Р Е Ш
Е Н И Е
№:1448 07.12.2022 г. гр. Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХХV-ти състав
На седми ноември, две хиляди двадесет и втора
година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Тодор Икономов
Секретар:
Вяра Стоянова
като
разгледа докладваното от Тодор Икономов
административно
дело № 1673 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на А.М.К., ЕГН: **********, подадена чрез процесуален представител,
против Решение изх. № 1012-02-277#1
от 02.09.2022 г. на директора
на ТП на НОИ – гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане №
2113-02-1369#1/14.06.2022
г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Бургас, с
което на жалбоподателя е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО.
Жалбоподателят
твърди, че неправилно административният орган не е признал за действителен
осигурителен стаж времето на наборна военна служба от 10.10.1973 г. до 01.11.1975
г. Счита, че са изпълнени изискванията на чл. 9, ал. 7 от КСО и чл. 44, ал. 1 от НПОС, съгласно
които се признава за осигурителен стаж от трета категория времето на наборна
военна служба, за която се дължат осигурителни вноски за сметка на
републиканския бюджет. В случай, че бъде признат за действителен осигурителен
стажът от 2 години 00 месец и 22 дни за периода от 10.10.1973 г. до 01.11.1975
г. се получава общ стаж от 15 години 10 месеца и 28 дни, с което са изпълнени
изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО. В подкрепа на
твърденията си се позовава на практика на Върховния административен съд. По
подробно изложени съображения претендира отмяна на постановеното решение на
директора на ТП на НОИ – гр. Бургас и връщане на преписката на административния
орган с изрични указания за произнасяне, ведно с присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът
- директора на ТП на НОИ – гр. Бургас, в представено по делото писмено
становище, счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не претендира
присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди
доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 2113-02-1369 от 07.06.2022
г. А.М.К. е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 68 от КСО. Към заявлението е приложил пълномощно, удостоверение за
идентичност на имена и удостоверение № 166 от 18.01.2017 г. издадено от Държавна агенция „Архиви“,
Дирекция „държавен военноисторически архив“ – гр. Велико Търново.
След
анализ на представените документи и извършени справки в системата на НОИ,
пенсионният орган е достигнал до заключението, че към датата на подаване на
заявлението жалбоподателят е на възраст 67 г. 04 м. 23 д., и е придобил следния
осигурителен стаж от ІІІ категория - 15
г. 10 м. 28 д., или общо осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория - 15 г.
10 м. 28 д.. За действителен осигурителен стаж е приет размер на 13 г. 10 м. 06
д.. Пенсионният орган е преценил, че на жалбоподателя не се следва отпускане на
лична пенсия и осигурителен стаж, по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, тъй като към
07.06.2022 г. – датата на заявлението,
не отговаря на условието за 39 г. и 2
месеца осигурителен стаж. Обоснован е и извод, че на лицето не се следва и пенсия
за ОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като към 07.06.2022 г. не отговаря на
условието за 15 години действителен осигурителен стаж. С тези мотиви,
ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Бургас е отказал пенсия за
ОСВ на А.М.К. с издаденото разпореждане № 2113-02-1369#1/14.06.2022 г.
С
оспорваното решение директорът на ТП на НОИ – гр. Бургас е оставил в сила
обжалвано от страна на А.М.К. разпореждане. Обсъдени са основните доводи на К.,
че незаконосъобразно не е зачетена военната му служба за действителен
осигурителен стаж. Прието е, че времето на наборна военна служба не следва да
се счита за действителен стаж, съгласно легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР
на КСО.
На основание разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от КСО времето на
наборна военна служба се зачита за общ осигурителен стаж за пенсиониране, но по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР
на КСО
същият не е действителен, поради което не следва да се взема предвид при
преценяване правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Обоснован е
краен извод, че на лицето не следва да бъде отпусната пенсия по реда на чл. 68,
ал. 3 от КСО.
Решението е връчено на
жалбоподателя на 07.09.2022 година, видно от отбелязването върху приложеното
към административната преписка известие за доставяне и по предприето в срок
оспорване на решението е образувано настоящото съдебно производство.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с
правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма регламентира, че
ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. Решение № 1012-02-277#1/02.09.2022 г. е издадено от директора на ТП на НОИ – гр. Бургас, т. е. от компетентен
орган по чл. 117, ал. 3 от
КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по
материя, време и място орган съгласно приложената на л. 53 от делото заповед №
1015-02-52/12.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с която Зоя
Георгиева Добрева е определена за длъжностно лице компетентно да издава
разпореждания за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване
прекратяване и възстановяване на пенсии и добавки към тях.
Оспореното решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми
реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т. е.
решението е мотивирано, така както изисква чл. 117, ал. 3 от
КСО.
Съдът не констатира нарушения на
административнопроизводствени правила.
Настоящият
съдебен състав приема, че в случая оспореното решение е издадено при неправилно
приложение на материалния закон.
Не
е спорно между страните обстоятелството, че към датата на подаване на заявление
за отпускане на пенсия – 07.06.2022 г. жалбоподателят има навършена възраст 67
години и 04 месец и 23 дни, поради което същият отговаря на първата
предпоставка на чл. 68, ал. 3 от КСО. Налице е спор относно признаване на
периода на наборна военна служба с времетраене 02 години 00 месец и 22 дни за
действителен осигурителен стаж, който да бъде включен в общия размер на
осигурителния стаж и по този начин да се надвиши минимално изискуемото
времетраене от действителен осигурителен стаж минимум 15 години. Видно от
представеното удостоверение № 166 от 18.01.2017 г. издадено от Държавна агенция „Архиви“,
Дирекция „държавен военноисторически архив“ – гр. Велико Търново, А.М.К. е бил
на наборна военна служба в частите на Българската армия от 10.10.1973 г. до
01.11.1975 г.
Предвид на така установените факти, основателни
са доводите на жалбоподателя, че незаконосъобразно не е зачетено времето на
наборната военна служба на лицето за действителен осигурителен стаж.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от КСО за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е
гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни
вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху
минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Същевременно,
съобразно текста на чл. 44 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за осигурителен стаж
от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на
обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото
законодателство, независимо кога са положени. Нормите на чл. 9, ал. 7 от КСО и чл. 44 от НПОС са приети след
като е отслужена редовната наборна военна служба от жалбоподателя, но действат
към момента на подаване на заявлението, включително и към настоящия момент.
Безспорно действаща е и относима, предвид периода на отслужване на редовната
военна служба, е разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на
КСО.
Релевантна към периода на военната служба на жалбоподателя е и разпоредбата на чл. 81 от Правилника за
прилагане на закона за пенсиите (отм.), съгласно която
изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от III категория:
"Зачита се за трудов стаж от III категория изслужената наборна военна
служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно
действащото законодателство. Времето, прекарано на подземна работа в мините и
рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна или
трудова служба, се зачита за трудов стаж от съответната категория". Разпоредбата на чл. 9 от
Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.), изрично признава на служещите редовна военна служба във
Въоръжените сили от войнишкия състав за действителна военна служба. Специалната разпоредба на чл. 9,
ал. 7 от КСО изисква внасяне на осигурителни вноски само за
фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет, а не и лицето да е било
задължително осигурено и за посочените в пар. 1,
ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и други осигурителни
рискове. Със създаването на посочената допълнителна разпоредба не отпада
правото на зачитане на наборната военна служба за трудов и осигурителен стаж.
Поради това трудовият стаж, положен в изпълнение на задължението за отбиване на
военна служба, е действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68,
ал. 3 от КСО във връзка с пар. 1,
ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
В тази
връзка следва обоснования извод, че след като стажът на редовна военна служба,
положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв и след
като той е полаган до 31.12.1999 г. и при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с
оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на
КСО,
същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от
ПЗР на КСО.
Отказвайки да зачете стажа за посочения период, положен при отслужване на
редовната военна служба за действителен осигурителен такъв, административният
орган неправилно тълкува и прилага закона, което обосновава незаконосъобразност
на обжалвания административен акт. По отношение на настоящия казус, практиката
на Върховния административен съд е константна. В този смисъл са Решение № 9097
от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 890/2020 г., Решение № 6234 от 24.04.2019
г. на ВАС по адм. д. № 1300/2019 г., Решение № 4842 от 02.04.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 10942/2018 г., Решение № 11681 от 03.10.2018 г. на ВАС по адм. д. №
10591/2017 г., Решение № 806 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11816/2012
г., Решение № 28 от 03.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9460/2012 г. и много
други.
Така с
признаването на периода от време на отслужване на редовна военна служба за
"действителен осигурителен стаж", към датата на подаване на
заявлението жалбоподателят е разполагал с 15 години 10 месеца и 28 дни
действителен осигурителен стаж и отговоря на условията за отпускане на пенсия
по чл. 68, ал. 3 от КСО. Обжалваният
административен акт следва да бъде отменен и преписката следва да бъде
изпратена на компетентния административен орган за издаване на ново
разпореждане за отпускане на лична пенсия на А.М.К. при съобразяване с
изводите, направени в настоящото решение.
При
посочения изход на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски. По делото не е представен списък с разноските,
но се констатира, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
по договор за правна защита и съдействие на л. 56 от делото. Неоснователно е
направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, тъй като съгласно изменението на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 за минималните адвокатски възнаграждения (изм. ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г.) за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес за
дела по Кодекса за социално осигуряване минималното
възнаграждение е определено на 500 лв.
Ето
защо и поради мотивите, изложени по–горе Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А.М.К.,
ЕГН: ********** Решение № 1012-02-277#1
от 02.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Бургас, с което е оставено в
сила разпореждане № 2113-02-1369#1/14.06.2022
г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Бургас, с
което на жалбоподателя е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО.
ИЗПРАЩА ПРЕПИСКАТА на
ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – гр. Бургас за издаване на
ново разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 68, ал. 3 от КСО на А.М.К., при съобразяване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Бургас,
с адрес гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 126 да заплати на А.М.К., ЕГН: **********
сумата в размер на 500 лв. (петстотин лева) разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
СЪДИЯ: