О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Шумен, 05.10.2020г.
Административен
съд - град Шумен, в закрито заседание
на пети октомври две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
Административен
съдия: Кремена Борисова
като разгледа докладваното от административния
съдия АД № 525 по описа за 2019г. на
Административен съд – гр.Шумен, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл. 144 и чл. 143
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Административното дело е
образувано въз основа на жалба вх.№ Ф-222/28.10.2019год. по описа на ЦУ на НАП
Дирекция“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр.Варна, депозирана от Х.Д.Х.с
ЕГН **********,действащ и като ЕТ“Х.Д.“ с ЕИК ....., с постоянен адрес ***, със
съдебен адрес *** офис№2-чрез адв.Т.Я.от ШАК , против Ревизионен акт № Р-03002718008027-091-001/08.07.2019г.
издаден от Началник на сектор и Главен инспектор по приходите при ТД на
НАП-гр.Варна,потвърден с Решение№222/03.10.2019год. на директора на
Дирекция“ОДОП“-гр.Варна,с който са определени данъчни задължения по чл.48 ал.1
от ЗДДФЛ за период 2016год. в размер на 9 368лв. главница и лихви в размер на 2
074.43лв.
Шуменският административен съд се е произнесъл по
оспорването с Решение №137 от 20.08.2020г. по посоченото дело, с което отменил
обжалвания Ревизионен акт № Р-03002718008027-091-001/08.07.2019г. издаден от
Началник на сектор и Главен инспектор по приходите при ТД на
НАП-гр.Варна,потвърден с Решение№222/03.10.2019год. на директора на
Дирекция“ОДОП“-гр.Варна,с който са определени данъчни задължения по чл.48 ал.1
от ЗДДФЛ за период 2016год. в размер на 9 368лв. главница и лихви в размер на 2
074.43лв.,осъдил ответника да заплати на оспорващия разноски по делото в общ
размер на 2050лв. и отхвърлил като неоснователно искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата от 1200лв. до
1500лв..
С молба Рег.№ ДА-01-2306/17.09.2020г. по
описа на ШАдмС, депозирана от жалбоподателя,чрез процесуалния му представител
адвокат Т.Я.от ШАК, последният е отправил искане за изменение на решението в
частта за разноските,като бъде осъден ответника да му заплати сумата от
300лв.,представляваща разликата над присъдените 2050лв.до претендираните
2350лв.,предмет на отхвърленото искане за присъждане на разноски,съставляващи
адвокатско възнаграждение за разликата от 1200лв.до 1500лв.
Това искане е съобщено на
основание чл.248, ал.2 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК на Директора на Дирекция
„ОДОП“-Варна на 29.09.2020г., който в едноседмичния срок по чл.248, ал.2 от ГПК, с рег.№ДА-01-2405 от 30.09.2020год.
по описа на ШАдмС е депозирал писмен отговор,с който оспорва като изцяло
неоснователно искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта
досежно разноските по реда на чл.248 ал.1 от ГПК по подробно изложени в
писмения отговор доводи и съображения и
моли съда да постанови определение,с което да остави без уважение искането.
Като прецени доводите на
молителя, както и събраните по делото доказателства, Шуменският административен
съд установи следното:
Искането за изменение на
съдебното решение в частта за разноските е подадено в срока по чл. 248, ал. 1,
предл.1 от ГПК, доколкото съдебното решение е съобщено на 03.09.2020год. а
искането за изменението му е подадено на 17.09.2020г. (т.е. в 14-дневния срок
за оспорване, изтекъл на 17.09.2020г.), поради което се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество,
искането да изменение на съдебното решение в частта за разноските, е неоснователно, предвид следните
съображения:
Със съдебния акт, чието изменение се иска, съдът е отменил
обжалвания Ревизионен акт № Р-03002718008027-091-001/08.07.2019г. издаден от
Началник на сектор и Главен инспектор по приходите при ТД на
НАП-гр.Варна,потвърден с Решение№222/03.10.2019год. на директора на
Дирекция“ОДОП“-гр.Варна,с който са определени данъчни задължения по чл.48 ал.1
от ЗДДФЛ за период 2016год. в размер на 9 368лв. главница и лихви в размер на 2
074.43лв.,осъдил ответника да заплати на оспорващия разноски по делото в общ
размер на 2050лв. и отхвърлил като неоснователно искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата от 1200лв. до
1500лв..
Съгласно
разпоредбата на чл.248 ал1 от ГПК,субсидиарно приложима на осн.чл.144 от АПК,в
срока за обжалване,а когато решението е необжалваемо-в едномесечен срок от
постановяването му,съдът,по искане на страните може да допълни или измени
постановеното решение в частта за разноските.Горецитираната законова разпоредба
регламентира правомощия на съда за допълване на съдебното решение в случаите на
пропуск на съда да се произнесе по своевременно направено от някоя от страните искане за присъждане на разноски
в съдебното производство или за изменение на същото,в случаите на неправилно
определяне размера на разноските.В конкретния случай,видно от съдържанието на
депозираната от оспорващия молба-искане с рег.№ДА-01-2306/17.09.20230год. е
отправено искане за изменение на решението в частта досежно разноските,с която
съдът е отхвърлил като неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на
сторени по делото разноски,за разликата от 1200лв. до 1500лв.,съставляващи
адвокатско възнаграждение.Аргумент за редуциране размера на претендираното от
оспорващия адвокатско възнаграждение от 1500лв. на 1200лв. съдът черпи от
разпоредбата на чл.161 ал.2 от ДОПК и направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия възнаграждение за
адвокат в размер на 1500лв.,приблизително около два пъти от минимално
предвидения съобразно чл.36 от ЗА във вр. с чл.8 ал.1 т.4 от Наредба№1 от
2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер,с оглед
на което преценил като основателно искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение до размера на 1200лв.,а в останалата част за
разликата от 300лв. отхвърлил искането като неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по
делото и възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция съразмерно на
уважената част на жалбата.Според ал.2 на цитираната законова разпоредба,при прекомерно
възнаграждение без оглед на действителната
правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част,но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от ЗА.
Съгласно ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС ,в хипотезата на чл.78 ал.5 от ГПК съдът
не е обвързан с трикратния размер на минимално адвокатско възнаграждение в
случай на уважаване на възражение за прекомерност на разноски.Понятието
„прекомерност“ е дефинирано в същата правна норма-когато заплатеното адвокатско
възнаграждение не е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на
делото.Следователно ,изводимият от съдържанието на разпоредбата на чл.78 ал.5
от ГПК критерий за „прекомерност“ предпоставя наличието на две предпоставки-действителната
фактическа и правна сложност на делото и минимално определеното адвокатско
възнаграждение съобразно чл.36 ал.2 от ЗА.
От материалите по делото е видно, че
направените от оспорващия разноски в общ
размер на 2 350лв. включват 50 лева внесена държавна такса,800лв.-възнаграждение
за вещо лице по СИЕ и 1500 лева договорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение (което обстоятелство е удостоверено в договора за
правна защита и съдействие). Същевременно в представената от процесуалния
представител на ответната страна писмена молба с рег.№ ДА-01-1937/27.97.2020г.
по описа на ШАДмС, последният е направил възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК на договореното
адвокатско възнаграждение,определено над минимално предвидения в чл.36 от ЗА
размер. Съдът намира същото за основателно, доколкото по силата на чл.8, ал.1,
т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г./ изм. и доп. ДВ бр.68 от 31.07.2020год./,
минималният размер на адвокатското възнаграждение в настоящото производство е
873.43лв. лева. Ето защо и доколкото процесното съдебно производство с оглед предмета на същото не се отличава с
фактическа и правна сложност, приключило е в редовно проведени общо три открити
съдебни заседания / на 14.01.202.год.,09.06.2020год. и на 28.07.2020год./ ,не е
провеждан разпит на свидетели, съдът намира, че договореното и платено
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева е прекомерно, поради което и на
основание чл.161 ал.2 от ДОПК във вр. с чл.78, ал.5 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК същото следва да бъде намалено до приблизително размер и половина над минималния размер,
предвиден в чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1, а именно – 1 200 лева.Съдът,в
настоящия съдебен състав не споделя и счита за несъстоятелни и неоснователни
релевираните от процесуалния представител на оспорващия доводи за прекомерен
обем на извършените от адвоката процесуални действия,съставляващи осъществявани
от последния справки,разпечатвания на документи и т.н.,доколкото същите представляват
част от обичайния обем от изпълняваните съгласно сключения договор за правна
помощ и съдействие действия на адвоката.Нещо повече,в условията на пандемична
обстановка ,а и извън нея последният е могъл да осъществи част от тези
процесуални действия,вкл. и справката във връзка с изготовената СИЕ посредством
достъп до Електронния портал на съда и безпроблемен достъп до електронната
папка на делото.В този смисъл доводът ,че е бил възпрепятстван при упражняване
на процесуално представителство по делото е напълно несъстоятелен и необоснован.Некоректна
е и извършената от процесуалния представител на оспорващия съпоставка с
присъденото от съда възнаграждение за вещо лице по допуснатата и назначена
СИЕ,предвид обема и сложността на поставените от оспорващия и от съда
значителен брой задачи,свършената значителна по обем работа, включваща
обосноваване заключението на вещото лице след преглед наличната в оспорващата и
ответната страна документация,както и преглед счетоводната документация на
неучастващо в делото юридическо лице.
Предвид
гореизложеното,съдът счита,че размера на
присъденото в полза на оспорващия възнаграждение за адвокат е правилно и
законосъобразно определен,поради което искането за изменение на решението в
частта досежно разноските се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание
чл.248 от ГПК, във вр.с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно искането на Х.Д.Х.с ЕГН **********, , с постоянен
адрес ***, със съдебен адрес *** офис№2-чрез адв.Т.Я.от ШАК за изменение на Решение № 137/20.08.2020г., постановено по
АД № 525/2019г. по описа на ШАдмС, в частта за разноските и за присъждане на направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение за разликата от 1200лв. до 1500лв..
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК, в 14 -
дневен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на
страните по реда на чл.248 ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Административен съдия: