Р Е Ш
Е Н И Е
№
…………../………………2021г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на двадесет и
четвърти юни 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН К.
при участието на секретаря Виржиния Миланова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от съдия Желязкова КАНД № 1108/2021г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна /ОДБХ – Варна/,
представлявана от директора д-р З.Д., подадена чрез гл. юрисконсулт Г. Г.,
срещу Решение № 34/30.03.2021г. на ВРС, постановено по НАХД № 979/2021 г. по
описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
ЗЖ-4/08.02.2021 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните
- Варна, с което на ЕТ „Еврокомерс – Г.К.“ ЕИК ********* на основание чл. 66,
ал. 2, вр. ал.1 от Закона за фуражите /ЗФ/
е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/
за извършено нарушение на чл.15, ал.1, вр. чл. 22а, ал. 1 от ЗФ, във вр. с чл.
9 от Регламент /ЕО/ №183/2005 на Европейския парламент и на съвета от
12.01.2005г. за определяне на изискванията за хигиена на фуражите.
С жалбата се
настоява, че решението на ВРС е незаконосъобразно и постановено при неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила. Според касатора, въззивната инстанция не е обсъдила по същество
извършеното нарушение, като се е ограничила само до един факт а именно
представено в съдебно заседание писмо с дата 23.03.2021 г. изпратено от фирма
базирана в Германия „Густав Шиле“ до „Еврокомерс“. Сочи,че представената от
собственика на ЕТ „Еврокомерс - Г.К.“ декларация, съдържа много несъответствия.
Твърди, че слънчогледовото семе, изнесено от ЕТ „Еврокомерс - Г.К.“ и доставено
на немския оператор е доставено като фураж, и никъде не е отбелязано, че то ще
се използва за технически цели. Именно поради тази причина са взети проби за
анализ, от който става ясно, че в слънчогледовото семе е установено наличие на
остатъци от пестицид - хлорперифос, като активната субстанция е установена в
процесния продукт слънчогледово семе при извършен официален контрол от
агенцията по безопасност на храните в провинция Долна Саксония, Германия.
Изтъква, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл, 28, б. „а” от ЗАНН и
съответно отговорността на нарушителя не може да бъде изключена на това
основание. Искането е да се отмени решението на ВРС и да се потвърди НП.
Ответникът по
касационната жалба – ЕТ „Еврокомерс-Г.К“, конституирана на мястото на ЕТ
„Еврокомерс-Г.К.“ поради правоприемство, чрез процесуалния си представител -
адв. С.П.-ВАК, с писмен отговор поддържа неоснователност на жалбата и прави
искане за оставяне в сила на решението на ВРС като правилно, законосъобразно и
съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира разноски по
делото.
Участващият по делото прокурор
дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като сочи, че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Пледира за оставяне в
сила на решението на ВРС.
Административният
съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от ВРС от
събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и
заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от
наказаното дружество касационни основания и в обхвата на касационната проверка,
очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице, участвало
във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него,
поради което е процесуално допустима.
С обжалваното
решение,
ВРС е отменил Наказателно
постановление № ЗЖ-4 от 08.02.2021 г., издадено от Директора на ОДБХ –
Варна, с което на ответника по касация на основание чл. 66, ал. 2, вр. ал.1 от
ЗФ е наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 3000 лв. за извършено нарушение на разпоредбите на чл.15, ал.1, вр. чл.
22а, ал. 1 от ЗФ, във вр. с чл. 9 от Регламент /ЕО/ №183/2005 на Европейския
парламент и на съвета от 12.01.2005г. за определяне на изискванията за хигиена
на фуражите.
Според
НП, при извършена разследваща проверка на 03.08.2020г. на ЕТ „Еврокомерс-Г.К.“
във връзка с получена нотификация чрeз Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи с
референтен №2020.3049, е установено наличие на остатък от пестицид-хлорперифос
в количество от 0.628 mg/kg в слънчогледово семе доставено от България в Германия в количество от 23
тона. Несъответствието е установено чрез взета проба при извършен официален
контрол от германския компетентен орган на оператора в Германия – Доклад от
анализ от 23.07.2020г. предоставен към документите към нотификацията. В цитираната
нотификацията като доставчик на слънчогледовото семе е посочен ЕТ „Еврокомерс-Г.К.“.
Видно от фактура от 22.01.2020г. приложена към нотификацията, слънчогледовото
семе е натоварено на 22.01.2020г. от склада на „Сортови семена и растителна защита“
ЕООД, с. Кубратово, обл. София. Превозването на слънчогледовото семе на
22.01.2020г. от склада на „Сортови семена и растителна защита“ ЕООД по
местоназначение до немския оператор Gustav Shiele Import-Export Gmbh&Co. KG., Бремен, Германия е
организирано от ЕТ
„Еврокомерс-Г.К.“ с наети транспортни средства. При проверката е установено, че към
03.08.2020г. ЕТ „Еврокомерс-Г.К.“ извършва дейност търговия на фуражи без
задържане на склад, без изискващата се регистрация по чл. 15, ал.1 от ЗФ, вр.
чл. 22а, ал. 1 от ЗФ.
Прието
е безспорно,че на 22.01.2020г. ЕТ „Еврокомерс-Г.К.“ е нарушил чл. 15, ал.1 от
ЗФ, вр. чл. 22а, ал. 1 от ЗФ, вр. чл. 9 от Регламент /ЕО/ №183/2005 на
Европейския парламент и на съвета от 12.01.2005г. за определяне на изискванията
за хигиена на фуражите.
НП е
издадено въз основа на съставен на 13.08.2020 г. АУАН с № 63.
За да отмени
обжалваното НП, ВРС приема, че същото е постановено в нарушение на материалния
закон. Направен е извод, че в хода на съдебното следствие
по безспорен начин е установено, че слънчогледовите семки, с получател Густав
Шийле са били използвани за фураж на декоративни птички, който факт, предвид
разпоредбата на чл. 2 т.2 б."в" на Регл.
№183/2005 изключва от обхвата на регламента хипотезата на хранене на животни,
които не се отглеждат за производство на храни.
ВРС приема, че за ЕТ
„Еврокомерс- Г.К." не е възникнало задължение по чл. 22а, ал.1 от ЗФ за
задължителна регистрация и необосновано е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност по смисъла на чл.66 ал.2 от ЗФ.
Решението на ВРС е правилно
като постановено при липса на касационните основания, посочени в чл. 348 от НПК.
При обективно
възприетата за установена от ВРС фактическа обстановка по делото, въззивният
съд обосновано стига до правилен извод, че административнонаказателната отговорност
на наказаното лице е незаконосъобразно ангажирана.
Несъстоятелно е
твърдението на касатора, че въззивната инстанция е обсъдила едностранно
приложените доказателства. В хода на съдебното производство пред въззивната
инстанция са спазени процесуалните правила при събирането на доказателствата.
Съдебното решение съдържа последователно изложение на релевантните факти,
установени след анализ на събраните по делото доказателства и мотивирани с
изводи за правната им квалификация.
Доводите в
касационната жалба за недостатъчно обстойно обсъждане на събраните по делото
доказателства, както и на фактите и обстоятелствата от значение за случая,
касаят обосноваността на въззивното решение. Необосноваността на въззивното
решение обаче не е касационно основание, съгласно чл. 348 от НПК, във връзка с
чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Освен гореизложеното
касационният съд споделя изводите на въззивната инстанция за
неприложимостта на Регламент /ЕС/ №183/2005 в конкретния случай. Неизпълненото според АНО правило за поведение – чл. 15,
ал.1 от ЗФ, съдържа препращане към актове на съюзното право: Дейностите,
попадащи в обхвата на чл.9 от Регламент /ЕО/ №183/2005 и отнасящи се за
предприятия, различни от тези на ниво първично производство на фуражи, посочени
в чл. 5, параграф 1 от Регламент /ЕО/ № 183/2005, се извършват само в обекти,
регистрирани от Българската агенция по безопасност на храните. АНО не е
формирал фактически установявания, изключващи приложимостта на чл.2 т.2 б.„в“
от цитирания регламент, касаещи относимостта му в случаите при хранене на
животни, които не се отглеждат за производство на храни. Представеното писмо в
хода на въззивното производство от получателя на слънчогледовите семки, ведно с
показанията на св. Романова, която лично е направила запитване до германската
фирма и е получила отговор, че слънчогледа се използва за храна на декоративни
птички, безусловно сочи на извод за наличието на изключение по приложението на
Регламент /ЕО/ № 183/2005. Още повече, че това писмо не е било оспорено от АНО
във въззивното произовдство, поради което следва
да бъде прието и ценено като годно писмено доказателство.
Не може да бъде
споделено касационното възражение за липсата на обсъждане на установените
констатации в нотификация с реф. №2020.3049. Съдът счита, че в хода на АНП
освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на
нарушението, следва да бъдат приложени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй
като посоченото в закона нарушение, което се твърди, че е извършено от лицето,
е предмет на доказване по делото. В случая АНО не е проявил активност да събере
доказателствата във вид възможен за анализ и проверка – не е представил
лицензиран превод на нотификация с реф.№ 2020.3049, поради което съдът не е в
състояние да обсъди касационните възражения касаещи установените факти от
германския компетентен орган.
Изложеното е в
подкрепа на извода, че правилно ВРС е отменил процесното НП.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че
решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или
обявяване на нищожност.
Предвид направеното
своевременно искане от страна на процесуалния представител на ответника по
касация, съдът намира, че следва касаторът да бъде осъден да заплати сумата от
528 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, уговорено в договор за
правно обслужване от 29.04.2021 г. и платено по банков път. Сумата е в минимално
предвидения размер съобразно чл. 8, ал.1 т. 2 вр. § 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на касатора
за прекомерност се явява неоснователно.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН,
административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 34/30.03.2021г. на ВРС, постановено по
НАХД № 979/2021 г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно
постановление № ЗЖ-4/08.02.2021 г. на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните - Варна, с което на ЕТ „Еврокомерс – Г.К.“ ЕИК *********
на основание чл. 66, ал. 2, вр. ал.1 от Закона за фуражите /ЗФ/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на
3000 лв. /три хиляди лева/ за извършено нарушение на разпоредбите на чл.15,
ал.1, вр. чл. 22а, ал. 1 от ЗФ, във вр. с чл. 9 от Регламент /ЕО/ №183/2005 на
Европейския парламент и на съвета от 12.01.2005г. за определяне на изискванията
за хигиена на фуражите.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните,
гр.София да заплати на ЕТ „Еврокомерс- Г.К“, ЕИК ********* направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 528 /петстотин
двадесет и осем/ лева.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.