Р Е
Ш Е Н И Е
№ 85
гр.Дряново, 14.08.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски районен съд, в открито заседание на шестнадесети юни две хиляди и петнадесета година в
състав:
Председател : Емилия
Дишева
при секретаря К.Д.,
като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 266 по описа за 2014г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 -ро от ЗЗД.
В исковата молба на Д.К.Ц. *** против А.А.Х. ***, се твърди, че през 2007г. ищецът превел по
банкова сметка в Германия 46000 евро за закупуване на строителни машини. През
2008 г. получил строителни машини без фактури на стойност не повече от 10000
евро. Ищецът не предполагал, че ответникът купил машините с фактури на името на
фирмата си ***. През
2010 г. ответникът завел срещу ищеца гражданско дело № 63/2010 г. по описа на
ГОС с иск за обезщетение за ползуване на машините. Искът бил обоснован с копие от
Фактура-Известие от 03.04.2008 г., издадена привидно от ищеца, в която се
казвало, че А.Х. бил върнал на ищеца на тази дата сумата от 46 000 евро на ръка. Тъй като ответникът не бил
върнал нито едно евро от посочената сума, на 20.07.2011 г. ищецът подал сигнал
срещу него за измама. По сигнала на 11.04.2012 г.
било образувано досъдебно производство № 29/2012 г., приключило на 09.11.2012 г.
с Определение, в което се посочвало, че отношенията между страните били от
граждански характер и следвало да се решат по гражданско-правен път.
Ищецът оспорва
автентичността на Фактура от 03.04.2008г., с твърдението, че фактурата била
бланкетен документ, без никакъв текст, подписан и подпечатан от ищеца, но за
ползване от друга фирма, с която фактура ответникът Х. успял да се снабди по
неизвестен за ищеца начин. Твърди се, че текстът на фактурата не бил попълнен
от ищеца, а от Ф.М., приятелка на ответника Х. и под негова диктовка.
Направено искане съдът да
осъди ответника да върне на ищеца сумата от 2000 лв., частично 46 000 евро.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът, чрез пълномощника си
адв. Д.П., съдебен адрес ***, е
депозирал отговор, с който оспорва предявения иск. Не се оспорва, че ищецът е направил
банкови преводи на сумата от 46 000 евро, както следва: на 18.05.2007г.-10 000
евро; на 21.05.2007г. -11 000 евро; на 17.07.2007г.-12 500 евро и на
18.07.2007г.-12 500 евро, но с фактура без номер от 03.04.2008г. ищецът получил обратно в брой и на ръка сумите по
посочените по-горе банкови преводи общо в размер на 46 000 евро.
В тази връзка на първо място се прави възражение
за изтекла петгодишна погасителна давност относно вземането. На второ място исковата претенция била и
неоснователна, тъй като след подаден от ищеца сигнал в РУП -гр. Трявна
било проведено разследване, по което била назначена графична експертиза и след
извършване на експертна справка за графическо изследване заключението било, че
изписването на ръкописния текст, с който били попълнени реквизитите на фактура
без номер от 03.04.2008г. и подписа под нея били на ищеца Д.К.Ц.. Тъй
като не било установено извършено престъпление от страна на ответника,
наказателното производство било прекратено. Не отговаряло на истината
твърдението в исковата молба, че текстът във фактурата бил попълнен и подписан
от друго лице, а именно от приятелка на ответника Ф.М..
Искането е предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между
страните по делото, а това се установява и от представените писмени
доказателства, че ищецът е превел по
банкова сметка на ответника следните суми: на 18.05.2007г.-10 000 евро; на 21.05.2007г. -11 000 евро; на 17.07.2007г.-12 500 евро и на
18.07.2007г.-12 500 евро или общо 46 000 евро. Като основание за паричния
превод е посочено закупуване на строителна техника, внос на стоки.
По делото бе представената в оригинал фактура
без номер от 03.04.2008 г. изписана на немски език. От представения превод се
установява, че в същата е изписан следния текст: Сумите от банковите преводи
чрез платежно нареждане за плащане в чуждестранна валута от 18.05.2007г.-10 000 евро; 21.05.2007г. -11 000 евро; 17.07.2007г.-12 500 евро и 18.07.2007г.-12 500
евро, обща сума: 46 000 евро
(четиридесет и шест хиляди евро), изпратени от мен Д.К.Ц. (ЕГН **********) на А.А.Х.,
са ми платени в брой и на ръка. Под текта е положен подпис и печат на ***.
Ищецът оспорва верността на отразеното във фактурата,
като твърди, че не получавал от ответника сумата от 46 000 евро. Ищецът не
оспорва обстоятелството, че подписът, положен след текста е негов, но твърди,
че е не се е подписвал под този текст, а на празна и непопълнена бланкетна фактура, която дал за
ползване на друга фирма, с която бланкетна фактура ответникът Х. успял да се
снабди по неизвестен за ищеца начин. Ищецът твърди, че текстът във фактурата не
е изписан от него, а от трето лице Ф.М., приятелка на ответника Х. и под негова
диктовка.
Във връзка с това
бе открито производство по чл. 193 от ГПК по оспорване на истинността на
документа, като бе допусната графична експертиза за това дА.ръкописният текст
във фактурата е изписан от ищеца. Същата бе заличена поради невнасяне на
определения от съда депозит за изготвянето й.
Като доказателство,
че не е получил сумата на посочената дата в Германия, ищецът представи Удостоверение
рег. № 58867 от 18.10.2013 г. издадено от ОД на МВР Габрово, от което е видно,
че през периода от 07.09.2007 г. до 15.08.2008 г. няма регистрирано преминаване
на границата на Р България от ищеца. В самото удостоверение е посочено, че
данните за пътуванията на български граждани до държави членки на ЕС са непълни
след 01.01.2007 г.
С оглед твърдението
си, че е подписал празна и непопълнена бланкетна
фактура, която дал за ползване на друга фирма, ищецът представи и заверено
копие от бланка от фактура с № 7/12.06.2005г. в която е отразено, че лице, без
да са посочени имената му, е получило на 12.06.2005г. три броя непопълнени фактури,
подписани и подпечатани “от Вас”, които се задължава да да използва
изключително за осчетоводяване на закупени от “Вашата фирма” оборудвания за
товарни автомобили на стойност до 500 евро на фактура. Бланката е подписана и е
положен печат на фирма ***.
От изисканото и
приложено към настоящото дело следствено дело № 29/2012 г. на ОСС при ОП
Габрово, се установява, че същото е образувано по жалба от ищеца във връзка с
процесната фактура, като с Постановление от 31.10.2012 г. на прокурор при РП
Габрово следственото дело № 29/2012 г. е прекратено. Срещу това постановление е
подадена жалба от ищеца по настоящото дело Д.Ц. пред Габровски районен съд,
като с Определение № 258/11.12.2011 г. производството по ЧНД № 1215/2012 г. на
ГРС е прекратено като процесуално недопустимо, образувано по недопустима жалба.
Определението на Габровски районен съд е потвърдено с Определение № 8 от
14.01.2013 г. на ГОС.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
С оглед на
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е превел по
банкова сметка на ответника в Германия 46 000 евро за закупуване на строителни
машини, а през 2008 г. получил строителни машини без фактури на стойност не
повече от 10000 евро, както и с оглед направеното искане ответникът да бъде осъден да върне на ищеца сумата от 2000 лв.,
частично 46 000 евро, съдът приема, че е
предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 -ро от ЗЗД за връщане на
даденото, с оглед на неосъществено основание. Основното твърдение на ищеца бе,
че ответникът не му е върнал посочената сума, като представената от него
фактура в тази насока е неистински документ, чието съдържание не отговаря на
действителността.
Във връзка с това
бе открито производство по чл. 193 от ГПК, като съдът счита оспорването за
недоказано, по следните съображения: На първо място ищецът не ангажира
доказателства за твърденията си, че ръкописният текст във процесната фактура,
имаща характер на разписка за получена от него сума, не е написан от него. В
тази връзка ищецът поиска да бъде ценено заключението на назначената по
следствено дело № 29/2012 г. на ОСС при ОП Габрово експертиза, която е дала
заключение, че текстът не е изписан от ищеца. Това на практика противоречи на
разпоредбите на ГПК, тъй като посочената експертиза не е назначена от съда по
предвидения за това ред и не може да бъде ценена като доказателство по делото.
На следващо място от представеното Удостоверение рег. № 58867 от 18.10.2013 г.
издадено от ОД на МВР Габрово, от което е видно, че през периода от 07.09.2007
г. до 15.08.2008 г. няма регистрирано преминаване на границата на Р България от
ищеца, не може да се приеме за доказано по категоричен начин твърдението на
ищеца, че няма как да е получил сумата на посочената във фактурата дата, потеже
тогава не е бил в Германия, тъй като в самото удостоверение е посочено, че
данните за пътуванията на български граждани до държави членки на ЕС след 01.01.2007 г. са непълни. На последно място
съдът приема за недоказано и твърдението на ищеца, че е предоставил на трето
лице три броя подписани от него, непопълнени и подпечатани фактури, като
ответникът се снабдил именно с една от тях и неговата приятелка попълнила
текста, че ищецът е получил сумата от ответника. В подкрепа на тези си
твърдения ищецът е представил единствено бланка от фактура с № 7/12.06.2005г. в
която е отразено, че лице, без да са посочени имената му, е получило на
12.06.2005г. три броя подписани, подпечатани и непопълнени фактури, без да е
посочено конкретно от кого са подписани и подпечатани. Съдът счита, че бланката
от фактура с № 7/12.06.2005г. по никакъв начин не може да установи, че
процесната фактура е била именно една от тези подписани от ищеца и непопълнени
фактури. Обстоятелството, че регистрираната в Германия фирма на ищеца *** е в ликвидация от 2006г., поради
което нямало основание във фактурата да се положи печат на фирмата, също не
може да обуслови извод за неистинност на представения документ, тъй като
изявлението в него може да се напише на всякакъв вид носител, а от друга страна
изявлението не е направено от ищеца в качеството му на представляващ фирмата, а
в лично качество.
Поради това съдът
счита оспорването на истинността на процесната фактура, имаща характер на
разписка за получена от него сума в размер на 46 000 евро от ответника за
недоказано и цени представеното писмено доказателство.
При това положение, с оглед на обстоятелството, че
ответникът е върнал дадената му от ищеца за закупуване на строителни машини сума от 46 000 евро, предявеният
иск се явява изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен. С оглед на това
не следва съдът да се произнася по направеното възражение, че вземането е
погасено по давност.
С оглед изхода на
делото и направеното от ответника искане, следва ищецът да бъде осъден да му заплати сумата от 370лв.
– направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78
ал. 3 ГПК. Неоснователно е искането да бъдат присъдени и разноски за пътни и
дневни за явяването на процесуалния представител на ответника в съдебно
заседание. По делото няма доказателства, че тези разходи са сторени и заплатени
реално от ответника, поради което същите не се дължат. Разноските, направени от
ищеца си остават за негова сметка.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Д.К.Ц., с ЕГН **********,***, срещу А.А.Х., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 2 -ро от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 000 лв., частично
от 46 000 евро, дадена за незакупени строителни машини, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Д.К.Ц., с ЕГН **********,***, да заплати на А.Али Х., с ЕГН **********,***, сумата от 370,00лв.
(триста и седемдесет лева) - разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението може да
се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: