РЕШЕНИЕ
гр. София, 02.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА
СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 2605 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 2 вр. с чл.
274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на С.Г. срещу
насрочването на опис и оценка на недвижим имот по изп. дело № 20198480400881 на
ЧСИ с рег. № 848, който имот представлява амбулатория за индивидуална практика
за първична медицинска помощ – стоматологична с площ от 46,45 кв. м, находящ се
на адрес гр. София, ул. „********, сграда „Жилищна група „Бриз – юг“, блок
4, партерен етаж. Жалбоподателят, който е длъжник в изпълнителното
производство, посочва, че имотът е единствено негово жилище, поради което е
несеквестируем. Посочва също така, че е осъден да заплати сумата, предмет на
изпълнителното производство, като единствен наследник на майка си Л.Г., от
чието наследство се е отказал преди образуване на изпълнителното дело, като
освен това заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са обезсилени с
определение на СРС от 16.01.2020 г. Жалбоподателят твърди също така, че тъй
като той е незрящ, е закупил имота за свое жилище, въпреки че в документа за
собственост е описан като амбулатория за индивидуална практика за първична
медицинска помощ. В допълнение жалбоподателят посочва, че имотът не може да
бъде разделен, за да се обособи част от него, която да бъде продадена, а следва
да се съобрази и необходимата жилищна площ за сина му, който е член на
домакинството му, макар в момента да не пребивава в имота. Не претендира
разноски в настоящото производство.
Ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното
производство „Банка ДСК“ ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата,
като посочва, че имотът, към който е насочено изпълнението, не представлява
жилище, тъй като не отговаря на изискванията за това. Посочва още, че отказът
от наследство е недействителен, тъй като преди да го извърши жалбоподателят е
приел наследството с конклудентни действия, като се е разпоредил със средства
от банковата сметка на майка си. Също така твърди, че заповедта за изпълнение и изпълнителният лист
не са обезсилени. Претендира разноски в настоящото производство.
В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният
изпълнител изразява становище за нейната неоснователност, като счита, че имотът
не представлява жилище, поради което не е несеквестируем, а другите възражения
на жалбоподателя счита за неотносими към предмета на обжалване.
След като се
запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния
изпълнител, съдът намира следното:
Изпълнителното производство е образувано на 07.11.2019
г. по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД въз основа на издадените срещу жалбоподателя
С.Г. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 31.10.2009 г. На
11.11.2019 г. по изпълнителното дело е наложена възбрана върху имот на
длъжника, а след това със съобщение от 15.01.2020 г. длъжникът е уведомен, че е
насрочен опис и оценка на имота, по повод на който е подадена и настоящата
жалба.
За имота, срещу който е насочено изпълнението чрез
насрочването на опит и оценка, по делото (изпълнителното дело и към частната
жалба) е представен нот. акт № 74 от 03.07.2015 г., чрез който жалбоподателят е
закупил имота. Според описанието на имота по нотариалния акт, той представлява
амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ –
стоматологична. Така е описан имотът и в наложената възбрана и изпратеното до
жалбоподателя съобщение по изпълнителното дело. Съгласно описанието в
нотариалния акт имотът се състои от чакалня, амбулатория, стая за почивка,
стерилизация, баня с тоалетна и тоалетна.
Действително, както е посочил и ответникът по
жалбата, съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ, за да бъде един обект в сграда жилище, той
трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и
баня-тоалетна, както и складово помещение. От описаните в нотариалния акт
помещения няма нито едно, което да може да се приеме, че е предназначено за
жилищни нужди, а също така не е налична кухня или кухненски бокс. Следва да се посочи
и че по делото не са представени доказателства за това как реално се ползват
описаните в нотариалния акт помещения, т.е. дали някои от тях са обособени като
жилищни и съответно дали е изградена кухня или кухненски бокс.
В случая обаче посоченото изискване на ЗУТ не може
да бъде решаващо при определянето на обекта като жилище по смисъла на чл. 444,
т. 7 ГПК. Дефиницията на жилище съгласно §5, т. 30 ЗУТ го определя по
функционални признаци – жилище е съвкупност от помещения, покрити или открити
пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди. Именно в този смисъл следва да се разбира и
понятието за жилище по чл. 444, т. 7 ГПК, тъй като целта на посочената норма е
да защити единственото място, с което длъжникът разполага, за да задоволява
жилищните си нужди. Дали съответният обект реално отговаря на изискванията, за
да бъде жилище съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ, има значение само с оглед на административните
изисквания към строителството, но няма отношение към въпроса дали той се ползва
за задоволяване на жилищните нужди на длъжника, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, т.е. дали е единствено жилище на длъжника. За да се
изясни този въпрос от значение е само обстоятелството за какво реално се използва
съответният обект.
В случая обаче по делото не са представени
доказателства, от които да може да се установи за какво предназначение реално
се ползва имота на жалбоподателя. В представената служебна бележка от
дружеството, което упражнява дейността на управител на етажната собственост
(„Вход мениджър“ ЕООД), е посочено, че жалбоподателят е собственик на имот в
сграда, чийто административен адрес не съответства на описанието на имота в
нотариалния акт. Дори и да се приеме, че става въпрос за същата сграда и същият
имот, въпросът дали жалбоподателят е собственик на имота всъщност не е спорен,
а служебната бележка не удостоверява за какво се ползва имотът – дали за жилище
или за стоматологичен кабинет. Представената декларация от Д.Т.-С.отново сочи
друг административен адрес на сградата, но по-същественото е, че този документ
представлява свидетелски показания, дадени в писмена форма, поради което е
недопустимо доказателство в настоящото производство и не може да се ползва от
съда.
В допълнение, посочените от жалбоподателя
обстоятелства, че не притежава друг имот освен този, срещу който е насочено
изпълнението, а също така че той не би могъл да извършва стоматологична дейност
поради това, че е незрящ, не могат да обосноват извод, че имотът се ползва за
жилище. На първо място, несеквестируемо е единственото жилище на длъжника, а не
единственият притежаван от него имот, т.е. от съществено значение е
установяването на предназначението, за което се ползва имотът. На второ място,
няма пречка едно лице да придобие имот, който само не може да използва по
предназначение, тъй като може да си служи с него по друг начин (напр. като го
отдава под наем) или дори да не си служи изобщо с имота (напр. изчаквайки повишаване
на цените на имотите, за да може да го продаде). Обстоятелството, че
жалбоподателят не е физически в състояние сам да ползва имота съгласно
предназначението му, също не сочи само по себе си, че жалбоподателят го ползва по
предназначение, различно от описаното в нотариалния акт.
Най-сетне следва да се посочи, че съгласно
справката за регистрираните адреси на жалбоподателя, направена в изпълнителното
производство, постоянният адрес, на който е регистриран жалбоподателят, съвпада
с адреса на имота, срещу който е насочено изпълнението, но за настоящия му
адрес е посочен апартамент в различен квартал. Тъй като според чл. 94, ал. 1
ЗГР настоящият адрес е адресът, на който лицето живее, наличието на регистриран
друг настоящ адрес, а не на процесния имот, може да се приеме като индиция, че
жалбоподателят всъщност живее на друг адрес. Това не може да се приеме за категорично
установено, доколкото регистрираният адрес не установява факта на кое място
пребивава едно лице, но при липса на други данни за това, че жалбоподателят
живее именно на адреса на процесния имот, регистрираният от самия жалбоподател
(тъй като адресната регистрация се извършва от самото лице) различен настоящ
адрес разколебава допълнително изложеното от жалбоподателя за това, че имотът е
неговото жилище.
Другото изтъкнато от жалбоподателя възражение
относно това дали той дължи сумите по издадения изпълнител лист, както и
възражението на ответника по жалбата относно липсата на валидно извършен отказ
от наследство, са неотносими към настоящото производство и не следва да бъдат
разглеждани. Трябва да се има предвид, че жалбоподателят е посочен като длъжник
в издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по който е образувано
изпълнителното производство. Въпросът дали той действително е титуляр на
задължението е предмет на евентуално исково производство, което би следвало да
се развие във връзка с подаденото от жалбоподателя възражение срещу заповедта
за изпълнение. Доколкото изпълнителният лист е издаден срещу жалбоподателя,
нито съдебният изпълнител, нито съдът в настоящото производство може да обсъжда
въпроса дали жалбоподателят следва да отговаря за задълженията на наследодателя
си (а по делото липсват данни и за това, че задълженията по изпълнителния лист
действително са възникнали за майката на жалбоподателя).
В заключение следва да се посочи и че ако
действително изпълнителният лист е обезсилен, както сочи жалбоподателят (за
което обстоятелство също не са представени доказателства), това ще доведе до
прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1,
т. 3 ГПК, при което няма да бъде извършена и публична продан на имота
на жалбоподателя. Този въпрос обаче отново е извън предмета на настоящото производство,
още повече че жалбоподателят не твърди да е поискал прекратяване на изпълнителното
производство на посоченото основание и то да му е отказано от съдебния
изпълнител.
По изложените съображения следва да се приеме, че
липсват доказателства за това, че имотът, срещу който е насочено изпълнението,
е единствено жилище на жалбоподателя, от което следва изводът, че имотът не
представлява несеквестируемо имущество, а поради това и жалбата трябва да се
остави без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал.
3 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските в
производството, които възлизат на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на С.К.Г. срещу насрочването на опис и
оценка на недвижим имот по изп. дело № 20198480400881 на ЧСИ с рег. № 848,
който имот представлява амбулатория за индивидуална практика за първична
медицинска помощ – стоматологична с площ от 46,45 кв. м, находящ се на адрес
гр. София, ул. „********, сграда „Жилищна група „Бриз – юг“, блок 4,
партерен етаж.
ОСЪЖДА С.К.Г., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „********сумата
50 лв. (петдесет лева) – разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.