РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Исперих, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елица Д. Бояджиева Георгиева
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско
дело № 20213310100508 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№ 1107/ 06.07.2021г. от „БНП П. П. Ф.“
С.А. чрез „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон Б. представлявано от Д. Д. чрез
юрисконсулт Н. А. М. против Г. Х. С., с която моля съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че същият им дължи следните суми :
10336.00 /десет хиляди триста тридесет и шест лева/ представляваща
главница, възнаградителна лихва за периода от 05.01.2018г. до 05.11.2024г. в
размер на 17756.86 /седемнадесет хиляди седемстотин петдесет и шест
лева и осемдесет и шест стотинки/, мораторна лихва за периода от
05.02.2018г. до 16.02.2021г. в размер на 2352.67 /две хиляди триста петдесет
и два лева и шестдесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението в съда – 25.02.2021г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и сторените по заповедното и исковото
производства разноски. В исковата молба се разказва, че страните са били в
договорни отношения по силата на сключен помежду им договор за
потребителски заем PLUS – ............./ 12.10.2017г. по силата на който ищецът
отпуснал на ответника кредит възлизащ на паричната сума от 10 000.00лв.
Следвало е кредита да бъде изплатен на 84 равни месечни вноски, всяка в
размер на 390.42лв. ответникът преустановил плащанията по кредита на
05.01.2018г., като е погасил само една месечна вноска. По тази причина
кредиторът потърсил защита на правата си по съдебен ред. Било образувано
ч.гр.дело № 141/ 2021г. по описа на РС – И.. В него срещу длъжникът била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
01.03.2021г. за посочените по-горе суми. Длъжникът не бил намерен на
1
известните адреси в страната и бил уведомен за заповедната процедура по
реда на чл.47, ал.1 от ГПК чрез залепване на уведомление. По тази причина на
кредитора било указано предявяването на иск за установяване на вземанията,
което той сторил в настоящото исково производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
при редовно лично уведомяване за исковото производство.
В съдебно заседание ищцовото дружество поддържа предявените искови
претенции и моли същите да бъдат уважени изцяло.
Ответникът Г. Х. С. не се явява в съдебно заседание и не заявява
становище.
Съдът, след като се запозна с представените по делото писмени
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка : Между
страните по делото е сключен Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS – ......../ 12.10.2017г. по силата на който ищецът отпуснал на ответника
кредит възлизащ на паричната сума от 10 000.00лв. Следвало е кредита да
бъде изплатен на 84 равни месечни вноски, всяка в размер на 390.42лв.
ответникът преустановил плащанията по кредита на 05.01.2018г., като е
погасил само една месечна вноска. Срокът на договорът към настоящият
момент не е изтекъл. На 25.02.2021г. кредиторът е завел заповедна процедура
по чл.410 от ГПК пред Районен съд – И, като е било образувано ч.гр.дело №
141/ 2021г. по описа на съда, в което съдът е разпоредил издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение за следните суми : сумата 10336.00
/десет хиляди триста тридесет и шест лева/ представляваща главница,
възнаградителна лихва за периода от 05.01.2018г. до 05.11.2024г. в размер на
17756.86 /седемнадесет хиляди седемстотин петдесет и шест лева и
осемдесет и шест стотинки/, мораторна лихва за периода от 05.02.2018г. до
16.02.2021г. в размер на 2352.67 /две хиляди триста петдесет и два лева и
шестдесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда – 25.02.2021г. до окончателното изплащане
на сумата. Присъдени са и разноски – 608.91лв. заплатена държавна такса по
заповедната процедура и 50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че длъжникът не е бил открит на известните
адреси в страна и увадомяването му е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на
кридиторът е било указано предявяване в срок на иск за установяване на
вземанията. Това „БНП П П Ф“ С.А. чрез „БНП П П Ф“ С.А., клон Б е
направило в настоящото производство.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която дава
заключение, че печатният текст в Договор за потребителски паричен кредит
№ PLUS –.........../ 12.10.2017г. между ищеца и ответника е серифен вид,
формат „Garamond”, размер Р11,5. Печатният текст в Приложение № 2 към
чл.5, ал.2 от ЗПК (състоящо се от 2 страници) е серифен вид, формат
„Garamond”, размер Р11,5. Печатният текст в Застрахователен сертификат,
включващ кратък медицински въпросник е серифен вид, формат „Garamond”,
размер Р9,5. Застрахователен сертификат (от стр.3 до стр.10) е несерифен вид,
формат „Arial Narrow”, с размер 10. Печатният текст в Декларация за
предоставяне на лични данни (на 1 стр.) e серифен вид, формат „Garamond”,
размер Р10. В своята съвкупност договорът и документите към него се
различавали по вид, форма и размер и не отговаряли на изискванията на чл.10,
ал.1 от Закона за потребителският кредит.
2
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи : Предявеният иск се явява допустим, а по същество частично
основателен. Ответникът не е ангажирал в процеса доказателства за
погасяване на задълженията си спрямо ищцовото дружество, поради което
същите се явяват дължими.
Назначената по делото съдебно-техническа експертиза, обаче, е
установила че печатният текст в договорът и документите към него се
различавали по вид, форма и размер и не отговаряли на изискванията на чл.10,
ал.1 от Закона за потребителският кредит. Тази резпоредба регламентира, че
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От
своя страна нормата на чл.22 от Закона за потребителският кредит сочи, че
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, а при това обстоятелство съгласно чл.23 от същия закон
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Пред Съдът на ЕС е било образувано дело С – 535/
2020г., по което съдът е постановил определение от 14.04.2021г., с което е дал
отговор на въпроса: Следва ли член 10, параграф 2 и съображение 31 от
Директива № 2008/ 48/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/ 102/ ЕИО на Съвета да се тълкуват в смисъл, че елементите на
договора за кредит – неговите условия, идентификационните данни на
кредитополучателя (чл.10 параграф 2 буква Б от Директивата) и условията на
застраховката (чл.10 параграф 2 буква О от Директивата), трябва да са
представени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, за
да отговарят на изискването, предвидено в тези разпоредби, за посочването
им по ясен начин. Посочил е, че целта на Директива 2008/ 48 е да
хармонизира някои аспекти на правната уредба на държавите членки
отнасящи се до договорите за потребителски кредит. Член 22 параграф 1 от
същата Директива уточнява, че до колкото тя съдържа хармонизирани
разпоредби, държавите членки не могат да запазят или въвеждат национални
разпоредби, различни от предвидените в посочената директива. Макар
Директива 2008/ 48 да хармонизира само някои аспекти на правилата на
държавите членки за потребителските кредити от съображение 44 от нея
следва, че с оглед на гарантиране на прозрачности стабилност на пазара и в
очакване на по-нататъшна хармонизация държивите членки следва да
гарантират наличието на подходящи мерки за регулиране или контрол на
кредиторите, като същевременно се уварят, че посочените мерки не влизат в
противоречие с хармонизираните от тази директива области. По-нататък
Съдът на ЕС пояснява, че представената преди или по време на сключването
на договора информация относно условията на договора и последиците от
сключването му е от основно значение за потребителите. Що се отнася до
условията на които трябва да отговаря информацията, която трябва да бъде
представена на потребителя в договора за кредит, чл.10, параграф 1 от
директива 2008/ 48 предвижда единствено договорите за кредит да се
изготвят на хартиен или друг траен носител и всяка от страните по договора
3
да получава екземпляр от тях. Член 10 параграф 2 от директивата изброява
информацията, която трябва да се съдържа в договора за кредит по ясен и
кратък начин, така че, както се уточнява в съображеие 31 от посочената
директива, потребитилят да може да се запознае с правата и задълженията си
по съответния договор. Доколкото в Директива 2008/ 48 не се определят
подробно форматът и размерът на шрифта, с които тази информация трябва
да бъде предоставена на длъжника при сключване на договор за
потребителски кредит, държавите членки остават по принцип компатентни да
установят правила както и относно конкретната форма на представяне на тази
информация, така и относно последиците от неспазването и от страна на
търговците, при условие че тези правила допринасят за представянето на
посочената в чл.10 параграф две от Директивата информация по ясен и
кратък начин. В заключение Съдът на ЕС приема, че чл.10 алинея едно ЗПК
гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както
ище възпрепятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи
опасността важна информация към момента на сключване на договора и по
време на неговото изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител.
Националната правна уредба се ограничава да предвиди правила относно
формата, в която трябва да се представи информацията, и не налага
задължения за предоставяне на допълнителна информация извън
хармонизирано установената в член десет параграф две от Директива 2008/
48. Поради това член 10 параграф две и член двадесет и две параграф едно от
Директива 2008/ 48 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална
правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски
кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12. Горното тълкуване е задължително, съгласно чл.633 ГПК,
поради което следва да се приложи в настоящият случай. На осн. чл.22 от
ЗПК договорът за кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.23
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или
други разходи по кредита на осн. чл.55 ЗЗД.
Чистата стойност на кредита в случая възлиза на сумата 10000.00лв.,
която следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по ч.гр.дело № 141/ 2021г. по описа на Районен съд –
И. – 25.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като тя се дължи
като последица от уважаване на главният иск за главницата.
Съобразно уважената част от исковите претенции на ищцовото
дружество се следват разноски в настоящото исково и по заповедното
производства в общ размер на : 514.96лв.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ГН. Х. С.,
ЕГН - ********** от село Л., община И., област Р. ул.”О.” №. че същият
дължи на „БНП П.П.Ф.“ С.А. чрез „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон Б.
представлявано от Д. Д. чрез юрисконсулт Н. А. М. сумата 10000.00 /десет
хиляди лева/, представляваща Главница по Договор за потребителски паричен
4
кредит № PLUS – ........./ 12.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по ч.гр.дело № 141/ 2021г. по описа на Районен съд –
И. – 25.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
искът за главницата над тази сума до предявеният размер от 10336.00 /десет
хиляди триста тридесет и шест лева/ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ искът на „БНП П. П. Ф.“ С.А. чрез „БНП П. П. Ф.“ С.А.,
клон Б. представлявано от Д.Д. чрез юрисконсулт Н. А. М. против Г. Х. С., да
бъде прието за установено по отношение на ответника Г. Х. С., ЕГН -
********** от село Л. община И., област Р. ул.”О.” № , че същият им дължи
следните суми : възнаградителна лихва за периода от 05.01.2018г. до
05.11.2024г. в размер на 17756.86 / седемнадесет хиляди седемстотин
петдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/, мораторна лихва за
периода от 05.02.2018г. до 16.02.2021г. в размер на 2352.67 / две хиляди
триста петдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/ по Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS –....../ 12.10.2017г. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН поради недължимост на лихви съгласно разпоредбата на
чл.23 от Закона за потребителският кредит.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Г. Х. С., ЕГН - ********** от село
Л., община И., област Р. ул.”О.” №. ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П. П. Ф.“ С.А.
чрез „БНП П. П.Ф. С.А., клон Б. представлявано от Д. Д. чрез юрисконсулт Н.
АНГ. М. за разноски по настоящото исково производство и по ч.гр.дело №
141/ 2021г. по описа на Районен съд – И. сума в общ размер на 514.96
/петстотин и четиринадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ съобразно
уважената част от исковата претенция.
След влизане в сила на съдебното решение препис от него да се приложи
по ч.гр.дело № 141/ 2021г. по описа на Районен съд – Ис оглед правните
последици по чл.416 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред въззивна инстанция Окръжен съд – Р
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
5