№ 164
гр. Разлог, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря А. Р. Т.,
разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова, Гр. дело
№20221240100842 по описа за 2022 година
Производство e образувано е по искова молба, депозирана от „У.Е.“ЕООД ( с предишно
наименование „Ю.”ЕООД), с ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Б.”№81, в.В, е.8, представлявано от
М.А.У., чрез адв. В.Г. от САК, против М.Г.П., ЕГН*, от г.Р., у.„З.“24.
Иска се съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
М.Г.П., ЕГН*, че дължи сумата от 62.46 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски №* от 22.12.2018 г., за която е издадена фактура №*/01.04.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
07.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.
Ответникът не се явява, не делегира процесуален представител, не представя отговор на
исковата молба, не оспорва исковете.
В съдебно заседание ищецът не се явява. С депозираната молба е направено от страна на
процесуалния пълномощник на представителя на ищцовото дружество искане съдът да
постанови неприсъствено решение по делото, в случай, че са налице предпоставките по
чл.238 и сл. от ГПК, като същевременно е изразено и съгласие делото да се гледа в
отсъствието на представител на ищцовото дружество.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на ИМ и не се
явява в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. Съгласно чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
съдебно заседание. Освен това искът се явява вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Претендира се заплащане на
цена по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №* от
22.12.2018 г., с който е уговорена услуга за ползване на телевизионна услуга при условията
на тарифен план V... с месечна абонаментна такса от 19.99 лева със срок от 24 месеца, т.е.
1
до 22.12.2020 г. Въз основа на цитирания договор на ответника са издадени фактури №* от
02.01.2019 г., №* от 01.02.2019 г., №* от 01.03.2019 г. за потребените от него услуги за
периода от 02.12.2018 г. до 28.02.2019 г. До датата на депозиране на ИМ ответникът не е
заплатил ползваните от него услуги за месеците 01/1019 г., 02/2019 г. и 03/2019 г., поради
което Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №* от 22.12.2018
г. е прекратен едностранно. След прекратяване на договора на ответника е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 62.46 лв.
Към настоящия момент съдът счита, че предявеният от ищеца иск е допустим и вероятно
основателен с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея
писмени доказателства.
На основание горното съдът намира, че с оглед направеното искане и наличието на
предвидените в чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК предпоставки, следва да се постанови
неприсъствено решение, като иска бъде уважен в предявения размер относно
претендираната неустойка, представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси.
Относно разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът
по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В
заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 25.00 лв.
и адвокатско възнаграждение от 180.00 лв., или общо 205.00 лв. В исковото производство
ищецът е направил разноски за държавна такса от 25.00 лв. и адвокатско възнаграждение от
180.00 лв., или общо 205.00 лв. Общият размер на разноските в заповедното и исково
производство е в размер на 410.00 лв., който следва да бъде присъден в тежест на
ответника.
Съгласно чл.239, ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй
като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл.239 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.П., ЕГН*, от г.Р., у.„З.“24, дължи на „У.Е.“ЕООД (с
предишно наименование „Ю..”ЕООД), с ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Б.”№81, в.В, е.8,
представлявано от М.А.У., чрез адв. В.Г. от САК, сумата от 62.46 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски №* от 22.12.2018 г., за която е издадена
фактура №*/01.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 07.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение №210 от 21.03.2022 г. по ч.гр.д. №25/2022 г. по описа на
РС-Р.
ОСЪЖДА М.Г.П., ЕГН*, от г.Р., у.„З.“24, да заплати на „У.Е.“ЕООД (с предишно
наименование „Ю...”ЕООД), с ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Б.”№81, в.В, е.8, представлявано от
М.А.У., чрез адв. В.Г. от САК, сумата от 410.00 лв., представляваща деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се изпратят преписи от решението.
В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение, страната срещу която то е
постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.
2
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3