Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006
15.09.2020 г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на
осемнадесети август през две хиляди и двадесета година в открито заседание в
следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ИЛИАНА ДИМИТРОВА
при секретаря Нели Вългарова,като разгледа докладваното
от съдия Димитрова т.д.№ 270 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото производство
е образувано по искова молба на „Сайлест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ №2 вх.А, ап.1 срещу
„Булгар Минерали Стрелча“ АД (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление гр.Стрелча, ул. „Фелдшпати“ №1,
ЕИК *********. Първоначално са предявени два иска с правно основание чл. 694,
ал.2, т.1 ТЗ за установяване съществуването на неприети вземаня на „Сайлест“ ЕООД към „Булгар Минерали-Стрелча“ АД
(н.) за обезщетения за лишаване от ползането върху части от недвижим имот,
описан в исковата молба, който се твърди, че ищецът е закупил в хода на
производството по несъстоятелност, като му бил възложен с Постановелние № 8/13.07.2016 г. по т. д. №
66/2010 г. и влязло в сила на 19.12.2016 г.
Предмет на установяне са: 1.неприето вземане в размер на 12 000 лв.,
предявено от кредитора като такова за обезщетение за лишаване от ползване за
периода 01.01.2018 г. – 31.03.2018 г. по отношение на площадка
промишлена-товаро-разтоварна и сграда с промишлено предназначение с площ-357
кв. м. и 2. неприето вземане също в размер на 12 000 лв., предявено като
обезщетение за лишаване от ползване за същия период, но по отношение на източна
част от собствения на ищеца поземлен имот, с площ от 12 000 кв.м. /на
частта от имота/, на която площ се твърди, че е разположена готова продукция
/пегматит/, собственост на несъстоятелното дружество.
Първият иск бе оттгелен от пълномощвика на ищеца в открито съдебно
заседание и производството по делото – частично прекратено.
По отношение на втория иск в последнот съдебно заседание бе направено
изменение на петитума, изразяващо се намаляване размера на претердираната
парична сума от 12 000 лв. на 8 408, 60 лв. Вземането е било включено
от синдика в списъка на приети вземаниа, но повод възражение – изключено от
съда с определение от 10.09.2018 г., обявено н ТР на същата дата. Исъкто за установявяне
съществуването му е предявен от активно легитимирания кредитор в срока по чл.
694, ал.4 ТЗ – на 17.09.2018 г., когато молбата, адресирана до съда, е
изпратена по пощата.
В срока по чл.367, ал.1
от ГПК не е постъпил отговор от страна на несъстоятелния длъжник – ответник по
предявения положителен установителен иска, представляван в това производство от
законните представители, вписани в ТР пред датата на откриване на производство
по несъстоятелност.
В същият срок е постъпил отговор
от синдика И.К., участващ в процеса на основание разпоредбата на чл.694 ал.4 ТЗ. е страна в процеса. Синдикът не оспорва основателността
на иска и прави признаия на обстоятелствата, на които той се основав, а именно:
че има струпана на открито в източната част на имота готова продукция, която до
настоящит момент не е продадена и чието преместване от тях представлява трудност
би изисквало много средства.
По делото на основание чл.694
ал.4 изр.2 от ТЗ във вр.с чл.218 ГПК е допуснато участието на трето лице
помагач на страната на ответника – кредиторът с приети вземания Л.А.К.. Становище
е, че така предявеният иск е неоснователен. Излага подробни съображения относно
претенцията за дължимо обезщетение за ползване на промишлената сграда и
товаро-разтоварната площадка, в която част производството е прекратено. В
пледоарията си по съществото на спора, К. подържа становище за недоказаност на
претенцията на ищеца, тъй като липсвали доказателства за състоянието на терена
към процесния период, а приетите съдебно технически експертизи установявали
това, но през 2020 г. Възразява категорично отосно площта от имота, за който се
претендира обезщетение поради неосвотелно лишаване на ищеца от ползването му.
В срока по чл.372 от ГПК не е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, поради което не е
проведена процедурата по чл.373 ГПК.
Страните са
представили доказателства за установяване на своите твърденията.
Съдът като
съобрази доводите на страните и събраните в процеса доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 и чл.236 от ГПК, приема
следното:
Няма спор между
страните, а и се установява от представеното Постановление за възлагане по
чл.717з от ТЗ, че на 13.07.2016 година на ищецът е придобил собствеността върху
недвижим имот,представляващ производствен терен с площ от 35 000 кв.м. с кад.№
в м.“Радин дол“ по КВС на гр.Стрелча и 8 броя сгради находящи се в поземления
имот,индивидуализирани с посочване на площта им, предназначението и година на
построяване на всяка от тях, както и строителни съоръжения включително и
площадка промишлено товаро-разтоварна. Ищецът е бил въведен във владение на
така описания имот, за което синидкът в изпъленине на предоставените му от
закона правомощия е съставил Протокол за въвод във владение от 05.01.2017 г.
Никой от
участниците в процеса не оспорва и факта, че в източната част на процесния имот
са разположени две големи по размери купчини от пегматит, представяваващ
продукт след преработването на руда и че това е част от масата на
несъстоятелността на ответната дружество, която подлежи на осребряване като
актив – готова продукция, но продължава да се намира там в насипно състояние
през цялото време от продажбата на недвижимия имот до сега. Този факт се
потвърди от разпита на свидетеля И., който знае за купчините от 13.10.2016 г.,
когато за първ път е отишъл на мястото за да осъщестявава охрана на имота и твърди,че от тогава до сега
те неизменно си стоят там. Сегашното
фактическо положение бе констарирано и лично от съда при извършения оглед на
място в недвижимия имот.
Синдикът
път признава, че това е готова продукция, съществувала към момента на откриване
производството по неъстотелност, предадена му при неговото вспъвнане в тази
длъжност. Представеното от него извчеление от сетоводна сметка „материални
запаси“ количествата пегматит, в това число – млян, което би следвало да съответства
на т. нар. „готова продукция“, което се води заприходено в масата на
несъстоятелност, но не може да послужи за определяне повърхността от имота,
върху която такова едно количество може да бъде и е разполежено в
действителност.
А именно
този факт е спорен за страните – каква е
площта, която се заема от складираната продукция, част от масата на
несъстоятелността. Ето защо по делото бяха назначени две вещи лица - Б.Г. и Х.К.,
второто от които – за да извърши прецизно измерване с помощта на геодезически
уреди на площта от имота, заета от двете компакти купчини пегматит, а по искане
на ищеца– и на околната площ, на която той твърди, че има разстлан дебел слой
от същия производствен продукт, който бил разсипан с времето от тези купчини. Допуснатият
оглед на място бе извършен в присъствието на вещото лице Хр. К., за да може да
се уточни предмета на допълнително поставената й задача – именно за площта от
имота, върху която има разпилян пегматит.
Съдът след оценка
на заключенията и анализа на данните, събрани при огледа на място, приема, че
площта от собствения на ищеца имот, заета от готова продукция-пегматит, събрана
в две компактни купчини, е 4729 кв.м. и се намира в североизточната
част. Иматът по настоящем е ПИ с идентификатор по КК на гр.Стрелча. /202 кв.м.
от едната от купчините е извън неговите граници/. Площта от имота,
непосредствено до тези купчини, върху която се установи, че има безспорно слой
от разпилян пегматит е с площ от 4614
кв.м. Всичко това е онагледено на изготвената от вещото лице К. скица към
допълнителото заключнеие, прието в последното съдебно заседание.
От
изслушаното и прието по-рано заключение /л.98-100 от делото/ се установява, че пазарната наемна цена за
процесния период януари – март 2018 г. на площта от 4729 кв.м. /заета от от двете купчини от струпан пегматит/ е в
размер на 4 256 лв., при среден месечен наем – 0,30 лв. на квадратен
метър.
При така установените факти, искът е доказан по своето осование и следва
да бъде уважен частично – до размера от 4 256 лв.
Обстоятелствата, на които се основава съществуването на предявеното
вземане очертават претенция на кредитора по чл. 59 от ЗЗД.Като собственик на
имота, лишен от ползването на част от него и не разполагайки с дург иск, с
който са се защити, ищецът иска да получи обезщетение за неоснователното
обогатяване на несъстоятелния длъжник, който без основание държи своя продукция
върху чужд имот, спестявайки по този начин наем на терена за нейното скрадиране
и лишава собственика от съответните ползи /граждански плодове/ от същата част
от имота.
Ищецът е
доказал своето право на собственост върху целия имот, както и ползвавето без
основание на част от него, да са се държи там струпана на открито готова
продукция от масата на несъстоятелността на длъжника. Това води до разместване
на имущствени блага, превръщайки ищеца в кредитор на масата на
несъстоятелността със свое вземане на извърдоговорно основание на плоскостта на
неоснователното обогатяване. За да се обезщети собственика на имота за своето
обедняване на осн. чл. 59 ЗЗД, следва да се определи съответното обезгщетение
до размера на обедняването. Практиката последователто и неотклонно въприема
като еквивалент на обедняването при неоснователното ползване на чужд имот
пропуснатия наем на същия, определен по пазарни цени за съответния период.
Меродавна в
случая е площта на имота, заета от двете компактни купчини пегматит, които по
признанията на синдика, на третото лице помагач и показанията на св. И.
безспорно се числят към аткивите на несъстоятелното дружество и са били там в
този вид през 2018 г. Няма доказателства долната част на „пирамидите“ да е била
по-малка или по-голяма пред периода, за който се претендира обезщетение в
настоящия процес.
По отношение на констатираното при огледа и измереното от вещото лице разпиляно
количество пегматит с площ от 4614 кв.м., не се установява същото фактическо състояние да е било налице
през януари – март 2018 г. А това е достатъчто, да се отхвърли тезата на ищеца,
че за същия период се дължи обезщетение и за площтта около двете купчини. След
като трето лице-помагач оспорва в процеса площта от имота, заета от пегматита и
размера на дължимото обезщетение, в
тежест на ищеца бе при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на предпоставките за възникване претендираното вземане в размера, в
който го твърди. Това бе направено успешно само за посочената площ от
имота от 4729 кв.м. и за размера на
обезщетието до 4 256 лв., поради което искът подлежи на отхвърляне като
недоказан за разликата до на 8 408, 60 лв.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.694 ал.7 от ТЗ ищецът следва да бъде осъден
да заплати ДТ върху отхвърлената част от исковата претенция в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия окръжен съд в размер на 50 лв.,
както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист - държавна такса в
размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК и чл.694,ал.7 ТЗ
Ответното
дружество БМС /в несъстоятелност/ дължи в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Пазарджишкия окръжен съд разноски съответстващи на уважената част
от исковата протенеция в размер на 50 лв., както и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл.
11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и
чл.694, ал.7 ТЗ.
Предвид
заявената претенция от ищеца за присъждане на сторените от него разноски в
процеса и при спазване изискванията на чл.78 ал.1 от ГПК, ответника ще следва
да бъде осъден да му заплати сумата 774,41 лева съобразно уважената част от
исковете. Неоснователно е направеното от третото лице К. възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния пълномощник на
ищеца в размер на 1000 лева, тъй като същото е определено съобразно чл.7 ал.2
т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото, както и извършените
процесуални действия в хода на производството.
По
изложението съображения Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ, съществуването на
вземане на „Сайлест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ №2 вх.А, ап.1 срещу „Булгар
Минерали Стрелча“ АД -/в несъстоятелност/, със седалище и адрес на
управление гр.Стрелча, ул. „Фелдшпати“ №1, ЕИК *********, в размер на 4 256 лв., представляваща обезщетение
за ползването без основание на площта от 4729 кв.м., находяща се в
североизточната част от недвижим имот, представляващ производствен терен, целия
с площ от 35 000 кв.м. с кад.№ в м.“Радин дол“ по КВС на гр.Стрелча, а
понастоящем ПИ с идентификатор по КК на гр.Стрелча през периода от 01.01.2018
г. - 31.03.2018 г., с ред на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ
предявен от „Сайлест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.“Патриарх Евтимий“ №2, вх.А, ап.1, срещу „Булгар Минерали Стрелча“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стрелча
ул.“Фелдшпати“ №1, за установяване съществуване на предявеното и неприето вземането за
обезщетение за лишаване от ползването на описания по-горе имот за периода
от 01.01.2018 г. - 31.03.2018 за
разликата от 4 256 лв. до 8 408,
60 лв.
ОСЪЖДА „САЙЛЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ №2 вх.А, ап.1 да заплати
по сметка на Пазарджишкия окръжен съд ДТ в размер на 50 лева, както и в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на
5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „Булгар
Минерали Стрелча“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Стрелча ул.“Фелдшпати“ №1, да заплати по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд ДТ в размер на 50 лева, както и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл.
11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „Булгар
Минерали Стрелча“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Стрелча ул.“Фелдшпати“ №1, да заплати на „САЙЛЕСТ“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
„Патриарх Евтимий“ №2 вх.А, ап.1 сумата 774,41 лева – разноски, съразмерно
на уважената част от иска.
Решението е
постановено при участие на синдика на несъстоятелното дружество И.Л.К. и на
трето лице помагач - Л.А.К. със съдебен адрес:*** и комплекс ЕСТЕ на страната
на „Булгар Минерали Стрелча“ АД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, и има
действие за всички кредитори в производството по несъстоятелност, на осн.
чл.694 ал. 8 ТЗ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: