Решение по дело №1461/2024 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 477
Дата: 10 октомври 2024 г.
Съдия: Биляна Силвионова Кисева
Дело: 20244520201461
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 477
гр. Русе, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Биляна С. Кисева
при участието на секретаря Елена В. И.
като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно
наказателно дело № 20244520201461 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от “ВИЕС 780“ ООД, с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул. „Родопи“, вх.ч,
ет.7, представлявано от В.С.А., срещу НП № 21/ 29.04.2024г. на Директора на
РЗИ-Русе, с което му е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 3500.00 лв., за нарушение на нарушение на чл.56, ал.1 от
Закона за здравето.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява, с адв. Ю. Д. АК-Русе,
заявява, че поддържа подадената жалбата. Твърди, че няма извършено
нарушение, тъй като търговския обект не представлява „закрито обществено
място“, тъй като представлява лятна градина и има само една плътна стена, а
другите три са подвижни и отиват в тавана.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна - Н Директора на РЗИ-Русе, редовно призована
не се явява, явява се адв. М. АК-Русе, с пълномощно по делото, която заявява,
че наказателно постановление е редовно връчено на посочения от
жалбоподателя адрес и е влязло в сила, поради което производството е
недопустимо. Заявява при евентуалност, че наказателното постановление е
1
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Обекта бил
затворен всички страни и представлява „закрито обществено място“.
Претендират се разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 13.03.2024г. по повод подаден сигнал в РЗИ-Русе № 96-00-35 за
тютюнопушене на закрито обществено място в обект кафене, стопанисвано от
наказаното лице, с адрес гр. Русе, ул.“Неофит Рилски“ № 48. По повод на този
сигнал била извършена проверка в заведението от служители на РЗИ гр. Русе
на 22.03.2024г. около 21:00 ч. В хода на проверката било установено, че в
заведението се допуска тютюнопушене, като на две маси в обекта имало
пепелници пълни с фасове, имало и клиенти, които отпушвали от класически
тютюневи цигари. В помещението било задимено и миришело на тютюн. За
резултатите от проверката бил съставен констативен протокол в деня на
проверката. За това нарушение впоследствие св. В. Г. съставила АУАН против
дружеството, в което е вписано, че Нарушението не е първо за календарната
година, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно
постановление, с което му било наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3 500 лв. за нарушение по чл. 56, ал.1 от
Закона за здравето.В издаденото наказателно постановление е вписано, че
седалището и адреса на дружеството е гр. Русе ул. „Неофит Рилски“ № 48.
По делото е представена справка от търговския регистър, от която е
видно, че “ВИЕС 780“ ООД, с ЕИК: ********* е регистрирано 2019 г. и
седалището и адреса на управление е гр. Русе, ул.“Родопи“ № 1, вх.ч, ет.7,
ап.25.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът прие:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу акт,
който не е влязъл в законна сила.От материалите по делото се установява, че
наказателното постановление е изпратено на адреса на търговския обект -
ул.“Неофит Рилски“ № 48, а не на адреса, на който е вписан в търговския
регистър седалището и адрес на управление на търговското дружество -
ул.“Родопи“ № 1, вх.ч, ет.7, ап.25. В случая не налице претендираното от
защитата нарушение на процедурата по чл.58 ал.2 от ЗАНН. Разпоредбата на
2
чл. 58, ал. 2 ЗАНН съдържа една правна фикция като приравнява правните
последици на личното връчване с тези на невръчване на наказателното
постановление. Тъй като фикционната норма е изключителна - представлява
отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал.
2 от Закона за нормативните актове, нейното тълкуване е само ограничително.
Следователно, за да е осъществен фактическия състав на чл. 58, ал. 2 ЗАНН е
необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки -
нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е
неизвестен. Видно от представените писмени доказателства по преписката,
жалбоподателя е търсен само на адреса на търговския обект - ул.“Неофит
Рилски“ № 48, но не и на посочения в търговския регистър адрес, на който е
седалището и адреса на управление на търговското дружество, срещу което е
издадено обжалваното наказателно постановление. При това положение съдът
намира, че АНО не е изпълнил целият фактически състав на нормата на чл.58
ал.2 от ЗАНН, тъй като адреса на седалището на търговското дружество
въпреки, че е известен на АНО не е направил опит да връчи наказателното
постановление. За да се приложи фикцията регламентирана в чл.58, ал.2 от
ЗАНН, АНО трябва да няма никаква друга да връчи наказателното
постановление на жалбоподателя.
Предвид изложеното съдът счита, че издаденото НП не в влязло в
сила и жалбата е процесуално допустима, тъй като а е подадена от надлежно
лице, в установения от закона срок, тъй като и понастоящем няма данни НП
да е било връчено. Подадена е до надлежния съд по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В административно наказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушена е разпоредбата
на чл. 57 ал. 1 т. 5 и 6 от ЗАНН.
Нарушението по чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН се изразява в
несъответствие между възприетата фактическа обстановка и правната
квалификация на нарушението. Разпоредбата на чл. 218 ал. 2 от ЗЗ съдържа
три предложения - различни административн онаказателни състава с оглед
субекта – нарушение от физическо лице, едноличен търговец и юридическо
лице за допустителство за нарушения по чл. 54, чл. 56 или чл. 56а от същия
3
закон, т.е. във всички случаи се ангажира отговорността на допустителя, чието
изпълнително деяние може да се изрази само в бездействие, доколкото не се е
противопоставил на извършване на административното нарушeние. Нито в
АУАН, нито в наказателното постановление е посочено и описано, че
нарушението е извършено при условията на допустителство, т.е. че наказаното
юридическо лице, стопанисващо заведението, не се е противопоставило на
тютюнопушенето на клиенти на кафенето; от текстовото описание както в
АУАН, така и в наказателното постановление, се налага изводът, че всъщност е
обвинено, а впоследствие и наказано за извършване на нарушението по чл.
218 ал. 1 от ЗЗ, какъвто субект то не може да бъде. Субект на това нарушение
може да бъде само и единствено физическо лице, а не юридическо лице или
едноличен търговец. По този начин е нарушено правото на защита на
наказаното дружество с оглед възможността да разбере по кой от двата
административно наказателни състава е наказано – по чл. 218 ал. 1 или по чл.
218 ал. 2 от ЗЗ. Това противоречие накърнява правото на защита на наказаното
лице с оглед невъзможността да разбере за какво точно нарушение му е
наложено административното наказание, съответно да организира защитата
си. Нарушителят безусловно следва да бъде информиран не само кой законов
текст е нарушил, но и състава на кое административно нарушение е
осъществил чрез пълното му текстово и цифрово описание, като между тях
следва да съществува пълно единство. Това нарушение на процесуалните
правила е съществено и самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.
На второ място е нарушена и разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5 от
ЗАНН, според която Наказателното постановление освен, че следва да
съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
следва да се опишат и обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай актосъставителя
и АНО са се задоволили само да опишат, че в обект „кафене“ стопанисвано от
“ВИЕС 780“ ООД, с адрес ул. „Неофит Рилски“ № 48 имало пепелници пълни
с фасове и двама клиенти, които отпушвали от класически тютюневи цигари,
и че в помещението било задимено и миришело на тютюн. Нито АУАН, нито в
НП е описано какво представлява въпросното кафене, дали е закрито
обществено място съгласно легална дефиниция на понятието "закрито
обществено място". В § 1а от допълнителните разпоредби на Закона за
4
здравето или представлява отворено помещение или градина. В издадените
контатовен протокол, АУАН и НП няма никакво описание на търговския
обект, дори няма констатация, че според проверяващите актосъставителя и
АНО проверявания обект представлява "закрито обществено място", вписано
е само, че бил получен и заведен сигнал в РЗИ-гр.Русе ( който сигнал не е
приложен в административно наказателната преписка), че в "закрито
обществено място" се извършва тютюнопушене, т.е. тази констатация, че се
касае за "закрито обществено място" е направено от неизвестно лице, но не и
от АНО.
Освен това в АУАН и в НП е направена констатация, че нарушението
не е първо за календарната година, но и в двата акта не е посочено какво
нарушение е извършено и кога и не са приложени доказателства в тази насока.
Това нарушение на процесуалните правила е съществено и
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
При такъв изход на делото и предвид изрично направеното искане на
защитата в полза на дружеството следва да се присъдят и разноски по делото,
сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21/29.04.2024г., издадено от
директора на РЗИ гр. Русе, с което на „ВИЕС 780“, представлявано от В.С.А.,
е наложено административно наказание на осн. по чл.218, ал.2 пр.3 от ЗЗ
„Имуществена санкция“ в размер на 3500.00 лв., за нарушение на нарушение
на чл.56, ал.1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА РЗИ гр.Русе да заплати на „ВИЕС 780“, представлявано от
В.С.А. сумата от 400 лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенския административен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6