О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в закрито заседание, проведено на осемнадесети
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия
Крънчева ВНЧД № 2932 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 345,
ал. 1, вр. чл. 323, ал. 2 от НПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от обвиняемия
И.Г.П., чрез служебно назначения му защитник – адв. М.Б.А.– от САК, срещу разпореждане от 29.06.2020 г. на
Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 23-ти състав,
постановено по НАХД № 11530/2017 г. по описа на същия съд, с което е върната въззивна жалба, подадена от И.Г.П.,
чрез адв. М.Б.А., срещу решение от 29.10.2019 г., постановено по НАХД №
11530/2017 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, на основание чл. 323, ал. 1,
т. 1 от НПК, поради неотстраняване на пропуските й в указания 7-дневен срок.
В
така подадения сезиращ съда документ се твърди, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен.Посочва се, че след изготвяне на мотивите Посочва
се, че след изготвяне на мотивите към присъдата, съдът е указал на защитника,
че има право да допълни въззивната жалба в 7-дневен срок от получаването й, но
такова указание не е било връчено на обв. П.. Развиват се доводи, че въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок и съдържа всички необходими
реквизити. Изтъква се, че присъдата на СРС е обжалвана изцяло, поради което не
е било необходимо да се уточнява кои са неизяснените обстоятелства и
доказателства. Сочи се, че посочването на неизяснените обстоятелства и
доказателства, които следва да се съберат, не е задължително съдържание на
жалбата, а препоръчително, с оглед планиране на съответните действия пред
въззивната инстанция. Изтъква се, че в случая не са останали неизяснени
обстоятелства, а всички необходими доказателства са били събрани. Защитата
релевира доводи, че поради характера на въззивната проверка и задължението на
въззивния съд да провери изцяло присъдата, непредставянето на допълнение към
въззивната жалба не следва да води до негативи за страната, още повече, че
законът дава възможност страните да допълнят аргументацията си до даване ход на
делото пред въззивната инстанция. Излагат се съображения за незаконосъобразност
на присъдата по същество. Желае се отмяна на разпореждането на първия съд за
връщане на жалбата, като неправилно и незаконосъобразно, и разглеждането на
жалбата по същество, като редовна и допустима.
Софийският
градски съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на
чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 и сл. от НПК, намира, че така подадената жалба е
депозирана от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради
което е и процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Действително,
настоящата инстанция констатира, че частната жалба срещу разпореждането на СРС,
НО, 23-ти състав от 29.06.2020 г., постановено по НАХД № 11530/2017 г., е
депозирано след изтичане на законоустановения 7-дневен срок, визиран в чл. 342,
ал. 1 от НПК, вр. чл. 323, ал. 2 от НПК (ред., ДВ, бр. 63 от 2017 г.).
Разпореждането на съда е връчено на процесуалния представител на обвиняемото
лице на 09.07.2020 г., а частната жалба е депозирана едва на 23.07.2020 г.
Същевременно, доколкото в разпореждането на СРС неправилно е бил указан срокът
за обжалване на разпореждането, а именно – 15-дневен и защитникът е спазил
указания му срок за депозиране на жалба, процесуалният порок на акта следва да
се тълкува в полза на страната и да се приеме, че жалбата е депозирана в
указания от съда срок, поради което и следва да се разгледа по същество.
Разгледана
по същество, частната жалба е основателна.
Наказателно-съдебното
производство по НАХД № 11530/2017 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, е
образувано въз основа на внесено в СРС – НО постановление на прокурор при СРП
от 03.07.2017 г., изведено от канцеларията й на 04.07.2017 г., с предложение за
освобождаване на обвиняемия по досъдебно производство ЗМ № 1416/2016 г. по
описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 19320/2016 г. по описа на СРП, И.Г.П. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, на основание
чл. 78а, ал. 1 от НК, за извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр.
чл. 130, ал. 1 от НК.
С
решение от 29.10.2019 г., постановено по НАХД № 11530/2017 г., СРС – НО, 23-ти
състав, е признал обвиняемия И.Г.П. – роден на *** г. в гр. София, българин,
български гражданин, неосъждан, разведен, със средно образование, безработен,
живущ ***, ЕГН – **********, за виновен в това, че на 13.05.2016 г., около
17,45 часа, в гр. София, ул. „И.“ пред № **, причинил на Д.Л.П.лека телесна
повреда – нанесъл му удар с нож в областта на коляното на левия крак от
вътрешната страна, изразяваща се в порезна рана с адаптирани равни ръбове,
остри ъгли с дължина 0,7 см, което увреждане е реализирало медико-биологичния
признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, и оток и бледо
синкаво кръвонасядане с диаметър 5 см около описаната рана, което увреждане е
реализирало медико-биологичния признак болка и страдание, като деянието е
извършено по хулигански подбуди – на обществено място, без зачитане на
обществените норми на поведение, при липса на конкретен личен мотив във
взаимоотношенията с Д.Л.П.и без конкретна провокация от негова страна, при
демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените от закона
правила, които закрилят добрите нрави в обществото – престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, го е освободил от наказателна отговорност за извършеното
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и на
основание чл. 78а от НК му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер
на 1000 (хиляда) лева.
На
11.11.2019 г. в деловодството на СРС е депозирана въззивна жалба срещу така
постановеното решение от обвиняемия И.Г.П., чрез служебно назначения му
защитник – адв. М.А.– от САК, вх. № 1072448/11.11.2019 г. по описа на СРС, с
която решението на СРС (посочено в жалбата като „присъда“), е обжалвано в
законоустановения срок. В жалбата се навеждат доводи, че нито от
доказателствата по делото, нито от показанията на свидетелите, обвинението е
било доказано по безспорен начин. Сочи се, че приетата за установена от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, не съответства на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства. Сочи се, че така постановената
първоинстанционна присъда е неправилна и незаконосъобразна, поради което се отправя
искане за нейната отмяна и за признаване на обвиняемия за невиновен. Декларира
се, че след запознаване с мотивите по атакуваната присъда, защитникът ще
депозира допълнително писмено изложение.
С
разпореждания (без дата) на председателят на СРС – НО, 23-ти състав, е указано
на служебно назначения защитник на обв. П. – адв.А.– от САК, в 7-дневен срок да
допълни въззивната жалба, като в случай на неизпълнение следва връщане на
жалбата. За разпореждането на СРС – НО, 23-ти състав, адв.А.е уведомена с
призовка, връчена на 24.02.2020 г. На 27.02.2020 г., на обв. П. е връчен препис
от мотивите към съдебния акт. До 29.06.2020 г. по делото не е постъпило
допълнение към въззивна жалба от обвиняемия или неговия защитник.
С
разпореждане на председателя на СРС – НО, 23-ти състав от 29.06.2020 г.,
въззивната жалба, депозирана от обвиняемия И.Г.П., чрез служебно назначения му
защитник – адв. М.А.– от САК, е върната, на основание чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК, по съображения, че пропуските не са били отстранени в дадения 7-дневен
срок.
За
проверка на правилността и законосъобразността на така постановения съдебен акт
по жалба на процесуалния представител на обвиняемото лице, е образувано
настоящото ВНЧД № 2932/2020 г. по описа на СГС, Но, І-ви въззивен състав.
Настоящата
съдебна инстанция не споделя изводите на първостепенния съд, мотивирали го да
постанови атакувания съдебен акт в горния смисъл. В тази насока е необходимо да
се посочи следното.
Съгласно
разпоредбата на чл. 323, ал. 1 от НПК, в актуалната й редакция – след влизане в
сила на ЗИДНПК, обн., ДВ, бр. 63 от 2017 г., съдия от първоинстанционния съд
връща жалбата и протеста, когато: 1. не отговарят на изискванията по чл. 320,
ал. 1 и 3, ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не
бъде отстранено; 2. не са подадени в срока по чл. 319, ал. 1; 3. не са подадени
от лице, което има право на жалба или протест.
В конкретния по делото случай, предвид
изрично указаното в мотивната част на разпореждането на съда правно основание
за връщане на жалбата на адв. А., в качеството й на защитник на обв. И.Г.П.,
срещу решението на СРС – НО, 23-ти състав от 29.10.2019 г. по НАХД № 11530/2017
г., е вън от всякакво съмнение, че същата е върната на основание чл. 323, ал.
1, т. 1 от НПК – поради недопълването й, в съответствие с изискванията на чл.
320, ал. 1 от НПК, в дадения от съда 7-дневен срок.
Връщането
на жалбата на посоченото основание се предпоставя от две кумулативно изискуеми
обстоятелства: първо, депозираната въззивна жалба да не отговоря на
изискванията на процесуалния закон – чл. 320, ал. 1 или ал. 3 от НПК и второ, в
7-дневен срок от поканата пропускът или несъответствието да не е отстранено от
въззивния жалбоподател.
В
конкретния по делото случай безспорно се установява, че адв.А.е депозирала
въззивната жалба срещу така постановеното решение от 29.10.2019 г. по НАХД №
11530/2017 г. на 11.11.2019 г., т.е. в
законоустановения срок за обжалване.
За
разлика от решаващия първоинстанционен съд, обаче, настоящата инстанция намира,
че депозираната жалба отговаря на
изискванията на процесуалния закон, като
в нея е посочен съдът, до който се подава, от кого се подава и какво искане се
прави; същата е подписана от подателя. Действително, съдържанието на
жалбата е пределно лаконично, но от същото може да се изведе несъмнен извод
относно обжалвания съдебен акт и до какво се свеждат оплакванията на
жалбоподателя.
Действително,
в жалбата не са посочени неизяснените обстоятелства и доказателствата, които
следва да се съберат и проверят от въззивния съд, но както правилно сочи
защитата, посочването на тези обстоятелства и на доказателствата, които следва
да се съберат, е правна възможност, не и задължение за въззивния жалбоподател,
доколкото е напълно възможно – както е и в конкретния случай, същият да не
твърди неизяснена фактическа обстановка или непълнота на доказателствената
съвкупност.
Отделно
от това, константна е съдебната практика в насока, че непосочването във въззивната жалба обстоятелствата по чл. 320, ал.
1, изр. 3 от НПК – неизяснените
обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от
въззивния съд, не е съществен порок на
жалбата, който да обуслови връщането й, предвид естеството на въззивното
производство по наказателни дела и в частност задължението на въззивния съд,
произтичащо от императивната законова разпоредба на чл. 314, ал. 1 от НПК, да
провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени
от страните. Съществен порок, предпоставящ упражняването на правомощието на
първия съд по чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК, би се явило несъответствието на
въззивната жалба с изискванията по чл. 320, ал. 1, изр. 1 или 2 от НПК, каквото
несъответствие в конкретния случай не се открива.
По така наведените съображения,
настоящата инстанция намира, че въззивната жалба отговаря на изискванията на
процесуалния закон – чл. 320, ал. 1 и ал. 3 от НПК. Ето защо и бездействието на
въззивния жалбоподател по отношение на изпълнението на разпореждането на СРС,
НО, 23-ти състав с указание, връчено на жалбоподателя на 24.02.2020 г., не е
основание за връщане на въззивната жалба.
При
това и като се е произнесъл в посочения по-горе смисъл, СРС, НО, 23-ти състав,
е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
отменен, а делото – върнато на СРС за надлежното му администриране по реда на
чл. 325 от НПК.
Само за пълнота, настоящата инстанция
намира за необходимо да отговори на искането на частния жалбоподател,
обективирано в частната жалба, за произнасяне по съществото на делото, като
посочи, че в настоящото производство въззивният съд има правомощия да се
произнесе единствено по
законосъобразността на разпореждането на първия съд, постановено по реда на чл.
323 от НПК, и не може да се произнася по същество по въпросите за вината и
отговорността на определено лице. Поради това и искането на жалбоподателя в
тази му част, се явява неоснователно.
Така
мотивиран и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК, Съдът:
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане
от 29.06.2020 г. на съдията – докладчик при Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 23-ти състав, постановено по НАХД № 11530/2017 г. по описа на същия
съд, с което е върната въззивна жалба,
подадена от обвиняемия И.Г.П., чрез служебно назначения му защитник – адв. М.А.–
от САК, срещу решение от 29.10.2019 г., постановено по НАХД № 11530/2017 г. по
описа на СРС, НО, 23-ти състав, на основание чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК, поради
неотстраняване на пропуските в указания 7-дневен срок.
ВРЪЩА НАХД
№ 11530/2017 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав – на Софийския районен съд,
Наказателно отделение, 23-ти състав – за администрирането му по реда на чл. 325
от НПК.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/