РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 17.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на тридесет и първи
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. НЕНОВА
в присъствието на секретаря Росица Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3612 по описа на съда за 2018 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
Професионална гимназия по химични и хранителни технологии, гр. Пазарджик чрез
пълномощника си адвокат Ц. твърди, че ответницата М.И.А. е работела като
директор на професионалната гимназия, но трудовото й правоотношение било
прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по силата на
Заповед № РД-12-421/22.12.2015 г., връчена на 23.12.2015 г.
Поради дисциплинарното уволнение тя
дължи на ищеца обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестие, което за последния пълен отработен месец – месец
декември 2014 г. е в размер на 2 137,86 лв., ведно със лихва за забава в
размер на 561,12 лв.
Моли да бъде осъдена ответницата да му
заплати обезщетение в размер на 2 137,86 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
както и лихва за забава за периода от 31.01.2016 г. до 30.08.2018 г. в размер
на 561,12 лв.
Претендира разноски.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответницата М.И.А. оспорва размера на заявените претенции.
Счита, че полученото от нея брутно
трудово възнаграждение за месец декември 2014 г. включва компоненти, които
нямат постоянен характер, представляват по естеството си еднократни и/или
годишни плащания, договаряни допълнително, които нямат характер на основно или
брутно трудово възнаграждение по смисъла на чл. 228, ал. 1 КТ и чл. 17 Наредба
за структурата и организацията на работната заплата.
Моли за отхвърляне на исковете в
частта, която не съответства на законовата регламентация, и за присъждане на
разноски.
Не сочи доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Между страните не е спорно, а и се
установява от писмените доказателства, приети по делото – Споразумение № РД
12-288/29.06.2010 г. и Заповед № РД 12-421/22.12.2015 г., че ответницата е
работила като директор на Професионалната гимназия по химични и хранителни
технологии, гр. Пазарджик на безсрочен трудов договор, който е прекратен на
23.12.2015 г. поради дисциплинарно уволнение.
Не е спорно и обстоятелството, че последният пълен
отработен месец на ответницата е месец декември 2014 г.
Според представената по делото ведомост
за заплати брутното трудово възнаграждение на ответницата за месец декември
2014 г. е в общ размер на 2 137,86 лв., от които: основна заплата – 809 лв.,
трудово възнаграждение за придобит стаж 21 % – 169,89 лв., допълнително трудово
възнаграждение – 264 лв., клас квалификация – 40 лв., лекторски 36 ч. – 180
лв., разлика основна заплата – 50,39 лв., разлика придобит стаж – 10,58 лв.,
допълнително трудово възнаграждение месец декември – 614 лв.
Съгласно основното и допълнително
заключение на вещото лице К. по съдебно-икономическата експертиза, приети по
делото, които съдът кредитира като компетентно, обосновано и обективно
изготвени, основното трудово възнаграждение, възнаграждението за трудов стаж и
професионален опит и възнаграждението за клас квалификация (професионално-квалификационна
степен) са предвидени в сключеното между страните споразумение по смисъла на
чл. 107 КТ.
Допълнителното трудово възнаграждение в
размер на 264 лв. представлява допълнително трудово възнаграждение за официален
празник – Коледа и е изплатено въз основа на Заповед № РД 12-795/09.12.2014 г.
на РИО – Пазарджик.
Допълнителното трудово възнаграждение в
размер на 614 лв. е изплатено еднократно в края на годината на основание
Заповед № РД 12-778/09.12.2014 г. на РИО – Пазарджик и според разясненията,
дадени от вещото лице в съдебно заседание, проведено на 31.05.2019 г.,
представлява неизразходван остатък от бюджета за заплати за съответната бюджетна
година.
Разликата в основната заплата в размер
на 50,39 лв. и разликата във възнаграждението за придобит стаж в размер на 10,58
лв. представляват доплащане „със задна дата“ за периода от 01.09.2014 г. до
30.11.2014 г., дължимо поради увеличение на заплатата на ответницата от
01.09.2014 г.
Възнаграждението за т.нар. лекторски
часове е дължимо за месец декември 2014 г. за 36 учебни часа над норматива. За
периода от месец септември 2014 г. до месец декември 2015 г. това са
единствените начисления за лекторски часове на ответницата.
При така
установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Предявени
са при условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ
за обезщетяване на работодателя за неспазен срок на предизвестие при
дисциплинарно уволнение на работник или служител и чл. 86 ЗЗД за обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
Основателността
на главния иск зависи от наличието на дисциплинарно уволнение, а на иска за
забава – от настъпването на срока за изпълнение. В тежест на ищеца е да
установи тези факти при условията на пълно и главно доказване. В негова тежест
е да установи и размера на претендираните вземания с оглед направеното от
ответницата оспорване.
Съгласно
чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно
трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово
правоотношение.
Размерът на обезщетението по чл. 221,
ал. 2 КТ се определя въз основа на полученото от работника
или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в
който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното
получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение,
доколкото друго не е предвидено – чл. 228, ал. 1 КТ.
В брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ, съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, се включват: основната работна заплата за отработеното време;
възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите
системи за заплащане на труда; допълнителните трудови възнаграждения,
определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален
трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен
характер; допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване
по чл. 259 КТ; възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 КТ;
възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост,
по чл. 267, ал. 1 и 3 КТ и възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2
и 3 КТ.
Допълнителните трудови
възнаграждения съгласно чл. 6, ал. 1 НСОРЗ са определените с наредбата или с
друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително и
договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения,
които се изплащат според договорените условия.
Според
изричния текст на чл. 15 НСОРЗ
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези, които се
заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и
професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат
постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и
са в зависимост единствено от отработеното време, т.е. това са предвидими и
сигурни плащания, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните
правила за работната заплата в предприятието или в индивидуалния трудов
договор, които се заплащат постоянно и чието заплащане зависи единствено от
отработеното време.
Според
константната съдебна практика, обективирана в Решение
№ 847 от 14.01.2011 г., постановено по
гр.д. № 1558/2009 г. на ВКС, IV г.о.
и Решение № 55 от 12.03.2014 г., постановено по гр.д. № 4256/2013 г. на
ВКС, IV г.о., допълнителните възнаграждения, които се изплащат по преценка на работодателя според
качеството на положения труд или чието
предназначение е да стимулират трудовото участие и да наградят
показан висок трудов резултат не спадат към допълнителните трудови възнаграждения
с постоянен характер.
В системата на образованието е приета
Наредба № 1 от 04.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата
на народната просвета обн. ДВ. бр. 4/2010 г., регламентираща реда и начина за
определяне на месечните работни заплати на педагогическия и непедагогическия
персонал в звената от системата на народната просвета.
Съгласно чл. 2 от наредбата брутната
работна заплата се състои от основна работна заплата, допълнителни трудови
възнаграждения и други трудови възнаграждения.
В разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от
наредбата са предвидени допълнителни трудови възнаграждения, включващи се в
брутната работна заплата, освен допълнителните трудови възнаграждения,
определени в КТ и подзаконовите нормативни актове, сред които възнаграждения за
изпълнение на учебни часове над минималната норма задължителна преподавателска
работа, ако те не са отчетени при определянето на основната работна заплата
(т.нар. лекторски часове); за професионално-квалификационна степен, за
официални празници или за началото на учебната година – до три пъти годишно,
ако са определени във вътрешните правила за работната заплата и/или в
колективен трудов договор, и други.
Съгласно чл. 8, ал. 6 от наредбата единствено
допълнителното трудово възнаграждение за придобита
професионално-квалификационна степен е с постоянен характер.
От цитираните правни норми може да се
направи изводът, че при формиране на работните заплати на педагогическите кадри,
работещи в системата на народната просвета, допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер са тези за придобит трудов стаж и
професионален опит, за образователна и научна степен („доктор“ или „доктор на
науките“) и за придобита професионално-квалификационна степен. Тези
допълнителни трудови възнаграждения са постоянен елемент от брутната работна
заплата, имат сигурен и предвидим характер, изплащат се целогодишно и се
включват в брутната трудова заплата, определена по реда на чл. 228, ал. 1 КТ.
По аргумент от противното от нормата на
чл. 8, ал. 6 Наредба № 1 от 04.01.2010 г. останалите допълнителни
възнаграждения на педагогическия персонал, включително възнаграждението за
изпълнение на учебни часове над минималната норма задължителна преподавателска
работа или т.нар. лекторски часове и възнаграждението за официални празници или
за началото на учебната година, не са с постоянен характер по смисъла на чл. 15
НСОРЗ. Възлагането на
лекторски часове за изпълнение от
педагогическия персонал в училището не е нито задължително, нито
предвидимо и зависи от различни фактори през учебната година, а възнаграждението
за официални празници или за началото на учебната година е с предназначение да стимулира, награди
педагогическия персонал, не се заплаща постоянно и не зависи единствено от
отработеното време, както изисква нормата на чл. 15 НСОРЗ, за да има постоянен
характер.
Не е с
постоянен характер и допълнителното възнаграждение, получено в края на
календарната година поради наличие на неизразходвани средства в бюджета за
съответната бюджетна година, както и като увеличение „със задна дата“ на
размера на трудовото възнаграждение, тъй като получаването им не е сигурно и
предвидимо, а зависи от едно бъдещо несигурно събитие, каквото е наличието
излишък в бюджета или увеличението на заплатите.
При тези
правни изводи следва да се приеме, че обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ
включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението за придобит стаж и
професионален опит и възнаграждението за клас квалификация или в конкретния
случай сума в размер на 1 018,89 лв. (809 лв. + 169,89 лв. + 40 лв.), към която
според заключението на вещото лице К. следва да се прибави сума в размер на 1 %
от основното трудово възнаграждение или размерът на обезщетението възлиза на
1 026,98 лв.
Сумите, представляващи разлика в
основната заплата и разлика във възнаграждението за придобит стаж, съответно в
размер на 50,39 лв. и 10,58 лв., нямат постоянен характер и поради това не се
включват при определяне на обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ.
Допълнителното
трудово възнаграждение за Коледа в размер на 264 лв., допълнителното трудово
възнаграждение от излишък в бюджета в размер на 614 лв. и възнаграждението за
лекторски часове в размер на 180 лв. също нямат постоянен характер по
изложените по-горе съображения и не следва да се включват в обезщетението по
чл. 221, ал. 2 КТ.
По изложените съображения искът за главница следва да
бъде уважен до сумата от 1 026,98 лв. и отхвърлен за горницата над тази сума до
пълния предявен размер от 2 137,86 лв., а този за лихва за забава – уважен
до сумата от 269,04 лв., изчислена от вещото лице К., и отхвърлен за горницата
над тази сума до пълния размер на заявената претенция – 561,12 лв. Главницата
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от деня на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да възмезди ищеца за сторените
от него разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно държавна
такса в размер на 65,07 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 230,49 лв.
Възражението
на ответницата за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ищеца в размер на 480 лв., не следва да се уважава, тъй като не надхвърля
значително дължимото минимално адвокатско възнаграждение в размер на 418,93
лв., определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 1 Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответницата
също има право да й бъдат присъдени сторените разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но искане за това не е направено, а и няма данни
за направата им.
По изложените
съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД М.И.А.,
ЕГН ********** *** да заплати на Професионална гимназия за химични и хранителни
технологии, гр. Пазарджик, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Явор Матакиев“ № 1 обезщетение за неспазен срок на предизвестие
при дисциплинарно уволнение в размер на 1 026,98 лв., ведно със законната лихва
от предявяване на исковата молба – 30.08.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата, както и лихва за забава за периода от 31.01.2016 г. до 30.08.2018 г. в
размер на 269,04 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за горницата над 1 026,98 лв. до пълния претендиран размер от 2 137,86
лв., а иска за лихва за забава – за горницата над 269,04 лв. до пълния предявен
размер от 561,12 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.И.А., ЕГН **********
*** да заплати на Професионална гимназия за химични и хранителни технологии,
гр. Пазарджик, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик,
ул. „Явор Матакиев“ № 1 разноски по делото съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 65,07 лв. държавна такса и 230,49 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: