Р Е Ш Е
Н И Е
№ 98
град Велико Търново, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин К.
при
участието на секретаря М.Н. като разгледа докладваното от съдия К. адм. дело № 498/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.И.П. ***, чрез пълномощника си
*** А. К. против Решение № 663 от 29.07.2021 г. на Общински съвет – В. Търново,
с което е отказано да бъде предоставен в полза на жалбоподателя по реда на § 27
от ПЗР на ЗСПЗЗ имот № 83123.53.27, находящ се в землището на с. Шереметя, общ.
В. Търново. След подробно излагане на фактите по казуса жалбоподателят развива
доводи за материалноправната незаконосъобразност на обжалваното решение.
Сочи, че след като законодателят е използвал израза „включително пасища и мери
по чл. 19“, то очевидно и други общински имоти служат за обезщетяване, а не
само тези по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Според жалбоподателя доводът, че имотът се намира
в местността Терасите, а не в местността Робова чешма, е в пълно противоречие с
фактите, тъй като с прокарването на пътя София-Варна са заличени границите на
местностите, а имотите от юг на пътя са застроени. Счита, че посоченият имот е
най-близък като местоположение с национализирания имот. Твърди, че поставеното
за гласуване искане по писмо на началника на ОСЗ с рег. индекс РД-12-02-771-1
от 02.06.2021 г. не е било разглеждано от междуведомствена комисия на дата
16.01.2017 г. /?/, нито на по-късна дата, отделно от това в протокола на
междуведомствената комисия не се откриват твърдяните от ответника мотиви за
разминаване в имената на местностите. По тези съображения, доразвити в съдебно
заседание от съда се иска да отмени
обжалвания акт и се задължи общинския съвет да предостави в полза на
наследниците на R=M=T= по реда на § 27 от ПЗР на ЗСПЗЗ имот № 83123.53.27,
находящ се в землището на с. Шереметя съгласно представения проект. Претендира
направените разноски.
Ответникът по жалбата, Общински съвет Велико Търново, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. В представени писмени бележки излага доводи, че в случая е приложима процедурата по чл. 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, касаеща различни по вид земеделски земи. Претендира присъждане на ***ско възнаграждение.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
От съдържащите
се по делото материали е видно, че с Решение № 38ш от 12.05.1998 г. на
Поземлена комисия гр. Велико Търново е възстановено правото на собственост на
наследниците на И.П.Ш. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните
имоти: лозе от 1.400 дка находящ се в терен по параграф 4 на с. Шереметя в
местността Кокарджа, лозе от 3 дка находящ се в терен по параграф 4 на с.
Шереметя в местността Голямата чешма и пасище от 2 дка находящ се в терен по
параграф 4 на с. Шереметя в местността Робова чешма, като за всеки е посочено,
че имотът се възстановява на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ при условията на
§ 4а-4и. Жалбоподателят, като наследник на И.Ш., е подал в Службата по
геодезия, картография и кадастър /СГКК/ гр. Велико Търново Заявление с вх. №
01-359392-18.11.2016 г., с което е поискал нанасяне на настъпили промени в
кадастрална карта за поз. имот 83123.80.36, поз. имот 83123.53.27, поз. имот
83123.101.29 – пар. 4, з-ще с. Шереметя и нанасяне на настъпили промени в кадастралния
регистър на недвижимите имоти. В обяснителната записка за скица-проекта е
посочено, че за признат имот от 2 дка в местност „Робова чешма“ териториите,
които обхваща дадена местност не са строго определени на терена, главният път е
прокаран след национализацията на земите и не може да е мерило за граници за
местност, за това предложението е да се възстанови на собственика част от ПИ
83123.53.27, който според приложените документи е частна общинска собственост.
На
21.11.2016 г. СГКК-В. Търново е препратила заявлението на кмета на Община
Велико Търново с молба да бъде насрочено заседание на комисия на основание §
4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. § 4к, ал. 8, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР
на ЗСПЗЗ за вземане на решение за основателността на исканите изменения.
Назначената от кмета на общината комисия е провела заседание на 26.01.2017 г.,
като според приложения протокол е уважила проектното предложение на П. относно
промяна данните в регистъра към ПНИ за ПИ № 83123.101.29, м. „Кокарджа“ и не е уважила
проектното предложение относно: промяна границите на ПНИ и регистъра към него
за ПИ № 83123.53.27, тъй като признатите за възстановяване права са в м.
„Робова чешма“ и предложението за отразяване следва да бъде като последващо
настаняване в ПИ № 83123.54.19, където е започната процедура по промяна на ПНИ
за признати имоти с права в тази местност; промяна границите на ПНИ и регистъра
към него за ПИ № 83123.80.36, като са дадени указания за корекция на
предложената конфигурация.
След
уведомяването му за взетото решение от комисията, П.П. е представил в СГКК –
гр. В. Търново допълнителни материали, заведени с вх. № 05-5160-19.04.2017 г. В
приложено към тях саморъчно заявление П. е поискал скицата-проект на имот №
83123.53.27 да бъде преразгледана още веднъж и бъде одобрена по този начин.
Според него имотът от 2 дка в м. „Робова чешма“ по решението на поземлената
комисия е невъзможно да бъде върнат там /от долната страна на пътя/ и
предложението е в най-близката съседна местност от горната страна на пътя, м.
„Терасите“.
На
20.04.2017 г. СГКК е препратила допълнителните материали на кмета на Община
Велико Търново с молба да бъде насрочено заседание на комисия на основание §
4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. § 4к, ал. 8, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР
на ЗСПЗЗ за вземане на решение за основателността на исканите изменения. Видно
от протокол от 08.06.2017 г., назначената от кмета на общината комисия е
уважила едното предложение по отношение възстановяването на имота от 3 дка в м. „Голямата чешма“, а по отношение на имот №
83123.53.27 е отхвърлила проектното предложение и е оставила в сила
първоначалното си решение, предвид липсата на предложена промяна в техническото
решение. П. е уведомен за решенията на междуведомствената комисия на 29.06.2017
г.
Предвид
решенията на междуведомствената комисия, кметът на Община Велико Търново е
издал Заповед № РД22-1550/13.09.2017 г., с която на основание § 4к, ал. 13, т.
1 вр. § 4к, ал. 8, т. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрил изменение на плана на
новообразуваните имоти и регистъра към него за територията по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ за землището на с. Шереметя, общ. В. Търново, както следва: 1. Промяна
данните за собственост в регистъра към ПНИ за ПИ № 83123.101.29, м. „Кокарджа“,
като за собственост се отразят данните по Решение № 38ш/12.05.1998 г. на ПК –
В. Търново и изготвената скица-проект; 2. Промяна границите на ПНИ и регистъра
към него за ПИ № 83123.80.36, м. „Голямата чешма“ по така коригираната
конфигурация на новообразувания нов ПИ № 83123.80.37 съгласно изготвената
скица-проект и новообразувания нов ПИ № 83123.80.38. Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 06.10.2017 г., видно от приложената обратна разписка, като
същата не е обжалвана.
На
17.10.2017 г. П.И.П. е подал искане до кмета на Община В. Търново с правно
основание чл. 256 от АПК вр. § 27, ал. 2, т. 3 от ЗИД на ЗСПЗЗ, в което е
посочил, че по искането му за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд
като обезщетение за собственост, която
не може да бъде възстановена в реални граници, а именно част от ПИ №
83123.53.27 в размер на 2 дка, липсва произнасяне в посочената заповед. Същото
искане било с основание § 27, ал. 2 от ЗИД на ЗСПЗЗ и следвало преписката да се
придвижи до Общински съвет – Велико Търново, като няма причина преписката да
продължава да престоява в администрацията на кмета. На основание чл. 256 от АПК
е поискал от кмета на общината да предостави на общинския съвет
административната преписка по подаденото заявление, за да може общинският съвет
да вземе решение по реда на § 27, ал. 2 от ЗИД на ЗСПЗЗ за предоставяне на част
от ПИ 83123.53.27 в размер на 2 дка.
В отговор
на искането е изготвено писмо изх. № 94ПП-784-6#1/31.10.2017г. на кмета на Община Велико Търново. В него, след кратко
изложение на фактическата обстановка, е посочено, че съгласно данните по
Решение № 38Ш/12.05.1998 г. на Поземлена комисия – Велико Търново правото на
собственост на наследниците на И.П.Ш. е признато в територии по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, а в заключителната част на писмото е посочено, че внесеното искане за
обезщетение по реда на § 27, ал. 2, т. 3 от ЗИД на ЗСПЗЗ не засяга тези
територии, тъй като промяната на Помощния план и Плана на новообразуваните
имоти и регистъра към тях, изрично е конкретизиран в правни норми и е налице
произнасяне на междуведомствената комисия с протоколно решение, за което П. е
уведомен. Писмото е връчено лично на жалбоподателя на 06.11.2017 г., видно от
приложената обратна разписка.
Междувременно,
с жалба от 06.11.2017 г. П., чрез своя пълномощник е оспорил възникналия според
него мълчалив отказ на кмета на Община Велико Търново. С влязло в сила
Определение № 438/24.11.2017 г. по АД № 872/2017г. на АС - Велико Търново
жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено.
След
постановеното определение, от П. е отправено ново искане вх. №
94ПП-784-8/07.12.2017 г. до кмета на Община Велико Търново да бъде изпълнена
законовата процедура по предоставяне на имот за обезщетението му, като в
отговор е получено ново писмо, че преписката се намира в СГКК и не може да бъде
внесено предложение до общинския съвет. С Решение № 118/29.03.2018 г. по адм.
дело № 9/2018 г. на АС – Велико Търново е осъден кмета на Община Велико Търново
да изпрати молбата на П. ***, като това решение е обезсилено и производството
по делото е прекратено с Решение № 7175/14.05.2019 г. на Върховен
административен съд по адм. дело № 5915/2018 г.
Впоследствие П. е подал заявление до ОСЗ – Велико Търново, заведено с вх.
№ РД-12-04-6/13.09.2019 г., с което е поискал ОСЗ да представи на общинския
съвет на Община Велико Търново мотивирано искане на основание § 27, ал. 2 от
ЗСПЗЗ за обезщетяването на наследниците на R=M=T=, с приложени към заявлението
документи. От страна на
ОСЗ – Велико Търново не са предприемани действия във връзка със заявлението. След подадена жалба от П., с
Решение № 21/13.02.2020 г. по адм. дело № 642/2019 г. на АС – В. Търново на
основание чл. 256 от АПК е осъден началника на Общинска служба „Земеделие“ – Велико Търново да
представи на основание чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ мотивирано искане до кмета на
община Велико Търново по заявление № РД-12-04-6/13.09.2019 г., подадено от П.И.П., като е определен 14-дневен срок за предприемане
на действията, считано от влизане в сила на решението. Решението е влязло в сила на 31.08.2020 г., след като с Определение №
11356/31.08.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9081/2020 г. е оставено в сила
Разпореждане № 9890 от 20.07.2020 г. по адм. дело № 7408/2020 г. по описа
на ВАС, с което е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. №
8339/19.06.2020, подадена Д. К.– старши *** в ОД „Земеделие“ Велико Търново
срещу горепосоченото решение №
21 от 13.02.2020 г. по адм.д. № 642/2019 год. по описа на Административен съд
Велико Търново и е прекратено
производството по делото.
С Разпореждане № 184/31.05.2021 г. по адм. дело №
237/21 г., оставено в сила с Решение № 225/15.07.2021 г. по адм. дело №
335/2021 г. на АСВТ, председателят на
АСВТ на основание чл. 304, ал. 1 от АПК е наложил на началника на ОС
“Земеделие” В. Търново наказание глоба за неизпълнение на влязло в сила Решение
№ 21/13.02.2020 г. по адм. дело № 642/2019 г. на АС – В. Търново. Вследствие на
това началникът на ОС “Земеделие” В. Търново с рег. индекс
РД-12-02-771-1/02.06.2021 г. е изпратил на кмета на Община Велико Търново
отрицателно становище по искането на П..
На 16.07.2021 г. кметът на Община Велико Търново е
изпратил на Общински съвет Велико Търново преписката за вземане на решение по
компетентност. Предложението е разгледано на 21.07.2021 г. от постоянните
комисии по общинска собственост, по земеделие, гори и околна среда и по
устройство на територията, транспорт и паркиране, които са предложили проект на
решение, с което да бъде отказано предоставяне на искания имот от жалбоподателя.
На 29.07.2021 г. е проведено заседане на Общински
съвет Велико Търново, на което след поименно гласуване с 26 гласа “за”, 0
“против” и 1 “въздържал се” е взето оспореното Решение № 663 от 29.07.2021 г.
на Общински съвет – В. Търново. Със същото
на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА е отказано
да бъде предоставен в полза на жалбоподателя по реда на § 27 от ПЗР на ЗСПЗЗ
имот № 83123.53.27, находящ се в землището на с. Шереметя, общ. В. Търново, поради следните мотиви: 1. имот №
83123.53.27 не представлява имот по
чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Същият имот е включен в територията по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и като такъв не е обект на процедура по параграф 27 от ПЗР на ЗСПЗЗ; 2. имот №
83123.53.27 в землището на с. Шереметя се
намира в територията на параграф 4 в местност “Терасите”, която е различна от
признатото право на собственост съгласно предоставеното Решение № 38Ш от
19.05.1998 г., с което е признато право на собственост на имот от 2 дка в
територията на параграф 4, м. “Робова чешма”; 3. Предложението за предоставяне
на имот № 83123.53.27 е разгледано на
междуведомствена комисия, назначена със Заповед № РД 22-48 от 16.01.2017г. на
кмета на Община Велико Търново, която излиза с протоколно Решение от 26.01.2017
г. за отказ поради разминаване на местностите в признатото право и проекта за
настаняване.
По делото липсват данни кога решението на Общинския
съвет е връчено на жалбоподателя. Недоволен от него, П.П. го е оспорил с жалба,
подадена директно в съда на 12.08.2021 г.
По делото
са приети горепосочените писмени доказателства. Прието е и заключение на
съдебно-техническа експертиза, като ***е дало следните отговори на поставените
въпроси: ПИ с идентификатор 83123.53.27 е общинска частна собственост, с обща
площ 7273 кв. м. Имота лежи в местност „Терасите“, която е част от земите по §
4, заедно с други местности. В графичните материали м. „Робова чешма“ е
показана южно от шосето, където няма земи по § 4 и няма вилна зона, а промишлени
предприятия. Според ***с изграждането на трасето на шосето В. Търново – Варна
старите исторически граници на местностите са се променили, като м. „Робова
чешма“ се появява южно от шосето Варна-София с изграждането на същото шосе,
където понастоящем са изградени промишлени предприятия, а не вилна зона. За
одържавения имот на жалбоподателя не се открива графичен материал, показващ
точното му местонахождение, поради което не е възможно да се индивидуализира и
конкретния имот. Заявеният пред ОС „Земеделие“ ПИ 83123.53.27 с обща площ 7273
кв. м., от който имот със скицата се обособяват 2 дка отговаря като площ,
категория и местоположение /земи по § 4/ на одържавения недвижим имот.
Въз основа
на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е
допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в
законоустановения срок, доколкото по делото липсват доказателства за момента, в
който обжалваното решение е било узнато от жалбоподателя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След
извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е
основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, общинският съвет приема решения
за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, а съгласно § 27,
ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ /обн. ДВ бр. 62 от 2010 г., доп. бр. 61 от 2016 г., в
сила от 5.08.2016 г. /, предоставя земи от общинския поземлен фонд при
наличието на някое от изброените в последната норма условия. Доколкото между
страните не се спори, че ПИ с идентификатор 83123.53.27 – предмет на
отправеното от жалбоподателя искане, е частна общинска собственост и е включен
в общинския поземлен фонд, обжалваното решение се явява прието от компетентен
административен орган, в кръга на вменените му правомощия.
Обжалваното
решение е взето по предложение вх. № 1436/16.07.2021 г. от кмета на Община Велико Търново и след даване
становища от съответните постоянни комисии. Според данните от Протокол № 29 от
заседание на общинския съвет, проведено на 29.07.2021 г., „за“ проекта на
решението са гласували 26 общински съветници, „против“ - няма и „въздържал се“
- 1. При гласуването на процесното решение, са участвали 27 от всички 37
общински съветници, които са гласували поименно и това е отразено в протокола,
т.е. при вземането на решението са били изпълнени особените изисквания,
установени в чл. 27, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА, като в § 27 от ПЗР към
ЗИДЗСПЗЗ и чл. 45ж от ППЗСПЗЗ не се съдържат особени изисквания за вземането от
общинския съвет на решение за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд,
извън тези по чл. 27 от ЗМСМА. Решението е мотивирано, като съдържа както
фактическите, така и правните основания, мотивирали постановяването му.
Въпреки
това съдът намира, че процесното решение на общинския съвет е издадено при
допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗМСМА
кметът на район и кметът на кметство могат да участват в заседанията на
общинския съвет с право на съвещателен глас. Те се изслушват задължително при
обсъждане на въпроси, отнасящи се за кметството или за района. Аналогична е и
разпоредбата на чл. 46а, ал. 5 от ЗМСМА по отношение на кметските наместници
при обсъждане на въпроси, отнасящи се до съответното населено място. В случая
от доказателствата по делото и от изявленията на проц. представител на
ответника съдът намира за безспорно установено, че ОбС – В. Търново не е
изслушал кметския наместник на с. Шереметя, въпреки че предложението на кмета
на общината касае поземлен имот от землището на това населено място. Така в
протокола от заседанието на общинския съвет не са отразени каквито и да е
изявления от това длъжностно лице, нито е отразено по някакъв начин неговото
присъствие на това заседание. Нормите на чл. 46, ал. 3 и чл. 46а, ал. 5 от ЗМСМА са императивни по своя характер, гарантират огласяването и защитата на
интересите на местните общности в съответствие с принципите на местното
самоуправление. Предвиденото в закона задължително изслушване на кметските
наместници, които са органи на изпълнителната власт в населеното място, има за
цел да гарантира, че при обсъждането на въпросите от значение за населеното
място и вземането на съответното решение, ще се преценят и общите интереси на
гражданите на това населено място. Тълкуването й води до извод, че се изисква
посочените лица изрично да изразят мнение, което в случая не е спазено. Поради
това неспазването на тази норма винаги представлява съществено процесуално
нарушение, което обуславя отмяната на обжалвания индивидуален административен
акт като незаконосъобразен единствено на това основание – в този смисъл по
аналогичен казус Решение № 1259/10.02.2022 г. на ВАС по адм. дело № 7783/2021
г.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение на Общински съвет –
Велико Търново е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Тъй
като спорът не може да бъде решен по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на общинския съвет, който след като
проведе изслушване на кметския наместник на с. Шереметя, да вземе съответното
решение по предложението с вх. № 1436/16.07.2021
г., направено от кмета на Община Велико Търново, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото решение.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за СТЕ, възлизащи общо в размер на 910 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Решение № 663 на Общински съвет – Велико Търново по Протокол № 29 от заседание на 29.07.2021 г. ИЗПРАЩА административната преписка на Общински съвет – Велико Търново за
произнасяне с мотивирано решение по предложение с вх. № 1436/16.07.2021 г. на
кмета на Община Велико Търново, съгласно дадените в мотивите на решението
указания, като определя срок за това един месец след влизане в сила на
настоящото решение. ОСЪЖДА Общински съвет – Велико Търново да заплати на П.И.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, разноски по делото в размер на 910 лв. /деветстотин и десет
лева/. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: