Решение по дело №110/2016 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 92
Дата: 9 март 2016 г. (в сила от 9 март 2016 г.)
Съдия: Калина Кръстева Филипова
Дело: 20164400500110
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………                              09.03.2016 г.                       ГР. П Л Е В Е Н

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                       ІІ възз. граждански състав

На девети март                                      през  две хиляди и шестнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                                 МЛ.С. КАЛИНА ФИЛИПОВА

Секретар:    

Прокурор: 

като разгледа докладваното от МЛ. СЪДИЯ ФИЛИПОВА

В. ГР. ДЕЛО  № 110 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                              

Производството е по чл. 435, ал.2 ГПК.

Постъпила е жалба от С.Д.Н. ***, против наложената й с постановление от 08.01.2016 година глоба в размер на 200 лв. по изпълнително дело № 89/2015 г. на ДСИ при РС-гр.Никопол, във връзка с това, че не е предала малолетното дете Х.В. М. на бащата В.М.Т. *** за упражняване на родителските права съгласно съдебна спогодба по гр.д.№69/2005 г. по описа на РС-гр.Никопол, въпреки уведомяването от 09.11.2015 г. и 07.12.2015 г. В жалбата се посочва, че длъжницата по изпълнителното дело не е изпълнила предаването на детето на посочените в постановлението дати, тъй като въпреки опитите на майката да убеди малолетния Х. до посещава баща си, той отказва да го прави. Сочи, че е предприела действия за промяна на установения режим за свиждане на детето с бащата, като е постановено невлязло в сила решение по гр.д.№89/2015 г. по описа на РС-гр.Никопол, предмет на въззивно обжалване по в.гр.д.№966/2015 г. по описа на ОС-гр.Плевен.

Въззиваемият – взискател по делото, оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Сочи, че през месец декември 2015 г. е направил опит да вземе детето съобразно съществуващото към момента правно положение със спогодбата всяка първа и четвърта събота и неделя от месеца от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя-на 05.12 и 26.12.2015 г., но детето не му било предадено за свиждане.

Прави искане разглеждането на жалбата да бъде извършено в о.с.з., на основание чл.437 ал.1 предл.второ от ГПК, при което да бъде разпитана като свидетел при режим на довеждане Д.И.М. от гр.Белене, която да свидетелства за изложените обстоятелства за непроведени две свиждания през месец декември 2015 г. между взискателя и малолетното дете.

По реда на чл. 436, ал. 3  ГПК са представени писмени обяснения, в които е ДСИ е изложила мотиви за налагането на глобата, като счита, че режима на виждане не бил изпълнен за целия месец декември и януари и приема, че длъжника по изпълнителното дело системно осуетява изпълнението на режима на лични отношения на взискателя с детето. Приложено е и заверено копие от изпълнителното дело.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: Жалбата е процесуално допустима-подадена е в срок, от страна в изпълнителното производство, която има правен интерес от обжалването. В чл.435 ал.2 ГПК във вр. с чл.528 ал.3 ГПК е предвидена възможността длъжникът да обжалва наложената му глоба.

Съгласно разпоредбата на чл.437 ал.1 ГПК, постъпилите жалби, подадени от страните в изпълнителното производство, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица. С оглед обстоятелството, че в депозираната въззивна жалба длъжницата по изпълнителното дело не отрича факта, че не е извършила предаване на детето на процесните дати, съдът намира искането на ответника по жалбата за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, при което да бъде разпитана като свидетел при режим на довеждане Д.И.М. от гр.Белене, която да свидетелства за изложените обстоятелства за непроведени две свиждания през месец декември 2015 г. между взискателя и малолетното дете за неоснователно и като такова, същото следва да бъде оставено без уважение.

Процесното изпълнително дело №89/2015 г. по описа на ДСИ при РС-гр.Никопол е образувано по искане на В.М.Т. ***, с приложен изпълнителен лист, от 16.07.2015 г., издаден по гр.д.№69/2005 г. по описа на РС-гр.Никопол, видно от който съдът е одобрил постигнатото между В.М.Т. и  С.Д.Н. споразумение, по силата на което на бащата В.М.Т. се определя режим на виждане всяка първа и четвърта събота и неделя от месеца от 08.00 часа в съботния ден до 18.00 часа в неделния ден, и един месец в годината през лятото.

На 21.07.2015 г. на длъжницата е била връчена ПДИ, в която й е указано от ДСИ определеният режим на виждане по цитирания изпълнителен лист, като е посочено, че съгласно чл.528 ал.2 ГПК е задължена в тридневен срок от връчване на поканата да съобщи на съдебния изпълнител готова ли е да предаде детето в така определения режим на свиждане, какви пречки за своевременно изпълнение съществуват, в кое време и място е готова да предаде детето, като е уведомена, че при неизпълнение на задължението, съдебният изпълнител може да пристъпи към налагането на глоба по чл.527 ал.3 ГПК.

На 24.07.2015 г. длъжницата по изпълнителното дело е посочила, че е съгласна да предаде детето в определения режим на свиждане в дома си в с. ******, общ.Гулянци, но иска да допълни, че малолетното дете Х. ЕГН ********** не желае да се вижда с баща си  и да посещава дома му.

С писмо от 26.08.2015 г. Д „СП“-гр. Никопол е уведомила ДСИ, че е целесъобразно с оглед психичното състояние на детето първата среща с бащата да се проведе на територията на гр.Гулянци в присъствието на ДСИ, социален работник от ОДЗ Никопол и майката С.Н., като е посочено, че в хода на провеждане на личните контакти с детето Х.и бащата В.Т. и състоянието, в което ще се намира същото след това ще стане ясно до кой етап ще се провеждат в присъствието на майката С.Н.. Срещата е проведена на 04.09.2015 г., за което е съставен протокол от ДСИ. Постигнато е споразумение с разешение на ДСИ да се променя режима на виждане, като същият се спазва. Не е отбелязано становище от социалния работник за обстоятелството до кой етап срещите ще се провеждат в присъствието на майката.

Видно от приложеното заверено копие от изпълнителното дело, на 15.10.2015 г. взискателят се е явил в СИС при РС-гр.Никопол, като е заявил, че длъжницата не изпълнява режима на свиждане. ДСИ се свързал с длъжницата, като й разяснил необходимостта да изпълнява режима и било постигнато съгласие, че детето ще бъде предадено за свиждане на бащата от 08.00 часа на 17.10.2015 г. до 18.00 часа на другия ден.

На 09.11.2015 г. взискателят се е явил в СИС при РС-гр.Никопол, като е заявил, че на 07.11.2015 г. не е могъл да се види с детето, тъй като е било на състезание в гр.Плевен. ДСИ се свързал с длъжницата, като й разяснил необходимостта да изпълнява режима и било постигнато съгласие, че детето ще бъде предадено за свиждане на бащата на 14.11.2015 г. в с.******.

На 01.12.2015 г. взсикателят посочва, че длъжницата не е пуснала детето на 28.11.2015 г. при него на свиждане. На 07.12.2015 г. ДСИ е уведомил длъжницата за необходимостта да спазва режима на виждане, като я уведомил, че при неизпълнение ще й бъде наложена глоба. С постановление от 08.01.2016 г. на основание чл.528 ал.3 вр. чл.527 ал.3 ГПК глоба в размер на 200 лв. е наложена на длъжницата, като е посочено, че въпреки уведомяването от 09.11.2015 г. и 07.12.2015 г., не е предала детето Х. за упражняване на родителските права.

От правна страна,настоящата инстанция приема следното:

С разпоредбата на чл.528 ГПК  е дадена изрична регламентация на процедурата по изпълнение на съдебно решение относно личните отношения между родители – деца, като изложената в чл. 528 ГПК налице детайлна уредба на правилата за принудително изпълнение на задължението за предаване на дете, се различава от уредбата на чл. 527 ГПК /според която съдебният изпълнител може да налага глоби при неизпълнение на задълженията за незаместими престации/. В тази връзка предвидената в  чл.528 ал.3 от ГПК възможност за налагане на глоба, не представлява изпълнителен способ, а санкция за неизпълнение на задължението за оказване на съдействие на съдебния изпълнител чрез предоставяне на информация за обстоятелствата по ал.2 на чл. 528 ГПК /чл.528 ал.2 ГПК гласи: “В тридневен срок от връчването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител:

1. готов ли е да предаде детето в определеното място и време;

2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват;

3. в кое място и време е готов да предаде детето“/, като тази санкция може да се наложи единствено за неизпълнение на това задължение. Видно от приложената по делото молба от 24.07.2015 г., в законоустановения срок от връчването на ПДИ длъжницата е изпълнила това свое задължение.

Същевременно, въпреки посоченото правно основание, с обжалваното постановление наложената глоба на длъжницата е, че „въпреки уведомяването от 09.11.2015 г. и 07.12.2015 г., не е предала детето Х. за упражняване на родителските права“, поради което и предвид изложеното по-горе, настоящият състав приема, че същото е незаконосъобразно. Налагането на глоба в специфичното производството по чл.528 ГПК като принудителна мярка за изпълнение на личната незаместима престация на жалбоподателя – предаване на детето, а не като санкция за неизпълнение на задължението за оказване на съдействие на съдебния изпълнител чрез предоставяне на информация за обстоятелствата по ал.2 на чл. 528 ГПК, е незаконосъобразно, което налага обжалваното постановление да бъде отменено. 

От друга страна, в обжалваното постановление не са посочени конкретно датите, на които длъжницата не е изпълнила задължението да предаде детето, като в отговора на въззивната жалба взискателят сочи, че се касае за 05.12 и 26.12.2015 г. От изложената от ДСИ фактология се налага заключението, че след уведомяването на 09.11.2015 г. длъжницата е изпълнила задължението си да предаде детето на 14.11.2015 г. в с.******, дотолкова, доколкото следващата молба от взискателя е от 01.12.2015 г. и касае неизвършено предаване за свиждане на 28.11.2015 г. В тази връзка по делото не се установяват датите, на които длъжницата не е изпълнила задължението си за предаване на детето, същите не са посочени в постановлението за налагане на глоба, като следва с оглед изложените от същата данни още в отговора на поканата за доброволно изпълнение за липса на желание детето да се вижда с баща си и да посещава дома му, с оглед най-добрия интерес на детето следва да се изиска и становище на ДСП, към каквото е пристъпил и ДСИ, видно от писмо изх.№213/27.01.2016 г. по описа на ДСИ при РС-гр.Никопол.

При този изход на делото съдът не дължи произнасяне по сторените от страните разноски, доколкото във въззивната жалба липсва изрично искане в тази насока.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

            ОТМЕНЯ постановление от 08.01.2016 г. по изп.д.№89/2015 г. по описа на ДСИ при РС-гр.Никопол, за налагане на глоба в размер на 200,00 лева, наложена на С.Д.Н. ЕГН ********* *** като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

  

            Решението е окончателно на основание чл.437 ал.4 изр.последно ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ: