РЕШЕНИЕ
гр. Eлин Пелин, 28.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЕЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в публичното
заседание, проведено на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОСИЦА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Стефка Славчева сложи за
разглеждане докладваното от съдията НАХД
№ 131 по описа на съда за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Мина Чукурово” АД, ЕИК……….. със седалище и адрес на управление с.Г., С. област депозирана чрез
изпълнителния директор А. М. Г. срещу Наказателно постановление
№ 23-002309/23.04.2018 г. издадено от Директора на Дирекция Инспекция по труда
– Софийска област, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от
Кодекса на труда му е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за
нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят твърди, че
наказателното постановление е нищожно, а в случай, че съдът не приеме този
довод, то същото следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно и
неправилно, постановено при допускането на процесуални нарушения. Излагат се
аргументи в тази насока.
Административнонаказващият
орган Д „ИТ” – Софиийска област, чрез пълномощника си старши юрисконсулт П. оспорва жалбата и заявява становище за нейната неоснователност. Прави
искане обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Свидетелките Д.Г.С., Ж.Г.П. и К.Й.В. извършили проверка на място в Мина
Чукурово, с.Г. на 02.03.2018 г., която
продължила в сградата на ИТ в гр.София с цел представяне от дружеството
жалбоподател на необходимите документи, за приключване на проверката.
Проверката била по повод получени сигнали от работници за неизплатени трудови
възнаграждения или забавени такива. При проверката било установено, че Мина
Чукурово АД в качеството си на работодател не е изпълнил задължително
предписание на ДИТ Софийска област дадено в протокол за извършена проверка
връчен на 17.05.2017 г. в частта по т.10
да изплати обезщетение на две лица, цитирани в акта по чл.221 ал.1 от КТ
тъй като трудовите правоотношиения били
прекратени. По време на проверката не били представени документи, които да
удостоверяват плащането на посоченото обезщетение.
За констатираното нарушение свидетелката Д.Г.С. в присъствието на свидетелите Ж.Г.П. и К.Й.В., съставила АУАН № 23-002309/23.03.2018 г. по описа
на ДИТ-Софийска област, който бил връчен на същата дата на представител на
жалбоподателя – изпълнителният директор Г. и същият го подписал без възражения. В съдебно заседание
актосъставителят и свидетелите по съставянето на акта поддържат констатациите в
акта, като дават подробни обяснения по извършената проверка.
Въз основа на съставения АУАН, Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
– Софийска област съставил процесното Наказателно постановление № 23-002309/23.04.2018 г.
издадено от Директора на Дирекция Инспекция по труда – Софийска област, с което
на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от Кодекса на труда на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за нарушение на чл.415,
ал.1 от Кодекса на труда, за това че: «При извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство по документи през периода от 02.03.2018 г. до
23.03.3018 г. в Дирекция «Инспекция по труда Софийска област» със седалище гр.София,
бул. «Витоша» № 6 е установено, че: «Мина Чукурово» АД, в качеството на работодател, по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби от Кодекса на труда, не е изпълнил задължително
предписание на контролен орган, дадено в протокол за извършена проверка, връчен
на 17.05.2017 г., а именно предписание № 10, „С оглед прекратяване на трудовото
правоотношение с лицата: Р.М.А., ЕГН *********** /заповед № 3 от
13.06.2016 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ считано от 14.06.2016 г./, И.П.А., ЕГН **********, /Заповед № 4 от 14.06.2016 г. на основание чл.327, ал.1,
т.2 от КТ считано от 14.06.2016 г./ работодателят «Мина Чукурово» АД да изплати дължимите обезщетения
на горецитираните лица в размер на брутните им трудови възнаграждения за срока
на предизвестието 30 календарни дни съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 от
Кодекса на труда и във връзка с прокурорска преписка № И-12/2017 г.–II от 13.03.2017 г. на Върховната административна
прокуратура. Срокът на предписанието е 30.06.2017 г.. По време на проверката не
са представени документи удостоверяващи изплащане на обезщетението на основание
чл.221 ал.1 от Кодекса на труда на посочените по-горе лица. Видно от
представената справка от страна на работодателя за неизплатени възнаграждения и
обезщетения на работниците и служителите по месеци обезщетението по чл.221 ал.1
от Кодекса на труда на горецитираните лица не е изплатено. Представени са също
и ведомости за заплати без подписи на лицата А. и А.. Нарушението е извършено на
01.07.2017 г. и е констатирано на 23.03.2018 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява безспорно от
събраните в хода на делото доказателства: показания на свидетелите, както и от
писмените доказателства: Наказателно постановление № 23-002309/23.04.2018 г. и известие за
доставянето му; АУАН № 23-002309/23.03.2018 г.; протокол за
извършена проверка № 1806031 от 23.03.2018 г. на ДИТ Софийска област; протокол за извършена проверка № 1718569 от 16.05.2017 г. и 17.05.2017 г.; Заповед № 3-0011/03.01.2018 г. на
изпълнителния директор на ИА ГИТ; Заповед № 3-0012/03.01.2018 г. на
изпълнителния директор на ИА ГИТ; Заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на
изпълнителния директор на ИА ГИТ; справка от Мина Чукурово АД за неизплатени
възнаграждения и обезщетения на работници и служители по месеци; справки от
ведомости; сведение на А. Г.; идентификационна карта на «Мина Чукурово» АД;
заповед № 5/14.06.2016 г. за прекратяване на трудово правоотношение на Р. М. А.по описа на «Мина Чукурово» АД; Заповед №
4/14.06.2016 г. за прекратяване на трудово правоотношение между «Мина Чукурово»
АД и И.П.А.; трудов договор № 4/28.01.2015 г. сключен между «Мина
Чукурово» АД и Р. М. А.; трудов договор №
248/17.11.1998 г. сключен между «Мина Чукурово» АД и И. П.А. и допълнително
споразумение към него от 05.01.2016 г.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
След служебно извършената
проверка съдът констатира, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
както актът за установяване на
административно нарушение, така и НП са
съставени в съответствие с изискванията на чл.42, съответно чл.57 от ЗАНН и при
спазване на всички правила за установяване на административно нарушение и
налагане на наказанието, визирани в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.
Жалбата
е подадена в срока на чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено по
следните съображения: Нарушението, за което е било съставено обжалваното
наказателно постановление е доказано по несъмнен и категоричен начин. На жалбоподателя е
наложено административно наказание – имуществена
санкция в
размер на 2000.00 лева на основание чл.416,
ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ, като съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ “Работодател, който не изпълни задължително предписание
на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.”. Правното основание за
наложената санкция е визирано в чл.415,
ал.1 от Кодекса на труда. С оглед
установеното по делото от фактическа
страна, съдът намира за безспорно извършено от жалбоподателя вменено му от
административнонаказващия орган нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени всяко
поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено по несъмнен и категоричен
начин констатираното нарушение. В тази връзка съдът дава вяра на показанията на
разпитаните по делото свидетели и ги кредитира, тъй като същите са
непротиворечиви, последователни и логични и са относими към предмета на
доказване в настоящото производство. Последните не бяха опровергани от
жалбоподателя и се потвърждават и от ангажираните по делото писмени
доказателства, които също по недвусмислен начин установяват липсата на
изплащане на дължимите обезщетения на работниците. Предвид гореизложеното,
съдът намира, че описаното деяние в съставеното против жалбоподателя
наказателно постановление се доказва по безспорен и несъмнен начин.
По аргументите на жалбоподателя:
За неоснователни съдът намира доводите на жалбоподателя, че административно-наказателното
производство е опорочено, тъй като издаденият АУАН и последващото издадено въз
основа на него наказателно постановление
са основани на действия на Инспекцията по труда и принудителни
административни мерки, обективирани в предписания по Кодекса на труда, които са
нищожни по своя характер, по следните съображения: отговорността за неизпълнение на предписание е
регламентирана в чл.415, ал.1 от КТ и съгласно тази разпоредба, който не изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство се наказва с глоба или имуществена санкция от 1500 лева до 10 000 лева. От цитираната разпоредба е видно, че законодателят е предвидил
административно наказателна отговорност за физическо или юридителско лице, на което е вменено задължение да
изпълни задължително предписание на контролен орган. При това положение правилно е ангажирана отговорността
на дружеството -
жалбоподател, тъй като даденото му предписание
безспорно го задължава в качеството му на работодател да начисли паричното обезщетение, поради
което при неизпълнение се ангажира административно-наказателната му отговорностот контролните органи на ИА ГИТ.
Съдът намира за несъстоятелно и твърдението, релевирано в жалбата, че действията на органите на ДИТ са
нищожни, което по своята същност влече нищожност и на издаденото наказателно
постановление, извършвайки проверка по прекратено трудово правоотношение, което
не е от тяхната компетентност, тъй като функциите на дирекциите „Инспекции по труда“ като част
от специализираната администрация на ИА“ГИТ“ съгласно нормата на чл.404, ал.1, т.1 КТ целят да не се допускат и да се преустановяват нарушения на трудовото
законодателство, както и за да се предотвратяват и да се отстраняват вредните
последици от тях, в
която връзка дават
задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и
длъжностните лица. В ал.2 изрично е предвидено, че предписанията, които се
отнасят до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство, могат да
бъдат дадени по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред
съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда. В процесния случай
не се твърди и не са ангажирани доказателства от които да се установи, че към
датата на постановяване на оспорваните предписания е бил предявен иск за
установяване дължимостта на обезщетенията. В този смисъл доводите на жалбоподателя за нищожност на
постановените актове в административнонаказателното производство са
неоснователни. С оглед изложеното съдът следва да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление, поради което
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-002309/23.04.2018 г.
издадено от Директора на Дирекция Инспекция по труда – Софийска област.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: