РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№2093/8.11.2021г.
гр. Пловдив,08.11.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 1901 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр.
2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Обжалвано е Решение № 260532 от 19.05.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 7205/ 2021г. по описа на Пловдивски районен съд,ХIV н.с., с
което е потвърдено Наказателно постановление № 16-002944/28.10.2020 г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-гр. Пловдив, с което на
"Йомик-А.К." ООД, ЕИК *********, адрес с.Калояново,
област Пловдив, ул.“Копривщица“ № 6, е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1600 / хиляда и шестстотин / лв. за нарушение
по чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ.
Касационният жалбоподател "Йомик-А.К."
ООД моли да се отмени решението като незаконосъобразно и делото да се върне за
ново разглеждане. Развива подробни съображения относно наличието на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на производството пред районен съд.
Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Т., оспорва жалбата. Посочва подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна.
Съдът, като провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на
доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за
неоснователна.
От фактическа страна, в хода на въззивното
производство е установено, че на 21.09.2020г. на строителен обект, стопанисван
от дружеството жалбоподател, находящ се в гр. Пловдив на ул. "В.
Левски" № 248 била извършена проверка от служители на "Инспекция по
труда" гр. Пловдив. В момента на проверката на обекта работел Е.М.Р.,
който извършвал строителна дейност. От последния била попълнена справка по чл.
402 от КТ. Според справката Рангелов работил с работно време от 08. 00 до 16.
00ч. и с възнаграждение от 25 лв. на ден. Нямал сключен трудов договор.
Представен е граждански договор от 01.08.2020 г.
Събрани са свидетелските показания на актосъставителя
и е отказано събирането на допълнителни гласни доказателствени средства с
мотив, че събирането им ще затрудни и забави производството и поради
изясняването на спорните факти.
За да потвърди оспорваното наказателно постановление,
районният съд е приел,че нарушение има и не са налице обстоятелства за
прилагането на чл.28 от ЗАНН. Констатирано е още, че не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП.
Обсъдена е правната квалификация на нарушението, размерът на наложеното
наказание, както и възраженията във връзка с наличието на сключен граждански
договор.
Решението е правилно.
Според чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а
трудовият договор се сключва в писмена форма между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа ( чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от
кодекса). От анализа на цитираните законови разпоредби следва, че, за да е
налице нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ е достатъчно работникът да е допуснат
до работа, без да е налице трудов договор, сключен в писмена форма между него и
съответния работодател. Няма съмнение, с оглед данните по делото, че, в случая,
към момента на установяване на нарушението не е сключен трудов договор. От
друга страна, макар и да се твърди, че работният резултат е престиран по
гражданския договор, в попълнената декларация, както и в разговора на
актосъставителя с работника по време на проверката, видно от свидетелските
показания, се потвърждава извода, че към
момента на проверката Рангелов е извършвал работа с определено трудово
възнаграждение 25 лева на ден и работно време от 8 до 16ч. Несъмнен е от тук и
изводът, че на посочената дата са осъществени признаците на трудово
правоотношение.
За да е налице престиране на работна сила по трудово
правоотношение е нужно наличието на редица белези, основните от които са: да се
предоставя работна сила, да е налице йерархична подчиненост между работодателя
и работника, работникът/ служителят да работи при фиксирани работно време,
място и характер на работа, работникът/ служителят да спазва установената от
работодателя трудова дисциплина и работникът/ служителят да изпълнява задълженията
си с материали, предоставени му от работодателя. Наличието на такива безспорно
се установява от събраните по делото доказателства.
Относно възражението за наличие на граждански договор,
то такъв се сключва за изпълнение на определена работа или за предоставяне на
определена услуга- еднократно или периодично, но не и с фиксирано работно време
и уговорена „надница“, а с отнапред определено възнаграждение за възложената
работа. В случая това не е така, а и изводът на наказващия орган не е основан единствено
върху декларацията, попълнена от работника, а и въз основа събраната устна
информация от проверяващия.
Тези обстоятелства са установени по несъмнен начин от
събраните по делото писмени доказателствени средства,а именно самият граждански
договор със съдържание на трудов такъв, декларацията на работника и отразеното
в АУАН. Затова и при така изяснените несъмнено елементи на фактическия състав
на нарушението, липсата на събрани допълнителни гласни доказателствени средства
не е процесуално нарушение, което да е довело до неизясняване на фактите, а от
тук и да е основание за връщане на делото за ново разглеждане.
Не се установяват пороци и в съдържанието на
наказателното постановление. Последното съдържа съществените обстоятелства, при
които е установено и извършено нарушението, в съответствие с отразената в АУАН
фактическа обстановка.
При тази фактическа и правна установеност настоящият
състав намира за безспорно, че в конкретния случай в отношенията между
дружеството жалбоподател и лицето Емил
Рангелов са проявени елементите на трудово правоотношение – установени са
работно време и място, уговорено е трудово възнаграждение. Опитите на
жалбоподателя за всяване на съмнения относно безспорно установената фактическа
обстановка не са достатъчни, за да се обоснове незаконосъобразността на
издаденото наказателно постановление. При проявени елементи на трудово
правоотношение, разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ не предвижда и не допуска
друга алтернатива, освен трудов договор, така че, дори и временно да се осъществява
трудова дейност, то това следва да е след изпълнение на задължението на
работодателя по чл. 62, ал. 1 от КТ /какъвто е дружеството нарушител по смисъла
на § 1 от КТ/.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил
издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил валиден,
допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Предвид изхода на делото на ответника следва да се
присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл.
37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /, настоящият състав определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260532 от 19.05.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 7205/ 2021г. по описа на Пловдивски районен съд,ХIV н.с.
ОСЪЖДА "Йомик-А.К."
ООД, ЕИК *********, адрес с.Калояново, област Пловдив, ул.“Копривщица“ № 6 да
заплати на Главна дирекция „Инспекция по труда“ сумата от 80/осемдесет/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: