Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 18.05.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Боряна Воденичарова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №248 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 17.10.2017 год., постановено
по гр.дело №52120/2016 год. по описа на СРС, ГО, 76 с-в, „А.К.и Т.“ ООД е
осъдено да заплати на С.И.Б. по иск с право основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата
от 5 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени от ищеца болки и страдания вследствие на трудова
злополука от 04.07.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2016 год. до
окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен в
останалата му част до пълния предявен размер от 20 000 лв., като на
основание чл. 78, ал. 3 и 1 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника по
компенсация направените разноски по делото в размер на 457.86 лв.
Срещу
решението в частта му, в която е отхвърлен предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000
лв., е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба
от ищеца С.И.Б.. Жалбоподателят поддържа, че правилно СРС бил приел, че между
страните е налице валидно трудово правоотношение, както и че на 04.07.2016 год.
ищецът е претърпял трудова злополука на строителен обект в гр.Мелиха, Република
Малта, вследствие на което му е била причинена травма на левия долен крайник –
фрактура на големия пищял в областта на тибиалното плато. Неправилен бил обаче
извода на първоинстанционния съд, че сумата от 10 000 лв. се явява
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и че
последното следва да бъде намалено с 50 % поради неправилно проведено лечение и
рехабилитация, за което вина има пострадалият. Определеното обезщетение не било
съобразено с критериите за справедливост. СРС не бил взел предвид обема,
характера и тежестта на уврежданията. На ищеца била поставена диагноза в
Травматологична клиника – Плевен по клинична пътека №217, която включвала:
„процедури с голям и много голям обем и сложност на таза и долния крайник. В
отговора на исковата молба не били направени възражения за забавено или
неправилно лечение, като същевременно СРС не бил взел предвид уточненията,
направени от вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, че дори и при
правилно и своевременно проведено лечение за подобни фрактури се изисквал
минимален период за възстановяване от 4-5 месеца и се налагало да бъдат
извършени минимум 2 операции – за поставяне и съответно за премахване на
метални импланти. Не били съобразени и сравнително тежките последици за ищеца,
тъй като получената фрактура била с разместване на костите, наложителното
ползване на чужда помощ, непосредствено след счупването, степента на
увреждането – средна телесна повреда, тъй като било довело до трайно
затруднение при движението на левия долен крайник за повече от 1 месец, както и
останалите големи белези по левия крак, които променяли съществено начина, по
който същият щял да изглежда занапред. Следователно ищецът бил получил тежка
физическа и емоционално-психологическа травма. Последващите му действия нямали
никакво отношение към характера на полученото увреждане, а последиците било
достатъчно тежки, дори и при правилно и своевременно проведено лечение. Трябвало
да бъдат отчетени освен това икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за справедливост на съответния етап на
развитие на обществото. СРС бил допуснал и нарушение на чл. 201, ал. 2 КТ, като
въпреки че приел, че не е налице груба небрежност, е намалил дължимото
обезщетение с 50 %. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в
обжалваната му част, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Ответникът
по жалбата „А.К.и Т.“ ООД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено
в обжалваната от ищеца част. Поддържа, че СРС бил намалил наполовина
обезщетението за неимуществени вреди не на основание чл. 201, ал. 2 КТ, а
поради особено тежка форма на съпричиняване на вредите – чл. 83, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът не притежавал необходимите теоретични и практически знания и умения за
заемане на длъжността „арматурист“, като напълно съзнавал този факти се напълно
умишлено се бил поставил с ситуация, която предразполагала към настъпване на
трудова злополука. В задълженията на арматуристите не влизало нивелирането на
бетонни кофражи, а при настъпването на трудовата злополука, ищецът самоволно изпълнявал
неследваща се дейност. Не била извършена проверка на стабилността и състоянието
на подкрепящите рамки, с което била нарушена инструкцията за безопасна работа
със стълби, скелета и люлки, посочени в длъжностната характеристика.
Срещу решението в частта му, в която е уважен
предявения иск, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника
„А.К.и Т.“ ООД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд
бил оставил без уважение възражението за недействителност на трудовото
правоотношение. Необосноват бил изводът, че в длъжностната характеристика
липсва изискване за специална квалификация „арматурист“, а изискванията се
отнасяли към длъжността „строител“. Под квалификация следвало да се разбира
съвкупността от знания и умения, които работникът притежава и които са
необходими за изпълнение на произтичащите от заеманата от него длъжност задължения.
В тази съвкупност се включвали както знанията и уменията, придобити чрез
съответното образование, така и знанията и уменията, придобити в различни
курсове, школи и др., а така също и притежаваните от работника практически
знания, умения и делови качества, усвоени и развити от него в процеса на
професионалното му развитие. За извършването на някои дейности квалификацията
можела да има решаващо значение, какъвто бил и настоящия случай, а преценката
за това била предоставена на работодателя и не можела да бъде контролирана от
съда. За процесната длъжност било необходимо наличието на знания в съответната
област на строително-монтажни работи, които били посочени в раздел І, чл. 2 от
длъжностната характеристика, наименован „Основни функции“. Поради това в раздел
ІІ, чл. 1, било посочено, че изискуемото образование е „основно с курс за квалификация“,
като квалификационният курс и неговите предполагаеми резултати били посочени в
раздел ІІ, чл. 3, т. 1 – 4 от длъжностната характеристика и за същите следвало да
се представи удостоверителен документ. Тези специфични познания били в основата
на различието в длъжността „строител“ и длъжността „арматурист“. Изводите на
СРС противоречали на нормативно установените дефиниции за професионална
квалификация, професионални компетенции, знания и умения по смисъла на § 1, т.
5 и 6, § 1а, т. 1, 2 и 3 от ДР на Закона за професионалното образование и
обучение, както и на нормите на чл. 33 – 40б от същия закон, регулиращи реда и
начина за придобиване на професионална квалификация или валидиране на знания,
умения и компетенции. Посочените в р. ІІ, т. 3 от длъжностната характеристика
изисквания за познания всъщност били изисквания за професионална квалификация.
С оглед Наредба №5 от 09.01.2012 год. за придобиване на квалификация за
професията „строител“, следвало да се приеме, че изискването за професионална
квалификация в длъжностната характеристика се отнасяли до професията строител,
специалност „Армировки и бетон“, на които се оказало, че ищецът не отговарял.
Неправилно СРС бил приел, че небило нарушено нормативно изискване. Ищецът бил
придобил първа професионална квалификация по друга професия „помощник в
строителството“, специалност „основни и довършителни работи“. С оглед Наредба
№1 от 06.01.2011 год. за придобиване на квалификация по професията „помощник в
строителството“, тази квалификация не му давала право да заема длъжността
арматурист. Освен това в НКПД за всяка една длъжност били посочени
образователните и квалификационни изисквания за заемането й – за длъжността
арматурист се изисквало образователно и квалификационни ниво 02, което
означавало втора степен на професионална квалификация, каквато ищецът не
притежавал. В този смисъл трудовият договор между страните бил недействителен
поради нарушение на нормативните изисквания за професионална квалификация за
заемане на длъжността „арматурист“. Ищецът бил недобросъвестен при сключване на
договора, тъй като знаел, че няма квалификация за строител, а притежаваната от
него била такава за помощник в строителството, с която можел да заема само
длъжности като общ работник. Поради това и по аргумент за противното от чл. 75,
ал. 1 КТ недействителността имала обратно действие и ищецът нямал право на
обезщетение по чл. 200 КТ. Не можело да бъде споделено и изложеното от СРС, че
работодателят не бил изискал документи за налична квалификация преди инцидента.
Такива били поискани още при постъпването на ищеца на работа, но трудовият
договор бил сключен преди представянето им, по настояване на ищеца. На следващо
място жалбоподателят сочи, че първоинстанционният съд бил изчислил процентът на
съпричиняване – същият бил занижен. Установено било по делото, че пострадалият
със собственото си поведение бил станал причина за продължителността и
интензитета на търпените от него страдания, като не бил предприел мерки за
тяхното ограничаване и намаляване. Подобно поведение било силно укоримо, поради
което приносът в сходни хипотези се определял поне на 2/3. Освен това
съпричиняване било налице и при самото настъпване на трудовата злополука.
Ищецът сам се бил поставил в ситуация на повишен риск. Злополуката била
настъпила още в първите дни от започване на изпълнението на трудовия договор. В
задълженията на арматуристите не влизало нивелирането на бетонни кофражи, а при
настъпването на трудовата злополука, ищецът самоволно изпълнявал неследваща се
дейност. На 04.07.2016 год. техническият ръководител на работната площадка му
бил възложил да участва при изготвянето на кофраж. След явяване на работа,
ищецът констатирал, че кофражът е вече направен, но не били спуснати платната и
нивелацията, при което се захванал да извършва измервания и нивелиране, въпреки
липсата на знания за това, при което подкрепящата рамка /дока/ поддала и той
паднал. Неизвършената проверка на стабилността и състоянието на подкрепящите рамки
представлявала нарушение инструкцията за безопасна работа със стълби, скелета и
люлки, посочени в длъжностната характеристика. Ето защо моли решението на СРС
да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – отхвърлен, евентуално –
отхвърлен за разликата над 500 лв. до присъдените 5 000 лв. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата С.И.Б. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната от ответника част. Поддържа, че преди сключването на трудовия
договор работодателят следвало да се снабди с всички необходими документи. За
първи път във въззивната жалба ответникът заявявал, че трудовата злополука е
настъпила поради липсата на знания и необходима квалификация – в отговора на
исковата молба се сочело, че причината за падане от скелето е „употреба на
алкохол и непълноценна почивка“. Не било доказано, че длъжностната
характеристика била връчена на ищеца, респ., че работодателят го е запознал с
необходимите изисквания за заемане на длъжността, поради което бил
добросъвестен при възникване на трудовото правоотношение. Добросъвестността на
работника при сключване на договора се изразявала в незнание на опорочаващите
факти – тя се предполагала, т.е. в тежест на работодателя било да докаже
недобросъвестността по несъмнен начин. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на всяка една от насрещните страни, намира за установено следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, но е частично неправилно.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за
вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или
смърт на работника или служителя, работодателят отговора имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда – неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/. Видно е от
посочената разпоредба, че фактическият състав за възникване на отговорността на
работодателя, която има обективен характер, включва следните кумулативни
предпоставки: 1/ наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника; 2/
професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или
служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила временна
неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 % или над 50 % или смърт; 3/
вреда – имуществена или неимуществена и 4/ причинна връзка между
професионалното заболяване или трудовата злополука и вредата.
В разглеждания случай е установено е
по делото, че на 27.06.2016 год. между страните е възникнало срочно трудово
правоотношение – до завършване на работата в обекта по чл.2, но не по-късно от
6 месеца от сключване на договора , по силата на което ищецът е заемал
длъжността „Арматурист при строителство на сгради“.
Като доказателство по делото е
приета длъжностна характеристика за длъжността „Арматурист“ /връчена на ищеца
при сключването на трудовия договор – обстоятелство, което същият е удостоверил
изрично с подписа си – чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ/, според която основните
задължения на изпълняващия длъжността работник са: да разчита монтажния
арматурен план; да извършва всички видове работи по монтаж на заготвена
арматура, включително подготвителни, спомагателни и обслужващи дейности; да
участва в стифирането и подреждането на арматурата и в пренасянето на готовата
фасонирана арматура; да привързва прътите към кофража; да завързва пръти и
снажда стойки при отделни видове работи; да огъва краищата на арматурата,
изрязва, връзва и подготвя за бетониране и пр., а изискванията за заемане на
длъжността са: образование – основно с курс за квалификация; трудов стаж – 2
години и квалификационни изисквания – да познава предназначението, начина на
полагане и разходните норми за използваните материали, начините и средствата за
ръчно полагане на арматура, начина на транспортирането, складирането и
съхраняването на материалите, както и изискванията към тяхното качество,
технологията и правилата на изпълнение на всички арматурни работи, допуските
при изпълнението им и качествените изисквания към тях и изискванията при
измерване и отчитане на извършените работи.
Работодателят е релевирал своевременно
възражение за недействителност на процесния трудов договор поради противоречие
със закона – ищецът изначално не е притежавал изискуемата по закон – Наредба №
5 от 09.01.2012 год. за придобиване на квалификация по професията „строител“,
за длъжността „арматурист при строителство на сгради“ професионална квалификация
/втора степен/.
Недействителността може да се
предяви с отделен иск /включително инцидентен установителен/, както и с довод
или възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от нея
трудов спор, какъвто е настоящият. От разпоредбите на чл. 74, ал. 2 и 5 и чл.
75 КТ следва, че недействителността на трудов договор /респ. на отделни негови
клаузи/, извън случая по чл. 74, ал. 2, пр. 2 КТ, се предявява по съдебен ред.
Страните не могат да се позовават извънсъдебно на недействителността на
трудовия договор и на нейните последици. Те се прилагат в отношенията им след
като съдът я е обявил /признал/ по предявен за това иск по реда на глава ХVІІІ
КТ – с диспозитива на решението, което се връчва на страните, или се зачитат за
обусловеното от недействителността право, когато е предявена в спор за него с
довод или възражение на страните /виж Решение № 650 от
17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1573/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 117 от
11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 525/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 581
от 10.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 869/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 339
от 22.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2713/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 218
от 5.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 775/2010 г., III г. о., ГК/.
Несъмнено е, че страните по
трудовото правоотношение винаги имат правен интерес и е процесуално допустимо
да предявят иск за недействителност на трудов договор, когато трудовото правоотношение
между тях не е прекратено на някое от основанията по чл. 325 – 331 и чл. 334 КТ
/виж Решение № 319 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. №
20/2013 г., IV г. о., ГК и Решение № 320 от 26.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2420/2014 г., IV
г. о., ГК/. В тези случаи правният
интерес произтича от това, че след влизането в сила на конститутивното съдебно
решение за обявяване на недействителността, трудовото правоотношение вече няма
да съществува, като последиците между страните ще се уредят съгласно чл. 75 КТ
– с оглед на това дали работникът или служителят е действал добросъвестно или
не при сключването на трудовия договор. Когато обаче трудовото правоотношение
вече е прекратено на някое от основанията по чл. 325 – 331 и чл. 334 КТ,
обявяването на недействителността от съда няма да има за последица
преустановяване съществуването на трудовото правоотношение и правният интерес
от иска за недействителност /респ. възражението/ произтича единствено от
уреждане на последиците от недействителността, т.е. когато недействителността е
от преюдициално значение за законосъобразността на съответното основание, на
което е прекратено трудовото правоотношение и/или за възстановяването на работа
на работника или служителя или за дължимостта на трудови възнаграждения,
обезщетения по КТ или на други престации по трудовото правоотношение /виж Решение № 218 от 5.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 775/2010 г., III г.
о., ГК, Решение № 252 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1743/2010 г., III
г. о., ГК, Решение № 663 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1477/2009 г., III
г. о., ГК, Решение № 533 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 309/2009 г., IV г.
о., ГК/.
Противно на приетото от СРС,
настоящият съдебен състав приема, че възражението на ответника е основателно
поради следните съображения:
Действалата към 27.06.2016 год. – датата на сключване
на процесния трудов договор, нормативна уредба предвижда специфични изисквания
за осъществяване на дейността строител. Последната е призната като
самостоятелна професия и е включена в Списъка на професиите за професионално
образование и обучение по чл. 6 от Закона за професионалното образование и
обучение, като Държавни образователни изисквания /ДОИ/ за придобиване на
квалификация по същата са въведени с Наредба № 5 от 09.01.2012 год. за
придобиване на квалификация по професията „Строител“.
С ДОИ за придобиване на квалификация
по професии се определят задължителните професионални компетенции, необходими
за упражняване на професията. Те съдържат изисквания за минималното входящо
квалификационно и образователно равнище за ученици и възрастни; описание на
професията; възможности за продължаване на професионалното обучение;
възможности за професионална реализация съгласно Националната класификация на
професиите и длъжностите /НКПД/; резултати от обучението; изисквания към
материалната база за обучение по теория и практика и изисквания към
обучаващите. ДОИ се отнасят и до безопасните условия за труд – виж чл. 16 от
Закона за народната просвета, както и предоставят необходимата информация за
подбор и наемане на персонал с оглед изискванията към физическите и
юридическите лица, извършващи строителство – чл. 231 ЗУТ вр. с чл. 15, ал. 1 от
Закона за камарата на строителите /едно от които е наетите от строителя
работници да притежават необходимата професионална квалификация за изпълнение
на извършваните строителни работи/.
В съответствие с чл. 8, ал. 1 ЗПОО
професиите и специалностите се квалифицират в професионални направления и по
степен на професионална квалификация. Степените на професионална квалификация
са първа, втора, трета и четвърта – чл. 8, ал. 2 ЗПОО, като за първа степен се
изискват придобити професионални знания, умения и компетентности за упражняване
на професии, включващи рутинни дейности, извършвани при неизменящи се условия,
а за втора степен – придобити професионални знания, умения и компетентности за
упражняване на професии, включващи дейности с комплексен характер, извършвани
при изменящи се условия /чл. 8, ал. 3 от закона/.
Професиите включват различен брой
специалности, достатъчно близки по отношение на изискваните общообразователни
знания и умения и професионална компетентност. Специалностите в рамките на
дадена професия са групирани по производствена, технологическа или целева
основа в съответствие с конкретните изисквания на производството /виж и
дефиниция на понятията „професия“, „специалност“, „професионална квалификация“
и „степен на професионална квалификация“, съдържащи се съответно в § 1, т. 2,
4, 5 и 7 от ДР на ДР от ЗПОО.
Специалността „Армировка и бетон“ е
самостоятелно обособена трудова дейност в рамките на професията „строител“ –
видно от Наредба № 5 от 09.01.2012 год. за придобиване на квалификация по
професията „Строител“, за която е предвидена втора степен на професионална
квалификация. Професията „Помощник в строителството“ е друг вид трудова дейност,
в рамките на която е обособена специалността „Основни и довършителни работи“ –
видно от Наредба №1 от 06.01.2011 год. за придобиване на квалификация по
професията „Помощник в строителството“, за която е предвидена първа степен на
професионална квалификация. По делото е установено, че ищецът притежава първа
степен на професионална квалификация по професия „Помощник с строителството“,
специалност „Основни и довършителни работи“ /свидетелство от 18.05.2015 год. –
на л. 44 от първоинстанционното дело/.
Разликата в двете професии и
необходимите компетенции по тях, както и възможностите за професионална
реализация съгласно НКПД, са очевидни и следват от горепосочените наредби –
докато помощникът в строителството подпомага извършването на основни строителните
дейности, изпълнява помощни и спомагателни работи при всички видове строителни
дейности, работи предимно на открито на различни строителни обекти, като
извършва както основни дейности в строящи се сгради, така и довършителни
дейности вътре в тях и може да заема длъжностите „Общ работник, поддържане на
сгради“, „Общ работник, строителство на сгради“, „Варогасач“, „Земокопач“,
„Работник, строителството“, „Работник, водни кладенци“, „Работник, сонди“,
„Работник, поддръжка на пътища“, „Работник, поддръжка на язовири“, „Работник,
поддръжка“, „Работник, поддържане на железния път и съоръжения“, „Работник,
проучвателни и земемерни работи“, „Работник – копач, канали и изкопи“,
„Ринач-копач“, както и други длъжности, включени при актуализиране на НКПД, то
строителят със специалност „Армировка и бетон“ изработва армировъчни елементи и
изделия, като разчита армировъчни планове за всички видове стоманобетонни
конструкции и елементи и използва по предназначение ръчни механизми,
приспособления, машини за изправяне, рязане и огъване на армировъчна стомана,
изпълнява армиране на различни конструктивни елементи, като монтира армировъчни
изделия в кофража, закотвя и анкерира армировката в кофража, осигурявайки
стабилност против разместване при бетониране, работи предимно на открито, на височина и
други екстремни условия, криещи висок риск за здравето и сигурността и може да
постъпва на работа на длъжности /професии/ от единични групи 7111 „Строители на
жилищни сгради“, 7112 „Зидари и сродни на тях“, 7114 „Бетонджии, кофражисти и
сродни на тях“, 7121 „Работници по изграждане и ремонт на покриви“, 7122
„Работници по поставяне на подови настилки и облицовки“, 7123 „Гипсаджии“, 7124
4Работници по изолация“, 7125 „Работници по стъклопоставяне“, 7131 „Строителни
бояджии и сродни на тях от НКПД, 2011 год., 7213 „Тенекеджии“, както и други
длъжности, включени при актуализирането на НКПД.
Съответно НКПД, 2011 год. определя
професионалната и длъжностна структура на работната сила в Република България.
Тя се прилага от предприятията и организациите /работодателите/ – при разработване
на длъжностите и при изготвяне на длъжностните характеристики, доколкото общите
функции и задачи на длъжностите в единичната група професии могат да се приемат
като международен и европейски стандарт, като осигурява единство при управление
на труда и трудовите отношения. При дефинирането на обхвата на позициите са
отразени изискванията на европейското и националното законодателства, както и
специфични национални особености, свързани с образователната система и
системата за обучение на възрастни, организацията на производството, труда и
управлението, заплащането на труда, социалното осигуряване и др. Длъжностите,
включени в една единична група, определят обхвата на единичната група професии.
В Обяснителните бележки всяка позиция на равнищата клас, подклас, група и
единична група на НКПД, 2011 год. е дефинирана чрез описание на обхвата и
съдържанието като общи функции и задачи, характерни за професиите от
съответната позиция. Понятието „образователно и квалификационно ниво“, приложимо
в НКПД, 2011 год., е дефинирано като съвкупност от знания и умения, необходими
за изпълнението на определена длъжност, съобразени с българското
законодателство. За нуждите на класификация са определени десет образователни и
класификационни нива, като образователните и квалификационните нива от 1 до 4
са формулирани в съответствие със ЗПОО, а тези от 5 до 7 – в съответствие със
Закона за висшето образование. За всяка длъжност в НКПД, 2011 год. е определено
минимално образователно и квалификационно ниво за нейното заемане.
Всяка длъжност в НКПД се кодира посредством уникален осемзначен цифров код, който съдържа
информация за единичната група, към която се класифицира длъжността,
минималното образователно и квалификационно ниво за нейното заемане и поредния
номер на длъжността в единичната група. Петият знак от цифровия код указва
минималното образователно и квалификационно ниво за длъжността /според
Методологичните бележки към класификацията/.
За длъжността „Арматурист“ /клас –
7. Квалифицирани работници и сродни на тях занаятчии, подклас – 71. Строителни
работници и сродни на тях, без електротехници и група – 711. Строители на
сгради и сродни на тях/ е с код 7114-2001, предвидено минимално образователно и
квалификационно ниво 2 – втора степен на професионална квалификация и/или
завършен Х клас /което ниво е формулирано в съответствие със ЗПОО/.
Отразеното в длъжностната
характеристика, връчена на ищеца при сключване на трудовия договор, изискване
за професионална квалификация съответства на предвиденото в нормативен акт –
НКПД, 2011 год.
В контекста на изложеното и
доколкото е несъмнено по делото, че ищецът не притежава втора степен на
професионална квалификация – нормативно установено изискване за длъжността „Арматурист
при строителство на сгради“, въззивният съд приема, че сключеният между
страните трудов договор е недействителен поради противоречие на закон.
Недостатъкът на договора не е отпаднал или отстранен, в т.ч. не е от такова
естество, че да е отстраним с усилия от страна на работодателя /чл. 74, ал. 6 КТ/.
Недействителността
на трудовия договор е уредена в отклонение от общите правила на ЗЗД и това се
отнася не само до т. нар. "специфични основания за недействителност" – противоречие и
заобикаляне на закона или на приложимия колективен трудов договор, както и
договор с лице, ненавършило трудоспособна възраст, но също и до уредените основания за недействителност в гражданското право – чл. 26 –
34 ЗЗД, които са субсидиарно приложими и за трудовия
договор.
Според разпоредбата на чл. 75, ал. 1 КТ, когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или
служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между
страните по договора до обявяването на неговата недействителност се уреждат
както при действителен договор, т.е. обявената недействителност има действие
занапред. Законодателят има предвид т.нар. легална добросъвестност, която
означава, че работникът или служителят не е знаел за порока на трудовия
договор, обусловил неговата недействителност /незнание на фактическите
обстоятелства, които съставляват порок на трудовия договор/, тъй като самият не
го е създал или участвал в създаването му. Когато обаче работникът или
служителят е действал недобросъвестно, т.е. когато въпреки знанието, че не
притежава необходимото образование, квалификация или правоспособност е приел
сключването на трудов договор за определена длъжност, правилото на чл. 75, ал.
1 КТ не се прилага. Ако работникът или служителят е бил недобросъвестен,
обявяването на недействителността има действие само за в бъдеще, но за времето
през което е работил той няма право на трудово възнаграждение, на платен
годишен отпуск, зачитане на времето за трудов стаж и пр. /виж Решение № 252 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1743/2010 г., III
г. о., ГК/.
В разглежданият случай порокът на
процесния трудов договор се изразява в противоречие с императивни норми, а
всеки е длъжен да познава закона. На ищеца е била връчена длъжностната
характеристика за длъжността „Арматурист при строителство на сгради“ при
сключването на договора. Фактът на придобиването на определена професионална
квалификация, в т.ч. по степен, е съществена част от личния живот на всеки,
поради което небрежност, извинителна грешка или незнание, са разумно немислими.
В този смисъл следва да се приеме, че ищецът е действал недобросъвестно при
сключването на процесния трудов договор и не може да се ползва от закрилната разпоредба
на чл. 75, ал. 1 КТ, т.е. недействителността се урежда по общите правила.
Следователно не е налице първата от
горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на работодателя по
чл. 200, ал. 1 КТ за възстановяване на претърпените вреди /претърпяната от
ищеца злополука няма характера на трудова/, поради което и само на това
основание релевираната претенция се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
Ето защо първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта му, в която предявеният иск по чл. 200, ал. 1 КТ е уважен за сумата от 5 000 лв., която претенция подлежи на отхвърляне
като неоснователна. Решението на СРС трябва да бъде отменено и в частта му, в
която в тежест на ответника са възложени разноски за първоинстанционното
производство в размер на 634.25 лв.
В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора
жалбоподателят-ищец няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника неприсъдената част от
направените разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за
един адвокат в размер на 347.89 лв., както и направените разноски във
въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 100.80
лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 359 ГПК, работникът или служителят дължи на другата страна само разноските за
адвокатско възнаграждение, но не и тези за държавна такса.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 17.10.2017 год., постановено по гр.дело №52120/2016 год. по
описа на СРС, ГО, 76 с-в, в частта му, в която е уважен предявения от С.И.Б.
срещу „А.К.и Т.“ ООД иск с право основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от
5 000 лв., както и в частта му, в която в тежест на ответника „А.К.и
Т.“ ООД са възложени разноски за първоинстанционното производство в размер на
634.25 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.И.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „А.К.И Т.“ ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, иск с право основание чл.
200, ал. 1 КТ сумата от 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за
претърпени от ищеца болки и страдания вследствие на трудова злополука от
04.07.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 15.09.2016 год. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 17.10.2017 год., постановено по гр.дело №52120/2016 год. по
описа на СРС, ГО, 76 с-в, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА С.И.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „А.К.И Т.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
направените разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за
един адвокат в размер на 347.89 лв., както и направените разноски във
въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на
1 100.80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/