Присъда по дело №114/2023 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 26
Дата: 12 декември 2023 г. (в сила от 29 декември 2023 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20233320200114
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 20 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 26
гр. Кубрат, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Наказателно дело частен
характер № 20233320200114 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Д. Я. М. – родена на ***, с българско
гражданство, с постоянен адрес в ***, неосъждана, ЕГН **********, за
ВИНОВНА в това, че на 31.05.2023 г. в ***, на ул. „Цар Освободител“ в и
пред магазин „Боримес“ е казала публично думи, унизителни за честта и
достойнството на М. Х. И., в нейно присъствие, наричайки я „овца“, с което
от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК, за което и на основание чл.
378, ал. 4, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК, я освобождава от
наказателна отговорност и й налага административно наказание „ГЛОБА“
в размер на 1000.00 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА подсъдимата Д. Я. М. да заплати на М. Х. И. сумата 4 00.00
(четиристотин лева, нула ст.) лева , представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от 31.05.2023 г.
до окончателното изпълнение и сумата 312.00 (триста и дванадесет лева,
1
нула ст.) лева – разноски по производството.

ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за неимуществени вреди над
уважения размер до 1 500.00 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимата Д. Я. М. да заплати по сметка на Районен съд –
Кубрат държавна такса върху уважения граждански иск – сумата 50.00
(петдесет лева, нула ст.) лева, както и сумата 5.00 (пет) лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред
Разградски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 26/12.12.2023 ГОД. ПО НЧХД № 114/2023
ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ


Наказателното производство е образувано по тъжба на М. Х. И. от ***, с
която е обвинила лицето Д. Я. М. от гр.Кубрат, в това, че на 31.05.2023 г. в
***, *** пред магазин „Боримес“ е казала думи, унизителни за честта и
достойнството на тъжителката, в нейно присъствие, на публично място –
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК. Предявява и
граждански иск срещу подсъдимата М. в размер на 1500 лв., като
обезщетение за причинените й от престъплението неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането.
В съдебно заседание повереникът на тъжителя поддържа обвинението и
моли подсъдимата да бъде призната за виновна в извършването на
престъплението, за което е обвинена, като й наложи предвиденото за това
престъпление наказание, както и да бъде уважен предявеният граждански иск
в пълен размер.
Подсъдимата Д. Я. М. при редовност в призоваването не се явява.
Упълномощеният от нея защитник пледира за постановяване на оправдателна
присъда, тъй като от събрания доказателствен материал не може да се
направи извод, че подзащитната му е автор на инкриминираното с тъжбата
деяние. По отношение на предявения граждански иск сезира съда с искане
същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Д. Я. М. е 42-годишна, с българско гражданство,
неосъждана.
Тъжителката и св. Т. Р. работят като продавачи в магазин „Боримес“ гр.
Кубрат, намиращ се в центъра на града на *** № 10. Св. М. М. е управител на
магазина.
На 31.05.2023 г. след обяд на смяна в магазина били И. и св. Д..
Входната врата била отворена с изглед към площадката пред търговския
обект и улицата. Тъжителката обслужвала клиенти, а колежката й била в
помещение в магазина, обособено като скара. В магазина бил възрастен мъж,
когато пристигнали подсъдимата заедно с двете си дъщери. Закупила кайма,
която била на стойност 11 лева и стотинки. М. подала банкнота от 10 лева, и
тъй като нямала достатъчно монети, поискала стотинки от децата си и след
като събрала необходимата сума ги оставила в монетника. През това време
тъжителката върнала съда с каймата във витрината и плъзнала
плексигласовата преграда, за да я затвори.
Подсъдимата се подразнила от факта, че тъжителката не й връща
1
рестото от 4 ст., и тъй като била дошла видимо ядосана, започнала да удря по
монетника и да вика. Това провокирало свидетелката Р. да излезе и да разбере
какво се случва. Забелязала подсъдимата – Д., която познавала визуално,
която била сърдита, че колежката й не е върнала рестото от 4 стотинки.
Тъжителката се опитала да обясни, че не е върнала рестото, тъй като не е
изброила монетите, заявявайки й, че други клиенти не търсели ресто дори и
за по-големи суми от 20 ст., 50 ст., дори лев, а за едни четири стотинки се е
стигнало до тази ситуация. Подсъдимата била подразнена, че никъде в
България не връщат ресто. След като получила рестото си, подсъдимата
заедно с децата се обърнала и тръгнала да излиза от търговския обект.
Излизайки тя продължила да мърмори и недоволства и намирайки се на
пет крачки от тъжителката, я нарекла „овца“. Тази дума, макар и казана на
излизане от магазина, била възприета както от тъжителката, така и от св. Р..
Продължавайки по улицата, М. продължила да недоволства от обслужването
в магазина и мърморела, казвайки „ще й покажа аз“.
Впоследствие М. изпратила по ел. поща до седалището на дружеството
„Боримес“ в гр. Русе оплакване, настоявайки тъжителката да й се извини. От
там указали на подсъдимата да се свърже със св. М.. М. се свързала с нея и
попитала редно ли е да не се връща ресто на клиентите, при което
управителката заявила, че не е редно и това не се толерира от тях. След това
св. М. разговаряла поотделно с тъжителката, после и с колежката й, при което
узнала, че клиентката се е държала грубо и излизайки от магазина е обидила
И.. М. позвънила след седмица, две на управителката и попитала какво е
станало с жалбата, заявявайки, че държи да получи извинение. При третото й
обаждане, М. обяснила, че е предала на служителката, че клиентката иска да
получи извинение, на което М. заявила, че тя не е искала извинение.
Св. Р. посочва, че след получаване на оплакването, в колектива
започнали коментари между колежките относно случилото се.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на показанията на разпитаните свидетели Р. и М., които
кореспондират с приложените писмени доказателства, а именно: имейл
изпратен до „Боримес“ ООД гр. Русе, справка за съдимост.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетелки Р. и М., без роднински връзки със страните, които излагат факти,
които са възприели лично и непосредствено, показанията им са
последователни и взаимодопълващи се. Свидетелката Р. е пряк очевидец на
конфликтната ситуация и лично е възприела, че излизайки от магазина
подсъдимата е нарекла тъжителката „овца“. Тези факти са изложили
тъжителката и свидетелката, независимо една от друга, и пред св. М..
Последната е общувала лично по телефон с М., като при последната им
комуникация подсъдимата отрекла обстоятелството, че е искала извинение от
2
служителката.
Доколкото показанията на гражданския ищец И. съвпадат с тези на св.
Р., то съдът дава вяра и на показанията изложени от пострадалата. Както
тъжителката, така и колежката й са възприели изричането на обидата, тъй
като първо вратата на магазина е била отворена, отделно на съдебния състав е
известно, че вратата е разположена по диагонал и излизайки от търговския
обект има малка площадка, водеща към тротоара и улица „Цар Освободител“.
Няма съмнение, че макар и с гръб към тъжителката, че обидната дума е била
адресирана към И..
Анализирайки така събраните доказателства съдът намери, че се
установи по несъмнен начин авторството на подсъдимата М. в извършване на
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
От правна страна:
Встъпвайки на общата доказателствена плоскост на изложената
фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимата М. е извършител на
вмененото й във вина престъпление с тъжбата, поради което и я призна за
виновна в това, че на 31.05.2023 г. в ***, е казала публично думата „овца“,
унизителна за честа и достойнството на М. Х. И., в нейно присъствие –
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
От обективна страна на 31.05.2023 г. в гр. Кубрат на ***, в и пред
магазин „Боримес“, М. е казала по отношение на И., в нейно присъствие
думата „овца“. Същата била изречена ядосано с повишен тон, при което е
била възприета непосредствено от тъжителката. Обстоятелството, че
подсъдимата е била с гръб, и е изрекла обидата излизайки от магазина, не
променя фактическата обстановка, тъй като няма съмнение, че изричайки тази
дума, подсъдимата е целяла да обиди именно тъжителката, с която влязла в
конфликтна ситуация. Тази дума съгласно общовъзприетите морални норми
има следното унизително съдържание: глупава. С посочената дума
подсъдимата М. е засегнала себеоценката на частната тъжителка, нейните
лична чест и достойнство. Обидата е нанесена публично, тъй като това се е
случило на обществено място, на излизане от магазина, в присъствието на
колежката й и друг клиент. От субективна страна деянието е извършено при
пряк умисъл, доколкото подс. М. е съзнавала, че не следва да отправя обидни
думи спрямо И., но е сторила това съзнателно и целейки да демонстрира
негативното си отношение спрямо последната, както и да засегне нейната
чест и достойнство.

По наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс. Д. Я. М. за виновна в
извършване на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от
НК и предвид наличието на материалните предпоставки на чл.78а НК (за
деянието е предвидено наказание глоба от хиляда до три хиляди лева),
3
подсъдимата е неосъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност
по реда на чл. 375 и сл. от НПК, с деянието не са причинени имуществени
вреди и не е била в пияно състояние) и императивната разпоредба за
приложението му, я освободи от наказателна отговорност, като й наложи
административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева.
При определяне на същото съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 27
ЗАНН, като отчете следните смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто
съдебно минало; отегчаващи: няма. Съдът определи глобата при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, на минимума на предвиденото
наказание в чл.78а НК. С така определеното наказание съдът намира, че ще се
постигнат целите на чл.12 от ЗАНН – подсъдимата да преосмисли постъпката
си.

По гражданския иск:
Гражданският иск предявен от М. Х. И. в размер на 1500 лв. като
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан по своето
основание. Деянието на подсъдимата представлява непозволено увреждане и
на основание чл.45 от ЗЗД, тя е длъжна да репарира вредите, които
пострадалата е понесла. Изхождайки от субективното усещане, което всеки
има за себе си, се налага извода, че И. е възприела казаното от подсъдимата
като унижаващо нейната чест и достойнство. Изречената от М. дума
накърнява доброто име на И., вследствие на което е изпитала неудобство от
думата, срам, чувство на обида, с което се доказва по делото наличието на
морални вреди в причинно-следствена връзка с деянието, поради което искът
се явява доказан по основание.
При определяне на справедливо обезщетение съдът, след като съобрази
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, счита, че обезщетение в размер на 400.00 лева
съответства на общите критерии за справедливост и в достатъчна степен
репарира претърпените неимуществени вреди. За да определи този размер,
съдът съобрази, че от събраните гласни доказателства, ангажирани от
тъжителката, се установява, че тя е изпитала неудобство, тъй като до този
момент името й не е било накърнявано. Логично при подобно злепоставяне е
да се търпят посочените от тъжителката неудобства при общуването с
околните, както и да са налице негативни личностни преживявания за
засегнатия. За да отхвърли иска за горницата до претендираните 1500.00 лева,
съдът съобрази, че не се установи с категоричност извън обичайните
негативни преживявания тя да е претърпяла в причинна връзка с деянието по-
големи вреди, които да следва да бъдат допълнително обезщетявани. Така
мотивиран, съдът намира, че искът следва да бъде уважен до сумата от 400.00
лева, а за горницата над тази сума, до предявения размер от 1500.00 лева
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Присъдената сума се
дължи съобразно претенцията ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 31.05.2023 год. до окончателното изплащане на задължението.
4

По претенцията за разноски:
Предвид този изход на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимата М. следва да заплати на И. сторените по делото разноски в
размер на 312 лв., а по сметка на РС-Кубрат – държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 50 лв.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

Председател:

5