Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260220 07.11.2022 Година
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение,
ХVІІ състав
На 29.09.2022 Година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ
Б.ГЕОРГИЕВА
Секретар: Ваня Казакова
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА
търговско дело номер 263 по описа за 2020
година
намери за установено следното:
Иск с
правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът Н.М.П. ЕГН **********
с адрес: ***, ***, действащ чрез ***Д.Т.П., моли ответникът
ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да бъде осъден да му заплати обезщетение за имуществени вреди,
настъпили вследствие на ПТП от 08.11.2017 г., виновно причинено от Н.Л.Ф.като
водач на л.а. „Фолксфаген голф“ рег. №
****, за което МПС към датата на настъпване на произшествието има сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“: по
2000 лв. месечно, считано от
26.11.19 г. до настъпване на юридически факт, представляващ основание за
изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на месечното
обезщетение, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 11 число на всеки
месец за всяко едно месечно плащане до окончателното му плащане.
Претендира разноски.
Претендира се и адвокатско възнаграждение в полза на адв. Р.М..
Твърди се в исковата
молба, че на 08.11.17 г., на третокласен
път ІІІ-606 км 65+100 между с. Л. и с. Б., водачът на л.а. „Фолксфаген голф“ рег. № ****, за
което МПС към датата на настъпване на произшествието има сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
застрахователно дружество, е причинил ПТП в резултат на управление със скорост,
несъобразена с атмосферните условия и конкретните условия за видимост, както и
поради неспазване на изискването за шофиране на безопасно разстояние от други
МПС – същият се ударил в движещ се пред него колесен трактор – водоноска, модел
МТЗ-952, РЕГ. № ****, управляван от И.Т.И.. При злополуката тежко пострадал и
ищецът – пътник в лекия автомобил.
За настъпилото ПТП
бил съставен Констативен протокол от 10.11.17 г. и образувано ДП №
ЗМ-292/8.11.17 г. по описа на РУ Хисаря, което било прекратено поради смърт на
дееца.
След ПТП ищецът бил
откаран от Бърза помощ в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД Пловдив, където постъпил в
Клиника по неврохирургия в крайно тежко общо състояние, като били констатирани
множество увреждания, описани подробно в исковата молба. Извършено било
оперативно лечение по спешност – под обща анестезия извършена *****, *****, *****и
*****; *****, като била констатирана кежка контузия *****. След операцията била
установена *****, *, ограничена хиподенсна зона на едем в бялото мозъчно
вещество вляво париетално в оперативната зона. Впоследствие ищецът бил настанен
в Клиника по анестизиология и интензивно лечение, като състоянието му останало
дълго време много тежко и се наложило да бъде интубиран и поставен на командно
дишане, като му била поставена трахеостома за по-добро обдишване. След около
месец ищецът излязъл от състоянието на кома.
Междувременно
настъпили усложнения – хипостатична бронхопневмония, сакрален декубитус. Било
провеждано антибиотично лечение, наложили се многократни бронхоскопии с оглед
овладяване на състоянието му. Въпреки рехабилитацията и поставянето на
антидекубитален дюшек, ищецът развил декубитус на лумбосакралната област, със
слаби признаци на зарастване.
На 29.12.17 г. ищецът
постъпил в клиника по УНГ като по време на болничния престой било установено
наличие на посттравматична епилепсия.
Впоследствие ищецът
влизал неколкократно за болнични лечения, но въпреки провеждането на такива
състоянието му не се подобрило съществено. Същият оставал прикован на легло, с
напълно обездвижени десни крайници и частично обездвижване на левите, което
довело до невъзможен самостоятелен седеж и походка; липсвал тазово-резервоарен
контрол, което изисквало постоянно ползване на памперси, а за да може да диша и
да храни му били сложени постоянни трахеостома и гастростома; била налице и
хронична уроинфекция. Наличието на
трахеостома и гастростома, както и белодробните проблеми на ищеца
предполагали постоянно наблюдение и грижа с оглед избягване на възможността за
асфикция и бактериологично замърсяване на канюлата и гастростомата.
След преживяното Н.
не бил в състояние сам да се грижи за своите работи, както и да ръководи
постъпките си, поради което с влязло в сила съдебно решение *****.
Била му определена *****.
Получените увреждания
довели до пълна невъзможност ищецът да се обслужва самостоятелно и обуславяли
постоянна нужда от чужда помощ, каквато възникнала непосредствено след
настъпване на ПТП и продължавала и досега, като тези получените увреждания
имали траен и необратим характер, при което такава нужда ще бъде налице и в бъдеще.
Тази помощ към момента била осъществявана от неговите близки, които го
обслужват във всички аспекти на бита му – придвижване, къпане, преобличане,
смяна на памперси, подмяна на хигиенни материали и принадлежности, приготвяне
на храна, придружаване при излизане от дома, покупки, плащане на сметки,
придвижване със средства на обществения транспорт, подмомагане при раздвижване,
подпомагане в лечението на декубиталните рани и пр.
С оглед
характера и тежестта на травмите и
невъзможността роднините на ищеца да се намират 24 часа около него било
необходимо тази дейност да се извършва от професионален придружител
/болногледач/, което е свързано с разходи, които са непосилни за ищеца, но са
необходими с оглед състоянието му.
Твърди се, че за
заплащане на възнаграждение за професионални придружители /болногледачи/ на
ищеца ще е необходима сума в размер не по-малко от 2000 лв. месечно, изчислена
на база средномесечно възнаграждение на болногледач за района на местоживеене
на ищеца, при спазване на изискванията на трудовото законодателство по
отношение на работно време, почивки и годишен отпуск.
Предвид наличието на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ответното застрахователно дружество по отношение на лекия автомобил, управляван
от Н.Л.Ф., ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплаща обезщетение за
имуществени вреди в размер 2000 лв. месечно, считано от 26.11.19 г. до
настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение или
отпадане на задължението, ведно със законна лихва, считано от 11-то число на
всеки месец за всяко едно от месечните плащания до окончателното му плащане.
От ответника е постъпил отговор на исковата
молба, в който предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни.
Оспорва се
отговорността на застрахователното дружество за претендираните вреди. Сочи се,
че отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия
причинител, а не е налице правна уредба, според която прекият причинител да
дължи месечна издръжка на увреденото лице или някакв друг вид периодично
плащане за разходи, които увреденото лице не е направило, като не е сигурно и
дали въобще ще бъдат направени такива.
Възразява се, че на обезщетяване подлежат реално претърпени вреди, а в
случая не са представени доказателства разходи за болногледач да са направени
действително от ищеца в периода от 26.11.19 до предявяване на исковата молба, а
не се и твърди такива да са направени в действителност. Позовава се на мотивите
на решението по делото на СГС, в което се приема, че грижите за ищеца са поети
от неговите близки, които се грижат много добре за него.
Заявява се становище,
че следва да се вземе предвид и присъденото вече обезщетение по гр.д. № 9225/18
г. на СГС, по което ищецът е искал и получил обезщетение за грижите, които
близките му са полагали и ще полагат занапред.
Евентуално, се
поддържа възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, като пътник в лекия автомобил, изразяващо се
в това, че ищецът не е ползвал обезопасителен колан, задължителен според чл.
137а от ЗДвП, включително и в случай на пътуване на задната седалка. Твърди се, непоставянето на обезопасителен
колан е в пряка причинно – следствена връзка с получените от ищеца увреждания
на черепа и мозъчната травма, довела до будна кома, като съприняването според
ответника е в процент по-голям от 50% /какъвто е приет в решението на СГС/.
Оспорва се иска и по
размер като прекалено завишен.
В допълнителната искова молба се поддържат наведените искания и твърдения от ищците, като се оспорват като
неоснователни възраженията за съпричиняване.
В допълнителния отговор се поддържат всички възражения, наведени от
ответника, като искът се оспорва изцяло по основание и размер.
Съдът, като обсъди събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ установява, че с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя. Процесуална предпоставка за разглеждане на иска е да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска "ГО" и изтичане на срока
за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата
на чл. 496, ал. 1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства
за заявена писмена претенция пред застрахователя – ответник на 26.11.2019 г. / л.51/, предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на депозиране на
исковата молба в съда-21.04.2020 г., поради което
настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим.
Правнорелевантните факти по отношение на предявения
иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното
дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни
последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид.
За тяхното съществуване ищецът, при негова доказателствена тежест, е ангажирал
доказателства- писмени, гласни и съдебни експертизи на вещи лица- автоинженер и
медицински специалисти. Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК съдът
основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и върху закона, а нормата на ал.3 го задължава да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. Представено е по делото съдебно Решение № 211/09.01.2020 г. по гр.д.№
9225/2018 г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 29.09.2020 г., с което
ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на Н.М.П. на осн.чл.432, ал.1 КЗ сумата от
250 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
пътнотранспортно произшествие от 08.11.2017 г. по вина на водача на л.а.
„Фолксваген“ рег.№ ****, ведно със законната лихва от 24.04.2018 г. до
окончателното й изплащане. Въз основа на това решение, което следва да бъде
взето предвид с оглед нормата на чл.235,
ал.3 ГПК и предвид разпореждането на чл.298 ГПК съдът приема, че със сила на
пресъдено нещо между страните се установени правнорелевантните факти за
наличието на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, настъпило
на 08.11.2017 г. по време на действието й застрахователно събитие- процесното
ПТП, противоправно деяние на деликвента-
водача на МПС „Фолксваген“ с рег.№ ****, от което деяние са настъпили вредни последици за
ищеца, които са в причинно-следствена връзка с
деянието. Обхванатите от СПН правнорелевантни факти не подлежат на
повторно установяване, съответно наличието им не може да бъде отречено. Поради
това и съдът намира, че събраните в тази насока в настоящото производство
доказателства не подлежат на обсъждане.
Извън обективните предели на СПН стоят фактите
относно настъпването на имуществените вреди от деянието, претендирани за
обезщетяване в настоящия процес. Поради това събраните по делото доказателства
следва да се обсъдят в светлината на твърдяната необходимост на ищеца от чужда
помощ 24 часа в денонощието. Данни в тази насока се съдържат в изслушаната СМЕ
и свидетелските показания. Така в.л.д-р Д.С.- неврохирург, изготвил експертизата след
запознаване с приобщената по делото медицинска докуметация и извършен личен
преглед на ищеца на 26.02.2022 г., съобщава следното: При процесното ПТП Н. П.е
получил тежка животозастрашаваща черепно-мозъчна травма. Тя е довела до тежко
нараняване на лява мозъчна хемисфера. При прегледа подекспертният е на легло,
не може да стане самостоятелно. На
главата е наличен *** поради премахване на счупени парчета от подлежащата кост.
На шията е поставане трахеостомна канюла- през нея пострадалият диша. На корема
е пхоставена гастростома, пре коят осе храни. Ищецът е в съзнание, налична е
моторна афазия / невъзможност за говор/, централна **на н.фациалис в дясно.
Десностранна хемиплегия / парализа/ с хипотрофия на мускулите на десни и по-малко
на леви крайници и контрактури на мускулите на дясна ръка и десен крак.
Пострадалият и без катетър с поставен памперс не задържан урина и изпражнения. Последица
от уврежданията е посттравматична ***, чието лечение продължава и ще продължи
до края на живота на пострадалия. Терапията си получава през наличната
гастростома. Ищецът е инвалидизиран, постоянно е на легло с невъзможност за
самообслужване. Начинът му на живот е коренно
променен. Ако пострадалият бъда оставен без обгрижване са възможни
всякакви усложнения. Благодарение на грижите на съпругата си то й е в увредено,
но стабилизирано състояние. Относно трахеостомната канюла вещото лице
разяснява, че същата служи за хранене. Експертът заявява, че е жизнено важно да
се полагат ежедневни грижи за нея /почистване/. Ако тя се запуши подексепртият
няма да може да си поеме въздух- следва асфикция и задушаване. Гастростомата
също налага ежедневно почистване. Според
медицинскат адокументация пострадалият е получил декубитус от залежаването,
който е зарасна трудно за около 1 година и без съответно обгрижване може да се
появи отново. Поради наличната **пострадалият не може да се придвижва
самостоятелно. Проблемът с придвижването се засилва е от появилите се хипотрофия
на мускулите и контрактурите на десни крайници. Поради обездвижването има
започнали контрактури и н алевите крайници. Относно необходимостта от
болногледач за своите ежедневни потребности като ходене до тоалетна, къпане,
придвижване, преобличане и във връзка с наличните траестома и гастростомна
канула експертът е категоричен, че такава определено е налице и без постоянни
грижи пострадалият просто ще загине. Неправилното третиране, почистване или
подмяна на трахеостомната канюла може да доведе до смърт от задушаване, а
неправилното третиране на гастростомата може да наложи смяната й и това
обикновено става в болнични условия.
При
изслуването си в открито съдебно заседание на 10.03.2022 г. вещото лице
допълва, че пострадалият от 2017 г. / т.е. от произшествието/ не е ставал от
леглото. Говорът му не се чува, тъй като той не минава през гласните връзки
поради поставената трахеостомна канюла. Може евентуално да направи някакъв знак
с непарализираната си ръка. Сам не може да се храни. Храненето става през
гастростомата със спринцовка на течно-кашава храна, пасирана. Непредвидима е
честотата на смяна на памперса, необходимо е постоянно наблюдение. Налице е
опасност от попадане на храчки в трахеостомната канюла по време на сън и ако
около него няма човек, е възможно пострадалият да се задуши и да загине.
Канюлата се почиства всеки ден. За да не се получат дакубитални рани от
залежаване е необходимо през два часа пациентът да бъде обръщан на една страна
да постои подпрян, в следващите два часа- на другата страна и така през два
часа. Ищецът има нужда от рехабилитация заради парализираните крайници, която,
с оглед състоянието му, трябва д астава в домашни условия. Вещото лице заявява,
че дори само заради канюлата е нужно непрекъснато да има човек покрай него,
защото той не може да подаде сигнал акот започне да се задушава, включително и
вечер трябва някой да го наблюдава поне през час-два дали диша нормално. От
деня на инцидента Н. не е имал период, в който сам да се обслужва и да не се
нуждае от болногледач. Постоянно ще има нужда от болногледач. Не може да се
очаква подобрение , а само евентуално влошаване . Ако грижите не са адекватни,
за пострадалия може да настъпят много тежки животозастрашаващи последствия .
Състоянието
на ищеца , констатирано от СМЕ, и нуждата от чужда помощ и постоянни грижи се потвърждават
и от показанията на разпитаните свидетели Р.П.- * на ищеца и С.П.- негова *.
Свидетелите съобщават, че от изписването от болница ищецът е на легло и промяна
в състоянието му няма. Диша през трахеостомата, храни се през гастростомнат
аканюла със спринцовка, през нея получава и лекарстрата си. Сутрин се започва с
лекарства и закуска, след това в 10 ч. отново закуска, тоалет, после пак
лекарства, масаж, раздвижване. Всяка сутрин се почиства трахеостомата с апарат.
Задължително е почистването , защото в
противен случай тя се запушва и се спира въздуха и ищецът започва да се
задушава. Тя се сменя на два-три месеца. Храната му се пасира и се дава със
спринцовка през гастростомната канюла. Лекарствата се дават на точно определен
час, закото в противен случай получава гърчове. Н. не може да каже, когато е
жаден, не може да си поиска вода такава му се дава на всеки два часа. Памперсът
се сменял през два часа и при всяка смяна се обработват получените от тях обриви.
Къпят го сутрин и вечер и при необходимост при смяна на памперс. Извежда се
само с количка, на която трябва да бъде поставен и след това свален.
Състоянието му не позволява да бъде сам. Не може да се грижи сам за себе си.
Когато се налагало съпругата му, която се грижи денонощно за него, да излезе до
магазина, при него оставала СВИД.П..
Въз
основа на приетата СМЕ, която съдът напълно кредитира като компетентно
изготвена, безпристрастна и неоспорена от страните, както и на свидетелските
показания, които напълно кореспондират с
останалите доказателства по делото, следва да се приеме за категорично
установена нуждата от денонощни грижи за ищеца от болногледач, с което
претенцията е доказана по основание.
Относно
размера на дължимото възнаграждение за болногледач при 24-часова заетост е
изслушана СИЕ, която предлага три варианта. При първия вариант вещото лице е
изчислило възнаграждението съобразно МРЗ и МОД плюс нощния труд – в размер на
3585,42 лв. месечно. Вторият вариант - според средните пазарни цени за района и
за професията вещото лице изчислява на стойност 4548,69 лв. и при третия- според оферти от външни фирми
за 24 часови грижи за болни лица- между 900 лв.и 1300 лв. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че
най-удачен е вторият вариант- на
средните пазарни цени. Съдът възприема този вариант, тъй като е
съобразен с реалните пазарни условия и най-добре се доближава до действителната
стойност на възнаграждението. Третият вариант е изготвен на база реклама в
интернет пространството, поради което не може да се приеме, че отразява
възнаграждението, което би било дължимо с оглед действителното състояние на
болния и характера на необходимите грижи. Така съдът приема, че за заплащане на
възнаграждение за болногледач на ищеца са необходими 4548,69 лв. месечно, която
сума се дължи от момента на настъпване на увреждането. Съгласно нормата на
чл.51, ал.1, изр.второ ЗЗД обезщетението за вредите може да бъде платимо и
периодически, каквото плащане е заявено с исковата молба.
Относно
размера, в който следва да се присъди месечното обезщетение предвид заявеното
възражение за съпричиняване по чл.52, ал.2 ЗЗД.
Както
се посочи по – горе, между страните е постановено съдебно решение по иск с
правна квалификация чл.432 КЗ относно неимуществените вреди- претърпените болки
и страдания. Видно от него, обезщетението е намалено с 50%, колкото е
възприетият от съда принос на пострадалия за настъпването на вредите, предвид
установеното обстоятелство, че същият е пътувал без поставен предпазен колан.
Съдът споделя становището на ответника, изразено в последното съдебно
заседание, че обстоятелствата за наличието на принос и неговата степен също са
обхванати от обективните предели на СПН. Преценката по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за степента, в която
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, е неразделна и определяща
част от основанието на иска, по което съдът се е произнесъл, защото без тази
преценка и "разрешаване" на възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предметът на това
основание, обхванат от обективните предели на СПН на решението, би бил напълно друг. След като
окончателно присъденият размер на уваженото притезание по чл. 51, ал. 1 ЗЗД, е бил краен резултат
не само на установяването на причинна връзка между поведението на увреждащия и
вредите на пострадалия, но и на едновременното установяване на причинна връзка
между поведението на пострадалия и собствените му вреди, тогава правната
характеристика на основанието, на което искът е бил уважен, по необходимост се
отнася не само за фактите по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, но и за фактите по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Следователно, ако съдът – на основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД – е намалил
обезщетение, което е приел за дължимо на основанието по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тогава основанието,
обхванато от обективните предели на силата на
пресъдено нещо по чл. 298, ал. 1 ГПК, включва не само
фактите по чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД, но и фактите за
установеното в процеса допринасяне на увредения за настъпването на вредите (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Поради това съдът приема, че в разглеждания
случай е установен приносът на пострадалия в настъпването на вредите в степен
от 50%. Затова дължимото възнаграждение за болногледач, което съдът прие да е
от 4548,69
лв. месечно, се следва в намален на половина размер. Според настоящия съдебен
състав в настоящия случай е приложимо разрешението по ТР № 1/2021 г. на ОСГТК
на ВКС, което, въпреки че касае обезщетението за неимуществените вреди ,
определящи се на осн.чл.52 ЗЗД по справедливост, е приложимо и при претенция за
имуществени вреди от настоящия вид, чийто размер също е определяем, но по
правилото на чл.162 ГПК. Затова, независимо, че обезщетението подлежи на
намаляване, искът ще бъде уважен в пълен размер и ще се присъди сума от 2000
лв., колкото се претендира с исковата молба.
На осн. чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да
покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва
за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т. е. от 26.11.2019
г. , а след изтичане на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ и при отказ и липса плащане на
обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. В този смисъл е основателна
претенцията за присъждане на законната лихва за забава върху всак омесечно
обезщетение, в т.ч. и за периода преди подаване на исковата молба- от
26.11.2019 г.
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят
изцяло направените деловодни разноски, които се констатираха в размер от 3675
лв., съответстващи на приложения списък по чл.80 ГПК.
На осн.чл.38, ал.2 ЗАдв. на адвокат Р.М. , осъществила
безплатно процесуално представителство на ищеца, ще се присъди възнаграждение
съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер от 2690 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплаща на Н.М.П. ЕГН ********** с адрес: ***, ***, действащ
чрез ***Д.Т.П., обезщетение за
имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 08.11.2017 г., виновно
причинено от Н.Л.Ф.като водач на л.а.
„Фолксфаген голф“ рег. № ****, за което МПС към датата на настъпване на
произшествието има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, в размер от 2000 лв.
месечно, считано от 26.11.2019 г. до
настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера
или за отпадане на задължението за изплащане на месечното обезщетение, ведно
със законна лихва върху сумата, считано от 11-то число на всеки месец за всяко
едно месечно плащане до окончателното му плащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Н.М.П.
ЕГН ********** с адрес: ***, ***, действащ чрез ***Д.Т.П., сумата от 3675 лв. направени деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати, на
осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адвокат Р.М. от САК сумата от 2690 лв.
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: