Решение по дело №1738/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С.Б.М., депозирана чрез адв. В.П. срещу решение № 943 от 22.06.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110202026/2023 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено НП №23-0439-000438/20.04.2023г. на началник РУ в ОДМВР Варна, Трето РУ Варна, с което на касатора е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.175а ал.1 пр. З от ЗДвП, както и глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП.

С решението са присъдени разноски в полза на ОДМВР - Варна, на основание чл.27е от Наредба за правната помощ в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което се отправя искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени процесното НП.

В открито съдебно заседание касатора, чрез процесуалния представител адв.Д. поддържа касационната жалба. По съществото на спора моли да бъде уважена, т.к. счита, че при произнасянето си първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения като е ограничил правото на защита на наказаното лице в процеса, т.к. при установяване на нова фактическа обстановка, която за първи път става известна на нарушителя в хода на съдебното следствие районният съд потвърждава НП и то като възприема същата фактическа обстановка, която е описана в обстоятелствената част на оспорваното НП.

На следващо място сочи, че по отношение на дрифтенето, няма легална дефиниция в ЗДвП и трябва точно и ясно да се опишат действията на водача, с какви свои действия как е влияел на МПС, за да излезе то извън контрол. Такива няма описани и изобщо не е било застрашено движението, т.к. по това време на денонощието не е имало автомобили.

На следващо място, съдът не е възприел това, че той не се е движил в противната лента на булеварда, а е излизал от „Метро“ от лентата за пристрояване и въобще не са установени безспорно факти, които да отхвърлят твърдението, че е имало мазно петно и то е било причината за поднасяне на автомобила, което също се сочи и от полицейските служители.

В тази връзка счита, че нарушението по т.1 е недоказано, т.к. не е осъществен състава на административното нарушение, поради това, че липсват елементи от състава.

На следващо място, по отношение на нарушението по т.2, намира, че би могло да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.к. действително автомобилът управляван от М. не е минал технически преглед, но това се случва в събота, а в петък той го е записал за преглед в понеделник. Още в понеделник е минал технически преглед на автомобила и не е налице обществена опасност от това нарушение.

Предвид на изложеното, моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, с което е потвърдено изцяло издаденото НП по п.1, а по п.2, моли да бъде изменено, като се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. С писмени бележки вх. № 14011/04.10.2023г., чрез пълномощника юрисконсулт К. Л.-А., заявява, че оспорва изцяло касационната жалба. Излага подробно становище по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като в случай, че жалбата бъде уважена моли да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба в частта на нарушението по чл. 104б от ЗДвП и дава заключение, че в тази част решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено. Досежно второто нарушение, счита, че не са налице основания за приемане маловажност в случая по чл. 28 ЗАНН и решението оставено в сила като правилно и законосъобразно в тази му част.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в ЗАНН.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на С.Б.М., против НП №23-0439-000438/20.04.2023г. на началник РУ в ОДМВР Варна, Трето РУ Варна, с което на му е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.175а ал.1 пр. З от ЗДвП, както и глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП.

С решение № 943 от 22.06.2023 г. постановено по АНД № 20233110202026/2023 г., ВРС е потвърдил оспореното НП.

За да постанови този резултат ВРС е приел от фактическа страна, че на 24.03.2023г. екип на ОДМВР Варна, изпълнявал функции по контрол на движението в гр. Варна, като с полицейския автомобил се движели по ул. „Атанас Москов“. Полицейските служители забелязали лек автомобил „БВМ 320ес“ с рег. №****, управляван от М.. Автомобилът се движел в посока откъм магазин „Метро“ и навлязъл в ул. „Атанас Москов“, като предприел маневра, за да се включи в движението по тази улица. Това включване било извършено, като автомобила, усуквайки задната си част, изгубил сцепление с пътното платно. При това задната му част навлязла в другото платно за движение, след което се върнала обратно в неговото платно за движение. Създадена била опасност за движещите се по пътя автомобили. Свидетелите лично възприели движението на автомобила и навлизането му в ул. „Атанас Москов“ с т. нар. „дрифтене“. Тъй като на пътя имало и други автомобили, полицейските служители не спрели веднага автомобила, управляван от М., а сторили това след кръговото движение, в посока към бул. „Сливница“. При извършената проверка било установено , че автомобила не е представен за ГТП. Съставен бил АУАН в съдържанието на който били описани обстоятелствата на извършване на нарушенията и била дадена правна квалификация по ЗДвП. Жалбоподателят подписал АУАН при вписване, че няма възражения. Възражения постъпили впоследствие по АНП, но били преценени като неоснователни. На 20.04.2023г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Използването на пътищата за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с предназначението им за превоз на хора и товари било квалифицирано като нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП са били наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС. Непредставянето на МПС на ГТП било квалифицирано като нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДП и на основание чл.185 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба. Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на АУАН и възприета от административно наказващия орган в НП ВРС приел, че се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка, както и показанията на разпитаните свидетели очевидци, които пряко са възприели движението на автомобила, както и липсата на задължителен годишен технически преглед на управляваното превозно средство. В подкрепа на показанията на тези свидетели ВРС приел, че са и писмените доказателства по делото - актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП; изготвените докладни записки, справка за нарушител и др. ВРС приел, че в изготвените докладни записки ясно и категорично са описани действията на М., преднамерено извършил действия по „дрифтене“ на пътното платно. Докладните записки ВРС кредитирал в цялост, тъй като същите са изготвени по време, в непосредствена близост до установените нарушения. Съдържанието на изготвените докладни ВРС приел, че допълва показанията на разпитаните свидетели, за които, предвид естеството им на работа и изтеклия период от време, е обяснимо и логично, да не помнят всички детайли от случилото се.

От правна страна ВРС приел, че при провеждане на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението е описано пълно и точно от фактическа и от правна страна, като в НП са посочени всички съставомерни елементи и всички факти, относими към тях. Изложил е мотиви досежно приложението на материалния закон. Изложил е подробни мотиви по всяко едно от възраженията във въззивната жалба.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените принципи. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, в обжалваното решение и е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които се споделят от настоящия касационен състав.

Съдът споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и изложените правни изводи. По делото се установява по несъмнен начин, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. НП отговаря на задължителните изисквания към съдържанието съгласно чл.57 ал.1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По силата на §6 т.1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени на пътищата. По делото не е налице спор, че касатора като водач на МПС е бил на описаното в НП място-улица.

В настоящия случай, от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството писмени доказателства, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят на посочената в АУАН и НП дата, управлявайки лек автомобил марка “БМВ 320 И” с рег. № ****, използва път - отворен за обществено ползване за друга цел, като ненужно демонстрира поднасяне на автомобила /дрифт/. От изложеното се налага извод, че водачът е използвал пътя не в съответствие с неговото предназначение, а за описаните по-горе цели. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на касатора че не е било застрашено движението, т.к. по това време на денонощието не е имало автомобили. Като неоснователно преценява и възражението за противоречие между описанието в приобщените по делото докладни записки и показанията на свидетелите в съдебно заседание, доколкото правилно ВРС е отчел обстоятелството, че в с.з. свидетелите сочат, че са се движили в съседна пътна лента и не им е било възможно да видят дали на пътната настилка има мазен филм, както и че л.а. е със задно предаване и е възможно поднасянето да се дължи на неопитност на водача. Налага се краен извод, че е безспорно установено, че М., при управлението на лек автомобил, при навлизането му в ул. „Атанас Москов“ е завъртял автомобила, изгубвайки сцепление на задните гуми, при което задната част на автомобила е навлязла в съседното пътно платно и не е могъл да контролира автомобила. В този аспект, правилно районният съд е счел, че презумптивната доказателствена сила на АУАН следва да бъде зачетена. Ето защо в оспореното решение не е налице съществен порок, водещ до неговата неправилност, състоящ се в неустановяването на факти от съществено значение за изхода на спора.

По отношение на наложеното на основание чл.185 от ЗДвП наказание за извършено нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, съдът намира изводите на ВРС за съответни на материалния закон. Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че управлява МПС, което не е представено на годишен технически преглед. Въз основа на събраните доказателства по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, доколкото е ирелевантно обстоятелството, кога е записано МПС за преминаване на технически преглед. По отношение на приложението на чл.28 от ЗАНН съдът контатира, че не са ангажирани доказателства за твърденията за маловажост. Деянието не се отличава с по-ниска степен на обществено опасност от обичайните нарушения от този вид.

Настоящият състав на съда приема, че като е потвърдил наказателното постановление, ВРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед направеното своевременно искане от пълномощника на ответника по касация за присъждане на разноски, съдът намира, че следва касатора да бъде осъден да заплати сумата в размер на 80 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 943 от 22.06.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110202026 по описа на ВРС за 2023г.

ОСЪЖДА С.Б.М., ЕГН********** *** да заплати на ОД МВР - Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: