Определение по дело №218/2019 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 278
Дата: 30 юли 2019 г.
Съдия: Йовка Желязкова Бъчварова
Дело: 20192210100218
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер .278, 30.07.2019 г., град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, граждански състав, на 30.07.2019 г., в закрито съдебно заседание, в следния състав:

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 218 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

                Производството по делото е образувано по искове, предявени по реда на чл.422 от ГПК, който съдът преценява за допустим, тъй като за ищеца е налице правен интерес, изводящ от обстоятелството, че ответникът е бил уведомен за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.оспорил издадената на основание чл.410 от ГПК в полза на ищеца заповед за изпълнение. Тъй като срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл, съдът следва да пристъпи към постановяване на определение по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да предяви на страните проекта за доклад и да се произнесе по направените доказателствени искания.

Съдът следва да предяви на страните проекта за доклад по делото, както следва :

Ищец е „Теленор България“ ЕАД, а ответник – Б.М.Б.. Твърди се, че в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 6/15.01.2019г. по ЧГД № 597/2018г. Тъй като ответникът бил уведомен за заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда ищецът предявявал искове за установяване на заявеното по заповедното производство вземане.

Твърди се, че на 19.07.2016г. между ищеца и ответника били сключени два договора : договор за мобилни услуги № *********, съгласно който на ответника било предоставено ползването на мобилен телефонен № **********, и договор за лизинг, по силата на който на ответника било предоставено ползването на мобилен телефонен апарат HTC Desire 530 Grey. Общата цена на мобилния апарат била 186.37 лева с ДДС, като първата вноска в размер на 90.00 лева с ДДС била дължима при сключване на договора. Остатъкът бил платим на 23 месечни вноски по 4.19 лева с ДДС, за които било уговорено да се начисляват и фактурират заедно с месечните сметки по договора за мобилни услуги.

Тъй като ответникът не изпълнил задължението си плати сумите по фактури от 01.10.2016г., 01.11.2016г. и 01.12.2016г., включващи отчетни периоди от 01.09.2016г. до 30.11.2016г., изпаднал в забава, поради което договорът за мобилни услуги бил предсрочно прекратен по вина на ответника, поради което последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаметния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок – 19.07.2018г. Общият размер на дължимата неустойка възлизал на 654.66 лева, от която ищецът претендирал част в размер на 102.48 лева.

Неплатените 18 лизингови вноски в общ размер 75.42 лева също станали предсрочно изискуеми, съгласно чл.12 от Общите условия – неизпълнение на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.

В условията на обективно кумулативно съединяване се предявяват следните установителни искове :

1/ По чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД с цена на иска 87.37 лева, представляващи незаплатени ползвани мобилни услуги, предоставени чрез мобилен телефонен № ********** за периода от 01.09.2016г. до 30.11.2016г.

2/ По чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД с цена на иска 102.48 лева, представялващи неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на три стандартни месечни абонаментни такси.

3/По чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД с цена на иска 87.99 лева, представляващи възнаграждение по договор за лизинг, от които 12.57 лева три редовно начислени вноски за периода от 01.09.2016г. до 30.11.2016г., а останалите 75.42 лева, предсрочно изискуеми вноски до края на договора.

Претендира за присъждане на законната лихва върху всички сума с начален момент подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 26.11.2018г. до окончателното изпълнение на задължението, както и присъждане на направените разноски по заповедното и по настоящото производства.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор срещу исковата молба.

                Съдът указва на страните, че ответникът не признава твърдените в исковата молба фактически обстоятелства.

Съдът указва на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК на ищеца, че носи тежестта да докаже следните правно – релевантни факти :

По исковете, основани на договора за мобилни услуги :

1/ че на 19.07.2016 г. между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответника е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги – предмет на договора, срок, възнаграждение;

2/че размерът на незплатеното възнаграждение за ползване на мобилни услуги за периода от 01.09.2016г. до 30.11.2016г. е в размер на 87.37 лева;

3/ кога договорът е бил предсрочно прекратен, поради неизпълнение от страна на ответника на произтичащите от договора задължения за плащане на възнаграждението;

4/ че ответникът дължи неустойка при прекратяване на договора;

5/ че част от неустойката в размер на три стандартни месечни абонаментни такса е в размер на 102.48 лева;

Съдът указва на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на обстоятелства, очертани в пунктове 2, 3 и 5.

По исковете, основани на договора за лизинг :

1/ че на 19.07.2016 г. между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответника е бил сключен договор за лизинг на мобилен телефонен апарат– предмет на договора, срок, възнаграждение;

2/че размерът на неплатените лизингови вноски периода от 01.09.2016г. до 30.11.2016г. е 12.57 лева;

3/ кога договорът е бил предсрочно прекратен, поради неизпълнение от страна на ответника на произтичащите от договора задължения за плащане на възнаграждението, вкл. и по свързаните договори за мобилни услуги;

4/че останалите 18 лизингови вноски са изискуеми и са в размер на 75.42 лева.

Съдът указва на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на обстоятелства, очертани в пунктове 2, 3 и 4.

Съдът следва да допусне събиране на представените писмените доказателства.

                Ръководен от гореизложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

        НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание за 10.10.2019 г. от 10:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.

        ПРЕДЯВЯВА на страните проекта за доклад, съобразно мотивите.

ДОПУСКА събиране на представените писмените доказателства.

УКАЗВА на страните да положат усилия за извънсъдебно решаване на спора, като ги напътва към медиация като способ за доброволно уреждане на отношение. Указвам на страните, че могат за ползват медиатори, вписани с Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

 

                                                                                                                     С Ъ Д И Я :