Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2456 19.06.2018г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2558 по описа
на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда, чл.
224, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Б. Д. - К., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, ***, чрез адв. Х.М. e предявила срещу „АППДМ индивидуална практика Дентисимо”
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, бул.
„Георги Бенковски” № 13, ет. 3, оф. 302, представлявано от М. И. Я. – Р.,
обективно съединени искове с правно основание чл. чл. 220, ал. 1 от КТ, чл.
224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответника да му заплати
следните суми: сумата от 598 лева, представляваща неплатено обезщетение на осн.
чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на ТПО на осн.
чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, сумата от
1778, 70 лева – обезщетение за неползвания ПГО към датата на прекр. на ТПО,
законна лихва и разноски.
Ищцата твърди да е работила по ТПО с
ответника на длъжност „***” в периода 08.05.2012г. – 03.11.2017г. ТПО било
прекратено на 03.11.2017г., като се твърди да е било прекратено на осн. чл.
328, ал. 1, т. 2 от КТ поради закриване на част от предприятието. При
прекратяването му не бил спазен едномесечният срок на предизвестие, за което на
ищцата се дължало обезщетение в размер на едно БТВ, възлизащо на 598 лева. В
заповедта за прекр. на ТПО било посочено, че на ищцата се дължи обезщетение за
неползвания отпуск в размер на 1778, 70 лева, което също не й било заплатено.
Ето защо моли да се осъди ответника
да й заплати посочените суми, претендира законна лихва и разноски.
В срок е постъпил отговор от
ответника, с който исковете се признават изцяло по основание и размер, като се
моли да се задължи ищцата да представи своя лична банкова сметка ***.
В съдебно заседание и двете страни
признават, че дължимите суми са изцяло заплатени, след завеждане на исковата
молба, като всяка от страните твърди забава на другата страна и претендира
разноските по делото.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Между страните не се спори, и от
представените доказателства – заверено копие от тр. книжка на ищцата, предизвестие,
връчено на 03.11.2017г. и заповед за прекр. на ТПО от 03.11.2017г., връчена на
същата дата, се установява, че ищцата е работила по ТПо с ответника на длъжност
„***” с последно вписано тр. възнаграждение – 598 лева, като ТПО е прекратено,
без да бъде спазен срокът на предизвестие, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ с
връчени на 03.11.2017г. предизвестие и заповед. Със заповедта е разпоредено ад
се изплати обезщертение за неаспазено предизвестие, без посочване на размер, и
сумата 1778, 70 лева – обезщетение за неползвания ПГО. В с.з. ответникът
признава да не е изплатил дължимите суми на ищеца, като признава исковете, но
твърди забава на ищеца поради това, че в исковата молба е посочен номер на
банкова сметка ***, без да е представено изрично пълномощно за получаване на
суми от същия. В тази връзка в първото с.з. по делото ищецът представя
доказателства за номер на своя лична банкова сметка.
***явяване на делото за решаване,
преди изтичане срока за постановяване на решение ответникът представя
доказателства на 12.04.2018г. да е заплатил по посочената от ищцата лична
банкова сметка ***, *** лева с основание за плащане - обезщетения по чл. 220 и 224 от КТ и дължима
лихва по гр. д. 2558/2018г., като е представил и писмени доказателства –
разчетно-платежна ведомост и справка за законна лихва.
Тези му действия са наложили отмяна
на определението, с което е даден ход на устните състезания и допускане на ССЕ,
която да изчисли дали дължимите на ищеца суми са заплатени.
Видно от заключението на в. л. М.,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, дължимото на
ищцата обезщетение по чл. 224 от КТ е възлизало на брутна сума 1778, 70 лева,
нетно 1600, 83 лева, лихва от завеждане на исковата молба до плащането,
извършено на 12.04.2018г. – 25, 84 лева, обезщетение за неспазено предизвестие
– 598 лева бруто, 59, 80 лева нето, лихва за горепосочения период – 34, 53
лева. Общо главница бруто – 2376, 70 лева, нето – 2139, 03 лева, и мораторна
лихва – 34, 53 лева, нетна обща дължима до датата на плащане сума – 2173, 56 лева.
На ищцата са изплатени 2153, 53 лева, а разликата от 0, 03 лева се получава от
това, че сумите са начислени общо във ведомостта, сумирани и общо са начислени дължимите
данъци и осигуровки, поради което разликата се дължи на начина на изчисление.
При първоначално сумиране на сумите във ведомостта изплатената на ищцата сума
съответства на дължимата такава. Дължимите данъци – 10 % ДОД, са внесени и
заплатени от работодателя.
След приемане на заключението
страните не спорят, че всичко е изцяло изплатено – главници и лихви, на
12.04.2018г., след завеждане на делото, като всяка от тях претендира разноски и
моли разноските да се възложат на другата страна с аргумент, че другата страна
е в забава и причина за завеждане на делото.
По отношение на направените
разноски, ищецът претендира и доказва направени такива в размер на 350 лева
платено адв. възнаграждение, за което представя касова бележка и договор,
удостоверяващ заплащане на сумата в брой.
Ответникът е ангажирал единствено
пълномощно, без доказателства за уговорено и изплатено адв. възнаграждение.
При така установените факти от значение
за спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени процесните искове,
следва ищецът да установи, че е работил по ТПО с ответника, че същото е
прекратено, на основание, на което се дължи предизвестие, срокът на същото и че
не е спазено, че е имал право на платен годишен отпуск, колко дни и за коя
година, и размера на търсените обезщетения. В случая не се спори от страните,
че претендираните от ищеца суми са брутните такива за сочените обезщетения, че
същите са се дължали в посочените размери и са изцяло заплатени, в нетен размер,
ведно с дължимата до плащането им лихва,
на 12.04.2018г., след като ТПО е прекратено на 03.11.2017г., ИМ е
заведена на 14.02.2018г., ответникът е получил препис от нея на 20.02.2018г.,
делото е разгледано за първи път в с.з. на 02.04.2018г., а плащането е
извършено на 12.04.2018г. по банков път. Видно от самата ведомост за м.
11.2017г., дължимата сума от 2139, 03 лева е начислена във ведомостта за този
месец и в самата ведомост е посочено, че плащането се извършва по банков път.
Ето защо исковете ще се отхвърлят
изцяло, ведно със законната лихва, като погасени поради плащане, извършено след
завеждане на исковата молба.
По отношение на обстоятелството коя
от двете страни е била в забава и носи задължение да плати разноските по
делото, съдът намира следното:
Съгл. чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ правото на
тези обезщетения възниква с факта на прекратяване на ТПО, като за разлика от
трудовото възнаграждение, за което работодателят има право да фиксира с ВПРЗ
разумен срок за изплащане, но не по късно от последно число на месеца, следващ
полагане на труда, правомощия относно отлагане момента на изплащане на
нормативно установени задължения, възникващи с факта на прекр. на ТПО, който е
правопораждащ за процесното обезщетение, работодателят няма. Правото на ищцата
да получи това обезщетение е възникнало с факта на прекр. на ТПО, на 03.11.2017г.,
същото е безусловно, не зависи от изтичане на допълнително определен срок, нито
от настъпване на определено обстоятелство, каквото би било например оставането
без работа.
В случая, с нормата на чл. 228, ал. 3 от КТ законодателят
е предвидил краен срок, в който тези обезщетения следва да бъдат изплатени - не
по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е
договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи
обезщетението, заедно със законната лихва.
Тази норма е в сила от 22.12.2017г., и има действие
занапред, като се прилага за всички трудови правоотношения, по отношение на
които срокът за заплащане на обезщетението не е изтекъл. В случая, ТПО е
прекратено през м. 11.2017г., поради което обезщетението е следвало да бъде
изплатено най-късно на 31.12.2017г. Исковата молба е заведена на 14.02.2018г. В
случая обезщетенията са станали изискуеми от датата на прекр. на ТПО, а законът
е фиксирал един разумен срок, в който следва да бъдат заплатени – последният
ден на месеца, следващ прекратяването на ТПО, откогато насетне се начислява
лихва за забава. В случая исковата молба е заведена месец и половина след
изтичане на определения в закона срок за плащане, като работодателят вече е бил
забава. самата искова молба също представлява покана за заплащане на
обезщетението. Вземането за обезщетение по ТПО е носимо, а не търсимо
задължение и в тежест на работодателя е да установи, че е търсил кредитора, а
последният е бил в забава. Вземанията за обезщетение по чл. 220 и 224 от КТ
стават изискуеми с прекратяването на ТПО, същите са носими, а не търсими,
работодателят е признал с уволнителната заповед, че дължи същите, начислил ги е
във ведомостта за м. ноември 2017г., и не е заплатил същите, въпреки че е
разполагал с банкова сметка ***, която е била негов служител и в самата заповед
е посочено, че сумата е платима по банков път. Обстоятелството, че с исковата
молба е посочен номер на банкова сметка ***, дава възможност на работодателя да
изпълни задължението си, след като тази сметка е посочена от самия ищец, а
обстоятелството кое лице е титуляр на тази сметка и има ли право да получава по
същата суми или не от името на ищцата не е въпрос, който може да бъде преценян
от ответника, след като номерът на сметката е посочен в исковата молба, а касае
отношения между ищцата и пълномощника й. В случай, че е искал да изпълни задължението си,
работодателят е разполагал с възможност да изпрати сумата с пощенски запис на
ищеца, на адреса от трудовия договор, или да изплати същата по банков път на
сметката, находяща се в личното трудово досие. работодателят не ангажира
доказателства за забава на кредитора, като същият е изпълнил задължението си в
начислените по ведомост от м. ноември 2017г. размери два месеца след завеждане
на исковата молба и един месец и три седмици след получаване на препис от
същата на адреса си на управление, като не е ангажирал никакви доказателства за
забава на кредитора – да е изпратил на ищцата сумите, но същата с поведението
си да е препятствала получаването им. За да се приложи в случая нормата на чл.
95 от ЗЗД е необходимо при пълно и главно доказване да се установи липса на
каквото и да е съдействие от работника за изплащане на обезщетенията,
включително непредставяне на адрес или отказ да получи изпратен пощенски запис,
което изобщо не е налице. Ответникът не твърди и не доказва да е правил опити
за тяхното изплащане, преди първото с.з. по делото, като искането му в с.з. да
се представи номер на лична банкова сметка ***. М. да получава суми от името на
ищцата представляват неуспешен опит да се освободи от последиците на собствената
си забава. В случая е налице и признание от страна на п. на ответника (л. 50 от
делото), че представената по делото от ищцата банкова сметка, ***не на делото,
през цялото време е била известна на работодателя и това е сметката, по която
са се изплащали трудовите възнаграждения на ищцата. Горното изцяло подкрепя
изводите на съда за наличие на забава не у кредитора, а у длъжника, който е
имал задължение да изплати сумите преди завеждане на исковата молба и е
разполагал с банковата сметка на ищеца, по която е изплатил сумите след
завеждане на иска.
При това положение съдът намира, че ответната страна не
може да се ползва с привилегията на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като с
поведението си, неплащайки няколко месеца изискуемо задължение при известен
адрес и банкова сметка ***, и плащайки същото един месец и три седмици след
получаване на препис от исковата молба, без да се сочат никакви уважителни
причини за късното плащане, е станал повод за завеждане на настоящия иск.
С оглед на горното съдът намира, че
ответникът е в забава и е станал причина за завеждане на делото.
С оглед на горното ищецът, а не
ответникът има право на присъждане на разноските по делото, изцяло.
Законна лихва върху главницата не
следва да се присъжда поради това, че същата вече е изплатена.
Ищецът твърди и доказва направени
разноски в р-р на 350 лева платено адв. възнаграждение – договор за правна
защита и съдействие на л. 28 от делото, и касова бележка на л. 29, което е в
минималния еднократен предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адв. възнаграждения размер.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по делото в размер
на 114, 03 лева (сто и четиринадесет лева и три стотинки), от които 64, 03 лева
по иска по чл. 224 от КТ и 50 лева по иска по чл. 220 от КТ. В негова тежест ще
се възложат и разноските за ССЕ от бюджета на съда в размер на 50 лева (петдесет лева), тъй като с
поведението си, извършвайки плащане след обявяване на делото за решаване, е
станал причина за възобновяването му и извършването им.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Д. - К., с ЕГН
**********,***, със съдебен адрес:***, ***, чрез адв. Х.М. срещу „АППДМ
индивидуална практика Дентисимо” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пазарджик, бул. „Георги Бенковски” № 13, ет. 3, оф. 302,
представлявано от М. И. Я. – Р., обективно съединени искове с правно основание
чл. чл. 220, ал. 1 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден
ответника да й заплати следните суми: сумата от 598 лева, представляваща
неплатено обезщетение на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие
при прекратяване на ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, сумата от 1778, 70 лева – обезщетение за
неползвания ПГО към датата на прекр. на ТПО, и законната лихва върху главницата
от завеждане на исковата молба – 14.02.2018г., до окончателното плащане на
дължимите суми – 12.04.2018г., като погасени поради плащане, извършено след
завеждане на исковата молба, на 12.04.2018г.
ОСЪЖДА „АППДМ индивидуална практика Дентисимо” ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, бул. „Георги Бенковски” № 13,
ет. 3, оф. 302, представлявано от М. И. Я. – Р. да заплати на Б. Д. - К., с ЕГН
**********,***, със съдебен адрес:***, ***, чрез адв. Х.М. сумата от 350 лева
(триста и петдесет лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „АППДМ индивидуална практика Дентисимо” ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, бул. „Георги Бенковски” № 13,
ет. 3, оф. 302, представлявано от М. И. Я. – Р. да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 114, 03 лева (сто и четиринадесет лева и три стотинки), представляваща
държавна такса по делото, както и сумата от 50 лева (петдесет лева) – разноски
за съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ