№ 1660
гр. Плевен, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Г. Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20224430100029 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по искове с правно основание чл.200 от КТ.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от ***., ЕГН
**********, ***, съдебен адрес: ****, чрез адв.Н. Р. Б., против ****, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, в която
се твърди следното : ищецът работи в ответното дружество от 2016 г. на
длъжност „ изпълнител ракетострелец ”, с код по НКПД 44193009 и място на
работа РП /ракетна площадка/ 1841 - с. ***, съгласно Трудов договор № РД-
15-18-118 от 05.05.2016г.. Основните трудови задължения съгласно
длъжностната характеристика е да провежда стрелба в строго съответствие с
командите, постъпващи от КП /контролен пункт/ за недопускане на
градобитие върху земеделските култури.
На 20.04.2021г., около 08: 15 часа, след приключване на работния ден и
изпълнение на трудовите задължения, се отправил към дома си пеш, тъй като
ракетната площадка 1841 се намира на около 5 км от центъра на с. ***, а
пътят е асфалтов, осеян с множество дупки, последният километър е земен
селскостопански път. На селскостопански път, свързващ РП и село ***, се
1
подхлъзнал и паднах. Кракът му изпукал и усетил силна болка. На процесната
дата /20.04.2021г./ претърпял трудова злополука, в следствие на което е
налице внезапно увреждане на здравето, настъпило по време на обичайния
път от работното място до местоживеенето, изразяваща се в следното: След
падане при придвижване по кален и хлъзгав терен, съгласно медицинско
удостоверение изх.№ 101 от 26.04.2021г. на Клиника по ортопедия и
травматология, ***. Злополуката е трудова съгласно чл. 55, ал. 2 от КСО, а
нараняването е съпроводено с „Оперативни процедури с голяма сложност на
таза и долен крайник; Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
тибия и фибула”, съгласно Разпореждане № 5104¬14-16 от 05.05.2021г. на
НОИ, ТП- Плевен.
Последица от злополуката е неработоспособност на ищеца от
20.04.2021г. до настоящия момент, за което търпи болки и страдания, както и
неудобство във вр. с физическото и психическо /емоционално/ състояние, в
следствие на претърпяната трудова злополука. Първоначалното му лечение в
болница било от 20.04.2021г. до 28.04.2021г., съгласно Епикриза от
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение ***. След
изписването последвали още процедури по рехабилитация, които
продължават и към момента. До настоящия момент не се е възстановил и
продължава, след излизане от болница да извършва продължителни
рехабилитации, лечение и операции на крака. След последното
хоспитализиране на 13.10.2021г., бил изписан на 21.10.2021г. с окончателна
диагноза „Фрактура Луксацио ТАЛОКРУРАЛИС СИНИСТРА.ОМ.
ИНФЕКЦИО”.
Този инцидент довел до сериозни усложнения в здравословното му
състояние, не само физически, но и психически. Наложило се да постъпва
многократно в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение
***, където бил под наблюдение и оперативни намеси, тъй като болката и
инфекцията не стихвали. През целия период на лечение ползвал полагащите
му се болнични, като не ходел на работа, заради тежко здравословно
състояние. През този период посещавал и различни клиники и специалисти в
областта на ортопедията и травматологията за проследяване на
здравословното състояние. Все още е реално неработоспособен, тъй като от
получените увреждания не може да се възстанови напълно и се наложило да
2
бъде трудоустроен.
Заявява, че първите часове след трудовата злополука болките били
изключително силни. Счита, че увреждането ми не може да бъде излекувано
до пълно възстановяване на работоспособността преди трудовата злополука,
тъй като понастоящем продължават болките и страданията, както и лечението
му по пълното му възстановяване.
Освен, че не може вече да изпълнява по обичайния начин трудовата си
дейност, не може и да помага с труда си в домакинството, тъй като ангажира
близките си да му помагат и обгрижват. При това положение здравословното
му състояние е практически невъзстановимо и е налице тежка телесна
повреда, от която ще страда докато е жив.
Във връзка с гореописаната трудова злополука, ответното дружество
подало в НОИ, ***, Декларация за трудова злополука, с вх. № 5101-14-16/
27.04.2021год. Съгласно Разпореждане №5104-14-16 от 05.05.2021г. на НОИ,
Териториално поделение - Плевен е констатирано, че гореописаната
злополука е трудова по чл.55, ал. 2 от КСО.
Правил опити за постигане на извънсъдебно споразумение с ответното
дружество, но без успех.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, тел. 0885/ 701117,
представлявано от ***, да заплати на ищеца сумата в размер на 61 763, 46лв.,
имуществени и неимуществени вреди, като обезщетение за причинена
нетрудоспособност от трудова злополука, от които: 1 763, 46 лева -
имуществени вреди, като обезщетение за причинена нетрудоспособност от
трудова злополука и 60 000,00 /шестдесет хиляди/ лева - неимуществени
вреди, като обезщетение за причинена нетрудоспособност от трудова
злополука, за което претърпявам болки и страдания, както и неудобство във
вр. с физическото ми и психическо /емоционално / състояние, в следствие на
претърпяна от мен трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от
20.04.2021г. /датата на трудовата злополука/, до пълното изплащане на
сумата.
Представените писмени доказателства следва да се приемат, а исканията
в тази връзка – да се уважат.
3
В срок е депозиран писмен отговор от *** - ***, в който се излага
следното : исковата молба е допустима и основателна. *** като работодател
на ищеца не оспорва, че той е претърпял физическо и психическо неудобство,
произтичащо от претърпяната трудова злополука, но моли съда да обсъди
размера на исканото обезщетение за неимуществени вреди, който да бъде
определен в порядъка на обезщетението за имуществените вреди и съизмерим
с него, а именно 1763.46 лева, като общият размер на присъденото
обезщетение да не надхвърля 3 500 (три хиляда и петстотин) лева. Мотив за
настоящото искане е явният случай на причиняване и допринасяне от страна
на ищеца на усложненията, настъпили вследствие на неспазване на
предписания от лекуващия лекар режим и медицинско лечение. В Епикризата
ИЗ № 10789, издадена по Клинична пътека 217.1 за И. Т., постъпил на
20.04.2021 г. и изписан на 28.04.2021 г„ и подписана от началника на Клиника
по ортопедия и травматология на *** *** и от лекуващия лекар *** в точка 5
от раздел „Препоръки за режим и мед. лечение“ изрично е записано
„Абсолютно се забранява натоварването на оперирания крайник“. Въпреки
това само няколко дни по-късно, на 10.05.2021 г„ И. Т. отново постъпва в
клиниката, където престоява чак до 11.06.2021 г. В епикризата, издадена за
този престой в болничното заведение, е записана анамнеза, снета по данни на
пациента, в която се казва: „... Страданието датира от няколко дни, когато
вследствие на неправилно натоварване получава деформация на оперираната
лява глезенна става...“. След направена рентгенография и анализ е взето
решение за оперативно лечение, в хода но което е извършена „Екстракция на
изкривените винтове в следствие на натоварване“.
От приложените доказателства е видно, че при завръщане от работа на
20.04.2022г. И. Т. пада и получава увреждане, изразяващо се в „фрактура
луксацио артикулацио талокруалист синистра“ (съгласно Епикриза с ИЗ №
10789, приложена към исковата молба). На същата дата Т. е приет за лечение
в ***, където на 21.04.2021 г. са извършени медицински изследвания и
оперативни процедури. Пак съгласно епикризата, след извършване на
оперативната намеса пациентът е имал „гладък ранен постоперативен
период“, със статус при изписването - „е подобрение“, а като изход от
заболяването, лекуващият лекар е отбелязал „с подобрение“. Пациентът е
изписан на 28.04.2021г. със следните препоръки за режим и мед. лечение: „1.
Превръзки през 2 дни. 2. Сваляне на конци на 12-я ден. 3. Антикоагулантна
4
терапия за 30 дни. 4. Гипсова имобилизация за 30 дни. 5. Абсолютно се
забранява натоварването на оперирания крайник“. Издаден е Болничен лист
№ Е202110960507, с който е определен период на временна
неработоспособност в размер на 39 дни. От горното е видно, че след
болничния престой и след оперативната намеса пострадалият служител е бил
в подобрено здравословно състояние, като тенденцията в подобни случаи е
към подобрение и оздравяване при спазване на предписаните от лекуващия
лекар режим и терапия. Вместо това И. Т. явно е допуснал лекомислие и
нехайство, чието проявление е неясно към настоящия момент, но което е било
с висока степен на сила и интензивност и като краен резултат довежда до
деформация на оперираната глезенна става, дислокация на фрагментите,
синтезирани по време на операцията, извършена на 21.04.2021 г., и
изкривяване на поставените в хода на същата операция винтове. В резултат на
това на 10.05.2021 г. Т. постъпва отново в в Клиниката по ортопедия и
травматология на ***, където на 13.05.2021 г. е извършена повторно
оперативна интервенция. След края на болничния престой, на 11.06.2021 г.
пациентът е изписан с подобрение и е издаден болничен лист №
Е202111351943, като му е определена временна неработоспособност в размер
на 63 дни. Определеният в епикризата режим и мед. лечение включват 1.
Превръзки през 2 дни. 2. Гипсова имобилизация за 30 дни. 3. Придвижване
без натоварване на засегнатия крайник.
Така изложена фактическата обстановка показва, че неспазвайки
предписания режим, И. Т. е предизвикал усложнения на травмата, което е
довело до увеличаване на периода на неработоспособност. С това освен
нехайство към собственото си здраве, той проявил и незаинтересованост към
задълженията си към работодателя, знаейки, че този период от годината се
характеризира е най-висока честота и интензивност на неблагоприятните
атмосферни процеси, респективно натовареността на екипите по
противоградова защита е най-голяма и че отсъствието дори само на един
служител от екипа на съответната ракетна площадка за противоградова
защита води до дисбаланс, до изключително натоварване на другите членове
на екипа и до създаване на риск от непълноценно провеждане на защитата от
градушки, съответно риск от унищожаване на земеделска продукция в
огромни размери.
5
На 13.10.2021 г. И. Т. отново постъпва в ***, с болки в левия глезен. След
преглед са открита инфекция и „увреждане на невро- васкуларния статус
поради невропатия“. Това е наложило приемането му в болница за трети път и
оперативна намеса за премахване на поставените метални импланти.
Операцията е определена като „оперативни процедури на таза и долния
крайник със среден обем и сложност“. След извършването й лекуващият
лекар е приел, че пациента има „гладък ранен постоперативен период“, статус
при изписването - „с подобрение“, а като изход от заболяването е отбелязал
„с подобрение“. Пострадалият е изписан на 21.10.2021 г. със следните
препоръки за режим и медицинско лечение: „1. Превръзки през 3 дни. 2.
Сваляне на конци на 12-я ден. 3. Антибиотична терапия за срок от 10 дни.“ На
пациента е издаден Болничен лист № Е2021259107, с който е определен
период на временна неработоспособност в размер на 39 дни. От горното е
видно, че оперативната намеса е била с по-лек обем и сложност от
предишните две, изписания режим и медикаментозно лечение са били по-
леки, не се наложила гипсова имобилизация на крайника и забрана за
натоварването му.
Взета в цялост фактическа обстановка показва, че настъпилото вторично
увреждане на здравето на *** и настъпилото усложнение след него е
предизвикано на първо място от него чрез неспазване на предписаните от
лекуващия лекар в Епикриза ИЗ № 10789 режим за възстановяване, а именно
„5. Абсолютно се забранява натоварването на оперирания крайник“. С това си
действие той е нарушил започналия процес на възстановяване на нормалните
функции на увредения крайник, от което са се породили и последващите
наложили се оперативни намеси, допълнително лечение, болки, страдания и
неудобства, за които ищеца търси обезщетение от страна на ***.
На второ място следва да бъде изтъкнат и болничния престой на
пациента в лечебното заведение, който при първоначалното му постъпване
след деня на трудовата злополука е бил само 8 дни - от 20.04.2021 г. до
28.04.2021 г. От това можем да заключим, че макар и да е била извършена
оперативна намеса, която е определена като такава „с голям обем и сложност“
пострадалият е показал признаци на бързо възстановяване, което не е
наложило продължителен болничен престой и ако е бил спазван предписания
режим, е следвало да доведе до бързо възстановяване на нормалната
6
работоспособност на служителя. При последващите си престои за болнично и
оперативно лечение пострадалият е прекарал съответно 32 дни - от 10.05.2021
г. до 11.06.2021 г. при второто си постъпване в болница и 8 дни - от
13.10.2021 г. до 21.10.2021 г. при третото си постъпване в болница или общо
40 дни, което заедно с продължителния период на неработоспособност,
определен с болничните листове, е следствие на нарушените предписания на
лекуващия лекар. Голямата продължителност на болничния престой при
второто му постъпване в болницата е бил обусловен от високата степен на
усложнението и наложилата се оперативна намеса, като настъпилите
допълнителни усложнения са довели до още един престой в болница няколко
месеца по-късно. В резултат на това пострадалият е изпитвал болки и
неудобства, а също и е извършвал разходи, които цели да обезщети с
подадения иск срещу ***. В исковата си молба ищеца е определил иска си
като иск по чл. 200 от Кодекса за труда, който определя отговорността на
работодателя при настъпване на трудова злополука. В него законодателят е
приел подход, при който работодателят отговаря за настъпилите вреди, дори
той или негови служители да нямат вина за настъпването им. В исковата си
молба ищецът е изтъкнал безвиновната отговорност, която законодателят е
вменил на работодателите с тази разпоредба. Въпреки това чл. 212 от Кодекса
на труда и трайната съдебна практика (Решение № 413 от 19.03.2013 г. по гр.
д. № 334/2012 г., г. к., III г. о. на ВКС, Решение № 125 от 30.06.2011 г. по гр.
д. № 1028/2010 г., г. к., III г. о. на ВКС, Решение № 139 от 09.10.2020 г. по гр.
д. № 873/2020 г., г. к., IV г. о. на ВКС) приемат, че при разглеждането на този
тип спорове се прилагат и разпоредбите от областта на деликтната
отговорност, а именно чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика по него,
регламентиращи реда и начина за определяне на размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди. Съгласно него обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост като
приложението на разпоредбата е изяснено в Постановление № 4 от 23.12.1968
г. на Пленума на Върховния съд. В т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968
г. върховните съдии са записали, че „При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди.“ Така върховните съдии са
приели, че съдът трябва да разгледа всички относими факти, допринесли до
непозволеното увреждане, включително и съпричиняването на нараняванията
7
и следващите от тях болки и страдания от страна на пострадалия. В
настоящия случай макар пострадалият служител да не е съпричинил самата
трудова злополука, с неспазване на предписания от лекуващия лекар
възстановителен режим след първоначалната оперативна намеса на
пострадалия крайник е причинил трайни увреждания, които са довели до
допълнителни и по-сериозни увреждания и следващите от тях болки,
страдания и неудобства, което е видно и от епикризите, които са приложени
към исковата молба. В тази насока е и Решение № 88 от 12.09.1962 г. по гр. д.
№ 83/1962 г., ОСГК на ВС, с което е прието, че причинителят на вредите
отговаря за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото виновно
поведение, но не и за последиците от поведението на увредения (така и в
Решение № 132 от 18.12.2020 г. по гр. д. № 4606/2019 г., г. к., III г. о. на ВКС).
В допълнение И. Т. е представил на 26.01.2022 г. в експертно решение на
Трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК) № 73 от заседание № 11 от
19.01.2022 г., с което му е определена 100% трайна неработоспособност без
чужда помощ вследствие на усложнения, настъпили след претърпяна трудова
злополука и ТЕЛК е определила, че служителят не може да изпълнява
заеманата длъжност. Преди настъпване на трудовата злополука, с експертно
решение на ТЕЛК № 2484 от заседание № 156 от 06.10.2020 г. на служителя е
определен процент на трайна неработоспособност в размер на 71% с водеща
диагноза „Инсулинозависим захарен диабет“ като ТЕЛК е предписала, че
лицето може да изпълнява заеманата от него длъжност. Тези факти изтъкват
особеното физическо състояние на лицето и допълнителната грижа, която той
е следвало да полага за своето здраве особено след настъпване на трудовата
злополука и е бил длъжен да предвижда възможността за усложнения.
Въпреки това той е пренебрегнал предписаните от лекуващия лекар
препоръки и е причинил допълнителните и при това много по-тежки
увреждания на крайника, като го е натоварил неправилно и в следствие на
това е възникнала нуждата от допълнителни оперативни намеси и е изпитал
болки, страдания и неудобства. Така служителят е проявил груба небрежност,
тъй като макар да не е предвиждал настъпването на дадени вредоносни
последици от поведението си, но предвид физическото си състояние и
лекарските предписания е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Приложението на института на грубата небрежност по аналогия в
гражданското право, както е уреден в Наказателния кодекс е възприето в
8
Решение № 1026 от 18.12.2009 г. по гр. д. № 4001/2008 г., г. к., I г. о. на ВКС и
Решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., г. к., IV г. о. на ВКС.
Поведението на пострадалия и настъпилите от него последствия следва
да бъдат обвързани и е един от основните принципи в правото, а именно, че
никой не може да черпи права от свое неправомерно поведение. В настоящия
случай служителят иска от съда да му бъде присъдено обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в следствие на настъпилата трудова
злополука и настъпилите в следствие на нея, но причинени от самия него
усложнения. *** не оспорва настъпването на трудовата злополука, но
служителят търси обезщетение и за вреди, произтекли от неспазването на
лекарските предписания и настъпилите вследствие на това усложнения или е
други думи за вреди от собственото си противоправно и небрежно поведение,
т.е. не просто компенсация за претърпените вреди, а облага от собственото си
недобросъвестно поведение. По тази причина **** смята, че справедливото
обезщетение, което следва да бъде присъдено на пострадалия е в размер на не
повече от 3 500 лв. и обхваща извършените от него разходи за лечение и
претърпените болки, страдания и неудобства от претърпяната трудова
злополука.
В о.с.з. ищецът не се явява, но се представлява от адв.Б. от БАК, която
поддържа исковете и навежда доводи в представени по делото писмени
бележки.
В ос.з. ответната страна се представлява от *** на институцията и
пълномощниците К.Д. и С.Г.. Прави се искане съдът да постанови решение
съобразно доказателствата по делото, като се представят писмени бележки.
* В хода на делото е допуснато изменение на размера на иска за
имуществено обезщетение, а именно за сумата в размер 3393,46лв.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, разпоредбите на
закона и доводите на страните намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
БЕЗСПОРНО по делото е, че ищецът е работил въз основа на сключен
трудово договор с ответната страна на длъжност „изпълнител ракетострелец”,
с код по НКПД 44193009 и място на работа РП /ракетна площадка/ 1841 - с.
***, съгласно Трудов договор №РД-15-18-118 от 05.05.2016г. Трудовото му
9
правоотношение е прекратено в хода на делото – изявление на процесуалния
представител на ответната страна в о.с.з., проведено на 23.03.2022год.
Прекратяването е предприето поради вписаното в ТЕЛК на ищеца,че не може
да изпълнява длъжността повече, не е налице подходяща длъжност, която да
може да изпълнява. Не се спори по делото, че към момента на настъпването
на трудовата злополука /ТЗ/ ищецът не е бил застрахован за сметка на
работодателя. Не е спорно, а това се установява и от приетите по делото
писмени доказателства, че претърпеният на 20.04.2021год. от ищеца инцидент
е приет за трудова злополука – Разпореждане №5104-14-16 от 05.05.2021год.
– л.7 от делото. Не се спори, че от момента на ТЗ до момента на подаването
на исковата молба, а и след това, ищецът е нетрудоспособен.
Ответната страна признава иска, с който се претендира имуществено
обезщетение, но оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди,
като счита, че същата следва да е по размер колкото имущественото
обезщетение. Заявява се, че съдът следва да вземе предвид отразеното в
епикризата на ищеца, приложена на л.15 от делото, а именно, че същият е
приет за лечение и извършване на поредна оперативна интервенция „в
следствие на неправилно натоварване“. Заявява се също така, че съдът следва
да вземе под внимание обстоятелството, че ищецът не е спазвал
предписанията на лекуващите лекари, поради което сам е причина за
влошаване на здравословното си състояние и по-конкретно за влошаване
състоянието на оперирания ляв крак.
По отношение иска за сумата от 3393,46лв. : този иск не се оспорва от
ответника по основание и размер, а делото е попълнено с доказателства за
извършените разходи по лечението на ищеца в гр.Плевен и в гр.София – л.17
и сл. При това положение искът следва да бъде уважен изцяло, като се
съобрази направеното в хода на делото, в присъствието на представител на
ответника, изменение на размера на този иск.
По отношение иска за сумата от 60000лв. - неимуществено обезщетение:
както беше посочено, тук спорът е относно размера на претенцията на ищеца.
За да се произнесе по искането съдът взема предвид следните
обстоятелства, доказани в хода на делото, а именно : ищецът е на 58год.
Преди ТЗ водил нормален, динамичен начин на живот; имал обичайни
социални контакти, ходил с удоволствие на работа, т.к. харесва професията
10
си; бил не само финансова, но и емоционална и морална опора на семейството
си. След ТЗ и като пряк резултат от същата до момента е претърпял четири
оперативни лечения, като предстои в близко бъдеще пета операция. Видно от
издаденото на 19.01.2022год. ЕР на ТЕЛК е, че състоянието до експертизата е
временно неработоспособно лице с увреждане 71 % т.н.р., с оценка на
работоспособността след преосвидетелстване – 100% т.н.р. без чужда помощ
водещата диагноза е : счупвания на други части на подбедрицата - ТЗ; общо
заболяване : инсулинозависим захарен диабет. В мотивите на решението е
вписано следното : ТЕЛК определя 100% т.н.р. без ч.п. за съкратен срок : 91
% за заболяването с доказана причинна връзка ТЗ довело до оперативна
интервенция при развит ОСТЕОМИЕЛИТ като усложнение и възможността
за придвижване на къси разстояния с две опорни средства съгласно ч.1 р.9
т.17 3.2.1.; 60 % за захарна болест на инсулинолечение с повече от 2
усложнения. Причинна връзка : ТЗ Отразено е, че лицето не може да
изпълнява посочената в производствената характеристика професия. Вписано
е, че общото заболяване е установено на 13.12.2016год., ТЗ-19.01.2022год.
дата на преосвидетелстване. От приобщените като доказателства по делото
епикризи се установява, че ищецът е приет в болнично заведение в деня на ТЗ
/20.04.2021год./ и е изписан след извършена операция на 28.04.2021год. За
втори път и за втора поредна операция ищецът е приет на 10.05.2021год. и
съответно изписан на 11.06.2021год. Третата оперативна интервенция е
извършена през време на престоя му в болница за периода от 13.10.2021год.
до 21.10.2021год., а четвърти престой, за четвърта операция – за периода от
09.02.2022год. - 25.02.2022год. От показанията на свидетелката М.Т. /сестра
на ищеца/ се установява, че около година и половина след ТЗ ищецът не е
напускал пределите на дома си /изключая престоя му в болничните
заведения/; че в началото болките, които търпял били много силни, но и
понастоящем той продължава да изпитва такива. За да се придвижва, дори
само вкъщи, ищецът ползва или инвалидна количка или помощни средства –
две патерици; сам /без помощни средства/ той не може да се движи. Нещо
повече, установява се от показанията на тази свидетелка, че чак след
четвъртата операция ищецът може да се придвижва с помощта на патерици,
това не било възможно до този момент. От показанията на свидетелката се
установява, че около 1 година ищецът бил обслужван от близките си.
Понастоящем не може да седи прав, т.к. изпитва болки в крака и се чувства
11
нестабилен; често плаче, изпадал в депресия, не може да посещава най-
близките си /децата и внуците си/ както правел това преди ТЗ. От показанията
на св.Г.Т. /съпруга на ищеца/ се установява, че една година се е грижила за
него, т.к. той не бил във възможност да полага каквито и да било грижи за
себе си; от около половин година ищецът може с помощни средства да се
придвижва, но без такива сам не може да извършва движения. Разстоянията,
които може да изминава/ с патерици/ са твърде къси и отнемат силата му
твърде бързо /онагледява с пример размера на дължината на съдебната зала –
зала №4 в Съдебната палата/. От показанията й се установява, че и сега
ищецът търпи силни болки, като лечението му продължава, вкл.
рехабилитационно, включително с медикаменти. Заявява, че предстои пета
операция на крака, т.к. ставата вече е разядена, но лекарите на дават особено
благоприятен изход. Като възможен, но несигурен такъв изход, дават
възможността ищецът да може да ходи, като замята крака си и ползва
бастун.От показанията й се установява, че след втората операция била
допусната „лекарска грешка“, в резултат на което ищецът пиел много и
много силни антибиотици, които обаче не му помогнали, т.к. раната
продължава да гнои. В заключение свидетелката заявява следното за съпруга
си : „ Сега животът му е в апартамента.“ От показанията на свидетелката Ц.Т.
/дъщеря на ищеца / се установява, че около 1 година след ТЗ баща й бил
напълно зависим от това да бъде обгрижван от близките си, но реално това
продължава и досега, т.к. той сам не може да ходи никъде, придвижва се с
патерици или с инвалидна количка. Изпитва болки, емоционалното му
състояние не е добро, т.к. психически се чувства сринат и подтиснат; плаче,
ограничил е много социалните си контакти и докато преди бил в помощ на
семейството си, то сега изцяло разчита на помощта на близките си. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите, независимо, че същите са в
най-близка степен на родство с ищеца и са заинтересовани от изхода на
делото. Това обаче не е пречка нито да бъдат изслушани в това им
процесуално качество, нито съдът да приеме за напълно достоверни,
правдиви показанията им, още повече, че установеното от тях не се
опровергава от други, събрани в хода на делото доказателства. Следва да се
даде оценка на това какъв е паричният еквивалент на : болките и страданията,
които ищецът е търпял непосредствено при настъпването на ТЗ и след това;
на промяната, настъпила в живота му като цяло. От доказателствата по делото
12
може да се направи извод, че след ТЗ животът на ищеца се е променил рязко
и превратно в отрицателна насока, като същият понастоящем е инвалид. За
да предприеме каквото и да било придвижване и то в рамките на своя дом,
ищецът трябва да ползва задължително помощно средство. Без такова той не
може да излиза и навън. Наред с това, ако трябва да отиде до по-далечно
разстояние, дори и в рамките на града, той трябва да разчита задължително на
помощта на някой от близките си и това да бъде превозен с автомобил.
Установява се, че дори и с помощи средства не може да стои прав, т.к.
изпитва болки в крака. Такива болки той търпи и в състояние на покой. В
резултат на обездвижването получава мускулни болки по цялото тяло.
Установява се, че несъмнено влошеното му здравословно състояние е пряк
резултат от настъпилата ТЗ. Няма доказателства за това проблемите с
учестения сърдечен ритъм на ищеца да са пряк резултат от състоянието му
след ТЗ, т.к. този факт не е изследван от медицинска гл.т. Няма доказателства
за това да е била допусната „лекарска грешка“ в някой от етапите на лечение
на ищеца, нито пък има данни по несъмнен начин да е имало вътреболнична
инфекция, която да се е отразила негативно на лечението му. Дори и такава да
е била налице, то вината не може да се търси у ищеца. Факт е обаче, че по
време на лечението на ищеца същият е имал инфекция и проблем със
заздравяването на рана на крака, за което не са налице доказателства вина да
носи той. Няма доказателства за това ищецът да не е спазвал предписанията
на лекуващи лекари. В епикризата за престоя на ищеца в болница за периода
от 10.05.2021год. до 11.06.2021год. /1 месец престой в болница/ в анамнезата
е отразено следното : „…Страданието датира от няколко дни в следствие на
неправилно натоварване получава деформация на оперираната лява глезенна
става…“ Твърдейки, че ищецът е проявил нехайство към собствения си
здравословен проблем, ответната страна се позовава именно на така
отразеното в този документ. Съдът приема обаче, че по делото не са налице
доказателства, които по несъмнен начин да доказват да е налице такова
неправилно натоварване на крака и то да може и да следва да се вмени във
вина на ищеца. В анамнезата не е посочено какво точно се има предвид под
неправилно натоварване на лявата глезенна става – дали се касае за
самоволно извършено и непремислено действие от страна на ищеца или се
касае до неправилно извършена рехабилитация, раздвижване от друго лице и
т.н. Нещо повече, втората операция е извършена съвсем скоро след първата, а
13
от доказателствата по делото /свидетелските показания / се установява, че в
този именно период от време ищецът не е могъл да се придвижва изобщо и е
бил лежащ, не е ползвал все още дори патерици/започва да ги ползва след
четвъртата поред операция…/, изпитвал болки. В извадката от ОП е посочено
следното : „…..Екстракция на изкривените винтове в следствие на
натоварване“. В случая не е отразено това натоварване да е „неправилно“.
Видно от анамнезата в епикризата на ищеца за периода на лечение, през
който е извършена поредна операция / 13.10.2021год. до 21.10.2021год./ е, че
е вписано следното : „ … Поради натоварване на крайника след операцията се
наложила повторна реконструкция на ставата…“ Тук също не е употребена
думата „неправилно“ по отношение натоварването на крайника. Също така
следва да се посочи, че епикризата се изготвя от лекуващия лекар и в случая
от *** и пациентът по никакъв начин не участва в изготвянето й като
документ, респ. преди да бъде изготвена епикризата същата не се утвърждава
от пациента дори и само по отношение изложеното в анамнезата. Ето защо,
след като ответната страна твърди, че ищецът бил неправилно натоварил
крака си още след извършването на първата оперативна интервенция, то
следва да докаже това си твърдение. Доказателства обаче не са налице. Не са
налице доказателства нито за съпричиняване /в действителност ответната
страна не излага такива твърдения/, нито са налице доказателства за това
ищецът да не е спазвал лекарските предписания, свързани с лечението му
и/или да е проявил небрежност във връзка с провеждането на лечението си.
От заключението на ВЛ д-р Т.Т. се установява, че физическото състояние на
ищеца до момента е в пряка причинно-следствена връзка от настъпилата ТЗ.
Дадено е описание на счупването на крайника, като е посочено, че
лечението е започнало на 20.04.2021год., ищецът е опериран неколкократно и
към момента на прегледа това лечение продължава, като предстои поне една
операция, с трудно предвидим резултат. В о.с.з. ВЛ заявява, че към момента
на прегледа ищецът бил в дома си в инвалидна количка, като може да прави
няколко крачки с помощта на патерици и с много болка в глезена;
понастоящем изпитва болки и страдания; пие антибиотик, т.к. има инфекция
и се очаква операция, но след спадане на конкретни показатели на кръвта.
Или, може да се направи извод, че от момента на настъпване на ТЗ –
20.04.2021год. - досега, т.е. малко повече от година и половина, ищецът е
лишен от възможността да води начин на живот такъв, какъвто е водил преди
14
това. Наред с това, изгледите това да се промени в положителна насока не са
нито сигурни, нито ясни в какво точно подобрение биха се изразили, нито
като цяло обещаващи положителна промяна. Доказателствата по делото
сочат на извода, че засега е трудно да се прогнозира дали ищецът би
проходил не просто нормално, а с помощно средство като бастун, което в
сравнение с патериците дава по-голяма и удобна за човек възможност да
движение и придвижване от една точка до друга. Само това състояние на
ищеца, дори и да се изключат болките и страданията, които той реално
търпи, е достатъчно, за да влияе негативно и депресиращо на същия като
личност и като човек, който се намира в една активна възраст. Наред с това
обаче, ищецът търпи и болки, които са пряко свързани с претърпяната ТЗ.
Ищецът е лишен от възможността на полага труд, да осигурява за себе си и
семейството си доходи в по-голям размер така, както би могъл да стори това,
ако не се беше случила ТЗ. За сериозността на здравословния проблем,
свързан с травмата от ТЗ, свидетелства и броят на операциите, които е
претърпял до момента – 4 на брой за сравнително кратък период от време,
при това – без особен положителен за състоянието му ефект. Ищецът, в
резултат на състоянието си след ТЗ, е в невъзможност да извършва
елементарни движения, да задоволява обичайни свои и за семейството си
нужди, да почива адекватно и пълноценно; да се придвижва от едно място до
друго, без особени затруднения; да контактува с близки и познати, да има
нормален социален живот.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата претенция за сумата от
60000лв. се явява изцяло основателна и доказана и следва да се уважи.
По отношение разноските : при този изход на делото на ищеца следва да
се присъдят направените разноски по делото за един адвокат, вкл. пътни
разходи на адвоката – в размер общо 3800лв.
Представен е списък на разноските, придружен с доказателства.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда
държавна такса върху уважения размер на иска - 2535,74лв. и разноски за ВЛ
– 500лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
15
ОСЪЖДА на основание чл.200 ал.1 от КТ ****, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***.,
ЕГН **********, ***, съдебен адрес: ***, адв. Н. Р. Б., сумата от 60000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от
20.04.2021г. - призната с Разпореждане №5104-14-16 от 05.05.2021год., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата
злополука - 20.04.2021год., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.200 ал.1 от КТ ****, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***.,
ЕГН **********, ***, съдебен адрес: ***, адв. Н. Р. Б.,сумата от 3393,46лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на
претърпяна трудова злополука от 20.04.2021г. - призната с Разпореждане
№5104-14-16 от 05.05.2021год., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на настъпване на трудовата злополука - 20.04.2021год., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Плевенски районен съд държавна такса в размер на 2535,74лв. и разноски за
вещо лице - 500лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК ****, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***., ЕГН
**********, ***, съдебен адрес: ***, адв. Н. Р. Б., разноски по делото в общ
размер 3800лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез ПлРС пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
16