№ 14269
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110111027 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
****/11.08.2022 г./ на „фирма“ ЕАД срещу „фирма“ ЕООД, с която са предявени искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да
се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи
задължения за топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, а именно: 397.28 лв.
– стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2020 г., ведно
със законната лихва от 12.01.2022 г. до изплащане на вземането; 74.91 лв. – мораторна лихва
за периода от 31.03.2019 г. до 05.01.2022 г.; 1.67 лв. – стойност на извършена услуга за
дялово разпределение за м. 01.2020 г., ведно със законната лихва от 12.01.2022 г. до
изплащане на вземането; 0.29 лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2020 г. до
05.01.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 1229/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди с ответника, възникнало въз основа на Договор за продажба на
топлинна енергия № ****/1071452, като към него са приложими Общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „фирма“ ЕАД на потребители в гр.
София, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период топлинна енергия в имота, като ответникът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „фирма”
ООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
1
оспорва исковете по основание и размер. Излага, че Договор № ****/1071452 е сключен за
магазин № 12 и магазин № 13, но магазин № 13 е с различен абонатен номер – 392786, а
посоченият в исковата молба абонатен номер е за магазин № 12. Оспорва реалната доставка
на топлинна енергия като недоказана. Твърди, че от 02.01.2020 г. договорът за наем на
магазин № 12 и магазин № 13 е прекратен, освободил е имота и на 12.02.2020 г. е платил
всички задължения към ищеца за двата магазина. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията за периода до 03.05.2019 г. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски по делото.
Третото лице – помагач на ищеца „фирма“ ООД изразява становище, че отчитането и
разпределянето на топлинна енергия за имота е извършено в съответствие с действащата
нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1229/2022 г. по
описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената заповед. Този извод не се опровергава от
различието между номера на магазина, посочен в заявлението и заповедта – от една страна,
и в уточнителна молба на ищеца в исковото производство – от друга страна, след като е
налице пълно съвпадение в абонатния номер и номера на инсталацията на процесния имот,
от които достатъчно категорично следва, че предмет на издадената заповед и на предявените
искове са едни и същи вземания.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на
договорно отношение между страните за доставка на топлинна енергия; реално доставена
такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума;
вземането да е станало изискуемо. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването
на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия
период са регламентирани в ЗЕ. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Съгласно нормата на § 1, т. 33а ДР ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди. Следователно, за да бъде определено едно лице като клиент на топлинна
енергия за небитови нужди съгласно визираната законова уредба, е необходимо да бъде
2
установено, че е налице сключен писмен договор между него – като физическо или
юридическо лице, и топлопреносното предприятие за закупуване на топлинна енергия за
небитови, стопански нужди. Това лице е задължено да заплаща продажната цена за
доставената и потребена топлинна енергия за топлоснабдения обект по възникналото
облигационно отношение с топлопреносното предприятие.
В случая с Определение № 19511/03.08.2022 г. е обявено за безспорно наличието
между страните през исковия период на облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди за магазин № 12 и магазин № 13, намиращи се в
адрес. Видно е от доказателствата по делото, че ответното дружество е сключило договора в
качеството на наемател на имота. Според уговорките в договора той е сключен за срок от
01.01.2018 г. до 01.01.2021 г., като по делото липсват доказателства за прекратяване на
договора между „фирма“ ЕАД и „фирма“ ЕООД преди изтичане на неговия срок.
Касае се за договор, към който са приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „фирма“ АД на потребители в гр. София.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на
претендираната цена, е прието по делото заключение на съдебно – техническата експертиза
и са представени от ищеца и от третото лице – негов помагач писмени доказателства.
От заключението на вещото лице Т., което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на
ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана
топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Общият разход на
топлинна енергия в абонатната станция е посочен в справката на л. 163 от делото,
представляваща неразделна част от заключението на съдебно-техническата експертиза.
Вещото лице посочва, че топломерът в абонатната станция през исковия период е бил
изправен, тъй като е преминавал проверки, които винаги са приключвали със заключение за
съответствие. Изяснява се от неговото заключение, че дяловото разпределение на топлинна
енергия през исковия период е извършвано от „фирма“ ООД, като остойностяването на
потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно
изравняване от посоченото дружество. Установява се, че в процесния имот през исковия
период е осигурен достъп за проверка и отчет на топломера и на водомера за топла вода,
като записаното в изравнителните сметки отговаря на отразеното в главните отчети относно
топлинната енергия за отопление на имота, а относно топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване дори е намалено спрямо данните в главните отчети, защото отчетният
период е до 30.04., а главните отчети са направени по-късно. Вещото лице Т. посочва, че е
начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислявана по
нормативно установена формула и разпределяна между всички абонати пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като изчислените от него стойности за
отоплителния сезон 2019 г. – 2020 г. не съвпадат с разпределената на абоната за този период
стойност, но несъответствието е в интерес на абоната. Според заключението на съдебно-
техническата експертиза дяловото разпределение е извършвано в съответствие с
3
нормативните разпоредби. Тези изводи намират опора и в представените от „фирма“ ООД
писмени доказателства, които са били съобразени при извършването на експертизата.
Следователно възражението на ответника за липса на реална доставка на топлинна енергия е
неоснователно, тъй като това обстоятелство се установява от посоченото заключение, а
искът за стойността на доставената топлинна енергия е доказан по основание.
При определяне размера на дължимата цена съдът отчита обстоятелството, че
претендираната от ищеца сума обхваща задълженията за периода от м. 02.2019 г. до м.
01.2020 г., както и изравнителното вземане за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., в
който смисъл е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза и неговото допълнение.
Поради това, че ищецът не претендира пълния размер на стойността на доставената през
периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. топлинна енергия, съдът не възприема посочената в
заключението на вещото лице Т. стойност от 731.38 лв., която включва и вземания, които не
са предмет на предявения иск. Съдът намира, че ответникът дължи за магазин № 12 сумата
от 455.85 лв., формирана като сбор от: сумата от 56.10 лв. – изравнително вземане за
периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г.; сумата от 188.01 лв. – месечни задължения за
периода от м. 02.2019 г. до м. 04.2019 г., чийто размер се установява от фактурите на л. 91, л.
93 и л. 95/; и сумата от 211.74 лв. – стойност на доставената топлинна енергия през периода
от м. 05.2019 г. до м. 01.2020 г., чийто размер се изяснява от Таблица № 1 – приложение към
заключението на съдебно-техническата експертиза. В случая ищецът претендира главница в
по-малък размер – 397.28 лв., поради което и с оглед принципа на диспозитивното начало
съдът приема дължимост на тази сума.
Ответникът релевира възражение за плащане на задължението. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза и неговото допълнение, които съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени, се установява, че не са постъпвали при ищеца
плащания за погасяване на сметки по претендираната в настоящото производство главница.
Този извод не се променя от представените от ответника платежни документи, защото
голяма част от тях касаят плащане на задължения за магазин № 13 на същия адрес, а от
съдържанието на тези, които са относими към магазин № 12, при съпоставката им с
представените по делото фактури и съобщения към фактури не може да се установи
еднозначно, че с тях са извършени плащания на задължения именно за процесния период,
като за някои от тях /тези на л. 174 и л. 176/ дори е очевидно, че не касаят разглеждания
период, предвид датата на извършване на плащанията.
По възражението за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
В чл. 40, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
от „фирма“ АД на потребители в гр. София е предвидено, че купувачът е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ
месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача фактура, от което следва
4
извод, че се касае за срочни задължения. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността
тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от претендираните от ищеца месечни
задължения, включени в процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента,
в който изтече срокът за тяхното плащане.
По отношение на изравнителните вземания за двата отчетни периода, включени в
исковия период, съдът намира, че те са самостоятелни и различни от вземанията на ищеца за
месечни вноски, като в приложимите Общи условия не е предвиден срок за тяхното
плащане, поради което давността за тях започва да тече от деня, в който съответното
задължение за изравнителния резултат е възникнало, т.е. от деня на изготвяне на
изравнителната сметка, който за първата изравнителна сметка е 05.07.2019 г.
От друга страна, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е 69
дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
Ето защо и предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.01.2022 г.,
погасени по давност биха били вземанията за стойността на доставената топлинна енергия
/месечни и/или изравнителни/, чиято изискуемост е настъпила преди 03.11.2018 г. В случая
обаче такива не се претендират в настоящото производство, защото сумата от 397.28 лв.
включва само изравнителното вземане за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., което е
възникнало едва на 05.07.2019 г., и стойността на доставената топлинна енергия през
периода от м. 02.2019 г. до м. 01.2020 г., но не включва месечните задължения за периода от
м. 05.2018 г. до м. 01.2019 г. По изложените съображения възражението за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
Ето защо съдът намира иска за стойността на доставената топлинна енергия за изцяло
основателен, като ответникът дължи и законната лихва, считано от 12.01.2022 г. до
окончателното плащане.
5
Основателността на иска за мораторна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в плащането му. По делото се установи наличието на главно задължение на
ответника за цената на доставената топлинна енергия. По силата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая в чл. 40, ал. 1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „фирма“ АД на
потребители в гр. София е предвиден 20-дневен срок след изтичане на месеца на доставката
за плащане, но той касае само месечните дължими суми за топлинна енергия, а за
изравнителните вземания такъв срок не е предвиден. От друга страна, изпратена е на
ответника покана за плащане на задълженията, но не се установява по делото тя да е
фактически получена от него. Ето защо съдът намира, че той е изпаднал в забава само по
отношение на месечните задължения за периода от м. 02.2019 г. до м. 01.2020 г., но не и
върху двете изравнителни задължения. Размерът на мораторната лихва върху месечните
задължения за доставена през периода от м. 02.2019 г. до м. 01.2020 г. топлинна енергия,
определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор за законната лихва,
възлиза на 100.15 лв. за период на забава от 31.03.2019 г. до 05.01.2022 г. В случая ищецът
претендира мораторна лихва в по-нисък размер, поради което искът е изцяло основателен.
По отношение на иска за таксата за дялово разпределение съдът намира, че по делото
не е доказано основанието, на което тя се претендира в полза на ищеца, при положение че се
установява, че услугата е извършена от „фирма“ ООД. В тази връзка следва да се отбележи,
че в представените по делото Общи условия липсва разпоредба, по силата на която
посочената такса да се дължи от небитовия клиент именно на „фирма“ ЕАД. Поради това
този иск следва да бъде отхвърлен, респ. неоснователен е и искът за мораторната лихва
върху таксата за дялово разпределение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят всички сторени от него разноски, защото отхвърлената част от исковете е
пренебрежимо малка от математическа гледна точка /под 1 %/. На „фирма“ ЕАД се дължат
от ответника следните разноски: за исковото производство в общ размер на 375 лв., както
следва: 25 лв. – държавна такса, 250 лв. – депозит за вещо лице, 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, а за заповедното производство в общ размер на 75 лв., както следва: 25 лв.
– държавна такса, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че „фирма“ ЕООД, ЕИК, с адрес: адрес, дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: адрес, следните суми, представляващи задължения за топлоснабден
6
имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1229/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, а
именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ сумата от 397.28 лв.,
включваща изравнителното вземане за доставената топлинна енергия през периода от м.
05.2018 г. до м. 04.2019 г., месечните задължения за доставената топлинна енергия за
периода от м. 02.2019 г. до м. 04.2019 г. и стойността на доставената топлинна енергия през
периода от м. 05.2019 г. до м. 01.2020 г., ведно със законната лихва от 12.01.2022 г. до
изплащане на вземането; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 74.91 лв. – мораторна
лихва за периода от 31.03.2019 г. до 05.01.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ, както следва: иска за
сумата от 1.67 лв. – стойност на извършена услуга за дялово разпределение за м. 01.2020 г.,
ведно със законната лихва от 12.01.2022 г. до изплащане на вземането; иска за сумата от 0.29
лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2020 г. до 05.01.2022 г. върху стойността на
извършената услуга дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК „фирма“ ЕООД, ЕИК, с адрес: адрес,
да заплати на „фирма” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, сумата
от 375 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 75 лв. – разноски за
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца
„фирма“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7