№ 18738
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110155778 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „АПС Бета
България“ ЕООД срещу Д. С. З..
Ищецът сочи, че на 08.11.2018 г. между ответника и „С.К“ бил сключен договор
за потребителски кредит №******, по силата на който „С.К“ ООД предоставил на
ответника парични средства в размер на 450 лева, при годишен лихвен процент от
40,05% и годишен процент на разходите 48,63%. Ответникът се задължил да върне
дадения му заем на 4 равни вноски, всяка в размер на 179 лева в срок до 08.03.2019 г.
Сочи, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит. С договор за
продажба на вземания от 21.07.2022 г. „С.К“ ООД, в качеството му на цедент,
прехвърлило на ищеца вземанията си към длъжник по процесния договор за кредит.
По изложените съображения, ищецът моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи сумите, както следва: сумата в размер на 450 лева – главница по
договор за кредит, ведно със законна лихва за период от 02.11.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 45,42 лева (четиридесет и пет лева и 42 стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за период от 08.11.2018 г. до 08.03.2019 г., сумата 62,22 лева
(шестдесет и два лева и 22 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
08.03.2019 г. до 31.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 69896/2023 г. по описа на СРС, 35 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Сочи, че в договора за
заем имало неустойка, плюс лихва за забава, което било опит за заобикаляне на закона.
Другите лихви надвишавали законната повече от 3 пъти. По изложените съображения
моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът намира, че е сезиран с претенция с правна квалификация чл. 422, ал. 1
1
ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по предявения
установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: 1) наличието на
валидно сключен договор за потребителски кредит между „С.К“ ООД и ответника с
твърдяното в исковата молба съдържание; 2) че кредиторът е предоставил, съответно
длъжникът е усвоил сумата, отпусната по кредита; 3) да е налице валиден договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът да е придобил претендираното
вземане.
Като доказателство по делото е представен договор за потребителски кредит
№******/08.11.2019 г., сключен между „С.К“ ООД, в качеството му на кредитор, и Д.
С. З., ЕГН: **********, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на
ответника кредит в размер на 450 лева, при годишен лихвен процент в размер на
40,08% и годишен процент на разходите в размер на 48,44%.
В чл. 6.1. от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до 3 дни,
считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и реда, и
отговарящо на условията по чл. 33, ал. 1 от общите условия: поръчител или банкова
гаранция (поне едно от изброените), а чл. 6.2. от договора предвижда, че заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 220,58 лева в случай на неизпълнение на
задължението си по чл. 6.1. от договора. Посочено е, че неустойката се начислява
автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се
счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по тази точка неустойка се
заплаща разсрочено по съгласно включения в договора погасителен план.
Условия, на които следва да отговаря поръчителя са посочени в чл. 33, ал. 1 от
общите условия и са следните: при един поръчител – осигурителният доход следва да
е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната; при двама поръчители – осигурителният доход следва да е в размер на не
по-малко от 4 пъти размера на минималната работна заплата за страната; а не са
поръчители по други договориза кредит, сключени с кредитора; да не са
кредитополучатели по договори, сключени с кредитора, по които да е налице
неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на
получавания от тях доход.
Представен е и погасителен план към договора за кредит, съгласно който общо
дължимата сума от потребителя при приложението на чл. 6.1. от договора е в размер
на 716 лева, от които – 450 лева главница, 45,42 лева – възнаградителна лихва и 220,58
лева – неустойка.
От представената разписка №***************** от 08.11.2018 г. се установява,
че кредитполучателят е получил отпуснатия му кредит в размер на 450 лева.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г.,
сключен между „АПС Бета България“ ЕООД, в качеството на цесионер, и „С.К“ ООД,
2
в качеството на цедент, по силата на който цедентът прехвърля и продава, заедно със
съпътстващите гаранции на цесионера портфолио от вземания, описани в „Анекс 1“
към настоящия договор. Представено е и извлечение от посоченото приложение, от
което се установя, че вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, са
измежду прехвърлените на цесионера с договора за цесия от 21.07.2022 г., с оглед на
което ищецът се явява легитимиран да претендира вземанията на кредитора по
договора за потребителски кредит 08.11.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК нищожни са
договорите за потребителски кредит, в които липсва посочване на годишния процент
на разходите по кредита.
Съгласно цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19
от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от
Дирекитва 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в
момента, в който кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта
на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат
отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има съществено
значение за правата на потребителя.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
Неустойката, която предвижда, че при неизпълнение на задължение за
предоставяне на поръчител или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за
главница и възнаградителна лихва, в тежест на заемополучателя се начислява
неустойка, платима разсрочено заедно с вноските по погасителния план, обезпечава не
пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на
възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне
на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното
изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен
план. Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава
санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се
кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски),
което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което
противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е
включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че
не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение.
В този смисъл, претендираната неустойка е разход по кредита, който следва да
3
бъде включен при изчисляването на ГПР – индикатор за общото оскъпяване на
кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 %/, което означава, че
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело C-714/22,
съгласно което член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл,
че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на
месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или
те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по
този кредит.
Доколкото посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е от
съществено значение, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР,
който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в
решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което
установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това
води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване
4
на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит има същата последица, както и непосочването му.
В случая в чл. 5 от договора е посочено, че ГПР на заема не включва възможни
разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на
договорните си задължения, както и таксите съгласно тарифата за таксите на
заемодателя, публикувана на неговата официална интернет страница. От
формулировката на разпоредбата от договора може да се направи извод, че
неустойката за непредоставяне на обезпечение не е включена при изчисляване на ГПР
по договора, доколкото същата се явява разход, който заемателят заплаща при
неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение.
Този извод се потвърждава и при проверка чрез онлайн калкулатор за ГПР,
наличен на интернет страницата www.calculator.bg, съгласно която при добавяне на
неустойката за непредоставяне на обезпечение при изчисление на ГПР по кредита се
получава ГПР в размер на 1033,40%.
С оглед на гореизложеното, договора за потребителски кредит, на който се
основават претенциите на ищеца, се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита,
приравняващо се на непосочването му.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
По делото е безспорно, че ответникът е получил от кредитора„С.К“ ООД сумата
в размер на 450 лева, поради което дължи връщане на отпуснатата му сума. С оглед
приетия от съда извод за нищожност на договора за потребителски кредит,
кредитополучателят не дължи претендираните в настоящото производство лихви,
поради което исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД съответно за сумите в размер на 45,42 лева –
възнаградителна лихва и сумата в размер на 62,22 лева – мораторна лихва са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира присъждането на разноски, както следва – 50 лева –
държавна такса, 350 лева – депозит за особен представител на ответника и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение. С оглед уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата в размер на 403,49 лева.
С оглед уважената част от исковете, за производството по ч.гр.д. №69896/2023 г.
по описа на СРС на ищеца следва да бъде присъдена сумата в размер на 35,14 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „АПС Бета България“ ЕООД,
ЕИК: ******** срещу Д. С. З., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД срещу Д. С. З.,
ЕГН:**********, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 450 лева –
главница по договор за потребителски кредит №******/08.11.2018 г., сключен между
ответника и „С.К“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца чрез договор за
цесия, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №69896/2023 г. по
описа на СРС, 35 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: 45,42 лева – възнаградителна лихва по договора за кредит и
сумата в размер на 62,22 лева – мораторна лихва върху главницата за периода
08.03.2019 г. – 31.10.2023 г.
ОСЪЖДА Д. С. З., ЕГН: ********** да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД,
ЕИК: ******** сумата в размер на 403,49 лева – разноски в настоящото производство,
както и сумата от 35,14 лева – разноски в производството по ч.гр.д. №69896/2023 г. по
описа на СРС, 35 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6