Р Е Ш Е Н И Е №1
гр. В**,05.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС гражданска колегия в публичното
заседание на седми януари
през две хиляди и двадесета
година
Председател:ВАСИЛ ВАСИЛЕВ
Членове
: АН** П**
В** М**
при секретаря А** А** и в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от
съдията АН** П** в.гр.
дело № 172 по описа 2019 за г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Постъпила е жалба от „И**“ООД-гр.В** против решение№81 от 11.03.19г. по гр.д.№792/2018г.
на ВРС,с което:
Подържа се в жалбата, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради
това,че РС-В** е постановил решението си при неправилно приложение на
материалния закон. Съгласно чл.1,ал.1 от ПМС №201/93г. при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски
дружества с държавно имущество правото на собственост върху земята и другите
недвижими имоти,които са били предоставени за предприятията за стопанисване и
управление се внася в капитала на тези дружества,освен ако в акта за тяхното
преобразуване е посочено друго. Според чл.17 а от ЗППДОбП
при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с
държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на
тези дружества с акта за преобразуването, се предоставя в собственост на тези
дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго. В
настоящия случай в правния анализ на „В**“АД /стр.35 в т.8.1./ е записано, че
преобразуваното предприятие „В**“АД е
построило и фактически използва обект „О**“ разположени върху 10, 795 дек.по
делото свидетелят Ф** е установил, че оранжериите са заведени като дълготраен
актив на дружеството, като земята около оранжериите е стопанисвана за нуждите
на работниците и че „В**“ е продало оранжериите около 1998г. Поддържа се, че е
неправилен извода на ВРС, че ако имота е бил заприходен
не става ясно как е изваден от имуществото и
на какво основание „О** и б** с** Ес Би Ес“ е придобило собствеността, след
като преди сключването на предварителния договор на 08.10.02г. производството
по несъстоятелност е спряно на 18.03.02г. за дружеството е сключен договор за
приватизация и производството по несъстоятелност е прекратено. Поддържа се, че
с факта на преобразуване, се счита, че едноличното търговско дружество е
собственик на имота, което налага извода, че държавата вече не е собственик на
имота, тъй като имота е собственост на друг субект. Твърди се, че решението е
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните права. Според
жалбоподателя делото останало неизяснено от фактическа страна във връзка с
твърдението на жалбоподателя, че имота е бил собственост на „В**“АД на
основание чл.17а от ЗППДОбП, което изключва правото
на собственост на Държавата. Във връзка с това възражение на жалбоподателят ВРС
е следвало да укаже в доклада по делото разпределението на доказателствената
тежест, което съдът не е направил.
Иска се да бъде постановено решение, с което обжалваното решение бъде отменено
и вместо него бъде постановено решение, с което предявеният от жалбоподателя
иск бъде уважен, а предявеният от Държавата несрещен иск бъде отхвърлен. Претендират
се разноските по делото.
От страна на ответника- Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството се
оспорва подадената жалба, като се иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Според
ответника по делото не е доказано прехвърлянето на правото на собственост от
Държавата в патримониума на „В**“АД, както и
доказателства за последващото прехвърляне на имота. Не
били ангажирани доказателства спорният имот да е предоставян за стопанисване и
управление на дружеството. Подържа се, че при разглеждане на делото не са
допуснати процесуални нарушения.
ВОС като взе предвид постъпилата жалба и приложените по делото писмени
доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
Подадена е искова молба от дружеството-жалбоподател
против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството,с която е предявен
отрицателен установителен иск за правото на
собственост върху недвижим имот.
Излага се, че ищецът е придобил правото на собственост върху имот,
представляващ ПИ 10971.148.566 по КККР на В** , с площ 10 798 кв.м., като
с предварителен договор от 08.10.2002г. „О** и б** с** Ес Би Ес“ООД се е
задължило да прехвърли собствеността върху оранжерийна конструкция с площ от
2700 кв.м. , ведно със съоръженията към нея, ведно с два броя бараки, въздушен
паропровод и водопроводна инсталация , ел.захранване, подробно описан в
исковата молба, за сумата от 17 000 лева , платими до 25.10.2002г. Владението
било предадено на същия ден. На 25.10.2002г. сумата е платена на „О** и б** с**
Ес Би Ес“ООД . От 08.10.2002г. ищецът владее непрекъснато и
необезпокоявано описания имот повече от 14 години. Твърди се, че правото на
собственост върху недвижимия имот , върху който са построени оранжериите е
придобит по давност от ищеца. Сочи се, че Областен управител на гр.В** е деактувал процесния имот
със Заповед РД 26/2/22.01.2004г. Оспорва се съставения Акт за държавна
собственост №3239/16.08.2017г. , утвърден от ОУ В**, с който ответникът смущава
правото на ищеца.
От страна на ответника се оспорват
твърденията на ищеца като се подържа, че имота не е отписван като държавен. С
цитираната заповед от ищеца е отписан имот, различен от спорния между страните.
Излага се, че Държавата е собственик както на недвижимия имот, така и на
изградените постройки , по силата на приращението.
Сочи се, че не е изтекла придобивна давност в полза
на ищеца, предвид наложения в ЗС мораториум за придобиване на имоти- общинска и
държавна собственост. От страна на Държавата е предявен насрещен положителен установителен иск за правото на собственост върху спорния
имот.
От фактическа страна в обжалваното решение ВРС е установил следното: С предварителен
договор за покупко-продажба от
08.10.2002г. „О** и б** с** Ес Би ЕС“ ООД се е задължило да прехвърли
собствеността на ищеца-настоящ жалбоподател върху оранжерийни конструкции с площ 2700
кв.м. и съоръженията към тях, ведно с два броя бараки от екструдирани
панели -47 кв.м. и 22 кв.м. въздушен паропровод от ТЕЦ на В** до оранжерии,
водопроводна инсталация за захранване с вода от В**, ел.захранване
–подземни и въздушни кабели извън района и в района на фирмата до
съответната станция за захранване, разположени срещу ЮПЗ на гр.В** ,на 30 м. от шосето В** С**, до съседи : от
североизток- земеделска земя;от югоизток I кл.път,
от югозапад –оранжерии, и от северозапад –земеделска земя , за сумата от 17 000
лева ,които да се изплатят до 25.10.2002г. Сумата е изплатена на 25.10.2002г. ,
видно от платежно нареждане от същата
дата.
Видно от пазарна оценка на оранжерийна конструкция и съоръжения към нея,
собственост на В** АД в открито производство по несъстоятелност от 30.10.2001г.
такава е направена , с оглед възлагането и от синдиците на „В**“АД.В т.4 от
същата „ Собственост и правен статут“ е посочено, че в Раздел 2 на
Информационен меморандум от м.02.2000г. е посочено, че „теренът , върху който
са развити сградите и съоръженията, собственост на В** в
ликвидация АД, е земеделска земя. Оранжериите са изградени, без да е платена
земята през 1994г. По силата на ПМС 161/1993г. е обособен имот 1, но и към
днешна дата собствеността върху терена не е уточнена.“Видно от Заповед № РД
26/2 /22.01.2004г. на Областен управител на област В** е наредено отписването
от актовите книги за държавна собственост недвижим имот , находящ
се в землището на гр.В**, м.“К**“ , имот №5056 , ЮПЗ: производствена площадка
„В**“ ,в това число терен от 1 303 000 кв.м., обект
Участък за ремонт и почистване на технологична екипировка-едноетажна сграда със
застроена площ от 504 кв.м., сграден фонд –сгради/цехове, корпуси/ със
застроена площ, етажност, тип конструкция , година на
въвеждане и стойност-съгласно заверено приложение , което е неразделна част от
настоящата заповед -6 листа, при съседи на целия имот: от изток-югоиток-р.Д**
/дунавска защитна дига/, от запад, северозапад –път В**-С., от югозапад- р.Ч**,
съгласно АДС №147/17.12.1997г., и препис –извлечение на ДМА при В. към
31.10.1997г., приложени по делото.Видно от писмо на АГКК имот с идентификатор
ПИ 10971.148.566 по КП на В**, м.Ш**“, стар № 0.566 по КВС на землище гр.в** ,
не попада в имот №5056,м. „К**“, Ю** промишлена зона, описан в АДС №147
/17.12.1997г.
Съгласно протокол №70/13.06.2016г. , изготвен от комисия от ОСЗ В**,
констатирана е грешка при унифициране на кодовете за вид собственост на
държавните имоти по отношение на имот кадастрален № 000566 по КВС на землище
гр.В**, а сега ПИ 10971.148.566 по КККР на В**, като в преписка вх.№ А3155 е
записан собственик „ДПФ“.Взето е решение, тъй като имотът е частна държавна
собственост да се отразят промените в КР и КК и се промени собственика на ПИ
10971.148.566 от „ДПФ“ на „Държавата по преписка с вх.№ А2483Д. Тези промени са
отразени и в издаденото от АГКК Удостоверение изх.№ 25-63290-14.05.2018г. , в
което е посочено ,че КККР на гр.В** са одобрени със Заповед №РД
18-5-28.01.2018г. на ИД на АГКК ,в сила от 07.04.2008г. Към датата на влизане в
сила на КК и КР за процесния имот е регистриран
собственик ДПФ с решение от 29.03.1999г.на ПК В**. Въз основа на
протокол №70/13.06.2016г. е регистриран собственик Държавата по посочената
преписка. Със заявление № 09-18407 /08.09.2017г. данните в КРНИ са
актуализирани с Акт за държавна собственост №10, т.11, рег.№ 3897 /17.08.2017г.
на СВ В**. От писмо на ОД „З**“ В**, изх.№ РД 15-1062/22.03.2017г. се
установява, че съгласно влезлият в сила план за земеразделяне , обнародван в ДВ
132/1998г., процесният имот е собственост на
Държавата. Това е служебно определен собственик, съгласно указанията на МЗХ на
застроени земеделски земи към момента на приемане на ЗСПЗЗ- чл.10б. Процедурата
по обезщетяване на бившите собственици на земеделска земя е приключила и към
имота няма реституционни претенции. Като държавен е отразен имота и в регистъра
на имотите –табулограма за землището на гр.В**.Видно
от писмо от АВ , СВ В** при проверка в Интегрираната система за кадастър и
имотен регистър за периода 01.01.2009 до 28.07.2017г.
не се установява наличие на открита партида за процесния
имот, както и наличие на вписвания, отбелязвания и заличавания за същия имот.Пред ВРС са разпитани свидетели,които са установили
следното:Свидетелят Ф** установява,че е работил във „В*“ като главен
счетоводител.Свидетелят установява,че оранжериите /процесния
имот/ са били построени от дружеството и са били заведени като дълготраен актив до м.май 2002г. Поради
това,че „В**“ дължали пари на охранителна фирма дружеството прехвърлило на
фирмата оранжериите.Впоследствие охранителната фирма продала оранжериите на ищеца,поради
което „В**“ отписали този имот от активите си.Св.И** установява,че като
оценител през 2001г. е направил оценка на оранжериите по възлагане от страна на
синдика на „В**“.Свидетелят Д** установява,че двете му дъщери са съдружници в дружеството-жалбоподател.През 2002г.
дружеството закупило оранжериите от дружество „Охрана и банков сервиз“.От
2002г. до настоящия момент оранжериите били владени и стопанисвани от
дружеството-жалбоподател.От свидетелските показания на Т** се установява,че
ищецът е осъществявал фактическа власт върху имота от 2002 г. , в продължение
на 16 години.Видно от представения правен анализ на „В**“ АД , изготвен на
15.02.2002г., с оглед откритото производство по несъстоятелност, в
т.8 – „Други неузаконени терени и имоти“, е посочено, че „ дружеството е
построило и фактически използва още няколко обекта, които са узаконени по
съответния ред: т.8.1 обект „О**“, разположени върху 10.795дка терен“.
За да постанови обжалваното решение РС-В** е приел за установено от
правна страна,че по делото е предявен
отрицателен установителен иск за собственост,
при който доказателствената тежест да установи, че е
собственик, е на ответника. Правото си на собственост ответникът следва да
установи и с оглед предявеният насрещен положителен установителен
иск. ВРС е приел,че е по делото безспорно е установено, че процесният
имот е бил общинска собственост, поради което и частни собственици не са
заявили права за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. С протокол 27/27 от 30.08.1994г. по преписка А2483/30.04.1992г. след
предоставяне на писмени доказателства, на Общ. В** е признато за възстановяване
правото на собственост върху 3 976 дка в м.Ш**. Тъй като процесният
имот е застроен, е изваден от патримониума на община
В** по силата на чл.10б, ал.5 от ЗСПЗЗ и по силата на разпоредбата е
държавна собственост. Така е нанесен в кадастралната карта и
кадастралните регистри на землището на гр.В**, одобрени със Заповед №РД
18-5-28.01.2018г. на ИД на АГКК , в сила от 07.04.2008г. Съгласно влезлият в
сила план за земеразделяне на землище В** имот с идентификатор 10971.148.566 по
КК, стар № 000566 по КВС, е собственост на Държавата. Имотът попада под
действието на чл.10б,ал.5 от ЗСПЗЗ като земеделска земя към 1956 г., която е застроена
, или върху която са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване
на собствеността.ВРС приема,че не било
установено при изготвяне на плана за земеразделяне са постъпвали документи и
искания от юридически лица, от които да се установяват права , или да сочат
предоставено право на управление в периода 1956-1991г., видно от писмо от ОД З**
В**. Оранжериите са изградени през 1983г, видно от изготвената
пазарна оценка, върху недвижимия имот-държавна собственост, видно от представената
пазарна оценка, и същите също са със статут на държавна собственост, съгласно
чл.92 ЗС. Видно от мотивите на Заповед № РД 26/2/ 22.01.2004г. с решение
№18/19.01.1998г. по ф.д.№ 6/1998г.на ВОС В** ЕАД е преобразувано във В** АД.С
решение №1240/29.11.2001г. на ИС на АП е открита процедура по приватизация на
дружеството, и производството по несъстоятелност е спряно с определение
№80/18.03.2002г. по гр.д.№504/1998г. по описа на ВОС. С определение
№229/19.07.2002г. ,производството по несъстоятелност е прекратено, поради
сключването на приватизационен договор за продажба на акции, представляващи 70%
от капитала на дружеството. Поради тези обстоятелства и имотът, за който
има съставен акт за частна държавна собственост от 17.12.1997г. ,
впоследствие е отписан от актовите книги. Това обаче, е имот, различен от
спорния – в друга местност, различен по площ, с други съседи. За имотът,
предмет на акта за частна държавна собственост от 17.12.1997г. е отбелязано в
самия акт, че е включен в капитала на търговско дружество „В**“ ЕАД гр.В**, на
основание Решение №107/ 04.04.1995г. на ВОС по ф.д.№
№1723/1991г. В преписа -извлечение на ДМА на дружеството , приложение към
посочения акт , под №44 фигурира оранжерия, но от 180 кв.м., която с оглед и
останалите индивидуализиращи белези - местонахождание,
граници и съседи, съдът приема, че е различна от спорната.За процесния имот липсва съставен акт за държавна собственост
преди този с №3239 / 16.08.2017г. , утвърден от ОУ В**. Липсата на акт
обаче, не означава липса на право на собственост, а само липсата на
констатиране на правото на собственост, тъй като актът не създава правото , а
само го регистрира- чл.70, ал.4 ЗДС.Не се установи от събраните доказателства
прехвърлянето на правото на собственост върху процесния
имот от Държавата в патримониума на В** АД, липсват
доказателства и за прехвърлянето на правото от „В**„ АД на „О** и б** с** Ес Би
Ес“ ООД, с което дружество ищецът е сключил предварителния договор. Не се
установи и имотът да е предоставен за стопанисване и управление на дружеството
при неговото преобразуване в еднолично търговско дружество, с оглед
приложението на чл.17а от ЗППДОП, респ. чл. 1 от ПМС
№ 201 от 25.10.1993г.В ТР №4/2014г. от 14.03.2016г. по т.д.№
4/14г на ОСГТК на ВКС се приема, че фактическият състав на придобивния
способ, уреден в чл.17а от ЗППДОбП (отм.), респ. в
чл.1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху
недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни
предприятия, е необходимо държавата да е собственик на конкретно имущество;
това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на
държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество.При наличието
на тези предпоставки вещно-транслативният ефект
настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в
търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Посочено
е още, че в рамките на възникнал гражданскоправен
спор предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено
държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства
/самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки
доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че
определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено
държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните
книги на държавното предприятие и други подобни. Прието е също, че заприходяването на имот в баланс на едно юридическо лице,
макар само по себе си да не представлява придобивно
основание, има непряко доказателствено значение за
доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на
съответното държавно предприятие.ВРС е приел,че в конкретния случай единствено
свидетелите установяват заприходяването на
имота като ДМА на дружеството , но с оглед на събраните писмени доказателства ,
които им противоречат, съдът не е кредитирал с доверие тези показания. Ако
имотът е бил заприходен, не става ясно как е изваден
от имуществото и на какво основание, как „О** и б** с** Ес Би Ес“ ООД е
придобило собствеността, след като преди сключването на предварителния договор
на 08.10.2002г., производството по несъстоятелност е спряно на
18.03.2002г. , за дружеството е сключен договор за приватизация , и
производството по несъстоятелност е прекратено на 19.07.2002г. Не се
установява и придобиването на недвижимия имот по друг оригинерен
или деривативен способ. По отношение твърдението за
изтекла придобивна давност, се установява безспорно,
че фактическата власт върху имота е предадена на ищеца с на 08.10.2002 г., със
сключването на предварителния договор и владението е продължило постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и необезпокоявано от
08.10.2002г. в продължение на повече от 10 години . Съгласно чл.79, ал.1 ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл.7, ал.3 ЗДС
имотите и вещите - частна държавна собственост, могат да бъдат обект на
разпореждане и да се придобиват по давност. За тях се прилагат разпоредбите на Закона за
собствеността, доколкото в този закон не е предвидено друго.
Осъществяването на фактическата власт върху имота обаче, не е могло да доведе
до посочената правна последица - придобиването на правото на собственост върху
недвижимия имот, с оглед разпоредбата на § 1. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.,
бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от
2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) (1)
(Предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.,
бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) от ЗИДЗС (ДВ, бр. 46 от 2006
г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в
сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от
2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр. 107 от 2014 г., в сила
от 31.12.2014 г., изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г. , с която за
шести път се удължава срока, за който се спира придобивната
давност върху имоти – частна държавна и общинска собственост ,като се посочва
крайна дата - до 31 декември 2022 г. При тези обстоятелства срокът на придобивна давност не е текъл от 2006 г. до момента,
респективно правото не би могло да бъде придобито в периода от 2002 година до
2006 година .С оглед на горното ВРС е приел,че следва да бъде
отхвърлен главния иск и да бъде уважен
насрещния по отношение на правото на собственост върху спорния недвижим имот,поради това,че не
било установено имота да е престанал да бъде държавен.
При така установеното от
фактическа и правна страна ОС-В** счита,че първоинстанционния
съд е направил неправилни правни изводи в обжалваното решение.С исковата молба,
по която е образувано делото е предявен отрицателен установителен
иск, което води до разместване на доказателствената
тежест-в случая ответника по жалбата, който е ответник и в производството пред
първата инстанция, следва да ангажира доказателства, че отричаното от ищеца
право на собственост принадлежи на ответника. Последното обстоятелство следва
да бъде установено по делото и с оглед предявеният от ответника насрещен
положителен установителен иск за собственост по
отношение на същия имот. В обжалваното решение ВРС е разместил доказателствената тежест като е разгледал въпроса дали
ищеца-настоящ жалбоподател е придобил
собствеността върху процесния имот, което не е
предмет на делото. Въпросите във връзка с
придобиване на собствеността от страна на ищеца биха били от значение
само ако спора повдигнат с исковата молба е положителен установителен
иск за собственост.
Съгласно чл.17а от ЗППДОбП/отменен/ при преобразуваните държавни предприятия в
еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за
стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се
предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено
друго. Съгласно т.2Г от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК за да се приложи нормата на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински
предприятия (отм.), не е необходимо предоставеният за стопанисване
или управление имот да е заприходен нито в баланса на
държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на
преобразуваното търговско дружество. Фактическият състав на придобивния
способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС
№ 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими
имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни
предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това
държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на
държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При
наличието на тези предпоставки вещно-транслативният
ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско
дружество. Текстът на цитираната разпоредба е ясен и не включва други елементи,
освен горепосочените- не изисква извършването на други действия като "осчетоводяване",
"заприходяване в баланса" и др. подобни, в
зависимост от които да е поставено настъпването на вещно-транслативния
ефект на този придобивен способ.В настоящия случай по
делото беше установено от показанията на свидетелят Фурдов
,че оранжериите /процесния имот/ са били построени от
дружеството и са били заведени като
дълготраен актив до м.май 2002г.Съдът кредитира показанията на този
свидетел,поради това,че същите кореспондират с посоченото в правния анализ на
дружеството „Видахим“ изготвен на 15.02.2002г.В същия от страница 12 до
страница 36 е разгледан вещнопровния режим на
недвижимите имоти. На страница 35 от анализа в т.8 е посочено,че дружеството е
построило и фактически използва още няколко обекта,които са узаконени по
установения ред,както следва:т.8.1.обект „О**“,разположени върху 10,795 дек. Извод
за факта, че имотът е стопанисван от „В**“АД
може да се изведе и от установеното от свидетелят И**, който установява,че като
оценител през 2001г. е направил оценка на оранжериите по възлагане от страна на
синдика на „В**“. Както е разяснено в
мотивите към т.2Г от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК правото на стопанисване и управление като елемент от
фактическия състав на придобивния способ по чл. 17а ЗППДОбП
(отм.) е уредено в разпоредбата на чл. 39, ал. 2, във връзка с чл.
42 от Правилника за организация на стопанската дейност от 1975 г. (отм.) и
представлява право на държавното предприятие от свое име да упражнява правото
на държавна социалистическа собственост за своя и на държавата сметка и в свой
и на държавата интерес. Съгласно чл. 2 от Наредбата за държавните имоти от
1975 (отм.), върху предоставените им за стопанисване и управление имоти
държавните организации имат право на владение, ползване и разпореждане в
съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и
предназначението на имота. Предоставянето на държавното имущество за
стопанисване и управление на държавните предприятия се е извършвало с
административни актове, с които при образуването на държавно предприятие е
определяно имуществото, с което то ще извършва стопанска дейност с оглед
определения му предмет на дейност, или с административни актове, с които след
образуването на държавното предприятие допълнително са му преразпределяни и
предоставяни държавни имоти за дейността. В рамките на възникнал
гражданско-правен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и
управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез
преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/,
така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично
е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на
определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости,
записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни.В настоящия
случай след като процесния имот е стопанисван,заприходен като ДМА и включен в правния анализ на „В**“,то
имотът към този момент не е разглеждан като собственост на трето
лице,включително и Държавата.
Както беше посочено съгласно чл.17а от ЗППДОбП/отменен/ при преобразуваните държавни предприятия в
еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за
стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се
предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено
друго.Установи се в настоящия случай,че имотът е бил предоставен във времето
назад за стопанисване на дружеството „В**“.При преобразуването на държавното
предприятие „В** х** заводи“ във „В**“АД по силата на цитираната разпоредба
имуществото на първото е предоставено в собственост на новообразуваното
дружество.За да бъде не прехвърлена собствеността върху определено имущество в акта за преобразуване
следва изрично да е предвидено това.По делото от страна на ответника не бяха
ангажирани доказателства процесния имот да е изключен
от обхвата на имуществото преминало в собственост на „В**“.Дори напротив-в
правния анализ на „В**“АД процесния имот е включен
като собственост на дружеството.
Предвид на горното съдът счита,че по делото
от страна на ответника не са ангажирани доказателства,че същият е собственик на
процесния имот,с оглед на което обжалваното решение
следва да бъде отменено.Вместо обжалваното решение следва да бъде постановено
решение,с което предявеният от жалбоподателя отрицателен установителен
иск бъде уважен, а насрещния положителен установителен
иск бъде отхвърлен.
По отношение на разноските
Предвид изхода на спора ответника
следва да бъде осъден да заплати на жалбодателя направените по делото разноски за държавна
такса 129,14лв. и за адвокатско възнаграждение 1000лв.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №81 от 11.03.19г. по гр.д.№792/2018г. на РС-В** вместо което постановява:
ОСЪЖДА Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството да заплати на „И**“ООД-гр.В**,ЕИК ** направените по делото
разноски за държавна такса 129,14 лв. и за адвокатско възнаграждение 1000лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщението до страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2