РЕШЕНИЕ
№
гр.
София, 30.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия
:Владимир Вълков
при
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2626 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е предявен иск с правно
основание чл.55 ал. 1 предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „Б.Г.“ ООД твърди ответникът „Ч.Р.Б.“ АД да му
е фактурирал задължение по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ. Оспорва
да дължи фактурираната сума с аргумент, че не притежава лицензия за продажба на
електрическа енергия като оспорва притежаваната лицензия за пренос на енергия
да го овластява да установява и събира евентуални задължения по договор за
продажба на ел.енергия с краен клиент. Застъпва теза, че предоставената
компетентност на ДКЕВР да издаде Правилата за измерване количеството
електрическа енергия не им придава нормативен характер. По същество оспорва
начислената сума да отговаря на реалното месечно потребление, отчитано
ежемесечно и ежечасно. Оспорва да е установен недостатък при измерването, за
който отговорност да носи ищецът, както и да е спазен реда за извършване на
проверка при твърдение, че не е канен негов представител, съответно не е
присъствал на твърдяната от ответника проверка на 26.07.2019 г. Оспорва
проверяваният електромер да е обслужвал имота му като оспорва и да е извършвано
каквото и да било мероприятие по мрежата, тъй като електроснабдяването не било
прекъсвано. Оспорва и да е обективно възможно потребление на остойностената електрическа енергия за указания период
26.04.2019 г. – 26.07.2019 г. като твърди стойността за е определена без да
бъдат отчетени техническите характеристики на обекта. Ищецът платил
фактурираната сума в размер на 60962,65 лв., която претендира да му бъде
върната. При условията на чл. 214 ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
се претендира и законна лихва, считано от 06.12.2019 г. (датата на исковата
молба) до окончателно изплащане на главницата.
В отговор по исковата молба процесуалният представител
на ответника – юрк. С., оспорва предявения иск. Твърди, че страните са
обвързани от договор, сключен при общи условия. Сочи, че оспорваната сума е
резултат на корекция, извършена при условията на Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в бр. 35 от 30.04.2019
г., които твърди да са издадени по силата на чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) и да определят оператора на електроразпределителната мрежа и
като легитимиран да получи преизчислена сума при установено неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Твърди на 26.07.2019 г.
да е установено липсваща пломба на щита на електромерното
табло и междинния клеморед на електромера. След
извършена проверка в присъствието на независим свидетел и представители на
ищеца, отказали да подпишат протокола след запознаване с описаните в протокола
констатации, касаещи монтиран в присъствието на представител на ищеца
електромер с фабричен № 84030195/2018 г. Като основание за корекцията е
посочено установена промяна в схемата на свързване на измервателната група,
довело до потребление на електрическа енергия, която не се измерва от
електромер. След проверката допълнителните проводници са премахнати,
измерването е приведено в изправност и е извършено ново пломбиране на клемния блок на електромера, на междинния клеморед и на щита/вратата. Сочи, че преизчисляването на
електрическата енергия се извършва по цена на ел.енергията за покриване на
технологичния разход на съответния мрежови оператор, а неотчетената
електрическа енергия се явява вреда за него предвид ангажимента му да закупува
електрическата енергия, съставляваща разликата между количествата енергия,
отчетени съответно на вкода и на изхода на мрежата.
Твърди, че установените правила го компенсират частично предвид и ангажимента
му да закупува енергия на свободния пазар. Застъпва теза, че правилата на ПИКЕЕ
определят отговорността като обективна като без значение остава дали клиентът
има участие при неправилното отчитане на ел.енергията.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Валентинова от САК,
поддържа иска. Поддържа теза за недоказано спазване на нормативно предписаната
процедура за извършване на корекцията с довод, че не са приствали
изискуемите двама свидетели от Федерацията (Федерацията
на потребителите). Оспорва да е установено неотчитане от средството за
търговско измерване предвид отчитаните за процесния период и съответно
заплащано потребление и констатираното измерване включително в хода на
проверката. Намира за недоказани количеството реално потребена,
но неизмерена енергия, периода на неточно отчитане и цените, предписани като
основа за определяне размера на корекцията. Претендират се разноски като е
представен и списък. Развити са доводи и в писмени бележки.
Процесуалният
представител на ответника – юрк. С., оспорва иска. Счита за доказано по
категоричен начин неотчитане на потребена
електроенергия и съответствие на определената корекция с нормативно предписания
механизъм за остойностяването й. Застъпва теза, че процедурата изисква
присъствие на един свидетел, когато потребителят не присъства или откаже да
подпише. Твърди в случая на проверката да е присъствал и представител на
полицията, макар и процедурата да не го изисква. Навежда доводи в писмени
бележки.
Съдът като
обсъди представените от страните доказателства и наведените доводи, прецени по
реда и при условията на чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Установява се,
че на 30.11.2017 г. писмено и изразено съгласие ответникът да присъедини към
разпределителната електрическа мрежа на дружеството обект: „Фабрика за кафе“, находящ е в УПИ І, кв. 21, гр. Божурище, община Божурище. В
договора е посочено, че присъединяването ще се извърши от ТП „Спетема“ с кабелно захранване на 20 kV и електропроводни линии средно и ниско напрежение.
От показанията
на свид. З.се установява, че е извършил проверка на
средство за търговско измерване на фабрика за кафе „Спатема“
по сигнал на служител на ЧЕЗ. Представили се на охраната на фабриката, че са
служители на ЧЕЗ и били пуснати да отидат до трафопоста, намиращ се в двора на
фабриката. Видял присъствали представители на „Балкам Груп“ включително и
управителят на дружеството. Присъствието на представител на ответното дружество
при проверката се потвърждава и от
показанията на свидетеля М.– служител на ответното дружество.
Свидетелят З.установил
наличие на два електромера като на междинните клемореда
и на двата (между електромера и захранващите кабели) липсвали пломбите. След
сваляне на капака установили шунтове – поставени
допълнителни проводници – 3 броя. Обяснил на управителя, че поставеният шунт на фазите превежда тока без той да минава през
електромера, което провокирало несъгласие, потвърдено и от показанията на свид. М.. Свид. З.се обадил на
телефон 112 и демонстрирал нарушението пред служителите на Районно управление ***.
По време на
проверката били замерени товарите като проверяващите установили, че и двата
електромера не отчитат измерения товар. Свид. З.сочи,
че лица, възприети от него като двамата собственици, управителя и работници, се
опитали да ги изгонят, но когато пристигнал полицейски служител, обстановката
се успокоила. В присъствието на полицията колега на свид.
З.попълнил протокола, в който отразили констатациите си, а свидетелят З.го
подписал. След премахване на шунтовете, възстановили
правилната схема на свързване. Протоколът бил подписан и от представител на
Федерация на потребителите.
Свид. М.сочи да е
чул директорът да казва, че няма да подписва. Обърнал се и се прибрал, което
изцяло потвърждава като отразения в представения протокол отказ, така и
показанията на свид. З.досежно
липсващия подпис в протокола за потребител.
Свидетелят З.сочи,
че електромерът се отчита дистанционно – чрез изпращани сигнали.
От заключението
на вещото лице съдебно-техническата експертиза се установява, че отразеното в
констативния протокол средство за търговско измерване с фабричен номер №
84030195 е свързан с абонатен № 01500092 за клиент „Б.г.“ ООД, монтиран в ТП Спетема при съществуваща мощност 350 kW и допълнителна мощност 561 kW
с кабелно електрозахранване на ниво средно и съответно ниско напрежение.
Предвидено е измерването на електрическата енергия да се извършва в поле
„Мерене“ с токови трансформатори и електромерно
табло, монтирано в трафопоста. Достъп до поле „Мерене“ имат единствено
служителите на ЧЕЗ, а достъпът на ползвателя на електрическа енергия е
ограничен до поле „Потребител“. При проектиране и изграждане на електрическите
инсталации в сгради и външни съоръжения електрическите товари в обекта се
разпределят равномерно по трите фази. Обектът е поставен под напрежение въз
основа заявление № **********/17.07.2018 г. Състоянието на монтираното средство
за търговско измерване е удостоверено с нарочен протокол към 13.ІХ.2018 г. (л.
74 от делото – датата неправилно е разчетена от вещото лице като 13.12.2019 г.).
Вещото лице сочи, че монтиране на кабели извън утвърдените по схема за
свързване на електромера води до промяна на схемата на свързване, препятстващо
отчитането на част от консумираната електроенергия. Ефектът от това въздействие
върху схемата на свързване е онагледен с товарови
графици, налични по л. 79 и 80 от делото като регистриращата система
автоматично възпроизвежда идентификационните белези на средството за търговско
измерване, чиито показания отразява. Вещото лице установява, че при
остойностяване на корекцията е спазен предписаният механизъм в ПИКЕЕ.
По делото не се
спори, че по издадена фактура № **********/10.09.2019 г., издадена от ответника
на ищеца с посочено основание – констативен протокол съгласно ПИКЕЕ, ищецът е
заплатил сумата 60962,65 лв.
По делото не се
спори, че представените общи условия са надлежно огласени като видно от чл. 15
т . 4 потребителят е длъжен да не променя схемата на свързване на
електрическите съоръжения и да не преустройва средството за търговско
измерване. Следващата т. 5 от същия текст задължава потребителя да не използва
електрическа енергия, без тя да се отчита от средства за търговско измерване,
монтирани и пломбирани от електроразпределителното предприятие.
При възприетата фактическа обстановка от правна
страна съдът намира следното:
Дейността по снабдяване
с електрическа енергия е услуга в обществен интерес. Същевременно обаче
експлоатацията на този вид енергия сочи на удовлетворяване непосредствените
интереси на двете страни в правоотношението. Прекият интерес на крайния
снабдител е да обезпечи ресурсно реализацията на дейността и да осигури
развитието й, а за потребителя според терминологията на действалия към
процесния период закон – да получи определена по своето качество и количество
енергия. Очертаната особеност в предмета на отношението обуславя необходимостта
от специфични правила досежно предпоставките за възникване на правоотношението,
но, на общо основание, произтичащата от него размяна на блага определя
облигационния му характер с присъщото му относително действие. С други думи,
вземането за цената на доставена топлинна енергия възниква в патримониума на конкретен правен субект и води до
реципрочно задължение в патримониума на друг правен
субект.
Реализацията на очертаните
интереси се осъществява посредством осигурено от ответника транспортиране на
електрическата енергия през разпределителната мрежа – т. 2.7.1 от лицензията. В
тази насока (видно и от сключения между страните договор) изградените съоръжения
за присъединяване на обекта към разпределителната електрическа мрежа се
поставят под напрежение до границата на собственост на електрическите
съоръжения, определена в чл. 29 от НППКЕЕПРЕМ след сключване на договор за
продажба на електрическа енергия. Следователно, ответникът обезпечава
технически реализацията на продажбеното правоотношение. В тази насока именно
дължи да регистрира и отчита точно потребеното
количество електрическа енергия. Потребеното, но неотчетено
количество електрическа енергия обуславя пряк разход за ответника (т. 2.7.5. от
лиценцията) и косвен разход за ползвателите на
мрежата, доколкото т.нар. технологичен разход се калкулира в цената на предоставяната
общопредлагана услуга достъп до мрежата. Тази
специфика на търговията с електрическа енергия легитимира именно оператора на
електроразпределителната мрежа да обезпечи нейната сигурност и съответно да
събере сума, компенсираща натрупания разход. Нормата на чл. 83 ал. 1 т. 6 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) овластява държавният орган, овластен да
администрира общопредлаганите услуги, свързани с
пренос, разпределение и продажба на електрическа енергия, да регламентира
механизъм за компенсиране на явилия се разход в резултат на неотчетеното
количество електрическа енергия – чл. 50 ал. 2 от ПИКЕЕ.
Настоящият
състав обаче не споделя застъпеното в актуалната съдебна практика разбиране за
обективен характер на отговорността при установено неизмерване на
електрическата енергия. Нормата на чл. 83 ал. 1 ЗЕ очертава значими за
електроенергийната система въпроси, чиято детайлизация е възложена на визирани
в следващите алинеи държавни органи. Текстът на чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ
регламентира първично обществено отношение, овластявайки
Комисията за енергийно и водно регулиране да разпредели отговорността сред
енергийните предприятия и потребителите на електрическа енергия. Нормата
повелява, че неизмерена, направилно и/или неточно
измерената електрическа енергия обуславя основание за преизчисляване на
предходно отчетени данни.
Настоящият
състав приема, че така очертаната рамка не изключва, а напротив – предполага
съблюдаване на принципно утвърдени критерии за разпределяне отговорността при
неотчетената енергия. В основата на всяка отговорност стои съпричастността на
отговорния към нежелания резултат. Нормата на чл. 50 ал. 2 ПИКЕЕ изрично
свързва констатацията за неизмерване/неправилно/неточно измерване с промяна
в схемата на свързване. Този елемент от фактическия състав предпоставя
1) правилно осъществена схема на свързване и 2) последващо внесена промяна.
Няма разумна причина потребителят на електрическа енергия да бъде държан
отговорен, ако ответното дружество или упълномощено от него лице, изключително овластени да монтират средствата за търговско измерване –
чл. 29 ал. 2 НППКЕЕПРЕМ и чл. 30 ал. 4 НППКЕЕПРЕМ. На общо основание обаче,
когато промяната е в резултат на причина под контрола на потребителя, той дължи
да поеме имуществената тежест от явилия се разход.
В случая се
установява, че средството за търговско измерване се намира в границите на
стопанисван от ответника имот. Съгласно чл. 104а ал. 4 ЗЕ отношенията между
оператора на електроразпределителната мрежа и крайните клиенти, какъвто се
явява ищецът, са регламентирани от приети от оператора и утвърдени от КЕВР и
публично известни общи условия, а по силата на чл. 15 т. 4 и 5 от представените
по делото и неоспорени от ищеца, потребителят е длъжен да използва електрическа
енергия, измерена чрез монтираните и пломбирани от ответника средства за
търговско измерване. В случая средствата за търговско измерване се намират в
границите на експлоатиран от ищеца имот с ограничен достъп до него. Ето защо и
изпълнението на очертаното задължение предполага предприети адекватни мерки,
препятстващи неконтролирания достъп до средството за търговско измерване. От
показанията на свид. З.се установява липсваща липсваща пломба на приспособление, предназначено да
предотврати достъпа до мястото, осигуряващо връзка между средството за
търговското измерване и захранващите кабели. Именно на това място са установени
изградени връзки, които, видно от заключението на вещото лице, водят до
отчитане единствено на остатъчната енергия. При тези обстоятелства съдът приема
за доказана промяна в схемата на
свързване, довела до неточно измерване на потребената
електрическа енергия по смисъла на чл. 50 ал. 2 ПИКЕЕ. Местонахождението на
средството за търговско измерване предполага обективна възможност да обезпечи
контролиран достъп до трафопоста, в който е монтирано електромерът –
задължение, произтичащо от ангажимента му да запази изградената схема на
свързване от оператора на мрежата. Ето защо и промяната еднозначно може да бъде
свързана с контролирана от ищеца причина.
Нормата
на чл. 50 ал. 2 ПИКЕЕ не придава значение на реално потребената
енергия, а регламентира механизъм за остойностяване, основан на техническа
възможност за потребление при редуциран обем за 8 часа при дневен режим на
работа и за ограничен времеви период – до предходно извършена проверка или
период от три месеца преди констатираната промяна в схемата, довела до
очертания резултат. Вещото лице Й. е категорична, че при остойностяването е
спазен определеният механизъм и е приложена меродавната към момента цена.
Нормата на чл. 56 ал. 1 ПИКЕЕ указва като подлежащи на преизчисление
електрическата
енергия както и информация за дължимата сума за мрежови
услуги (с изключение на цена за
достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена
мощност) и за „задължения за
обществото“. Съгласно чл. 56 ал. 3 ПИКЕЕ прогнозната пазарна цена на
електрическата енергия за покриване на технологичните разходи касае само един
от подлежащите на оценка елементи. Подлежат на калкулиране и още два
самостоятелни от регулаторна гледна точка елементи при ценообразуването –
мрежови услуги и „задължения за обществото“. Цитираното Решение № Ц-11 от
01.07.2018 г. на КЕВР, достъпно на електронен адрес: https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2018/res-c11-2018.pdf
определя прогнозна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичните разходи в размер на 76,82 лв. за МW/h
(стр. 9 от решението). Според Решение № Ц-19 от 01.07.2019 г. на КЕВР, достъпно
на електронен адрес: https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2019/res_c-19_19.pdf,
прогнозната цена на електрическата енергия за покриване на технологичните
разходи е определена на 92,85 лв. за МW/h (стр. 21 от
решението). Тези суми след редуцирането им предвид количеството подлежаща на
преизчисляване енергия съответстват на отразените в справката. Останалите два
компонента от стойността на обезщетението касаят цената на мрежовите услуги с
изрично указаното изключение и формираният дял „задължения за обществото“ според
актуалните към съответния период регулирани цени. Не е повдигнат спор досежно
стойността на втория елемент – стойността на мрежовите услуги. С решение №
Ц-11/1.07.2018 г. изрично е посочено, че операторът на електроразпределителната
мрежа дължи и такса „задължение към обществото“, определена на 36,75 за МW/h (стр. 113 от решението). С Решение № Ц-19 от
01.07.2019 г. е определена на 19,57 лв. за МW/h
(стр. 106 от решението). При тези съображения съдът възприема изцяло
заключението на вещото лице досежно съответствието на изчисления размер със
установените правила за остойностяване на корекцията.
Съдът споделя
тезата, че доколкото основание за корекция е неточно измерване на електрическа
енергия, механизмът е неприложим при отсъствието на този елемент от фактическия
състав. В тази насока и нормата на чл. 50 ал. 2 ПИКЕЕ свързва механизма за
остойностяване с обстоятелство под контрола на оператора на мрежата – предходна
проверка или обективно очертан времеви период, когато е по-кратък. Правилата
разграничава два типа проверка – на измервателните системи за съответствието им
с правилата – чл. 45 ал. 1 ПИКЕЕ, точност на измерване – чл. 45 ал. 2-5 ПИКЕЕ и
техническа проверка – чл. 46 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 19 т. 1 ПИКЕЕ средствата за
измерване трябва да са защитени чрез пароли, ключове, пломби или други
устройства, които не позволяват нерегламентиран достъп до тях на неоторизирани
лица. Нормата на чл. 50 ал. 2 ПИКЕЕ не визира като меродавна техническа
проверка, при все, че регламентира този термин, разграничавайки го от
общо регламентираната проверка. И от заключението на вещото лице се налага
извод, че пломбата на щита е видима, а тази проверка не предпоставя
необходимост от специални знания. Евентуално установено нарушение обаче
обезпечава обективна възможност за оператора да осигури техническа проверка.
Поради тази причина и визираната фикция за обема на потребената
електрическа енергия логично се свързва с последния момент, при който
представител на оператора обективно е могъл да осъществи контрол за изправността
на монтираните средства, ограничаващи нерегламентирания достъп. Ето защо
фиксираният времеви период намира принципно оправдание, доколкото операторът по
една или друга причина не е бил в състояние да осъществи визуална проверка.
От показанията на свид.
З.се налага извод за дистанционно отчитане на средството за търговско
измерване. Ищецът не твърди след 26.04.2019 г. да е осъществявана визуална
проверка на видимите и според вещото лице пломби на щита на клеморедите.
Дори хипотетично да се приеме, че след тази дата представител на ответника е
посещавал обекта и е осъществявал визуална проверка за нерегламентиран достъп
до измервателната система, дистанционно отчетеното потребление отразява
аналогично състояние и на установеното към момента на проверката. Представените
по делото графици са идентифицирани от вещото лице като продукт на твърдяната
от ответника регистрираща система, визирана и в чл. 38 ПИКЕЕ по препращане на
чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ. Тези документи, безспорно отразяващи съдържанието на
информация, изводима от електронен източник не са оспорени при условията на чл.
184 ГПК – липсва заявено в процеса оспорване на съдържанието (отразените в
документа данни), съответно искане за представянето им на електронен носител,
което е предпоставка, за да бъде задействана процедурата. Процесуалният
представител на ищеца оспорва заключението с довод, че не е установен моментът
на неточно отчитане, а доказателствените искания са
насочени към това обстоятелство (не касаят отразените в документа). Видно от
приложения график по л. 80 обаче разликата е видима за периода от 15.04.2019 до
датата на възстановяване на схемата – 26.07.2019 г. Механизмът ограничава
меродавния период за остойностяване на обезщетението до три календарни месеца,
което в случая ще рече периода 26.04.2019 г. – 26.07.2019 г. Графиката отразява
значително по-ниско потребление сравнено с периода след възстановяване на
схемата за свързване за целия период, поради което еднозначно се налага извод,
че промяната е била налице към 26.04.2019 г. и без значение остава в кой
конкретен предходен момент е осъществена нерегламентираната намеса.
Надлежно е
осъществена и процедурата по установяване на неправомерната намеса в схемата на
свързване на измервателната система. Съгласно чл. 58 от ПИКЕЕ, Обн. ДВ. бр.35 от 30 април 2019г., поради което
и приложими в случая, присъствието на служител на Министерство на вътрешните
работи не е условие за осъществяване на проверката, респ. за установяване
намеса в измервателната система, а следствие от констатация за осъществена
намеса. Следователно, регламентираната процедура ангажира оператора на мрежата
да сигнализира органите, компетентни да предприемат необходимите действия
доколкото съгласно чл. 234в НК неправомерно въздействие върху уредите за
търговско измерване на електрическа енергия е прогласено за престъпление.
Нормата на чл. 98а ЗЕ касае регламентация на отношенията между краен
клиент и краен снабдител – различен търговски участник в търговията с
електрическа енергия сравнено с оператора на електроразпределителната мрежа,
което определя цитирания в писмените бележки текст и съдебна практика по
приложението му като неотносими към разглеждания в случая спор.
По изложените
съображения съдът приема за доказано зачетено от правния ред основание
ответникът да получи и задържи оспорваната от ищеца сума, обуславящо
неоснователност на предявения иск.
По разноските
С оглед изхода от спора направените от ищеца разноски
следва да бъдат възложени в негова тежест, а така формираната воля, предвид
нормата на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК, изрично следва да бъде огласена в
диспозитива.
Ищецът дължи да възмезди ответника за направените
разноски – заплатено възнаграждение за вещо лице.
Ответникът е защитаван от юрисконсулт. Нормата на чл.
78 ал. 8 ГПК признава право на страна, реализирала участието си в съдебния
процес посредством ангажиран юрисконсулт да получи сума, равностойна на
следващото се възнаграждение според Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ за процесуално
представителство по дела с определен материален интерес възнаграждението следва
да бъде определено между 100 и 300 лв. Настоящият състав приема за меродавни в
случая критериите фактическа и правна сложност. С оглед предмета на спора,
определящ го като типичен за ответника не се явява усложнен от правна страна.не
са извършени и действия, усложняващи го от фактическа страна. При тези
съображения на следващото се възнаграждение за юрисконсулт е в размер на 100
лв.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Г.“ ООД срещу
„Ч.Р.Б.” АД иск по чл. 55
ал. 1 предл. 1 ЗЗД за сумата от 60962,65 лв. – платена по фактура № **********/10.09.2019
г. с посочено основание – сума по констативен протокол за периода 26.04.2019 г.
– 26.07.2019 г.
ОСЪЖДА „Б.Г.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***
да заплати на „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление:*** Марк Бизнес център както следва:
1.
на основание чл. 78 ал. 3 ГПК –
сумата 400,00 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд;
2. на основание чл.
78 ал. 8 ГПК – сумата 100,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия: