Решение по дело №437/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 360
Дата: 17 февруари 2022 г. (в сила от 5 март 2022 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20225330200437
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 360
гр. Пловдив, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
в присъствието на прокурора Здравко Любенов Алендаров
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330200437 по описа за 2022 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ОБВ. Ц. Н. Д. – роден на *** г. в ***, с адрес в ***, ***, с
българско гражданство, със средно образование, неженен, работи като ***,
неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН за това, че на 18.12.2019 г. в гр.
Пловдив при управление на моторно превозно средство – лек автомобил с
марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ***, е нарушил правилата за движение –
Закон за движение по пътищата, а именно:
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „ Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“
- чл. 116 от ЗДвП – „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…“
1
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. И. В.,
ЕГН **********, изразяваща се в, както следва:
- счупване на тялото на втори шиен прешлен с преминаване линията на
счупване към левия страничен израстък и контузии на нервните коренчета,
причинило трайно затрудняване движенията на шията;
- счупване на четири ребра в лява гръдна половина и счупване на таза в
дясната половина на кръстцовата кост, причинило трайно затрудняване на
снагата;
- изкълчване на дясната раменна става, причинило трайно затрудняване
движенията на горен десен крайник за срок от около 1,5 месеца;
- счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица в горната
част, двуглезенно счупване на костите на дясната подбедрица – областта на
глезенната става, причинило трайно затрудняване движенията на долен десен
крайник за срок от около 5 месеца,
като деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него, за
оказване на помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“,
пр. II вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II вр. чл. 342, ал. 1, пр. III от НК, поради
което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. II вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II
вр. чл. 342, ал. 1, пр. III от НК вр. чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА
ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на ХИЛЯДА
ЛЕВА.
На основание чл. 78 А, ал. 4 вр. чл. 343г вр. чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. II
вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II вр. чл. 342, ал. 1, пр. III от НК вр. чл. 37, ал. 1, т.
7 от НК НЕ НАЛАГА на обв. Ц. Н. Д. и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА обв. Ц. Н. Д. да заплати
сумата от 2377 лева, представляваща разноски по делото, по сметка на
ОДМВР – Пловдив в полза на Държавата.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ОС – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ
към решение по АНД № 437/2022 г. по описа на ПРС IХ н. с.

Районна прокуратура Пловдив е внесла за разглеждане в Районен съд
Пловдив досъдебно производство № 150/2019г. по описа на сектор „РПТ“ при
ОД МВР – гр.Пловдив, с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78 А
от НК спрямо обвиняемия Ц. Н. Д. – роден на *** г. в ***, с адрес в ***, ***, с
българско гражданство, със средно образование, неженен, работи като ***,
неосъждан, ЕГН **********, за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. II
вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II вр. чл. 342, ал. 1, пр. III от НК - за това, че на
18.12.2019 г. в гр. Пловдив при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил с марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ***, е нарушил правилата
за движение – Закон за движение по пътищата, а именно:
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“
- чл. 116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…“
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. И. В.,
ЕГН **********, изразяваща се в, както следва:
- счупване на тялото на втори шиен прешлен с преминаване линията на
счупване към левия страничен израстък и контузии на нервните коренчета,
причинило трайно затрудняване движенията на шията;
- счупване на четири ребра в лява гръдна половина и счупване на таза в
дясната половина на кръстцовата кост, причинило трайно затрудняване на
снагата;
- изкълчване на дясната раменна става, причинило трайно затрудняване
движенията на горен десен крайник за срок от около 1,5 месеца;
- счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица в горната
част, двуглезенно счупване на костите на дясната подбедрица – областта на
глезенната става, причинило трайно затрудняване движенията на долен десен
крайник за срок от около 5 месеца, като деецът след деянието е направил
всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалия
Прокурорът поддържа обвинението срещу обв. Ц. Н. Д. за извършено от
него престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. ІІ вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.
ІІ вр. чл. 342, ал. 1, пр. ІІІ от НК, като сочи, че от приобщените по
1
досъдебното производство доказателства, се установява по безспорен и
категоричен начин, че именно Д. е извършил процесното деяние при
фактическа обстановка и правна квалификация, отразени в постановлението
на РП – Пловдив. Още посочва, че за последната законодателят е предвидил
наказание до 2 години лишаване от свобода или пробация, Д. не е осъждан, не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, от
деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, липсват
отрицателните предпоставки за прилагането института на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Ето защо
предлага да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от НК и Д. бъде
освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание глоба, която – предвид това, че Д. е направил
всичко, зависещо от него, с оглед оказване помощ на пострадалата В. В. –
едно обстоятелство, което макар и отчетено в правната квалификация, но
доколкото дори да не бе налице, то и по основният престъпен състав, отново
би следвало да се приложи чл. 78а от НК. Предвид това сичта, че поведението
на Д. следва да бъде отчетено при определяне на наказанието. Още посочва,
че обвиняемият е съдействал изключително на разследващите органи,
доколкото няма свидетели очевидци, самият той доброволно и добросъвестно
е завел полицейските органи от болницата, където е оказана медицинска
помощ на пострадалата, до мястото на възникване на инцидента, за да се
извърши оглед. Взема и становище, че деянието е извършено през декември
2019 г. – т. е. преди повече от 2 години, като предлага да му бъде наложена
глоба, ориентирана към минималния размер от 1000 лева, както и да не се
прилага чл. 78а, ал. 4 от НК, предвид младата му възраст и всичко, изтъкнато,
предвид което е необходимо да бъде лишаван от право да управлява МПС.
Защитникът на обвиняемия – адвокат П. посочва, че на 18.12.2019 г.
обвиняемият, в тъмната част на денонощието е управлявал автомобил с
допустима скорост съгласно ЗДвП – около 50 км. в час, управлявайки по ул.
„Авксентий Велешки“ срещу № 4, като именно в този участък, където е
настъпило ПТП-то, не е осветено и е тъмно, там е настъпил ударът между
пострадалата и автомобила. Посочва още, че същата е пресичала, облечена в
тъмни дрехи, непреценявайки разстоянието до автомобила, тя е предприела
рисково пресичане отляво надясно, прибягвайки, тичайки, поради което и
обвиняемият я е възприел едва когато тя е била непосредствено пред предната
част на управлявания от него автомобил, задействал е екстремно спирачната
система, но е последвал неизбежен удар. Още посочва, че Д. веднага се е
обадил на телефон 112, взел е разрешение и е отвел пострадалата за оказване
на спешна медицинска помощ, след което е съдействал изцяло на
полицейските служители, като ги е завел на мястото, посочил им е къде се е
случило ПТП. Взема становище, че в конкретния случай се касае за случайно
деяние, и предлага обвиняемия да бъде признат за невиновен предвид така
събраните и приобщени доказателства. Алтернативно предлага обвиняемият
да бъде освободен от наказателна отговорност, като се приложи института на
чл. 78а от НК, и да му бъде определена глоба в минималния размер от 1000
лева, както и да не бъде лишаван от правоуправление.
2
Обвиняемият Д. заявява, че поддържа казаното от защитника си,
съжалява, че се е случи, не е искал да се случи това нещо, но се е случи.
В последната си дума заявява, предоставя на съда.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Ц. Н. Д. е роден на *** г. в ***, с адрес в ***, ***, с
българско гражданство, със средно образование, неженен, работи като ***,
неосъждан, ЕГН **********.
Съдът намира за установено, че обв. Д. бил правоспособен водач на
моторно превозно средство с категории В, М и АМ.
На 18.12.2019 г., около 18.45 часа обв. Ц.Д. управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 3“ с рег. № ***,
като се движел по ул. „Авксентий Велешки“ в гр. Пловдив в посока север –
юг със скорост от около 50 км/ч. Било тъмната част от денонощието, но
уличното осветление работело, пътната настилка била от паваж и суха. В
същото време пострадалата В. В. се намирала на тротоара на ул. „Авксентий
Велешки“, срещу № 4, като решила да пресече улицата в посока изток –
запад. Свид. В. се огледала на ляво и на дясно, като възприела светлината на
фаровета на автомобила, управляван от обв. Д., който бил на разстояние от
около 53-54 м, но погрешно преценила, че превозното средство е далеч и
предприела пресичането, като се движела със забързан ход. Обв. Д. не
забелязал своевременно пресичащата В. и реагирал едва след като тя вече
била изминала около 1,62 м по платното за около 1,42 секунди, като в това
време вече В. била пред автомобила му. Обв. Д. задействал екстрено
спирачната система на автомобила, но въпреки това настъпил удар между
лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А 3“ с рег. № *** и свид. В.. Ударът
настъпил на платното за движение на ул. „Авксентий Вешелики“ по
широчина на 4,48 м западно от източната граница на платното за движение, а
по дължина – на 2,91 м южно от вратата на сградата с административен адрес
гр. Пловдив, ул. „Авксентий Велешки“ № 4, като бил в дясната част на тялото
на пострадалата и в централната предна част на автомобила. Вследствие на
задействаната спирачна система обв. Д. успял да спре движението на
автомобила и веднага слязъл, за да са притече на помощ на пострадалата.
След като установил, че същата е пострадала от удара, Д. веднага подал
сигнал за случилото се на ЕЕН 112 и качил В. в автомобила си, като я откарал
в УМБАЛ „Св. Георги“ АД за оказване на необходимата медицинска
помощ. Обв. Ц.Д. изчакал пред сградата на болницата пристигането на екип
от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.
Полицейският служител Ю. Ч. тествал Д. за употреба на алкохол и
наркотични вещества като резултатът бил отрицателен. Д. обяснил на Ч., че е
направил ляв завой от ул. „Гладстон“ към ул. „Авксентий Велешки“, след
което е продължил движението си по ул. „Авксентий Велешки“, когато
ударил пешеходката В., която не бил забелязъл. Обв. Д. завел полицейските
служители до ул. „Авксентий Велешки“, срещу № 4, като им показал мястото,
3
на което възникнало процесното ПТП. За случилото се бил уведомен дежурен
разследващ полицай при сектор РТП при ОДМВР гр. Пловдив, който
извършил оглед на МП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът намира за установено въз основа
на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които съдът
преценява на основа ние чл.378, ал.2 от НПК, както следва:
Възприетата фактическа обстановка се установява от показания на
свидетелите В. И. В., Ю. Н. Ч. и А. И. В., които подробно описват същата.
Показанията на изброените свидетели се явяват логични, последователни,
непротиворечиви и добре кореспондиращи както по между си, така и
останалата доказателствена съвкупност по делото, поради което и съдът
кредитира същите.
Съдът съобрази на основание чл.378, ал.2 от НПК и заключението на
назначената в хода на досъдебното производство тройна авотехническа
експертиза, съгласно което основните причини за настъпилото произшествие
са:
-пешеходката В. е предприела пресичане на платното за движение на
място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, тъй като не се е
съобразила с приближаващия се автомобил;
-обв. Д. не е реагирал своевременно на опасността от удар с
пострадалата В. / чл. 116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…“/ и се е движел
със скорост от около 50 км/ч, която е била технически несъобразена с
конкретните условия на видимост към пешеходец на платното за движение/
чл. 20 ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“/,
в резултат на което ударил пострадалата и ѝ причинил телесни увреждения.
Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната
специализирана област, и съответстващо на събраните по делото
доказателства. От същото се установява механизма на настъпилото ПТП и
причините за същото.
В горния смисъл следва да се посочи, че последното заключение на
назначената в хода на досъдебното производство тройна авотехническа
експертиза следва да бъде преценено като най-пълно, изчерпателно и
мотивирано отговарящо на поставените въпроси, включително – въз основа
боравене с най-пълен доказателствен материал, ето защо и именно
последното следва да бъда съобразено от съда, при съпоставка с иначе
4
изготвените автотехническа и допълнителна такава експертизи.
Отново на основание чл.378, ал.2 от НПК съдът съобрази и
заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза № 14/2020 г. по описа на ДКЦ „Пловдив“
ЕООД вследствие на настъпилото ПТП на пострадалата В. И. В. й била
причинена средна телесна повреда – счупване на тялото на втори шиен
прешлен с преминаване линията на счупване към левия страничен израстък и
контузии на нервните коренчета, причинило трайно затрудняване движенията
на шията; счупване на четири ребра в лява гръдна половина и счупване на
таза в дясната половина на кръстцовата кост, причинило трайно затрудняване
на снагата; изкълчване на дясната раменна става, причинило трайно
затрудняване движенията на горен десен крайник за срок от около 1,5 месеца;
счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица в горната част,
двуглезенно счупване на костите на дясната подбедрица – областта на
глезенната става, причинило трайно затрудняване движенията на долен десен
крайник за срок от около 5 месеца. На В. били причинени също лекостепенно
мозъчно сътресение и контузия на коляното, които увреждания се
квалифицират като леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК и в
случая се поглъщат от по – тежката такава – следователно са несъставомерни
по така повдигнатото обвинение, като имат значение единствено при
индивидуализиране на наказанието.
Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната
специализирана област, и съответстващо на събраните по делото
доказателства. От същото се установява вида, характера и механизма на
причинените на пострадалата В. И. В. увреждания.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че
със своите действия обвиняемият Ц. Н. Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по престъпление по по чл. 343а,
ал. 1, б. „а“, пр. II вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II вр. чл. 342, ал. 1, пр. III от НК,
както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
За това, че на на 18.12.2019 г. в гр. Пловдив при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил с марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ***,
е нарушил правилата за движение – Закон за движение по пътищата, а
именно:
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
5
движението“
- чл. 116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…“
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. И. В.,
ЕГН **********, изразяваща се, както следва:
- счупване на тялото на втори шиен прешлен с преминаване линията на
счупване към левия страничен израстък и контузии на нервните коренчета,
причинило трайно затрудняване движенията на шията;
- счупване на четири ребра в лява гръдна половина и счупване на таза в
дясната половина на кръстцовата кост, причинило трайно затрудняване на
снагата;
- изкълчване на дясната раменна става, причинило трайно затрудняване
движенията на горен десен крайник за срок от около 1,5 месеца;
- счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица в горната
част, двуглезенно счупване на костите на дясната подбедрица – областта на
глезенната става, причинило трайно затрудняване движенията на долен десен
крайник за срок от около 5 месеца, като деецът след деянието е направил
всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалия
В този смисъл от обективна страна се установява, че реализирането на
изследваното ПТП е резултат на нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП от страна
на обвиняемия Д. – доколкото се е движил със скоростта, явно несъобразена с
конкретните условия на видимост към пешеходец на платното за движение,
както и на чл. 116 от ЗДвП, доколкото водачът не е бил достатъчно
внимателен и предпазлив към пешеходците.
От обективна страна още се установява, че Д. е причинил на В. И. В.
средна телесна повреда, изразяваща се в:
- счупване на тялото на втори шиен прешлен с преминаване линията на
счупване към левия страничен израстък и контузии на нервните коренчета,
причинило трайно затрудняване движенията на шията;
- счупване на четири ребра в лява гръдна половина и счупване на таза в
дясната половина на кръстцовата кост, причинило трайно затрудняване на
снагата;
- изкълчване на дясната раменна става, причинило трайно затрудняване
движенията на горен десен крайник за срок от около 1,5 месеца;
- счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица в горната
част, двуглезенно счупване на костите на дясната подбедрица – областта на
глезенната става, причинило трайно затрудняване движенията на долен десен
крайник за срок от около 5 месеца, като деецът след деянието е направил
всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалия
съгласно установеното и вече коментираното заключение на вещото
лице.
На последно място, от обективна страна още се установява, че
6
обвиняемият Д. е след деянието е направил всичко, зависещо от него, за
оказване на помощ на пострадалия, доколкото обвиняемият Д. веднага подал
сигнал за случилото се на ЕЕН 112 и качил В. в автомобила си, като я откарал
в УМБАЛ „Св. Георги“ АД за оказване на необходимата медицинска
помощ.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от обвиняемият Д. при форма на вината –
непредпазливост, като Д. не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но съгласно разпоредбите на ЗДвП е бил длъжен и с
оглед фактическата обстановка - обективно е могъл да ги предвиди. В тази
връзка следва да се посочи, че от събраната по делото доказателствена
съвкупност се налага извод за виновно поведение на обвиняемия Д., довело
като пряка и непосредствена последица настъпване на инкриминираното
ПТП, в следствие на нарушение от страна на обвиняемия на посочените
разпоредби на ЗДвП.
В този смисъл съдът намери за неоснователно становището на защитата
в смисъл, че се касае за случайно деяние, предвид вече посоченото от същата,
а именно – скоростта на движение на автомобила, осветеността на мястото,
начина на пресичане на пострадалата. Както вече бе посочено, от
коментираната доказателствена съвкупност, включително – от заключението
на изготвената тройна автотехническа експертиза – скоростта на движение от
около 50 км/ч е била технически несъобразена с конкретните условия на
видимост към пешеходец на платното за движение.
Ето защо съдът призна обвиняемия Ц. Н. Д. – роден на *** г. в ***, с
адрес в ***, ***, с българско гражданство, със средно образование, неженен,
работи като ***, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН за това, че на
18.12.2019 г. в гр. Пловдив при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил с марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ***, е нарушил правилата
за движение – Закон за движение по пътищата, а именно:
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“
- чл. 116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…“
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. И. В.,
ЕГН **********, изразяваща се в, както следва:
- счупване на тялото на втори шиен прешлен с преминаване линията на
счупване към левия страничен израстък и контузии на нервните коренчета,
причинило трайно затрудняване движенията на шията;
7
- счупване на четири ребра в лява гръдна половина и счупване на таза в
дясната половина на кръстцовата кост, причинило трайно затрудняване на
снагата;
- изкълчване на дясната раменна става, причинило трайно затрудняване
движенията на горен десен крайник за срок от около 1,5 месеца;
- счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица в горната
част, двуглезенно счупване на костите на дясната подбедрица – областта на
глезенната става, причинило трайно затрудняване движенията на долен десен
крайник за срок от около 5 месеца,
като деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него, за
оказване на помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“,
пр. II вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II вр. чл. 342, ал. 1, пр. III от НК.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК
Установява се още, че обвиняемият Ц. Н. Д. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Предвиденото в НК наказание за престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр.
II вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II вр. чл. 342, ал. 1, пр. III от НК е лишаване от
свобода до две години или пробация. При осъществяване на престъплението
не са причинени съставомерни имуществени щети, които да подлежат на
възстановяване.
С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от
страна на обвиняемия Д. инкриминирано деяние – престъпление по смисъла
на чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. II вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II вр. чл. 342, ал. 1,
пр. III от НК съдът прие, че са налице основанията на чл.78 А от НК, във вр. с
чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. II вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II вр. чл. 342, ал. 1, пр.
III от НК, както следва – обвиняемият Д. е пълнолетен, предвиденото
наказание за деянието по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. II вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“,
пр. II вр. чл. 342, ал. 1, пр. III от НК е лишаване от свобода до две години или
пробация, обвиняемият Д. не е осъждан за престъпление от общ характер, не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV
от НК, посредством деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване, както и не се налице предвидените в
чл.78а, ал.7 от НК изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК.
Поради това обвиняемият Д. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, по реда на
чл.78А от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК
При определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно
чл.78А, ал.1 от НК граници, съдът счита, че следва да бъде определено
наказание в минимален размер. Основания за това се извеждат от липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства по случая и наличието само на
смекчаващи такива, а именно - личността на обвиняемия, добрите
характеристични данни на същия и не на последно място – обстоятелството,
че след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ
8
на пострадалия. Последното, макар и част от квалификацията на
престъплението, е без значение за приложение реда на чл.78А от НК – който
ред би се приложил и без обвиняемият да бе направил всичко, зависещо от
него, за оказване на помощ на пострадалия, ето защо и същото следва да бъде
отчетено при индивидуализация на наказанието глоба.
Съдът също намери, че на основание чл.78 А, ал. 4 вр. чл. 343г вр. чл.
343а, ал. 1, б. „а“, пр. II вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II вр. чл. 342, ал. 1, пр. III
от НК вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на обв. Ц. Н. Д. не следва да бъде налагано и
предвиденото административно наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“. Основания за същото изцяло липсват предвид вече посоченото
наличие само на смекчаващи обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.
Не на последно място следва да се отбележи, че от деянието е изминал един
значителен период от време, през който обвиняемият е бил правоспособен
водач, поради което и в светлината на вече посочените данни за неговата
личност, съдът не намира, че превъзпитателния ефект би бил постигнат с едно
подобно наказание.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като намери обвиняемия Ц. Н. Д. за виновен в извършено
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. II вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II вр.
чл. 342, ал. 1, пр. III от НК съдът счете, че на основание чл.189, ал.3 от НПК
същия следва да бъде осъден да заплати направените разноски по
досъдебното производство за експертизи в размер на 2377 лева,
представляваща разноски по досъдебното производство, по сметка на ОДМВР
– Пловдив в полза на Държавата.
Същите разноски са направени изготвяне експертизи в хода на досъдебното
производство, във връзка с обвинението, по което обвиняемият бе признат за
виновен.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9