Мотиви
към Присъда №104 от 26.06.2020 г. по в.н.о.х.д. №565/2020 г. на Окръжен
съд-Бургас
С Присъда №36
по н.о.х.д. №4/2020 г на Районен съд-Бургас подсъдимият С.Г.Н., ЕГН **********
е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 6, ал. 1, т.1 и чл. 116 от ЗДвП, освободен е от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000/хиляда/ лв., а на
основание чл. 343г, във вр. чл. 343, във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК му е
наложено наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“
за срок от 3/три/ месеца. На основание чл. 304 от НПК подсъдимият Н. е
оправдан по първоначално повдигнатото
обвинение по чл. 343, ал.3, предл. последно, б. „а“, предложение второ от НК,
както и по обвинението по чл. 120, ал. 1, т. 2 т ЗДвП. С присъдата съдът се
произнесъл и по разноските по делото, които възложил на подсъдимия Н., както и
по веществените доказателства.
В определения
15-дневен срок по чл. 319 от НПК присъдата е протестирана от Районна
прокуратура – Бургас като неправилна в
частта, в която подсъдимият е бил оправдан за престъплението по чл. 343, ал.3,
предл. последно, б. „а“, предложение второ от НК и за повдигнатото обвинение по
чл. 120, ал. 1, т. 2 т ЗДвП. Твърди се, че първоинстанционният съд
незаконосъобразно е приел, че деянието не е извършено на пешеходна пътека,
както и, че неправилно е приел, че водачът е преминал на непозволен червен
сигнал на светофарната уредба, с което е нарушил разпоредбата на чл. 6, ал. 1,
т. 1, предложение второ от ЗДвП. Сочи се, че порокът на обжалваната присъда се
изразява в неправилно приложение на закона, няма неизяснени обстоятелства и не
се налага събирането на нови доказателства. Иска се на основание чл. 336, ал.1,
т. 1 от НПК отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова такава, с
която да се признае подсъдимия за виновен за престъпление по чл. 343, ал.3,
предл. последно, б. „а“, предложение второ, във вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“,
предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 116 от ЗДвП и чл. 120, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на
1 година и 3 месеца, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок
от 3 години, както и на основание чл. 323г, във вр. чл. 343, във вр. чл. 37,
ал.1, т.7 от НК да се наложи кумулативно предвиденото наказание „лишаване от
право да се управлява МПС“ за срок от 10 месеца.
В срока по чл.
322 от НПК не са постъпили писмени
възражения от подсъдимия и неговия защитник.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят
на Окръжна прокуратура Бургас поддържа протеста. Счита, че атакуваната присъда
следва да се отмени в оправдателната ѝ част и да се приложи закон за
по-тежко наказуемо престъпление, като подсъдимият бъде признат за виновен по
обвинението, за което е предаден на съд. Споделя аргументите на районния
прокурор, че деянието следва да се квалифицира като престъпление по чл. 343,
ал. 3, пр. последно от НК и във връзка с допуснати нарушения на правилата за
движение, регламентирани в чл. 116 и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Защитникът на подсъдимия - адв. К. моли за
потвърждаване на първоинстанционната присъда. Твърди, че първоинстанционният
съд е извел фактологията по делото въз основа на доказателствената съвкупност и
мотивите на съдебния акт не страдат от пороците, които му се преписват с
протеста. Споделя изводите на първоинстанционния съд защо частично не се дава
вяра на експертизата. Определя се като спорен момент дали когато предимството
на пешеходците се предоставя от светлинни сигнали, следва да намери приложение
определения текст от закона, касаещ пресичане на пешеходна пътека, като се
застъпва становището, че не е налице квалифициращото обстоятелство.
Подсъдимият
също иска от съда потвърждаване на присъдата на Районен съд- Бургас.
След като се
запозна с подадения протест, изслуша доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка
на присъдата, независимо от наведените с протеста основания, Бургаският окръжен
съд намери следното:
Протестът е
подаден в законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт и е
процесуално допустим, а разгледан по същество, се явява основателен.
Въззивният съд
намери изводите на първоинстанционния съд за необосновани и незаконосъобразни,
поради което и на основание чл. 336, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 334, т. 2 от НПК
отмени присъдата в частта, в която подсъдимият е признат за виновен в
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 1 и чл. 116 от ЗДвП, оправдан за престъплението чл.343
ал. 3, предложение последно, б. „а”, предложение второ от НК и за повдигнатото
му обвинение по чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като и в наказателната част.
Постанови нови присъда с, която призна
подсъдимия С.Г.Н. за виновен в това, че на 27.09.2018 година, в град Бургас, на
кръстовището на ул. „С. С.” и ул. „С.”, на пешеходна пътека при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хонда”, модел „Сивик” с рег. №
А **** MP, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, а именно:
Чл. 116 от ЗДвП:
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците и към престарелите хора” и
Чл. 120, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП: „ Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се
регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно
средство е длъжен: след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването -
да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека.“
като не
пропуснал пресичащия на пешеходна пътека пешеходец Х. С. Д., роден на ***
година, допуснал пътнотранспортно произшествие със същия и по непредпазливост му причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на латералния кондил на левия голям
пищял на ляв долен крайник, довело до трайно затруднение на движението на левия
долен крайник за срок от около 4-5 месеца при обичайно протичане на
оздравителния процес
От поотделната и
съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.Г.Н.
с ЕГН ********** *** е ********
Подсъдимият е
правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за управление на МПС
№********* за категории „В“, „АМ“ и „М“. Няма отнети точки, наказван е два пъти
с фишове, съставени на 29.06.2016 г. и 31.07.2017 г. за нарушения съответно на
чл. 70, ал. 3 от ЗДвП чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
На 27.09.2018г, около 17,50 часа в гр. Бургас,
подсъдимият С.Н. управлявал лек автомобил марка „Хонда“ модел „Сивик“ с рег.№ А
**** МР, като се движил по ул.“С.С.“ в посока от бул. „Д.“ към Бургаския
свободен университет /БСУ/. Движението по ул.“С. С.“, в този участък било
двупосочно, с по две ленти за движение във всяко платно, разделено с двойна
непрекъсната осева линия. Пътното платно било без неравности. Времето било
сухо, ясно, по залез слънце.
Около 18,00 часа
подсъдимият продължавал да се движи в същата посока в лявата лента на ул.“С.С. и наближил Т-образно кръстовище с
ул. „С.“. Кръстовището било регулирано с пътни знаци, пътна маркировка и
светофарна уредба, работеща в нормален режим.
Преди
кръстовището, по посока на движението на автомобила, на ул.“С. С.“, срещу
светофарната уредба била положена хоризонтална маркировка „стоп линия“, а
непосредствено след улица „С.“ в кръстовището с улица „С. С.“ била положена
маркировка М8.1 „пешеходна пътека“. Вдясно по посока на движението на
автомобила на подсъдимия се намирало училище „В. А.“, а в ляво се намирал хотел
„А.“. Улица „С. „ била затворена за движение вдясно в кръстовището, а за
излизащите от ул.“С.“, от страната на хотела било разрешено движението само
наляво или само надясно. Преди кръстовището, дясната лента на улица „С. С.“
била с положена пътна маркировка М10 „стрелка за указване на посоката на
движение направо, а лявата лента била с положена маркировка М10 стрелка за
указвано на движението направо и наляво.
Продължавайки да
управлява автомобила в лява лента подсъдимият
се движел направо. Съшият започнал преминаване през кръстовището на
зелен сигнал на светофарната уредба. По това време на деня движението било
бавно и с интензивен трафик. Подсъдимият Н. не успял да се изтегли с автомобила
на зелен за него сигнал на светофара и спрял в кръстовището в лявата лента на
пътното платно, непосредствено преди разчертаната пешеходна пътека на вече
червен за него сигнал на светофара и зелен сигнал за пресичащите ул. „С. С.“
през пешеходната пътека пешеходци.
Пешеходката В. К.-И. забелязала
пострадалия Х. Д. да стои и да си почива до входа на аптека „Фрамар“ , находяща
се на улица „С. С.“ №**, подпирайки се на бастун и държейки в ръка торбичка,
пълна с дрехи и буркан в ръка. При светване на зеления сигнал на светофара К.-
И. започнала пресичане на ул. „С.С.“ по пешеходната пътека с група пешеходци,
сред които не бил пострадалия. Пострадалият Д. също започнал пресичане по
пешеходната пътека на зелен сигнал на светофарната уредба. Тъй като потеглил
по-късно и поради напредналата си възраст се движел по пешеходната пътека
по-бавно и не с останалата група пешеходци. Времетраенето на зеленият сигнал за
пешеходците било 10 секунди съгласно изпратената с писмо от Община Бургас
информация относно режима на работа на светофарната уредба /л. 136-139 от том
ІІ от ДП/.
В този момент
зелен е бил и сигнала за автомобилите
идващи от улица „С.“ и предприемащи ляв завой, за да се включат в движението по
ул. „С. С. в посока БСУ. Спреният автомобил на подсъдимия непосредствено преди
пешеходната пътека се явявал пречка за автомобилите идващи от ул.“С.“ и
завиващи наляво. Перпендикулярно
от лявата му страна черен джип с чужда регистрация управляван от жена водач
няколко пъти подал звуков сигнал към подсъдимия. Подсъдимият погледнал наляво,
за да разбере причината за сигнала с клаксона, не забелязал пострадалия Д. и не появил внимание и особена предпазливост
към възрастния пешеходец, който пресичал пешеходната пътека, вървейки бавно и
изоставайки от останалите пешеходци.
Обръщайки се в посока движението си подсъдимият Н. видял, че светофарът
за движение за автомобили направо свети със зелен сигнал, поради което потеглил
с автомобила. Подсъдимият имал непосредствена видимост и обективна възможност
да възприеме пресичащия възрастен човек, който се намирал вдясно пред
автомобила, не го видял, при което при потеглянето станало съприкосновение
между предната дясна част на лекия автомобил
марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № А **** МР и левия крак на
пострадалия Д.. Вследствие на удара, пострадалият се завъртял около предния
десен калник на автомобила и паднал на дясната си страна, вдясно от автомобила
управляван от С.. Ударът настъпил около средата на пътното платно в лявата част
за движение на ул. „С.С.“ в посока БСУ на 1 метър след потеглянето на лекия
автомобил и скоростта на същия в момента на удара била 7 км/ч.
Случилото се
било възприето от намиращите се по това време на кръстовището свидетел В.Д.,
който вървял със свидетеля М.Р.. Те извикали към подсъдимия, който не възприел
съприкосновението на автомобила с пострадалия. Чувайки виковете им подсъдимият
спрял и веднага отишъл при пострадалия пешеходец за да му помогне да се
изправи.
За случилото се,
чрез ЕЕН 112, св. Джанкардашлийски
сигнализирал органите на МВР и на местопроизшествието бил извършен оглед
от служител на ІІ-ро РУ-Бургас, по повод на който било образувано настоящото
наказателно производство. На водача Стоянов била извършена проверка за алкохол
с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен №ARBB 0076, което отчело нулеви
показания в издишвания въздух. Пострадалият Д.бил откаран от екип на спешна
помощ на ЦСМП при УМБАЛ –Бургас АД и след му била оказана неотложна медицинска
помощ в отделението по ортопедия и травматология.
На
местопроизшествие пристигнал и свидетелят Д. В. на длъжност младши
автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР-Бургас. При пристигането си видял, че на
място имало линейка и пострадалият Д.
вече бил в нея. Автомобилът на подсъдимия се намирал в средата на пътното
платно в лявата лента за движение. Той съставил докладна записка /л. 10 от том
І от ДП/ и констативен протокол за ПТП с пострадал /л. 11 и 12 от том І от ДП/.
По делото е
назначена и извършена автотехническа експертиза /л. 40-45 от том I от ДП/ с оглед
установяване механизма и причините за възникване на пътнотранспортното
произшествие. По делото е назначена и извършена и повторна тройна автотехническа
експертиза/л. 116-134 от том II от ДП/, според
която настъпилото пътнотранспортно произшествие на 27.09.2018 г. от техническа
гледна точка е в пряка причинна връзка с поведението на водача Н., който е бил
длъжен след подаване на зелен сигнал, разрешаващ му преминаване на кръстовището
да пропусне възрастния пешеходец, намиращ се все още на пешеходната пътека, тъй
като поради възрастта си се движел бавно и не е могъл да пресече цялата
пешеходна пътека на зелен за пешеходците
сигнал. Посочва се, че водачът на автомобила е имал директна видимост към
пешеходеца Джангозов от началния момент на навлизане на пътното платно по
пешеходната пътека до момента на удара и въпреки обективната възможност да
възприеме и пропусне възрастния пешеходец, той е отклонил вниманието си след
което потеглил напред без да забележи пешеходеца вдясно. Обвиняемият е бил
длъжен да осигури предимство и да пропусне пешеходеца Д., тъй като последният е
предприел пресичане на разрешен за пешеходците сигнал на светофарната уредба,
но поради възрастта си не е могъл да пресече цялата пешеходна пътека за
времетраенето на този сигнал и все още се е намирал на нея.
В хода на
досъдебното производство била назначена и била извършена съдебно-медицинска
експертиза, от заключенията на която /л. 34-35
от том I от ДП / бил установен
характерът на получените от пострадалия телесно увреждане –счупен латерален
кондил на левия голям пищял на ляв долен крайник, довело до трайно затруднение
на движението на левия крайник за срок от около 4-5 месеца, при обичайно
протичане на оздравителния процес квалифициращо се като средна телесна повреда
по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. От заключението е видно, че описаното телесно
увреждане е в резултат на пряк удар от страни от твърд тъп предмет с ограничена
повърхност /предната част от автомобил/, с последващо падане на дясната страна
на пострадалия отговаряли по време и по начин да са причинени при настъпилото
ПТП.
Горната
фактическа обстановка се установява при съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства
както следва:
-От гласните доказателствени средства: показанията на св. Х. Д. / л. 14-19 от том I от ДП/, показанията на св. В. Д. / л. 22-23 от том I от ДП/, почти изцяло показанията на св. В. К.-И. / л.
24-26 от том I от ДП/, частично от показанията на св. М. Р. / л.
27-28 от том I от ДП/, частично от показанията на св. Д.В. / л. 75-77
от том I от ДП/, обясненията на С.Н. /л. 110-112 от том II от ДП/.
-От писмените доказателствени средства:
протокол за оглед на местопроизшествие и албум към него/ л.5-9 от том I от ДП/,
-От писмените доказателства: Докладна
записка / л. 10 от том I от ДП/, Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица/ л. 11-12 от том I от ДП/, Лист за преглед на пациент в КДБ/СО /л. 13 от том I от ДП/, Епикриза на УБАЛ за Х. Д./ л. 32-33 от том I от ДП/, Свидетелство за съдимост/ л. 46 от том I от ДП/ , Справка за нарушител/ водач /л. 47 от том I от ДП/, План за фазите на
движение през кръстовище с графика на циклограми / л. 136-139 от том II от ДП/
-От веществените доказателствени средства:
диск със записи от обаждания на Телефон 112 /л. 78 от том I от ДП/.
-От експертизите: Съдебномедицинска
експертиза /л. 34 - 35 от том I от ДП/ , Автотехническа експертиза /л. 40-46 от
том I от ДП/, Повторна тройна автотехническа експертиза /л. 116-134 от том II от ДП/
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля В. Д. и почти изцяло на В. К.-И.. Същите
са пешеходци, участници в движението непосредствено преди и по време на
пътнотранспортното произшествие. Свидетелите са очевидци на случващото се около
18:00 ч. на кръстовището на улиците . „С. С.“ и „С.“, но и двамата не са
преки наблюдатели на станалото съприкосновение между автомобила на подсъдимия и
пострадалия Д. св. Д. вече е преминал кръстовището, движейки
се по ул. „ С. С.“, като е бил с гръб при ПТП-то, но твърди, че е чул звук от
падане, а св. К.-И. чула викове на хора и се обърнала. Св. К.- И. възприема
пострадалия преди и двамата да започнат пресичане на ул. „С. С.“ по пешеходната
пътека. От нейните показания се установява и изходната точка на пострадалия/ до
входа на аптека „Фрамар“/, преди той да предприеме пресичане по пешеходната
пътека. Св. К.-И. е и реален участник в движението заедно с пострадалия, като
тя свидетелства за пресичане на пешеходната пътека с друга група пешеходци,
докато в този момент пострадалият е стоял и си е почивал не непосредствено до
пътното платно, а до входа на аптека „Фрамар“.
Свидетелката споделя и наблюдението си, че зеленият сигнал на светофара е 12
секунди, като преценя, че след нейното преминаване са останали 3-4 секунди на
зелената светлина. Тази субективна оценка на свидетелката не се кредитира от
съда, доколкото е опровергана от представения от Община Бургас План за фазите
на движение през кръстовище с графика на циклограми, от който е видно, че
продължителността на зеления сигнал за пешеходците е бил 10 секунди, като
същото е заложено и в експертното заключение по повторната тройна
автотехническа експертиза. Съдът кредитира изцяло показанията и на двамата
свидетели относно местоположението на участниците в пътнотранспортно
произшествие и действията по указване на помощ на пострадалия Д..
Съдът кредитира показанията на св. М. Р. с
изключение за цвета на светлинния сигнал към момента, в който пострадалия Д. е
започнал пресичане на ул. „С.С.“ по пешеходната пътека. В тази част показанията
остават изолирани и се опровергават от показанията на пострадалия Д.,
показанията на св. К.- И., както и от заключението по тройната автотехническа
експертиза. В останалата част съдът дава вяра на показанията на св. Р., който е
вървял заедно със св. Д. и излага идентична фактическа обстановка.
Съдът кредитира изцяло и показанията на
пострадалия Д.,
като същите кореспондират с показанията на другите разпитани свидетели относно
механизма на настъпване на произшествието.
Съдът кредитира и дадените от подсъдимия
обяснения, които макар и средство за защита са гласно доказателствено средство,
а същите не соча факти и обстоятелства, различни от тези изложени от другите
свидетели, в т.ч. и от пострадалия.
Показанията на св. Д.В. се кредитират
частично, като следва да се посочи, че той не е бил очевидец, а впечатленията
му са изградени на база разговори със свидетели, които не са посочени в разпита
и на разговор с подсъдимия. Св. В. е разпитан почти пет месеца след
пътнотранспортното произшествие, за разлика от другите свидетели, разпитани
отново не непосредствено след ПТП-то, но в близък период, позволяващ по-ясни и
конкретни спомени от случилото се. Ето защо настоящият състав счита, че
твърдението, че подсъдимият е потеглил на червен сигнал на светофара е
изолирано и не се подкрепя от показанията на другите свидетели, като и от
изготвената автотехническа експертиза.
Заключенията
на вещите лица са обективно и компетентно изготвени от лица, притежаващи
специални знания, и няма основание да не бъдат поставени в основата на доказателствените
изводи на съда.
Писмените
доказателствени средства са изготвени по предвидения в НПК ред, поради което и
годно удостоверяват фактите, описани в тях, а останалите писмени доказателства
не са оспорени от страните, нито са оборени от останалия доказателствен
материал, поради което също следва да бъдат кредитирани.
При
доказателствения анализ на Районен съд-Бургас съдът е дал вяра на показанията
на св. Д.В. и съставения от него докладна записка и констативен протокол, като е
приел, че водачът на лекия автомобил е потеглил на червен сигнал на светофара
за автомобилите, към момента в който е осъществено ПТП-то. Настоящият
съдебен състав не споделя този доказателствен изводи на първоинстанционния съд.
Въззивната инстанция, в рамките на дължимия контрол върху законосъобразността
на първоинстанционния съдебен акт, извършва собствен анализ на доказателствата
и мотивира несъгласието си с изводите на Районен съд-Бургас. Настоящият състав,
счита, че съдът неправилно е дал вяра на показанията на св. Д. В., и е
интерпретирал грешно показанията на св. К.-И.. Именно последната дава най-детайлно
и подробно описание на случилото се, и като участник, преминаваш през
пешеходната пътека има най-точни и преки възприятия за сигнала на светофарната
уредба. Същата
твърди, че е започнала пресичане на булеварда
при началото на зеления сигнал и е преминала четирите ленти на ул. „С. С.“,
като тя неправилно смята, че зеленият сигнал е 12 секунди, вместо 10. В
следствие на това субективно възприятие тя отчита, че вероятно остават 3-4
секунди от зеления сигнал към момента, в който тя е пресякла улицата, като
всъщност би трябвало да са оставали 1-2 секунди. Свидетелката сочи, че вече се
е движила по тротоара след като е пресякла, когато е чула викове и се е
обърнала, за да види настъпилото ПТП. Именно с изтичането на тези 1-2 секунди
се е променила светлинната сигнализация на светофарната уредба, както за
пешеходците, така и за автомобилистите, т.е. светлинният сигнал за пешеходците
пресичащи улицата е станал червен, а за автомобилистите, движейки се по ул. „С.
С.“ зелен. Това е залегнало и в заключението на повторната тройна автотехническа
експертиза в т. 7, 8 и 9, които първоинстанционният съд според настоящият състав неправилно не е
кредитирал. Изводите на експертите относно механизма се подкрепят от съвкупния
анализ на доказателствата, а именно от показанията на св. В.Д., В. К.-И.,
показанията на пострадалия Д.
както и от План за фазите на движение през
кръстовище с графика на циклограми / л. 136-139 от том II от ДП/.
От правна
страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът
следва да установи по несъмнен начин както авторството на инкриминираното деяние,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед
приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 343, ал. 3, предложение последно, б. „а“, предложение
„второ“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
вр. чл. 116 и чл. 120, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което е предаден на съд.
На първо
място, от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се изразява
в „управление“ на МПС. Съдът счита, че подсъдимият на 27.09.2018 година, в град
Бургас, на кръстовището на ул. „С. С.” и ул. „С.”, на пешеходна пътека е
осъществил действия по управление на автомобил. В тази връзка съдът отчита и
задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които
понятието „управление“, включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира
в покой или в движение.
При управление
на лекия автомобил подсъдимият е нарушил правилата за движение визирани в
Закона за движение по пътищата, а именно:
Чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците и към престарелите хора” и
Чл. 120, ал.
1, т. 2 от ЗДвП: „ Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се
регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно
средство е длъжен: след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването -
да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека.“
Разпоредбата
на чл. 116 от ЗДвП визира някои категории лица, чието поведение като участници
в движението обичайно се отличава с особености в сравнение поведението на
останалите пешеходци и водачите следва да го съобразяват при оценка на пътната
обстановката. За престарелите хора са характерни затруднения във
функционирането на опорно-двигателния апарат, нарушения в равновесието,
влошаване на зрението и слуха, забавяне на реакциите и др., което изисква
повишена толерантност, внимание и предпазливост към тях. Задължението за
особена грижа е формулирано абстрактно и общо, без конкретизация на
поведението, в което следва да се прояви. Нормата задава единствено насоки и
критерии, по които да се преценява дали водачът е съобразил правилно характера
и интензивността на движението при избора на скоростта си и дали е бил в
готовност да намали и да спре при възникване на опасност, за да предотврати
пътно-транспортно произшествие./ в т.см. Решение № 220 от 11.12.2019 г. на ВКС
по н. д. № 879/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията П. Ш./ В ЗДвП липсва
легална дефиниция на „престарял“ човек и обективните характеристики на
понятието следва да бъдат изведени чрез тълкуване. Към момента на деянието
пострадалият Д. е бил на 89 години. Старостта обичайно се свързва с навлизането
в неактивната фаза от живота и пенсионирането, т. е. настъпва след 65 г. Според
класификацията на Световната здравна организация стари са хората на възраст от
75 до 89 г- навлезли в старческа възраст, а тези над 90 годни са дълголетници. От
приложената по делото епикриза се установява, че пострадалият е на видима
възраст около действителната. Видно от свидетелските показания пострадалият Д.се
е движил бавно, ползвал е бастун. Всичко това
води до извода, че подсъдимият е имал възприятия и представи за
пострадалия като възрастен или "престарял" човек.
Отчитайки
уязвимостта на пешеходците като участници в движението, в чл. 120 ал.1 т. 2 от ЗДвП законодателят целенасочено е установил в тяхна полза привилегията да
продължат и завършат пресичането на пътя по пешеходната пътека дори при
забранителен за тях сигнал на светофар или регулировчик. Реалното осъществяване
на това право е обезпечено чрез вменяване в тежест на водачите на превозни
средства на симетрично правно задължение – да пропуснат пресичащите на
пешеходна пътека при забранителен сигнал пешеходци, дори когато за водачите
сигналът е разрешителен. Видно от показанията на свидетелите Д. и на В. К.-И.,
както и от заключението на автотехническата експертиза пешеходецът е потеглил в
края на зеления сигнал отдясно наляво пред автомобила и е продължил да пресича
улицата на червен сигнал на светофара за пешеходци. Подсъдимият е имал
задължението да възприеме и да пропусне пресичащият пешеходец, независимо от
червения вече сигнал на светофара, доколкото щом на улицата все още пресичат
пешеходци, водачите са длъжни да ги пропуснат, независимо от сигнала на светофара.
Спори се
относно наличието на квалифициращия признак „пешеходна пътека“. Настоящият
състав счита, че е налице квалифициращото обстоятелство на предложение последно
на ал. 3 от чл. 343 от НК, а именно деянието да е извършено на пешеходна
пътека. Легална дефиниция е дадена в пар.6, т. 54 от ДР на ЗДвП, а именно, че пешеходна
пътека е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и
сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение. Законодателят определя формални критерии за наличие на
пешеходна пътека. Чл.120 ЗДП от своя страна изрично уточнява, че пешеходната
пътека може да бъде регулирана с пътен светофар /както е в процесния случай/
или с регулировчик. Темата за „пешеходна пътека” е разработена в контекста на
зададените въпроси и в т.6 на Тълкувателно решение №2 от 22.12.2016 по тълк.
дело №2/2016 г. на ОСНК на ВКС. В тълкувателното решение в т. 6 е отговорено на
въпроса абсолютно ли е правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно в
зависимост от мястото на пресичането му, като дали предимството на пешеходеца
за пресичане се определя от пешеходна пътека или светлинния сигнал на светофара
не води до извода за това, че при регулирана пешеходна пътека със светофар
липсва „пешеходна пътека“. Предложението „пешеходна пътека“ на ал. 3 на чл. 343
не изследва въпроса за предимството на пешеходеца при пресичане на пътното
платно, а въвежда формален критерий- наличие на пешеходна пътека по см. на пар.6,
т. 4 от ДР на ЗДвП. В Решение №79 от 12.04.2018 г. по н.д. №234/2018 г. на ВКС,
II Н.О.
е прието, че регулиране със светофарна уредба на място за преминаване на
пътното платно от страна на пешеходци, е именно „пешеходна пътека”. Това от
своя страна определя и квалификацията по чл.343,ал.3 НК..
В резултат съприкосновението
с автомобила, пострадалият Д. е получил увреждане, а именно счупен латерален кондил на левия голям пищял
на ляв долен крайник, довело до трайно затруднение на движението на левия
крайник за срок от около 4-5 месеца, при обичайно протичане на оздравителния
процес. Причиненото разстройство на здравето представлява средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 от НК.
Между
нарушението на правилата за движение и съставомерния резултат е налице
причинно-следствена връзка. Подсъдимият не е обърнал внимание на пресичащия
възрастен пешеходец, като не е пропуснал пешеходеца, които все още се намирал на
пешеходната пътека, което е довело до причиняване на телесно увреждане на
пострадалия
Подсъдимият е
извършил деянието виновно при форма на
вината непредпазливост - чл. 11, ал.3 от НК. Подсъдимият Н. не е предвиждал
настъпването на пътно-транспортното произшествие и причиняването на средна
телесна повреда на пострадалия, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че в
резултат нарушаване на правилата за движение по пътищата може да се достигне до
съставомерния резултат.
По вида и
размера на наказанието:
За
престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до шест години., а съгласно чл.
343г, вр. с чл. 343 от НК и наказание „Лишаване от право“.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл. 55 от НК, тъй като намери, че в случая са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението поощрителната разпоредба.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намира чистото съдебно минало на
подсъдимия Н.. Същият е неосъждан, не е лице с висока степен на обществена
опасност, деянието се явява инцидентно в живота му, не е извършено умишлено,
като става въпрос за непредпазливо пътнотранспортно произшествие. Н. е млад
човек- на 26 години към момента на извършване на деянието. Образовал се е и е
завършил висше образование. Има изградени трудови навици и полага труд. Изразява
съжаление а случилото се. Непосредствено след причиненото пътнотранспортно
произшествие подсъдимият се е притекъл на помощ на пострадалия. Законодателят е
изключил. ал. 3 на чл. 343 от привилегирования състав на чл. 343а от НК, като
това последващо поведение на подсъдимия следва да се отчете като смекчаващо при
индивидуализацията на наказанието. Н. е продължил да се интересува от
състоянието на пострадалия, като ходил до болничното заведение и следил
лечението му. Съдът не установи отегчаващи вината обстоятелства.
С оглед
горното съдът счита, че следва да определи наказание при условията на чл. 55 от НК, като се определи такова под най-ниския предел на разпоредбата от особената
част на закона, а именно минималното
посочено в общата част в чл. 39, ал. 1 от НК- три месеца „Лишаване от свобода“.
Съдът счита,
че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите по
чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на Н. и наред с това ще му въздейства предупредително и
възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали
и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото.
Настоящият
състав счита, че за постигане на горните цели и преди всичко за поправянето на
подсъдимия не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи ефективно,
доколкото настоящето деяние се явява изолиран случай в живота на подсъдимия.
Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал. 1 НК, доколкото към момента
на извършване на деянието подсъдимият Н. не е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, а срокът на наложеното наказание е до
три години лишаване от свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено за срок от три
години, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
Съгласно
разпоредбата на чл. чл. 343г, вр. с чл. 343 от НК– когато признае подсъдимия за
виновен, съдът във всички случаи следва да му наложи и наказание „лишаване от
право“. Съгласно т.6 б.“б“ от Постановление № 1 от 17.01.1983 год. по н.д.№ 8/
82 год., Пленум на ВС, срокът на лишаване от право на управление на моторно
превозно средство не може да бъде по- кратък от срока на наложеното наказание
лишаване от свобода. При определяне на конкретния срок, през който подсъдимият
следва да бъде лишен от това право, съдът отчита, от една страна, че
подсъдимият Н. е дисциплиниран водач за петгодишния му шофьорски стаж. Същият
не е бил санкциониран с наказателни постановления. Няма отнети точки, наказван
е два пъти с фишове, съставени на 29.06.2016 г. и 31.07.2017 г. за нарушения
съответно на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП чл.
6, т. 1 от ЗДвП с глоба от по 20 лв., като първата глоба е заплатена. Всичко
това кара съда да приеме, че времето, през което подсъдимият следва да се лиши
от възможността да управлява МПС, следва да е в минимално възможния размер от три
месеца.
По разноските
и по веществените доказателства :
С Присъда №36
от 18.02.2020 г. по н.о.х.д. №4 по описа
за 2020 г. Районен съд-Бургас правилно се е произнесъл по разноските и по веществените
доказателства и в тази част присъдата следва да бъде потвърдена.
По изложените
съображения и на основание чл. 336, ал.
1, т. 2 във вр. с чл. 334, т. 2 от НПК и на основание чл. 338 във вр. с чл.
334, т. 6 от НПК съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: