Р Е Ш Е Н И Е
№ 3390/ 22.7.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети
юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието
на секретаря Олга Желязкова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2598 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх. № 12364/
18.02.2019 г. от К.Х.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, * срещу *, с адрес
*, с искане до съда да
постанови решение, с което да приеме за установено, че отказът на ответника да помилва ищеца съставлява
дискриминация; за осъждане на ответника
да се преустанови нарушението
и да се въздържа от бъдещи
нарушения на забраната за
дискриминация.
В исковата молба се
излага, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. *. През 2018 год. е
отправил искане за помилване до Президента на РБ, обсновано
с настъпване на трайни положителни промени в личността на ищеца, периодът на
изтърпяване обстоятелствто на наказание – 29 години,
изрядното му поведение, а също и че наложеното му наказание не е съществувало
към момента на налагането му. Постановен е отказ за помилване. Същевременно, с
Указ от * год., друг затворник, при идентични предпоставки, е
помилван. Твърди се, че по този начин е поставен в по – неблагоприятно
положение и третиране спряма друго лице, със същото
обществено положение.
Ответникът – *, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира подробни доводи за недопустимост, евентуално – и за неоснователност на предявения
иск. Възразява, че не е легитимиран да отговоря по предявения
иск, до колкото към момента на помилването от 2016 год., не е заемал тази
длъжност. По съществото на спора, намира претенцията за неоснователна, с оглед
спецификата на института на помилване, липсата на сравними сходни
обстоятелства, а също и поради неприложимост на Закона за дискриминацията по
отношение на президентските укази.
Съдът, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове, с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона
за защита от дискриминация.
По
отношение на допустимостта:
Процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в
исковата молба. В случая, легитимацията на страните съответства на твърденията
за наличие на дискриминационно отношение от страна на ответника, по признак
обществено положение, които са достатъчни да обусловят извод за допустимост на
инициираното исково производство.
По
отношение на основателността:
В тежест на ищеца е да установи положителните факти, от които може да се направи извод за наличие на дискриминация.
В тежест на ответника е да установи, че правото на равно третиране не е нарушено.
Съгласно чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за защита от дискриминация, всяко лице, чиито права по този или по други закони,
уреждащи равенство в третирането,
са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска установяване на нарушението и осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Материалноправната
легитимация на страните по предявен
иск с посочената правна
квалификация се обуславя от доказването,
че ответникът е третирал ищеца по- неблагоприятно с оглед на полов, расов,
религиозен, политически, социален, възрастов или друг
признак, отколкото третира,
третирал е или би третирал друго лице при сравними сходни обстоятелства, респ.- че ищецът е бил поставен поради някой от визираните в чл. 4, ал. 1 искр. признаци
в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий
или практика на ответника - арг.
чл. 4, ал. 2 и ал. 3, вр. ал. 1 ЗЗДискр.
Релевантен относно установяване на
дискриминация е наличието на обективно
съществуващ недопустим правен
резултат при упражняване на
дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр форми на по - неблагоприятно третиране,
независимо дали при осъществяването на тази дейност са
спазени съответните нормативни изисквания ( в този смисъл
Решение № 231/ 31.03.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г., Решение № 428/ 13.05.2010
г. по гр. д. № 1207/ 2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение
№ 153/ 14.06.2010 г. по гр. д. № 6/ 2009 г. на ВКС, III г.о. и др.).
В конкретния случай не е налице
твърдяното от ищеца
нарушение на забраните по чл. 4 ЗЗДискр. Този извод се налага по следните съображения:
Въз основа на присъда по НОХД І 65/ 1989 год. на К.Х. е наложено смъртно
наказание.
С Указ № * год. на *, смъртното наказание е заменено с „доживотен
затвор без замяна“.
С молба от 30.04.2018 год. К.Х.А. отправя
искане до * за помилване, по което, от администрацията на Президента, е постановен
отказ.
На първо място, отказът на президента от 2018 год. за помилване
на К.А. принципно не представлява
форма на пряка или непряка
дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.2 или 3 ЗЗДискр.
Помилването не е право,
което се придобива от осъденото лице, а проявена висша милост от държавния глава, призната от Конституцията, с цел баланс между принципа на правовата държава и равенството на гражданите пред
закона и постигането на легитимна
конституционна цел за хуманност по отношение на лице,
на което законосъобразно и
справедливо е наложено наказание за извършено престъпление. Помилването е
способ за освобождаване от изтърпяване
на наложеното наказание, конституционно правомощие на държавния глава
(чл. 98, т. 11 КРБ). При извършване
на преценката и формиране
на своето вътрешно
убеждение държавният глава не е ограничен с фиксирани основания или процедурни
правила, нито е зависим друг държавен
орган, а е ограничен единствено от установените в Конституцията ценности и принципи - справедливост, хуманност, състрадание, милосърдие, здравословното състояние или семейното положение
на осъденото лице, остатъка
от наказанието, настъпилите
положителни промени в личността на осъденото лице. Упражняването на правомощието на президента за помилване
не подлежи нито на администранивен, нито на съдебен контрол. Обратното би ограничило правомощието на държавния глава по чл. 98, т. 11 КРБ, т. е. би било в разрез с нормите на Основния закон. Липсва и
нормативно уредено задължение
за държавния глава за мотивиране
на указа, издаден по молба за помилване, още повече за оповестяване
на тези мотиви.
Ето защо, отказът на президента да помилва А., не може са приеме като
проява на дискриминациионно
отношение на личностен или на обществен признак, а на формирана
от държавния глава воля да не бъде
милостив спрямо осъденото
лице.
От друга страна, както бе
посочено по – горе, наличието
на пряка дискриминация се преценява
чрез сравнение с начина на третиране на друго лице, намиращо се при сравними сходни обстоятелства. Несъмнено наличието на "сравними сходни обстоятелства"
следва да се преценява спрямо конкретното лично
положение на ищеца, т.е. лицата,
с които той се сравнява, следва да бъдат в идентично
положение. Следователно, в подобни
"сравними сходни обстоятелства"
ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание – в
случая доживотен затвор без замяна,
и единствено сравнението с тях е от значение за преценката
дали е налице спрямо него пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр.
В настоящата хипотеза,
видно от писмените доказателства,
въз основа на молба от
12.11.2014 год., е издаден Указ № № * год. за помилване
на лицето В. П. И.. Същевременно,
наказанието на помилваното
лице е друго, по – леко, спрямо това е ищеца.
Както вече бе отбезязано, А. изтърпява
наказание „доживотен затвор без замяна“,
а помилвания И.– „лишаване
от свобода“ за срок от 30 години (съгласно
Определение № 187/ 03.06.2013 год. по
в.ч.н.д. № 286/ 2013 год. на САС), от които 24 са изтърпяни.
По делото не е установено различно третиране на посочените лица, при разглеждане на молбите за помилване, което да обуслови извод за пряка или непряка дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл. 4, ал.3 ЗЗДискр. При това положение ищецът нито твърди, нито доказва факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, съобразно изискванията на чл. 9 ЗЗДискр
. Постановения отказ за помилване не представлява дискриминация по признаците "лично или обществено положение". Положението на ищеца не може да бъде сравнявано с това на лице, което изтърпява по – леко наказание, значителна част от изтърпяна.