Р Е Ш Е Н И Е
260079/10.2.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На двадесет и първи
януари две хиляди двадесет и първа година,
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар: Цв.К.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
АНД №637 по описа за 2020г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20 – 0869 – 000044/29.01.2020год. на
Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, в
частта с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178д от ЗДвП на жалбоподателя Р.З.П., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
Жалбоподателят в жалбата си моли
съда да отмени наказателното постановление в тази част като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че мястото
на което е паркирал не е било обозначено ясно, че е предназначено за паркиране
на хора с увреждания. Липсвала маркировка
с международния символ за достъпност. Излага, че поставеният знак „Д 21“
на стълб от осветителната система на паркинга, не се отнасял за мястото, на
което бил паркирал. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично в едно
от съдебните заседания. Явява се и процесуален представител – адв. В.П. от ШАК.
Прави искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Представителят на административно – наказващият орган оспорва жалбата. В
придружителното писмо и в съдебно заседание е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност в
случай, че е заплатен адвокатски хонорар е над минималните размери.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради
което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Съгласно изготвеният на 15.07.2019г. проект на паркинга на магазин «Кауфланд», находящ се на бул. «Симеон Велики» в
гр.Шумен, на същият има обособени общо 8 места за паркиране на хора с
увреждания. Шест от тях са разположени в
ляво от входа за паркинга, по три едно до друго в редица, от двете страни на ателие за ключарски услуги,
под формата на буквата «Г». В близост до входа на търговският обект, има
обособени общо 7 места за паркиране, разположени на два реда и образуващи
квадрат, три от които са разположени едно до друго в редица срещу ключарското
ателие като две от тях са предназначени за хора с увреждания. Останалите четири
са непосредствено зад тях, разположени също едно до друго в редица.
На 11.01.2020г. свидетелите П.С.П. - мл. автоконтрольор в сектор ПП при
ОДМВР - Шумен и Ц.Е.Ц. – ст. полицай в ГООР при РУ – Шумен работили
в екип по безопасност на движението по пътищата. Около 17.45 работили в района
на паркинга на магазин «Кауфланд» на бул. «Симеон Велики». В близост до входа на магазина били обособени
общо 8 места за паркиране, разположени на два реда по четири в редица и
образуващи квадрат, който от всички страни бил
отграничен от останалите места за
паркиране от асфалтов път. По средата между двете редици бил монтиран пътен
знак Д21 /инвалид/ с поставена под него табела с надпис «4 места» без допълнителни
стрелки указващи посоката на действие. По този начин пред знака били
разположени в редица 4 места за паркиране, а зад него останалите 4 места.
Местата за паркиране на МПС обслужващи хора с увреждания не били обозначени с пътна маркировка с международен символ за
достъпност.
Около 17.45 часа полицейските служители констатирали л.а. «Ауди А5» с рег.
№ РВ 6081 СТ, който бил паркиран на първото от четирите места разположени пред
пътен знак Д21, т.е. най - вдясно от него. На същият нямало поставен стикер за
инвалидно право или карта за паркиране
на хора с увреждания. След
пристигане на водача – жалбоподателя Р.З.П., който бил и собственик на автомобила, му била извършена проверка, при
която било установено, че същият няма документ
даващ му право да ползва
обособено място за паркиране на автомобили обслужващи хора с трайни увреждания.
Със служебен фотоапарат св. П. изговил
снимка на паркирания автомобил. Съставил
срещу жалбоподателя АУАН серия GA № 154992/11.01.2020г., в негово присъствие за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП. При
предявяване на акта жалбподателят не
отразил възражения или обяснения. Не е депозирал и писмени такива в
законоустановения срок.
Въз основа
на така съставения акт и съобразявайки
материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка,
наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите
съдържащи се в АУАН. На основание чл.178д от ЗДвП на жалбоподателя Р.З.П., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, за
нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.
Така
изложената фактическа обстановка се потвърждава
от събраните
по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели - П.С.П., Ц.Е.Ц., С.Б.А.. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя П. и свидетеля Ц., тъй като техните показания
изясняват факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие на
жалбоподателя. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения
относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на
наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
По делото като свидетел е разпитана и сестрата на жалбоподателя – М.З.П., която
твърди, че се намирала в автомобила на задната седалка. Установи се, че същата
притежава карта за паркиране издадена от Община Пловдив на места, определени за
превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания.Според свидетелката
въпреки, че притежавала карта за паркиране, жалбоподателят по принцип не желаел
да използва местата за преференциално
паркиране, поради което винаги паркирал на друго място. Доколкото св. М.П.
е сестра на жалбоподателя и има индиция за нейната заинтересованост, показанията
й
следва да се преценяват, съпоставайки ги с останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни
лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Съгласно чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП паркирането е
забранено на места, определени за хора с трайни увреждания. В разпоредбата на чл. 178д от ЗДвП е предвидена глоба в
размер на 200 лв. за този, който, без да има това право, паркира на място,
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за
превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.
Жалбоподателят не оспорва, че на посочената дата около 17.45 часа е
паркирал собственият си л.а. «Ауди А5» с рег. №
РВ 6081 СТ на паркинга на магазин «Кауфланд», находящ се в гр.Шумен на бул.
«Симеон Велики». Оспорва фактът, че
е паркирал автомобила на място определено за хора с трайни увреждания. Също
така излага, че предвид мястото, където бил поставен знак „Д 21“ и доколкото липсвала,
предвидената в нормативните актове задължителна маркировка
с международния символ за достъпност, не било ясно кои места са били
предназначени за паркиране на хора с увреждания. Съдът намира доводите на
жалбоподателя за основателни.
Съгласно чл.120 от Наредба № 18
oт 23.07.2001г.
за сигнализация
на пътищата
с пътни
знаци и чл.22 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията
за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания местата
за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21
"Инвалид" и с пътна маркировка с международния символ за достъпност като пътният знак се поставя
самостоятелно. Съгласно чл. 55, ал. 10 от ППЗДвП пътния знак Д21 указва мястото или местата, определени за паркиране на
ППС, обслужващи инвалиди, в конкретният случай 4 места.
Безспорно се установи
по делото, че към 11.01.2020г. по средата на обособените общо 8 места за
паркиране, разположени на два реда по четири, е бил монтиран пътен знак Д21
/инвалид/ с
допълнително обозначаване за броя за паркоместата - 4, но без допълнителни стрелки указващи посоката на действие на знака. Безспорно
е и, че
местата не да са били очертани със съответната маркировка с
международния символ за достъпност. Липсата на маркировка не води до непораждане на действие на
поставения знак, но безспорно внася неяснота, за кои точно 4 паркоместа се
отнася, доколкото знакът е бил поставен по средата на място, където са обособени общо
8 места, отграничени от всички страни от останалите места за
паркиране от асфалтов път. Позициониран по този начин от всички страни на знака
има паркоместа - отпред, отзад и от двете му страни. Липсата на допълнителни
стрелки указващи посоката на действие на знака, поставят водачите в
невъзможност да се ориентират, за кои точно 4 места важи. Едната редица от 4 паркоместа са пред знака,
а втората редица също от 4 паркоместа са зад него. Съгласно чл. 101 от Наредба № 18 oт 23.07.2001г.
пътните
знаци от група "Д" се използват за въвеждане на специални предписания
за участниците в движението и се поставят непосредствено преди местата или
участъците от пътя, за които се въвеждат предписанията, следователно знака има действие за участъка на който е поставен, намиращ се
непосредствено зад него, при липса на допълнителни указателни табели.
По
несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е паркирал управлявания от него
автомобил на най - дясното от четирите места разположени пред пътен знак Д21. Съгласно
чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което нарушава
установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо. Предвид изложеното
по – горе , настоящият съдебен състав
намира, че мястото, на което е паркирал жалбоподателя не е било обозначено ясно, че е предназначено
за хора с трайни увреждания, което обуславя извода, че жалбоподателят не е съзнавал специалното му предназначение,поради
което е налице липса на субективна страна.
От друга страна съдът констатира и следното: Наредба №
18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци регламентира
видовете пътни знаци и другите средства за сигнализиране на пътищата, както и
условията, редът и правилата за тяхното използване за организиране на
движението по пътищата, отворени за обществено ползване. Съгласно чл. 3 от тази наредба, пътните знаци могат
да се използват самостоятелно или в съчетание с пътна маркировка, светлинни
сигнали и други средства за сигнализация и организация на движението. Те се
поставят в обхвата на пътя при спазване изискванията на наредбата, а в населените
места - съгласно проект за организация на движението, разработен въз основа на
генералния план за организация на движението.
Съгласно изготвеният на 15.07.2019г. проект на паркинга на магазин «Кауфланд» на мястото, където е паркирал жалбоподателя,
предвидените паркоместа са три като две от тях са предназначени за хора с
увреждания - средното и лявото. Автомобилът на жалбоподателят е бил паркиран на
дясното място, т.е според проектът мястото, не е предвидено за хора с
увреждания. Поставеният пътен знак Д21 с допълнително обозначаване за броя за
паркоместата – 4, противоречи на изготвения проект.
По отношение събраните
гласни и писмени доказателства, че при паркиране на автомобилът в него се е
намирало лице притежаващо карта по 99а,
ал.1 от ЗДвП, даваща право за паркиране на места, определени за превозни
средства, обслужващи хора с трайни увреждания, съдът намира, че това
обстоятелство не може нито да се потвърди, нито да се отхвърли по безспорен
начин, тъй като от разпита на полицейските служители не може да се внесе яснота
дали е имало пътник в автомобила.Установено е единствено обстоятелството, че
при извършената проверка жалбоподателят не е представил издадена карта, не е изложил и възражения в тази насока.
С
оглед изложеното настоящият състав намира, че не може да се приеме по безспорен
начин извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние по
чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, поради което незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя на основание чл.178д от ЗДвП.
Предвид изхода на делото искането на
наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно.
По отношение искането на процесуалният
представител на жалбоподателя са присъждане на адвокатското възнаграждение за представителство в настоящото
производство съдът намира следното:
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните призводства страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК като в ал.4 на същата разпоредба е предвидена възможност съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Процесуалният
представител на наказващият орган е направил
възражение за прекомерност в случай, че е заплатен адвокатски хонорар над минималните размери.
Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу НП, в които административното наказание е
глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на
санкцията, а извън случаите
по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. С обжалваното НП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200 лева , поради което размерът на минималното възнаграждение е 300 лева към
момента на договарянето и към настоящия момент. В конкретният случай първоначално
е било договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Впоследствие е било договорено и заплатено допълнително адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева. Заплатено адвокатско възнаграждение в общ
размер на 500 лева съдът намира, че не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и искането
за намаляването му е неоснователно.
Преценката за прекомерност се
прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от пълномощника
на жалбоподателя защита се изразява в изготвяне и депозиране на жалба срещу НП, процесуално
представителство в четири открити съдебни заседания. Предвид обема на извършената от процесуалния
представител на жалбоподателя работа
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20 – 0869 – 000044/29.01.2020год. на
Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, в
частта с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178д от ЗДвП на жалбоподателя Р.З.П., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, за
нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Шумен да
заплати на Р.З.П., ЕГН **********
направените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен
на основанията, предвидени в НПК и по
реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Районен
съдия: