№ 1611
гр. София, 02.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
Сложи за разглеждане докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело №
20211110128126 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:21 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ – редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А.,
преупълномощена от адв. Х., с пълномощно, представено днес.
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, не изпраща представител.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. – явява се.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. – явява се.
СВИДЕТЕЛЯТ Н. – явява се.
СВИДЕТЕЛЯТ А. – не се явява.
Адв. А. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА писмо от 10.09.2021 г. на МВР - СДВР, отдел „Пътна
полиция“, към което са приложени всички документи по
административнонаказателната преписка, образувана във връзка с процесното
събитие.
ДОКЛАДВА молба на ответника от 02.11.2021 г., към която е
представен и списък по чл. 80 ГПК.
Адв. А. – Поддържам предявения иск. Запозната съм с проекта за
доклад. Нямам възражения по същия. Да се приемат представените от СДВР-
МВР писмени доказателства. Поддържам искането за разпит на свидетеля А.,
поради което моля да го призовете отново. Няма да водя свидетел при режим
1
на довеждане за установяване претърпените от доверителя ми болки и
страдания, като за тези факти моля да разпитате свидетеля П.Н., с когото към
момента на инцидента са били двойка. Той се е намирал в автомобила.
Оспорвам едно от твърденията на ответника, че за управлявания от ищеца
автомобил не е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, за което представям молба, ведно със справка, от която е
видно, че, към момента на настъпване на процесното събитие, управляваният
от доверителя ми автомобил е бил застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Нямам други доказателствени искания.
С оглед становищата на страните и на основание чл. 145, ал. 3 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно проект за доклад, обективиран в
определение от 24.08.2021 г.
ПРИЕМА представените от ищеца в днешното съдебно заседание
писмени доказателства, както и документите, представени от СДВР-МВР с
писмото от 10.09.2021 г.
ОТЛАГА за следващото открито съдебно заседание разпита на
свидетеля А..
В залата се въведе свидетелят.
СЪДЪТ
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля.
СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:
П. Т. Н. – л.к. № ***, издадена на 30.08.2010 г., от МВР – гр. София, 30
години, неосъждан; води дело с „Гаранционен фонд“ във връзка процесното
ПТП; допреди 3-4 месеца живял във фактическо съжителство с ищеца за
около 3-4 години.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290
НК. Свидетелят обеща да каже истината.
РАЗПИТАН СВИДЕТЕЛЯТ КАЗА – На 21 ноември, преди 3 години
се случи ПТП. Колата беше марка „Нисан“, модел „Микра“, червена, 1.4
двигател. ПТП се случи в гр. София, на „Околовръстно шосе“, на моста на
магазин „ИКЕА“. Около 23:30-00:00 часа беше, валеше дъжд. Помня, че
бяхме на самия мост по нанагорнището, което ни затрудняваше визията
назад. Е.-М. управляваше колата. Тя караше в средната лента, от три ленти в
едната посока. Караше в ограничението, с около 80 км/ч. Тя караше в средна
лента, а в дясна лента до нас имаше кола, на която не мога да си спомня
марката и модела, но беше нова и лъскава кола, черна на цвят. Тази кола ни
2
засече - без мигач, с по-малка скорост от нашата мина пред нас и ни засече.
Мина пред нас без мигач и съответно Е. направи маневра, като мина в лявата
лента, за да избегне сблъсък. Преминахме частично, не изцяло в лявата лента
и тогава последва ударът. Удари ни лек автомобил „Порше“, модел „Кайен“,
черен цвят. Помня, че огледалото на нейния автомобил беше наклонено в
нейната посока, за да може да вижда, така че не е релЕ.нто аз дали съм го
видял, но аз помня, че аз не успях да засека дори фаровете му. Аз седях на
предната седалка вдясно, на пасажерското място. Помня, че не видях нищо,
просто усетих удар. Ударът беше в задната лява част на колата. След това се
завъртяхме 2-3 пъти, ударихме мантинелата отдясно и се завъртяхме още
няколко пъти. Не помня да сме удряли лявата мантинела, но спряхме почти
до нея. Колата, която ни засече, беше тъмен цвят, пак хубава и нова кола. Тя
не спря. После започнаха да спират някакви други коли, но тази не спря. Тя се
движеше съвсем малко пред нас, в дясната лента, с по-бавна скорост. Без
мигач ни засече – отдясно, със същата скорост, с която върви. Съответно Е.,
за да се избегне удар, направи маневра – и така ни удариха. Сигурен съм, че
имаше такава кола. Дойде полиция, когато спряхме. Съставиха протокол.
Доколкото помня, не са съставяли акт за нарушение, но не мога да бъде
сигурен, защото тя говореше с полицаите. Тя не е наказана за това ПТП,
доколкото ми е известно. Предполагам, че е написала някъде възражение, но
аз не съм виждал тези възражения, ако ги е имало. Тя обясни на единия от
полицаите, че са я засекли. На „Кайен -а“ водачът беше мъж. Доколкото
помня, обясни на водача на „Кайена“, че някой я е засякъл. Не бяхме
употребили алкохол и наркотици. Аз не съм шофьор. Разговорът с другия
водач не беше насочен толкова в анализ на ситуацията, колкото съвсем
човешки и нормален разговор на хора, които са щастливи, че са оцелели.
Изкоментирахме го, но беше вяло и размито, не помня много добре. И
двамата бяхме с предпазен колан. Е. удари главата си в кормилото или в
таблото, не знам точно къде. Със сигурност главата отиде напред, но не
знам дали във волана или в таблото си удари главата. След това дойде
линейка на място. Прегледаха и двама ни. На нея лицето беше доста подуто.
Мисля, че от лявата страна на лицето имаше хематом. Беше доста подуто.
Изплаших се за живота като я видях, но след няколко минути видяхме, че
не е животозастрашаващо. Но стресът си беше голям. Тя беше много
уплашена месеци наред. При самия удар тя беше в съзнание и имаше хематом
на главата. Трепереше, беше изключително фрустрирана, изключително
нервна и изплашена. Говореше накъсано, но успяхме да проведем адекватен
разговор и с полицаите, и с медицинския екип, който дойде на място. И
двамата отидохме веднага в болница „Св. Анна“ и бяхме прегледани. На нея