СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети ноември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
мл.
съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
5662 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № I-31 от 12.02.2018 г. по гр. д. № 37764/2016 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 31 състав, е признато за
установено, по предявените от „Т.С.“ ЕАД против
Б. Б.Г. искове, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2
622,90 лв., главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода м.02.2013 г. - м.04.2015 г. в имот с адрес: гр. София, обл. София, общ.
„Люлин“, ж.к. „********, аб. № 165487, ведно със законна лихва върху главницата
за периода от 23.03.2016 г. до изплащане на вземането, и сумата от 340 лв., мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 31.03.2013 г. - 16.03.2016 г., които
вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 05.04.2016 г. по гр. д. № 16109/2016 г., СРС, 31-ви с-в. С решението са отхвърлени предявените искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 64,25 лв., главница за дялово
разпределение през периода м.02.2013 г. - м.04.2015 г., сумата от 12,83 лв., мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.03.2013 г. - 16.03.2016 г.,
както и за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума за главница за топлинна енергия над дължимия
размер от 2 622,90 лв. до
претендирания размер от 2 639,20 лв.
и сума за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, натрупана в
периода 31.03.2013 г. - 16.03.2016 г., над дължимия размер от 340 лв. до пълния претендиран размер
от 352,94 лв. С решението Б.В.Г. е осъдена да заплати, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „Т.С.“
ЕАД сумата от 747,37 лв.,
разноски, сторени в исковото производство и сумата от 384,99 лв., разноски, сторени в заповедното производство, а „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Б.В.Г.
сумата от 10,39 лв., разноски, сторени в производството.
Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените
искове срещу Б.В.Г. са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, в която са развити съображения за
неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част. Отправено е
искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Въззивникът твърди, че сумата,
представляваща стойността на услугата „дялово разпределение“ се дължи по
издадени фактури във връзка с потреблението на топлинна енергия от ответника. Сочи,
че върху сумата за дялово разпределение се дължи и лихва. Възразява, че сумата
е фактурирана в съответствие с договорните задължения между „Т.С.“ ЕАД и дружеството
извършващо дялово разпределение, както и че по силата на договора е настъпила
суброгация.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна Б. Б.Г..
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
СРС, Гражданско отделение, 31 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете за
заплащане на сумата от 64,25 лв., представляваща главница за дялово разпределение през
периода м.02.2013 г. - м.04.2015 г., и сумата от 12,83 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.03.2013 г.-16.03.2016 г., съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действащите към
процесния период Наредба за топлоснабдяването (отм.), Наредба № 2 от 28.05.2004
г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 2 ЗЕ дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. На основание чл. 139 б ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, избират
лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение като изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи
най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, какъвто е
и настоящият случай. Съгласно чл. 149 б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение
се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, а на основание чл. 22 от
общите условия на „Т.С.“ ЕАД, клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение“ извършвана от избрания от тях търговец.
В хода на първоинстанционното
производство са изготвени и приети СТЕ и ССчЕ, които съдът счита за задълбочени
и компетентно изготвени от лица с необходимите познания и опит, поради което
кредитира същите с доверие. По делото е било установено, че в конкретния казус
е била въведена системата за дялово разпределение. От заключенията на приетите
по делото СТЕ и ССчЕ се установява какво е действителното количество потребена
ТЕ и БГВ през очертания от ищеца исков период, както и обстоятелството, че при
отчитането на стойностите са спазени законовите изисквания.
От заключението на вещото лице по ССчЕ се
установява, че начислени и незаплатени от ответника са 4 броя фактури за услуга
дялово разпределение, осчетоводени м.06.2012 г., м.06.2013 г., м.06.2014 г. и
м.05.2015 г. в размер на 64,25 лв. По посочените задължения, плащания от
ответника не са постъпили, като за процесния период законната лихва възлиза на
12,83 лв.
Тъй като във въззивната жалба липсва съответен довод за неправилно
приложение на материалния закон от СРС при присъждане на сумите за топлинна
енергия и мораторна лихва върху главницата, с оглед
на обстоятелството, че второинстанционният съд действа при условията
на чл. 269, изр. 2 ГПК (т. нар. "ограничен
въззив", при който по отношение на неправилното приложение на материалния
и процесуалния закон, които не водят до нищожност или недопустимост на
обжалвания съдебен акт, решаващата правосъдна воля на въззивния съд е
ограничена от наведените в жалбата въззивни доводи - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК),
въззивният съд следва да препрати по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на
обжалваното решение в тази част, като по този начин те стават част от
логическите съждения на настоящия съдебен състав.
При тези съображения решението на първоинстанционния
съд следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени исковете за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 64,25 лв., главница за дялово
разпределение през периода м.02.2013 г. - м.04.2015 г., и сумата от 12,83 лв., мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.03.2013 г. - 16.03.2016 г., и потвърдено в останалата част.
По разноските:
За първата инстанция: в заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 398,80 лв.,
като съразмерно с уважената част на исковете, ищецът има право на разноски в
размер на 395,00 лв.; в исковото производство ищецът е сторил разноски в размер
на 194,19 лв. - държавна такса, 480 лв. - депозити за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК,
в размер на 100 лв., като съразмерно с уважената част на исковете, ищецът има
право на разноски в размер на 781,64 лв. Ответникът е сторил разноски в размер
на 300 лв. - адвокатско възнаграждение, като съразмерно с отхвърлената част на
исковете, има право на разноски в размер на 2,86 лв.
За въззивната инстанция право на разноски има
въззивникът, който претендира заплащането на направените разноски за държавна
такса - 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение, за което съдът определя, по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата
от 100 лв. Съразмерно с уважената част на исковете въззивникът
има право на разноски в размер на 123, 81 лв. Право на разноски има и
въззиваемата страна, съразмерно с отхвърлената част на исковете, но същата не
претендира заплащането на такива.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № I-31 от 12.02.2018 г. по гр. д. № 37764/2016 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 31 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените искове за
признаване за установено, че Б. Б.Г.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 64,25 лв., главница
за дялово разпределение през периода м.02.2013 г. - м.04.2015 г., и сумата от 12,83 лв., мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 31.03.2013 г.-16.03.2016 г., както и в
частта, с която „Т.С.“ ЕАД е осъдена да
заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Б.В.Г. разноски, сторени в производството, за сумата над 2,86
лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, против Б. Б.Г.,
ЕГН **********, искове, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Б.Г., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 64,25 лв., главница за дялово разпределение през периода м.02.2013
г. - м.04.2015 г., както и сумата от 12,83
лв. мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за периода
31.03.2013 г.-16.03.2016 г.
ОСЪЖДА Б.В.Г., ЕГН **********,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 10,01 лв., представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от 34,27 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Б.В.Г., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 123, 81
лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
В останалата част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.