РЕШЕНИЕ
№ 93 / 2.5.2019г.
град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І гражданскисъстав
На
първи април две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева
гражданско дело номер
30 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по исковата молба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1407, р-н Лозенец, ул.
„Хенрик Ибсен“ № 15, представлявано от Александер Викторов Грилихес, чрез
пълномощник – юрисконсулт К. Николаева П., с адрес: ***, п.к.1407, р-н
„Лозенец“, ул.“Хенрик Ибсен“ № 15, ет.6 срещу М.Т.Х. ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, с която е предявен иск за приемане за установено
че ответникът дължи на ищеца сумата от 683.65 лева /шестстотин осемдесет и три лева и 65 ст./ - главница;
следните лихви: 386.79 лева /триста осемдесет и шест лева и 79 ст./ - договорна
лихва за периода от 26.05.2016 г. до 29.09.2016 г.; законна лихва за забава в
размер на 160.22 лева /сто и шестдесет лева и 22 ст./ за периода от 27.05.2016
г. до 11.10.2018 г. и такси в размер на 214.09 лева /двеста и четиринадесет
лева и 09 ст./ – от 26.05.2016г. до 29.09.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.10.2018 година, представляваща неизплатено задължение по
Договор за паричен заем с № 72778 от 05.05.2016 година.
Ищецът твърди, че между „Сити кеш“ ООД и
ответника М.Т.Х., на 05.05.2016г
е сключен договор за паричен заем, съгласно който на ответника е била
предоставена парична сума в размер на 750 лева, която сума ответникът се
задължил да върне ведно с уговорените лихви, такси и неустойки. На 26.05.2016г. ответникът спрял да
погасява заема.
На
13.03.2017г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* и „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* било сключено споразумение
за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 6.03.2017г., с което вземането на Сити
Кеш ООД към ответника М.Т.Х.
е цедирано на ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД. По силата на
договора за цесия, на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по
договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото
производство, става ищцовото дружество.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на твърденията за наличието на
облигационно правоотношение по сключен между Сити Кеш ООД
и М.Т.Х. договор за паричен заем № 72778 от 05.2016г. по
силата на който Сити Кеш ООД е отпуснал заем на ответника в размер
на 750 лева
Въз
основа на този договор на ответницата била предоставена сумата от 750 лв.-
главница, при годишен лихвен процент 40,08%, ГПР 49,086,%. Заемателят се
задължил да върне кредита в срок до 29.09.2016г. на 21 ежеседмични равни
вноски, в размер на 38,85 лева всяка, като в тази вноска се включва както
главницата, така и лихвата. На заемателя
е предоставен погасителен план към договора за заем.
Към
исковата молба не е представено пълномощно на юрк. К.П., но към ч.гр.дело
1203/2018г. на КбРС /лист 5/ е представено пълномощно, с което представляващия
Александер Викторов Грихилес е упълномощил юрк. К.П. да осъществява процесуално
представителство на дружеството по всички съдебни, административни и
изпълнителни производства и тъй като производството по чл.422 от ГПК се явява
продължение на заповедното производство, съдът приема, че исковата молба е
подадена от надлежно упълномощено лице.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор и не е взел становище
по иска.
По
молба вх. № 1458/22.03.2019г., на основание чл.23, ал.3 във вр. чл.21 т.3 от ЗПП на М.Х. е предоставена правна помощ и за особен представител на ответника Х.
е назначена адв.С..
В
съдебното заседание представител на ищеца не се явява. На 29.03.2019г. по
делото е постъпила молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, чрез
юрк. К.П., която не е надлежно подписана от упълномощения представител на
дружеството и не беше приета от съда.
Ответникът М.Т.Х.,
редовно призована не се явява, явява се назначеният ѝ особен представител
- адв.С., която излага твърдения, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, поради неспазване на чл.11, ал.1 т.9 и т.11 от ЗПК. Твърди се също
така недействителност на чл.6, ал.1 и ал.2, чл.7 ал.4 и чл. 8 от договора за
паричен заем, както и чл.9, ал.2 от Общите условия към него, поради заобикаляне
на закона.
Карнобатският районен
съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 05.05.2016г. между Сити
Кеш ООД/3аемодател/ и ответницата /3аемател/ М.Т.Х. е сключен Договор за паричен заем с № 72778.
C подписването на
договора Заемодателят се задължил да
предостави на Заемателя
парична сума в размер нa 750 лева.
Погасителните вноски били уговорени като ежеседмични, с ден на плащане на
вноската – четвъртък. Уговореният годишен лихвеният процент е фиксиран за срока
на договора в размер на 40,08%, пpи кoeтo общата стойност нa плащанията пo кредита е договорена в размер на 815,05 лв. или ежемесечната
вноска била в размер на 38,81 лева. Съгласно
разпоредбите нa договора за паричен заем,
Заемателят се е задължил да
върне кредита в срок до 29.09.2016 г.,
на 21 равни месечни погасителни вноски,
като падежът на първата погасителна вноска е 12.05.2016г.
Заемателят поел и
задължение да обезпечи изпълнението на договора с поне две от посочените
обезпечения/чл.6 от договора/: запис на заповед, изададен от заемателя, банкова
гаранзия или поръчител, отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от ОУ към
договора за заем. Съгласно чл.8 от договора за заем обезпечинието следва да се
представи от заемателя на заемодателя в тридневен срок от сключването на
договора.
При неизпълнение на
задължението за обезпечение на договора за заем, съгласно чл.8 от договора, заемодателят дължи
неустойка на заемателя в размер на 369,39 лева. В деня на подписване на
договора -05.05.2016г., заемателят е подписал погасителен план, в който преди
да изтичането на тридневния срок по чл.8
от договора е начислена неустойка към всяка падежна вноска, в размер на 17,59
лева.
На 13.03.2017г. между Сити Кеш ООД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е
сключено конкретно споразумение за цедиране на вземания към рамков договор за
продажба на вземания /цесия/ от 06.03.2017г. По силата на договора за цесия,
титуляр на вземанията към ответника М.Х. е станал ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД.
В приложението с което вземането на цедента е
прехвърлено на новия кредитор са посочени следните суми: главница 683,17 лева,
386,79 лева –лихви, 214,09 лева – неустойка, законна лихва -64,24 лева.
Твърди се в исковата молба че ищецът е изпратил
уведомление до ответника, по пощата на посочения от него адрес в договора за
паричен заем, но същото било върнато в цялост, като в тази връзка по делото не
бяха представени доказателства от ищеца.
С исковата молба ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД заявява,
че уведомява ответника за извършената цесия, за което е приложено пълномощно
/лист 9/, с което цедента Сити Кеш ООД е упълномощил цесионера „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД да уведоми от негово име длъжниците по вземанията, предмет на
цесията. Към исковата молба /лист 22/ от делото е приложено уведомление
адресирано до ответника М.Т.Х.
за извършеното прехвърляне на задълженията ѝ към новия кредитор
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД.
Падежът на задължението е
бил 29.09.2016г., като ответникът не го е погасил. Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, се снабдил със заповед № 742 от 31.10.2018 г. за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1203/2018 г. по описа на КРС, с която съдът е разпоредил ответникът да заплати
на ищеца сумата от 683,65 лева - представляваща
главница; договорна лихва: 386,79 лева за периода от 26.05.2016 г. до 29.09.2016 г; законна лихва: 160,22 лева
за периода от 27.05.2016г. до 11.10.2018г.;
такси в размер на 214,09 лева за
периода от 26.05.2016г. до 29.09.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 29.10.2018г. до окончателното плащане на вземането.
Осъдил е длъжникът да плати на заявителя „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД направените
по делото разноски в общ размер от 78,90лева.
Заповедта за изпълнение
на парично задължение е връчена на ответницата на 19.10.2018г., която в срока
по чл.414 от ГПК е депозирала възражение, с което заявява, че не дължи такава
сума. Депозирала е и възражение по чл.414а от ГПК, в което не твърди че е
изпълнила задължението си в срока по чл.412 от ГПК, а отново посочва че не
дължи такава сума.
Не се твърди нито в
исковото, нито в заповедното производство от ответницата-длъжник, че е
извършвала плащане по заема и не са представени доказателства за това.
При така установената
фактическа обстановка Карнобатският
районен съд прави следните правни изводи.
Предявените искове са с правно
основание. по чл.422 във вр. чл. 124
от ГПК във вр. чл.79 и чл. 240 от ЗЗД.
Съгласно чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е
задължен да уведоми длъжника и да предаде на новия кредитор документите, които
установяват вземането. Изрично в ал. 3 на чл. 99 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от
длъжника. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува
задължение да престира на цесионера, а задължението му спрямо него ще възникне
едва след получаване на съобщението от предишния кредитор. Смисълът на
съобщението е да се предотврати възможността длъжникът да изпълни в полза на
лице, което не е кредитор, като се доведе до знанието на задълженото лице
станалата цесия. Без значение е формата и начина на извършеното съобщение, тъй
като те не са условие за валидност. В настоящия случай, към момента на подаване
на исковата молба, длъжникът не е бил редовно уведомен и по отношение на него
цесията не е породила правното си действие. Едва с получаване на книжата
приложени към исковата молба, сред които е и уведомлението адресирано от
цесионера (упълномощен от цедента с пълномощно от 14.03.2017 г.) до ответника,
последният е получил съобщението за извършеното прехвърляне. Съгласно
задължителната съдебна практика /решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. на II т. о.на ВКС, решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д.№2352/2013г
на на II т. о.на ВКС/, това обстоятелство следва да бъде взето предвид, на
основание чл. 235 ГПК и да се цени като редовно извършено уведомяване в хода на процеса. След
като същото е достигнало редовно до адресата, то цесионерът се легитимира
валидно като кредитор на вземането по отношение на длъжника. По изложените
съображения съдът приема, че ищецът „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД по силата на договор за цесия се явява кредитор на ответника М.Т.Х..
Сключеният между страните договор попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и
нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка,
съдът следва да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на
договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес
и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице
противоречие с добрите нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г. на II т. о. на ВКС/; 4.) е налице неравноправна клауза в
потребителски договор /решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г.
на ВКС, I т. о./.
Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, предвижда, че неравноправните клаузи в договори
между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки:
потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне,
доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на
защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна
спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както
на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. В
конкретния случай, съдът приема, че начинът на договаряне категорично изключва
формиране на волята на страните по всяка една от клаузите на договора, част от
които са и във вреда на потребителя, нарушават значително равновесието между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и не отговарят
на изискването за добросъвестност /чл. 143 от ЗЗП/. Преди всичко, по
делото не се установи, ответникът да е получил преддоговорна информация от
заемодателя за точните параметри на кредита. В представеното предложение за
сключване на договора – молба за заем № SF0090884 /лист 5-7/ не се съдържа
информация за ГЛП и ГПР, който ще се прилага, както и за клаузата за неустойка.
В този смисъл клаузите на процесния договор по отношение на ГЛП, ГПР и
неустойката са неравноправни, по силата на чл. 143, т. 9 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, т. к. налагат приемането на условия, с които
потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора,
в резултат на което той не е бил в състояние да прецени икономическите последици
от сключването на договора, съставляващо още едно основание за неравноправието
им, по силата на чл. 143, т. 18 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК. Същевременно, тези клаузи /за ГЛП, ГПР и
неустойката по договора/ ищецът не доказа да са били индивидуално уговорени с
ответника, за да е приложимо спрямо тях изключението по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Напротив
предоставената му за попълване бланка – предложение за сключване на договора е
типова, стандартизирани са и действията по сключване на договора и не се предвижда възможност за ответника, да влияе на
съдържанието на клаузите, при което се налага извод, че сключеният договор е с
клаузи, подготвени предварително - типови и стандартно предлагани на клиентите
на заемодателя за съответния вид кредит /чл. 146, ал. 2 от ЗЗП/. При
позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при
служебна проверка от съда, както е в случая, за евентуално неравноправен
характер на клауза от потребителски договор, съгласно решение № 23/07.07.2016
г. по т. д. № 3686/14 г. на ВКС, І т. о., търговецът или доставчикът следва да
установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза. Индивидуално уговорена
клауза по смисъла на чл. 146 от ЗЗП е клауза в потребителски
договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика,
или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази
становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е
приел. В случая обаче по вече изложените съображения, ответницата не е
разполагала с такъв избор, в този смисъл е и съдебната практика / решение № 98/
25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., ТК, I т. о. на ВКС/. Предвид
гореизложените съображения, клаузите от процесния договор относно ГЛП, ГПР и
неустойката - съдът намира за нищожни, като неравноправни и неиндивидуално
уговорени /чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 9 и 18, вр. чл. 147 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 24 от ЗПК/.
Клаузите от
процесния договор относно ГЛП, ГПР и неустойката са нищожни и на основание чл. 21 от ЗПК.
Както се посочи, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9, т.10 и т.11 от ЗПК, задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР
и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49,086%, а ГЛП е в размер на
40,08%. В случая не се установяват обстоятелства, които да обосновават
определянето на ГЛП и на ГПР в такива високи размери, довели до
нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и
недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на
договора, които да оправдават договарянето на такива високи проценти.
Установената съдебна практика приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната такава (решение № 378 от 18.05.2006 г.
на ВКС по гр. д. № 315/ 2005 г., II г. о., и др). В случая това съотношение не
е налице. Договорената между страните годишна лихва в размер 40,086 % надхвърля
значително размерa на законната такава за времето на сключване на договора, при
определения от БНБ основен лихвен процент и 10 пункта надбавка, поради което
уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Уговарянето на ГЛП и ГПР в
процесните високи размери не е обяснимо нито с разходите, които прави
заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба. Уговорените клаузи са нищожни, тъй като
заобикалят закона, и в частност заобикалят ограничението на годишния процент на
разходите по чл. 19 от ЗПК. Противоречието на договора за заем с чл. 11, т. 11 /ЗПК/ се състои в това, че
законът предвижда не само да са ясни размерът на съответните плащания и срокът
за това, но следва да е ясно от погасителния план, каква част от главницата и
лихвата се погасяват. В настоящия случай това не е сторено, тъй като в
погасителните вноски не е конкретно посочено каква част от главницата и лихвата
се погасяват с всяка една вноска.
По аналогични съображения, е нищожна и клаузата за
неустойка, уговорена в чл.8, ал.1 от договора във вр. чл.9, ал.2 т.1 и т.4 от
ОУ към договора за заем. Съгласно чл. 92 ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Тя има превантивна функция, гарантира
изпълнението на поетото задължение, и служи за обезщетение, в случай на
неизпълнение. За да е действителна клаузата, тя следва да не противоречи на
добрите нрави. В закона не се съдържа легално определени на понятието "добри нрави", но е
общоприето, че това са критерии за поведение, установени в обществото и
наложили се като норми на държание, с които хората се съобразяват и ги зачитат,
поради вътрешното си убеждение. Включването в договор на клаузи, които са
изначално неизпълними, сочат на противоречие с добрите нрави, доколкото това
неизпълнение се санкционира със заплащане на неустойка. В случая, според
настоящия състав, двете поставени от Заемодателя условия в чл. 9, ал.2 т.1 и
т.4 от ОУ за заплащане на неустойка от страна на заемателя, са практически
неизпълними. Първото от тях е в тридневен срок от сключване на договора да
бъдат осигурени като поръчители едно или две физически лица, с общ осигурителен доход в размер на най –малко от
7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната, а в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страна; лицата да не са
поръчители по други договори за заем които да не са заематели или поръчители по друг договор за заем, сключен
със заемодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да
нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат –
кредитната им история в ЦКР към БНБ за една година назад да е със статус не
по-лош от "Редовен" и да подпишат договор за поръчителство.
Изискването да бъдат осигурени двама такива
поръчителя, които да се съгласят да обезпечат издължаването на заема от страна
на М.Т.Х., отговарящи на всички
изброени по-горе условия и с високи нетни трудови възнаграждения, с добър
кредитен рейтинг, според настоящия състав не може да бъде изпълнено в краткия
3-дневен срок по договора, а това означава автоматично възникване на
задължението за заплащане на неустойка. Заемодателят още в деня на подписването
на договора и предоставянето на погасителния план е включил задължението
заемателят да плаща неустойка.
Същото се отнася и до второто условие чл.9, ал.2
т.4 от ОУ, което на практика е неизпълнимо – предоставяне на банкова гаранция,
издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, за период включващ от
сключването на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорената главница и лихва. Съдът приема, че горното изискване на
заемодателя е нереално и в никой случай не може да бъде удовлетворено от страна
на заемателя тъй като лице, което има средства в размер на посоченото изискване
/в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорената главница и лихва/ за заплащане на банкова гаранция в полза на
заемателя си, няма да сключи договор за заем за сума, два пъти по-малка от дължимата
главница и лихва. По тези съображения
условията включени в чл. 8, ал.1 от договора за паричен заем и чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ към договора
сочат на противоречие с добрите нрави и като такива не произвеждат правно
действие. От изложеното следва че претенцията за сумата от 214,09 лева е недължима, тъй като клаузата на която се
претендира е нищожна. За прецизност следва да се отбележи, че сумата от 214,09
лева е заявена в заповедното и исковото производство като дължима такса,
каквато в договора за заем не е уговаряна и не е предмет на договора за цесия.
По изложените съображения на основание
чл.22 от ЗПК договорът за паричен заем е недействителен. В този случай
заемателят по договора, ответник в настоящото производство на основание чл.23
от ЗПК дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита, т.е. в
настоящия случай следва да се уважи само иска за главницата от 683,65 лева, ведно с акцесорната претенция за
законна лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното ѝ
изплащане.
При това се налага извода, че се дължат и част от
направените в заповедното производство разноски в размер на 37,34 лева, които
съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
При този изход на спора частично основателна се
явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по делото
разноски, като се осъди ответника да му
заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 82,81
лева, съобразно уважената част от иска. При определянето им съдът взе предвид направените
разноски в размер на 175 лева – държавна такса по исковото производство и не присъди
разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прие, че не е представен списък
на разноските, поради липсата на подпис на молбата с вх.№ 1605/29.03.2019г.
Мотивиран от
гореизложеното, Карнобатският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение
на ответника М.Т.Х.
ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, че дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1407, р-н Лозенец, ул. „Хенрик
Ибсен“ № 15, представлявано от Александер Викторов Грилихес, част от сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение № 742/31.10.2018 г., издадена по чл. 410 от ГПК,
по ч.гр.д. № 1203/2018 г. по описа на Карнобатския районен съд, а именно: сумата
от 683,65 лева - главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 29.10.2018г. до
окончателното плащане на сумата, дължима по сключен между М.Т.Х. ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** и „Сити
Кеш“ ООД ЕИК *********, договор за паричен заем № 72778/05.05.2016г.,
които вземания са прехвърлени на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, с
договор за цесия от 06.03.2017 г., като отхвърля исковете за: 386,79 лева -
договорна лихва, начислена за периода 26.05.2016 г. до 29.09.2016 г., 160,22
лева – лихва за забава, начислена за периода 27.05.2016 г. до 11.10.2018 г.,
214,09 лева – такси за периода от 26.05.2016 г. до 29.09.2016 г.
ОСЪЖДА М.Т.Х. ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к. 1407, р-н Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15,
представлявано от Александер Викторов Грилихес, сумата от 120,15 лева, представляваща
направените от ищеца „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, разноски, от които 82,81 лева
– разноски в настоящото производство и 37,34
лева –разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: