МОТИВИ към присъда
№ 260008 / 16.11.2021г по НЧХД № 183 /
2019г по описа на Районен съд Котел
Производството по делото е образувано на 19.08.2019г по подадена от Х.М.Б.
срещу подсъдимия И.О. И. частна тъжба, с която срещу подсъдимия се повдига
обвинение, затова че на 27.04.2019г около 20:30 часа подсъдимият му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и 129 от НК, с което е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК.
На 04.02.2020г е образувано НЧХД № 24/2020г на РС Котел по частна тъжба,
подадена от И.О.О. срещу подсъдимия Х.М.Б., с която срещу тъжителят О. повдига
срещу подсъдимия Б. обвинение, затова че на 27.04.2019г подсъдимият му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и 129 от НК, с което е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК.
С определение № 35/13.03.2020г съдът
е обединил за общо разглеждане двете дела и е разпоредил производството да се
движи под номера на по – рано образуваното дело – НЧХД № 183/2019г.
Частният тъжител Х.Б., като
пострадал от престъплението, за което повдига обвинение с частна тъжба, е
конституиран по реда на чл.84 от НПК като граждански ищец в производството,
като съдът е приел за съвместно разглеждане предявения срещу подсъдимия И.О.
граждански иск за сумата 300.00 лева, представляващи причинени от твърдяното
престъпление неимуществени вреди, законната лихва от 27.04.2019г до
окончателното изпълнение на задължението.
Частният тъжител И.О., като пострадал от престъплението, за което повдига
обвинение с частна тъжба, е конституиран по реда на чл.84 от НПК като
граждански ищец в производството, като съдът е приел за съвместно разглеждане
предявения срещу подсъдимия Х.Б. граждански иск за сумата 300.00 лева,
представляващи причинени от твърдяното престъпление неимуществени вреди, както
и законната лихва от 27.04.2019г до окончателното изпълнение на задължението.
С протоколно определение от 29.06.2021г, в сила от 15.07.2021г, съдът е прекратил на основание чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.5, т.5 от НПК
производството по делото в следните му части : по обвинението по чл.130 от НПК,
повдигнато с частна тъжба от И.О. срещу Х.Б.; по приетия за съвместно
разглеждане гражданския иск за сумата 3000.00 лв, предявен от И.О. срещу Х.Б.
заедно със законната лихва от 27.04.2019г до окончателното изпълнение;
разноските, направени по повод подадената от И.О. срещу
Х.Б. частна тъжба.
Производството по делото е продължило в частта му по частната тъжба,
подадена от Х.Б. срещу И.О., както и по гражданския иск, предявен от Х.Б. срещу
И.О..
В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, частният
тъжител, лично и чрез повереника си адвокат С.П. ***, поддържа обвинението
така, както е повдигнато, гражданския иск и претенцията за разноски.
Защитникът на подсъдимия – адвокат М.К. ***, оспорва фактическите
обстоятелства в частната жалба и съпричастността на подсъдимия към извършеното
престъпление. Алтернативно заявява искане за приложение на института на
реторсията, тъй като пострадалият Б. бил отвърнал веднага със същата такава
телесна повреда – ударил подсъдимия по устата и избил един зъб.
Подсъдимият не се признава за
виновен и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди на всички
доказателства събрани по делото, намира за установено следното:
Подсъдимият И.О. живее с родителите си – свидетелите О. О. ***. В съседство
се намира домът на родителите на тъжителя Х.Б., където тъжителят гледа животни.
Между тъжителя и подсъдимия, както и между семействата им съществуват
дългогодишни вражди, затова че подсъдимият пуска кравите си на паша в нивата с
люцерна, засята от тъжителя и унищожават посевите. Между двете семейства
периодично избухват скандали, викат, обиждат се и се кълнат взаимно. Тъй като
имотите са съседни, докато са на двора, говорят на висок глас обидни думи, с
цел да бъдат чути от този, по адрес на когото говорят. Напрежението ескалирало
и на 27.04.2019г между тях се случил и физически сблъсък. Било съботен ден и
тъжителят, свидетелката Е.Караалиева, която съжителства на съпружески начала с
тъжителя, и свидетелят В.Селманов се връщали от пикник около 20:30 часа. ВърВ.по
улица Стадиона, водеща към дома на подсъдимия и дома на родителите на тъжителя.
Всички били употребили алкохол, но не били повлияни в степен, че да не могат да
се владеят и контролират. Наближавайки към кръстовището, намиращо се в близост
до дома на родителите на тъжителя, свидетелят Селманов изостанал и отишъл до
крайпътната чешма, където се забавил за кратко. Тъжителят и свидетелката
Караалиева продължили и когато стигнали до кръстовището, край тях минал лек
автомобил, управляван от свидетеля О. О., който спрял и отвътре излязъл
подсъдимят с дървена пръчка в ръце. Насочил се към тъжителя и го удрил с
пръчката по главата. Тъжителят паднал от удара на земята и подсъдимият започнал
да го ритал по тялото. Свидетелят О. също излязъл от автомобила и започнал да
дърпа сина си, за да престане да удря тъжителя и да си тръгват. Боят бил
съпроводен със силни псувни и обиди, които били чути от сестрата на тъжителката
– свидетелката Г. Белберова, която разпознала гласовете и отишла до
кръстовището. Сварила брат си на земята с кръв по главата. Подсъдимият и баща
му още били там. В това време пристигнал и свидетелят Селманов. Подсъдимият и
баща му се качили в автомобила и се прибрали вкъщи. Свидетелките Караалиева и
Белберова изправили тъжителя на крака и му помогнали да стигне до дома на
родителите му. Там измили с ракия кървавата рана на главата.
Когато подсъдимият и баща му се прибрали вкъщи, били посрещнати от
свидетелката Г. О.ова, която, разбирайки какво се е случило, решила те да
подадат оплакване срещу тъжителя, затова се качили тримата в автомобила и
отишли по полицейския участък в селото, където заварили полицейските служители Д.Ц.
и А.П., на които казали, че тъжителят бил нанесъл на подсъдимия побой.
Полицейските служители отишли до дома на родителите на тъжителя и му наредили
да се яви в участъка за извършване на проверка. Тъжителят и всичките му близки,
вкл. и свидетелят Селманов, отишли до участъка с два автомобила и когато видели
семейството на подсъдимия, пак започнали да се карат. И тъжителят, и
подсъдимият подписали полицейски протоколи за предупреждение да не влизат във
взаимни конфликти.
На 30.04.2019г тъжителят посетил съдебния лекар д-р Тома Чаушев в град
Сливен, който издал съдебномедицинско удостоверение № 222/30.04.2019г, в което
описал резултатите от прегледа : напречно разположена продълговата рана в
теменната област с неравни ръбове и оток на тъканите наоколо, с оформена
коричка, с размери на раната 6-7/4-5мм; разлети синкави кръвонасядяния в
размери 6-7мм в дясната поясна област, умерено изразен болезнен оток.
Раната и другите травми по тялото зазраВ.за около 15-20 дни. Тъжителят
вземал болкоуспокояващи, антибиотици и се мажел с някакъв гел. Свидетелката
Караалиева го заместила в грижата за животните и тя ги извеждала на паша,
докато тъжителят се възстанови.
На 02.05.2019г подсъдимият подал жалба до РП Сливен с оплакване, че на
посочените ден и място тъжителят му нанесъл телесна повреда, като го ударил по
лицето и му сцепил устната. Било образувано ДП № 144/2019г за извършено по
чл.129 от НК престъпление.
С постановление от 16.09.2019г наказателното производство било спряно на основание
чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК, като е прието, че се установи
данни за извършено престъпление от частен характер. Подсъдимият бил уведомен за
спирането на 24.09.2019г с изпращане на съобщение от чл.50 и чл.81, ал.3 от НПК
– че може да упражни правата си като частен тъжител в шестмесечен срок от
получаване на съобщението.
Съобразно указанията на съда, наказателното производство е прекратено на
основание чл.245, ал.4 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК с постановление от
14.04.2020г, съобщено на подсъдимия на 30.04.2020г.
Съдът
установи горните факти, след като обсъди подробно обясненията на подсъдимия И.О.,
показанията на свидетелите Е.Караалиева, Г. Белберова, В.Селманов, О. О. и Г. О.ова.
Показанията на свидетелите Д.Ц. и А.П. не са източник на данни, тъй като тези
двамата отрекоха да имат спомени за случая. От доказателствената съвкупност
съдът изключва обясненията на Х.Б., дадени в качеството му подсъдим, тъй като в
тази част производството по делото беше прекратено.
Налице са
множество противоречия и несъответствия основно при гласните доказателства,
налагащи внимателното им обсъждане и съпоставяне помежду им и с останалите
доказателствени източници. От една страна са обясненията на подсъдимия и
показанията на неговите родители, а от друга – показанията на свидетелите Е.Караалиева,
Г. Белберова и В.Селманов – съответно съжителка, сестра и приятел на тъжителя.
В обясненията си подсъдимият сочи,
че на кръстовището се засекли автомобилът, в който се возели той и баща му, и
автомобилът, управляван от подсъдимия в пияно състояние, в който се возела и
свидетелката К.. Тъжителят препречил пътя на другия автомобил, слезли двамата
със свидетелката, започнали да ритат по автомобила на подсъдимия и агресивно да
искат обяснения защо конят на подсъдимия му бил изял люцерната. Свидетелят О. О.
предложил да плати щетите, но тъжителят и свидетелката, понеже били много
пияни, налитали на бой. Подсъдимият слязъл от автомобила, с цел да предпази
баща си, и тогава тъжителят го ударил по лицето между носа и устата откъм
лявата буза и от образувалата се рана потекла кръв. Подсъдимият отрича да е
удрял тъжителя. Същата версия се поддържа и в показанията на свидетеля О. О.,
който добавя, че освен кървящата рана, при удара от устата на подсъдимият бил
избит и един зъб. Свидетелката Г. О.ова сочи, че от устата на сина ù
течала кръв, когато се прибрали, липсвал и един зъб. Липсата на писмени
доказателства за телесните увреждания свидетелката обяснява с невъзможността да
намерят лекар през няколкото последователни почивни дни, а след това се
отказали. При анализ на обясненията съдът следва да съобрази двуяката им
функция в наказателния процес – че освен доказателствено средство, те са
основно средство за защита. Вярно е, че обясненията на подсъдимия се подкрепят
от показанията на посочените двама свидетели, но същевременно се опровергават
от показанията на другите трима свидетели - Е.К., Г. Б. и В.С., въз основа на
които установи фактите по делото. Същественото в случая е, че показанията на
свидетелите К., Б. и С.са в унисон с удостовереното от съдебния лекар д-р
Чаушев обективно състояние на пострадалия три дни след инцидента. При справка
съдът установи, че 29.04.2019г бил почивен ден за Великден, поради което
30.04.2019г е бил първият възможен ден за извършване на преглед. В обясненията
на подсъдимия и в подрепящите го показания на свидетеля О. се отрича те да са
видели кръв по главата на тъжителя и в тази им част тези гласни доказателствени
средства влизат в остро противоречие в обективните данни, удостоверени в
съдебномедицинското удостоверение. Извън горното, твърдението на подсъдимия и
на свидетелите О. и О.ова, че когато тъжителят ударил подсъдимия, му избил един
зъб, също е недоказано. Липсват писмени доказателства, които да удостоверят
нанесените му телесни увреждания. Неистински са твърденията им, че подсъдимият
бил посетил след инцидента доктор Илия Ченков – дентален лекар с място на
работа в село Ябланово. При доктор Ченков липсва каквато и да било медицинска
документация за зъболечение на подсъдимия, който никога не бил посещавал
стоматологичния кабинет на лекаря, в противовес на поддържаното от подсъдимия и
от свидетелката О.ова. И подсъдимият, и свидетелката О.ова сочат, че част от
зъбите на подсъдимия липсват и той се страхува да ходи на зъболекар. Изложеното
противоречие компрометира изцяло достоверността както на обясненията на
подсъдимия, така и показанията на свидетелите О. О. и Г. О.ова и мотивира съда
да ги игнорира.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Караалиева, Белберова и Семанов, които, както съдът се мотивира по
– горе, са като цяло логични и пресъздаващи в необходимата пълнота и прецизност
фактите, които са възприели лично. Показанията на тези свидетели са в пълен
синхрон с данните от съдебномедицинското удостоверение. Разкъсно-контузната
рана в теменната област на главата на пострадалия е възможно да е била получена
от удар с твърд тъп и тъпоръбест предмет, какъвто е дървената пръчка, а
кръвонасяданията и отоците в поясната област – от ритници, докато тъжителят бил
паднал на земята. Показанията на свидетелките К. и Б. са емоционални наситени и
прозира стремеж към преувеличаване и драматизиране на случилото се, което е
обяснимо от гледна точка на близостта им с пострадалия, както и враждебното
отношение към подсъдимия и неговото семейство.
При отчитане на посочените обстоятелства и след като извърши цялостна
преценка доказателствения материал съдът прецени, че показанията на свидетелите
К., Б. и С. са достоверни и ги кредитира.
Към доказателствения материал съдът приобщава прочетените и приобщени на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Всички доказателства, обсъдени в
тяхната съвкупност, установявят по безпротиворечив начин обстоятелствата,
предмет на доказване от състава на престъплението – чл.102 от НПК.
При така установеното от фактическа страна съдът стигна до правния
извод, че подсъдимият И.О. е осъществили престъпния състав на чл.130,
ал.1 от НК, затова че на 27.04.2019г в
село Ябланово, община Котел, причинил на частния тъжител Х.Б. лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
129 от НК.
Установено е както времеизвършването на престъплението – вечерта на
27.04.2019г, така и мястото на неговото извършване – по улица Стадиона в село
Ябланово.
На тъжителя е причинена лека телесна
повреда, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Уврежданията са описани в
представеното по делото съдебномедицинско удостоверение. Разкъсно-контузната
рана в областта на главата, както и кръвонасяданията и отоците по тъканите в
поясната област покриват признаците на леката телесна повреда, в какъвто смисъл
са и дадените с ППл 3-79 на ВС указания. За да е налице лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК, на
пострадалия трябва да са нанесени “такива увреждания, които да са доВ.до
болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно
опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето,
изразяващо се в леко увреждане на анатомичната цялост на организма или
тъканите, както и по – леки изменения във физиологичните функции извън болката
и страданието.”
За неоснователни съдът преценява
възраженията на защитата за наличие на основания, налагащи приложението на
реторсията, тъй като фактологията по делото не разкрива такава специфика.
Според чл.130, ал.3 от НК, ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е
отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да
освободи и двамата от наказание. Развитието на събитията във времето така,
както ги прие съдът, изключват възможността за приложение на реторсията, тъй
като няма данни тъжителят да е нанесъл на подсъдимия същата такава телесна
повреда – по чл.130 от НК, след като вече е бил ударен от подсъдимия.
Подсъдимият И.О. е извършил престъплението при условията на пряк умисъл -
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и ги е желаел.
Налице са всички
предвидени в разпоредбата на чл.78а от НК условия за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба. Деянието е извършено умишлено,
предвижданото наказание е лишаване от свобода до две години или пробация, няма
причинени от престъплението имуществени вреди, подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.ХХVІІІ от НПК. Не са
налице изключващите прилагането на чл.78а от НК предпоставки, дадени в ал.6-та.
При определяне размера на глобата, определена от НК в границите от 1000.00 до 5000.00 лева, съдът се съобрази с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, прецени обществената опасност на деянието и на
извършителя, подбудите, както и смекчаващите и отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
прецени добрите характеристични данни, емоционалната мотивация за извършване на
престъпление, както и младата възраст на подсъдимия. Липсват отегчаващи
обстоятелства, които да налагат определяне на глоба в размер над минималния
предвиден от 1000.00 лева.
Приетият за съвместно разглеждане граждански иск е с правно основание чл.45
от ЗЗД, с който се претендира обезщетение на неимуществените вреди, причинени
от непозволено увреждане – престъплението, е доказан по основание, но е
предявен в завишен размер. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Ищецът в настоящото
производство доказа елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, касаещи
причинените му неимуществени вреди. Първият елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане, деянието, е налице – подсъдимият е осъществил престъпния състав на
чл.130, ал.1 от НК, което от своя страна покрива признаците на деликта по
смисъла на гражданското право. Противоправността и вината са също доказани,
като се има предвид постановената присъда. Обезщетението за неимуществени вреди
има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията,
неудобствата и другите нематериални последици, възникнали от деликта. При
причиняването на телесната повреда тъжителят несъмнено е претърпял болки,
страдания, унижение и се е засегнало чувството му на лично достойнство. Според
свидетелката Караалиева, раната и
другите травми оздраВ.за около 15 – 20 дни. За кратко време тъжителят бил в
невъзможност да изпълнява преките си трудови задължения и се наложило
свидетелката Караалиева да изкарва животните на паша. За да обезщети
претърпените неимуществени вреди по справедливост, съдът следва да изходи от
нормата на чл.51, ал.1, изр.1 от ЗЗД, според която се обезщетяват всички вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът намира размера на
исканото обезщетение за претърпените неимуществени вреди за завишен, след като
се съобрази със степента на болките и страдания, за да определи по
справедливост тяхната продължителност – момента на причиняване на телесната
повреда и като краен момент около 20 дена след това. След като обсъди в
съвкупност всички посочени по–горе аргументи, съдът прецени, че справедливото
обезщетение, което следва да се присъди на ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди е в размер на 800.00 лева и приема иска до пълния му
предявен размер 3000.00 лева като неоснователен и недоказан. С молбата ищецът е
претендирал и присъждането на законна лихва от деня на увреждането до
окончателното изпълнение на задължението. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от
деня на увреждането, без да е необходима покана. На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати на тъжителя 312.00 лева, представляващи направени от него разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС Котел сумата 50.00 лева, представляващи държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
П Р Е Д С Е
Д А Т Е Л :