръките от СМЕ изготвена
на ДП са провеждани консултации с невролог и е налична възможност за
лечение в планов порядък в условията на затвора,както и че във връзка с кистата
на тестиса се провежда лечение с медикаменти.
От
изложеното мнозинството на състава приема,че липсва промяна в
обстоятелствата,касаещи здравословното състояние на подсъдимия ,които да
обосноват изменение на мярката му за неотклонение.От доказателства в тази
насока е видно ,че са положени адекватни медицински грижи за жалбоподателя.
В
подкрепа на горния извод е и друг факт от съдебното производство.Същият състав
на СпНС на 12.12.2019г.при същите факти
и доказателства е отказал изменение на мярката на подс.Ж..към момента на
постановяване на атакуваното с протеста определение -06.01.2020г. не са събрани
други нови доказателства ,за да обосноват извода за промяна на обстоятелствата
в степен да се налага изменение на мярката му за неотклонение в по-лека такава.
Мнозинството
на настоящия съдебен състав приема за необоснован извода на СпНС срока на
задържане. Подсъдимият е задържан на 27.11.2018г. и делото се намира в
съдебната фаза.Продължителността на задържането е 1г. и 2 месеца,който срок се
преценява като „разумен“. Мнозинството на съдебния състав приема ,че
продължителността на задържането винаги се вмества в и отговаря на критериите за „разумен срок“
когато мярката за неотклонение „задържане под стража“ е съобразена с целите ,посочени
в чл.57 от НПК ,а също и с изброените в чл.56 ал.3 от НПК
обстоятелства.Настоящата инстанция в
своето болшинство не констатира промяна на този етап от процеса
на нито едно от обстоятелствата ,които са относими към този вид мярка за
неотклонение-„задържане под стража“ В случая развитието на наказателния процес
както на ДП така и на съдебната фаза според мнозинството също е допринесло за
това задържането на подсъдимия да продължи 1г. и 2 месеца-факт ,който
първоинстанционния съд не е отчел при преценка разумността на срока.
Неправилно
според мнозинството на състава е преценена и опасността подсъдимия да извърши
престъпление. Видно от актуалното свидетелство за съдимост, подс.Ж. има две
осъждания –по НОХД 1406/2011г. по описа на ОС Бургас и касае участие в ОПГ, която
е извършвала кражби и осъждане по НОХД4482/2013г. по описа на РС Бургас, по
което споразумението е влязло в сила на
30.05.2014г. и деянието по настоящото дело попада в изпитателния срок.Съдебното
минало на подсъдимия прави опасността от извършване престъпление реална.
Предвид
на изложеното мнозинството от състава е на становище,че искането за изменение на
мярката за неотклонение на подс.Ж. е неоснователно.Първоинстанционният съд не е
преценил достатъчно задълбочено с оглед конкретните доказателства по делото
обстоятелствата относими към вида на мярката за неотклонение и целите, които законодателят
и възложил. Предвид на изложеното до тук се налага извод ,че протестът е
основателен,поради което атакуваното определение следва да бъде отменено и
вместо това да бъде постановено ново, с което искането за изменение на мярката
за неотклонение на подс.Ж. и защитата му да бъде оставено без уважение.
Водим
от горното АСНС
О ПР Е Д Е Л И
ОТМЕНЯВА
протоколно определение постановено в РЗ на 06.01.2020г.СПНС 16 състав в ЧАСТТА, в която е
изменил мярката за неотклонение на подсъдимия по НОХД4517/2019г. С.Ж. от „задържане под стража“ в „домашен
арест“,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ
БЕЗ УМВАЖЕНИЕ искането на подсъдимия С.Ж. и защитата му за изменение на мярката
за неотклонение от задържане под стража в по-лека такава.
Определението
в останалата част е влязло в сила.
Определението
е окончателно, като същото е подписано с особено мнение на съдията Врачева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/ОМ/ 2.
Особено мнение на
съдията - докладчик по ВЧНД №26/2020 година по описа на АСНС- София:
Особеното ми мнение
на първо място се изразява в това, че за разлика от мнозинството съм на
становище, че производство пред въззивната инстанция е по реда на чл. 249, ал.
3, вр. чл. 248, ал. 1, т.6 от НПК, а не
както е посочено от мнозинството, че е по реда на чл. 270 от НПК. Това е така,
тъй като мярката за неотклонение на подс. С.Д.Ж. е изменена в хода на
разпоредителното заседание, проведено пред първоинстанционния съд.
Производството е
образувано на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т.6 от НПК по повод депозиран частен протест от К.Б.-прокурор при Специализираната прокуратура срещу
определение от 06.01.2020 година,
постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 4517/2019г. по описа на
Специализирания наказателен съд, с което при обсъждане на въпросите по чл. 248,
ал. 1 от НПК е изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в
„домашен арест“ по отношение на
подсъдимия С.Д.Ж..
По повод постъпилия
частен протест и на основание чл.342,ал.2 от НПК защитникът на подсъдимия С.Д.Ж.
е представил възражение, с което моли частния протест от прокуратурата да остане без уважение, считайки го за
некореспондиращ с наличните по делото доказателства.Същият смята, че
изменената МНО „домашен арест“ е
постановена след задълбочен анализ на доказателствата и се явява адекватна
по-тежест за нормалното протичането на наказателното производство. Предвид
гореизложеното, защитата предявява искане да се потвърди Определението на
Специализирания наказателен съд, като се остави без уважение гореспоменатия
протест.
Частният протест е
подаден в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК срещу подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт и е процесуално допустим.
Разгледан по
същество същият е неоснователен по следните съображения:
С
определение на СНС от 27.11.2018 г. спрямо обвиняемия С. Ж. е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
На
19.07.2019г. с обвинителен акт е образувано производство пред СНС срещу С.Ж. и още седем лица,като подсъдимият е бил
предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.321, ал.3,пр.3, алт.10, т.1
вр. ал.1, пр. 2 от НК.
Мярката
за процесуална принуда не е била променяна с последващи съдебни актове до
момента на проведеното на 06.01.2020г. разпоредително заседание, на което с
определение на реда на чл. 248, ал.1, т.6 от НПК същата е изменена от
„задържане под стража“ в „домашен арест“.
Определението
на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно предвид следните
съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е констатирал, че наложената към онзи момент, мярка за
неотклонение се явява прекомерна по тежест
в конкретния случай. Въпреки липсата на законоустановен срок на
задържане в съдебната фаза, считам, че продължителното задържане на подсъдимия
е едно от обстоятелствата, водещо до извода за изменение на мярката. „Домашният
арест“ като мярка за процесуална принуда
в случая напълно отговаря на заложените в НПК критерии за определянето й, както
и на визираните в процесуалния закон цели.Макар и по- лека като степен на
интензитет мярка, която не предполага настаняването на подсъдимия в място за
изпълнение на присъди, „домашният арест “ също се явява ограничаващо личната
свобода средство, което е в състояние да изпълни предвидените в НПК функции,
гарантирайки ефективността на наказателния процес.
По
отношение на аргументите от страна на държавния обвинител по повод степента на
обществената опасност на деянието, както и свързания с нея риск от реална
опасност за извършване на престъпление, считам, че тежестта на конкретното
инкриминирано деяние не се явява достатъчно обосноваваща за продължаващото задържане
на конкретното лице, тъй като степента на обществена опасност на деянието е
относима само при първоначално задържане и кратък период след това.
На
следващо място отчитам като аргументи в подкрепа на извода си и здравословно
състояние на подс. С.Ж., констатирано от съответната медицинска документация
приложена по делото.Установените от справките заболявания на подсъдимия са
съвместими с условията на следствения арест, но същевременно ограничават
възможността му да положи в необходимата пълнота нужните за подобряване на
здравословното си състояние грижи.
От събраните по делото доказателства
съм на становище, че в конкретния случай не е налице реална опасност
подсъдимият да се укрие, доколкото същият е български гражданин с установена самоличност,
постоянен адрес и е семейно ангажиран, както и че опасността от извършване на
престъпление с оглед продължителния срок на задържане е с намалял интензитет,
поради което тази опасност може да бъде преодоляна и с по- лека мярка за
неотклонение, а именно „Домашен арест“. Продължителността на задържането във
всички случаи понижава интензитета от опасност от извършване на престъпление и
за разлика от мнозинството съм на становище, че в конкретния казус е
нововъзникнало обстоятелство, което не може да бъде игнорирано. На следващо
място според Решение № 10 от 27.07.1992 г. по конституционно дело № 13/
Целите на мерките за неотклонение са изрично регламентирани в разпоредбата
на чл. 57 НПК. Същите се свеждат до обезпечаване на
законосъобразното провеждане на наказателното производство, при спазване на
разумни срокове за разглеждането на делата, както и до ограничаване
възможността подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление. Следователно
основно изискване към законосъобразността на всяка взета спрямо дадено лице
мярка за неотклонение се явява тя да е пропорционална на преследваните цели и
да не създава повече ограничения от действително необходимите за провеждането
на ефективен наказателен процес. Тези принципни положения са важими и следва да
бъдат съобразявани от компетентните съдилища както при първоначалното вземане
на мярка за неотклонение, така и при изследване на обстоятелствата в
производството по изменение на същата. С оглед спецификата на настоящето
производство, намирам за необходимо да отбележа, че промяната на обстоятелствата
винаги следва да се съпоставя с интензитета на опасностите от укриване и от
извършване на престъпление от страна на подсъдимото лице, и въз основа на тази
съпоставка да се прави преценка на основателността на искането за изменение на
мярката за неотклонение.
С
оглед на горното считам, че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е
приел, че адекватна мярка за неотклонение на подс. Ж. е „Домашен арест“, тъй
като от една страна с тази мярка ще му се попречи да извърши престъпление, а от
друга е гарантирано неговото право да провежда лечение с оглед заболяванията,
тъй като в условията на следствения арест същият е лишен от рехабилитационни
процедури. Не може да не се подчертае, че в конкретния казус, СНС е намерил
точния баланс между преследваните от закона цели и правата на подсъдимото лице,
още повече, че е разпоредил мярката за неотклонение „домашен арест“ спрямо
подс. Ж. да бъде контролирана чрез средствата за електронно наблюдение и по
този начин е спазил законовото изискване към законосъобразността на всяка взета спрямо дадено лице мярка за
неотклонение, а именно тя да е
пропорционална на преследваните цели и да не създава повече ограничения от
действително необходимите за провеждането на ефективен наказателен процес.
С
оглед на горното за разлика от мнозинството на съдебния състав съм на
становище, че първоинстанцинното определение следваше да бъде потвърдено.
Съдия: