Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

30.09.2022

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На		Двадесет и пети януари				Година	2022

 

В открито заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

 

Секретар

Валя Пенова

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

Гр.

дело номер

1127

по описа за

2020

година.

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Й.Д.Ц., ЕГН **********, е предявил иск против Прокуратурата на Република България, гр. София, ул. „Витоша“ № 2, с който ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 8000.00 лв. в следствие неоснователно обвинение, завършило с оправдателна присъда,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.12.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2000.00 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 16.12.2019 г. до окончателното и изплащане. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание Прокуратурата на Република България и Районна прокуратура гр. Мездра се представляват от Районен прокурор Нина Кръстева, която оспорва предявения иск изцяло.

Искът е с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. първо в с чл. 4 ЗОДОВ вр. с чл. 45 ЗЗД.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Приложено е НОХД 54/2019 г. по описа на МРС.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено  следното:

От приложените по делото в заверено копие писмени доказателства, а и от приложеното НОХД се установява, че с постановление от 21.09.2018 г. е образувано досъдебно производство № 1601/2018 г. на РП Мездра против неизвестен извършител за престъпление по чл. 144 ал. 3 НК. След извършване на необходимите процуесуално следствени действия, с постановление от 11.02.2019 г. на разследващ полицай при РУП Мездра, докладвано и одобрено от прокурор при РП Мездра, ищеца е привлечен като обвиняем по цитираното по-горе досъдебно производство за престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 НК.

На 20.02.2019 г. е внесен обвинителен акт против ищеца в МРС, и е образувано приложеното наказателно дело. С присъда № 13/28.05.2019 г. постановена по приложеното НОХД дело, съдът е признал подсъдимият – ищец по настоящото дело, за невиновен и го е оправдал по предявените му с обвинителния акт обвинения. Против присъдата е подаден протест от РП Мездра, и с Решение №93/16.12.2019 г., постановено по ВНОХД №387/2019 г. състав на ВрОС е потвърдил присъдата МзРС.

Присъдата е влязла в сила на 16.12.2019 г.
              От горното следва, че наказателното преследване приключило с оправдаване на ищеца по повдигнатото и обвинение за престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 НК, е продължило десет месеца.

По делото са разпитани свидетелите Д. и В.

Свидетеля Д. твърди, че познава ищеца от над 20 години. Знае, че имало наказателно дело срещу него. Двамата с Й. много пряко са свързани с лова. Ищеца е назначен за „Ловен надзирател“ и тогава е станало проблем, той споделил, че му е заведено дело и са му прибрали оръжието. Това било 2019 г., в началото на годината, когато предстояло да се прави заверка на новите разрешителни и му поискали да представи свидетелство за съдимост, защото имали информация, че има образувано наказателно дело срещу  него и му били прибрали оръжието. Той представил свидетелство за съдимост, че не е осъждан, но всички знаели, че е подсъдим, но не знаели  за какво престъпление е бил обвинен. Й. понасял негативи от това, той бил горделив. Никога не е бил затворен в себе си. След това нещо в ловната дружинка, го сменили като председател, нямал оръжие, и не можел да ходи на лов. В дружинката организирали ловни курсове, но Й. не могъл да изпълнява тази функция, нямал право на оръжие. Имало внесено предложение да бъде отстранен от работа, но се направил компромис до излизане на решение на съда. Й. се затворил в себе си, не излизал с приятели, бил отслабнал.  За него било важно да не загуби работата си, защото детето останало при него, изпитвал притеснение и за детето.

Свидетелят В. твърди, че познава Й., и двамата са ловци. Й. бил председател на дружинката. Разбрал, че са му взели пушките, видял го много притеснен, притеснявал се, че ако го освободят от работа, не може да се гледа детето. Не излизал с приятели, затворил се, познати и приятели го отбягвали, срамувал се. Страхувал се, че ако го осъдят, не може да работи като ловен надзирател. След края на делото възстановил социалните се контакти, но не с всички.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като добросъвестни и логични, кореспондиращи с житейската логика, отразява преките им и трайни впечатления на хора, най – близки до ищеца и непосредствени свидетели на състоянието му, което обичайно за подобна ситуация се разкрива в среда от близки хора и приятели.

Според чл. 2 т. 2 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, ищеца е предаден на съд, в последствие е оправдан. Това е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги незаконно, когато подсъдимият е оправдан.

Отговорността на държавата е обективна и безвиновна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана дори и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.

В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2 т. 2 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия, като напр. предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия, предявяване на следствието и т.н., двуинстанционна съдебна фаза на производството, и оневиняване на обвиняемия.

 От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите.

Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото, давала указания по разследването /чл. 196, ал. 1 НПК/, подготвила и внесла обвинителен акт срещу ищеца, обвинението е поддържано до приключване на съдебната фаза на процеса.

Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно, че висящото и безрезултатно наказателно производство винаги води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото производство.

Още повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права: чест и достойнство на личността, право на лична свобода.

Безспорно ищеца е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението.

При определяне размера на обезщетението следва да се отчете обстоятелството, че свидетелските показания установяват конкретни неимуществени вреди, различни от обичайните в подобни случаи, които  са пряка и непосредствена последица от конкретното наказателно производство.

Размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост - чл. 52 ЗЗД.

В тази връзка следва да се отчетат следните обстоятелства: периодът на воденото срещу ищеца, в съответното му процесуално качество, наказателно производство, което съдът прие по-горе  – около десет месеца, по време на което са провеждани разпити, полицейска регистрация на ищеца; обстоятелството, че по отношение на ищеца е повдигнато обвинение за тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 НК; спрямо него е внесен обвинителен акт, като в двуинстанционното производство са проведени съдебни заседания, на които са извършвани процесуални действия с цялото им отрицателно отражение.

Следва да се отчете и обстоятелството, че спрямо ищеца е взета най – леката мярка за неотклонение – “подписка”, както и това, че от доказателствата по делото не се установява особено тежко влошаване на  здравословното състояние на ищеца, но в случая свидетелските показания обосноват извод за конкретни и особено силни отрицателни изживявания във връзка с незаконното обвинение, свързани с бъдещата му професионална дейност.

Поради това съдът намира, че необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 8 000 лв., която следва да се присъди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 16.12.2019 г., когато същият е оправдан по повдигнатото и обвинение, до окончателното плащане.

По отношение имуществените вреди:

Видно от съдържащите се в приложеното НАХД договори за правна защита и съдействие и адвокатски пълномощни, ищеца е направил разноски по воденото срещу него наказателно производство, в размер на 2000 лв. Безспорно тези разноски са направени в наказателното производство, и подлежат на репариране. Този иск също следва да се уважи така, както е предявен.

Претендират се и разноски в настоящето дело, които, с оглед обстоятелството, че на ищеца е оказана безплатна адвокатска помощ,  на основание чл. 38 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 3 ЗА, съдът определя възнаграждение за адвокатска помощ в размер на  830 лв., съгласно чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а държавната такса в размер на 10.00 лв., се дължи изцяло, по аргумент от чл. 10 ал. 3 ЗОДОВ.

Водим от горното, съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

 

        ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на Й.Д.Ц., ЕГН **********, сумата 8 000 /осем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство с обвинение за престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 НК, по НОХД №54/2019 г. по описа на МзРС, по което ищеца е оправдан, както и сумата от 2000 /две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство с обвинение за престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 НК, по НОХД №54/2019 г. по описа на МзРС, по което ищеца е оправдан, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 16.12.2019 г., до окончателното изплащане, както и разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лв.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на адвокат А. Коцанкова от ВрАК, адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв., на основание чл. 38 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 3 ЗА.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

                                                           Районен  съдия: