П Р О Т О К О Л
Гр. София,
13.02.2020 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-21-ви състав
в открито съдебно заседание на тринадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
При
участието на съдебния секретар: СНЕЖАНА
АПОСТОЛОВА
сложи
на разглеждане докладвано от съдия СТАНЧЕВ гражданско дело № 6679 по описа за 2018 г.
На
именното повикване в 11:50 часа
на първо четене се явиха:
ИЩЕЦЪТ
Б.Д. ЕАД – редовно уведомен, не изпраща представител.
ЗА
ОТВЕТНИЦИТЕ Г.М.Х. и Х. Р.К. се явява адв. А., с
подновено пълномощно, представено в днешното съдебно заседание.
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ П.А.Д. – редовно призована за заседанието, не явява.
Адв. А.: Считам, че
има процесуална пречка за даване ход на делото, доколкото не е стабилизирана
компетентността на СГС. Представили сме превод на документите, които изискахте.
СЪДЪТ
докладва постъпило заявление от представителя на ответниците
с надлежни преводи на документи удостоверяващи
местоживеенето на ответниците.
СЪДЪТ
докладва и постъпила молба от представителя на ищеца с искане за разглеждане на делото.
СЪДЪТ
намира, че ход на делото не следва да
бъде даден. Протоколното определение на съда във връзка с подсъдността е било
отменено с Определение № 2354/15.07.2019 г. по въззивно
гр.дело № 3254/2019 г. на САС. С оглед указанията в мотивационната част на
цитираното определение съдът следва да приеме, че по договора вземанията, по които са били основания за
предявяване на иска, ответниците са имали качеството
на потребители. Горното обуславя приложимостта на чл. 18 във връзка с чл. 17 от
Регламент № 1215/2012 .г на ЕП и ЕС.
Междувременно,
в 11:57 часа в залата се явяват представител на ответника - юрк.
П.и вещото лице П.Д..
Юрк. П.: Моля да се
даде ход на делото.
Адв. А.: Поддържам
становището си от началото на съдебното заседание да не се дава ход на делото.
СЪДЪТ
докладва заявление с приложени доказателства за местожителството на ответниците, постъпило на 10.02.2020 г. и молба от ищеца от
12.02.2020 г.
СЪДЪТ
намира, че С оглед приемането на представените документи и изслушването на
явилото се вещо лице, следва да се даде ход на делото. Поради изложеното
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
Продължава
с изслушване на вещото лице.
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ П.А.Д. с известна на съда самоличност.
Вещото
лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 НК и обеща да даде
вярно и безпристрастно заключение.
Въпрос
на адв. А.: Днес обсъждаме основното и допълнителното
заключение. При отговор на задачите,
поставени от ищеца, относно начислените, дължимите суми заплащане по
погасителен план, дали вещото лице е взимало предвид увеличения размер на
приложимата лихва, която отчита в едно от последните си задания в основното
заключение? При какъв размер на приложима лихва е правило изчисленията за
погасителните вноски, които са дължими, съответно е разпределяло платените суми
и изчислило остатъка като дължими суми по кредита?
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ Д.: В таблица 1, на стр. 4 от
основното заключение, която продължава на стр.6, в колона 3 е посочен лихвения
процент, при който е изчислена всяка вноска. Вижда се, че започва за първата
година от лихвен процент 1,5, продължава 8,69, след това е 9,19. Всяка вноска
има точно определен лихвен процент. Това е така както ищцовото
дружество е прилагало погасителен план с увеличение на договорена лихва. Същото
се вижда и на стр. 18, където по т. 4 на задачите на ответника съм
отговорила какъв е лихвения процент
прилаган по кредита – има две таблици, на които се вижда по кредита какъв
лихвен процент е прилаган.
Въпрос
на адв А.: казвате, че при изчисленията на приложимата
лихва банката, съответно и във Вашата експертиза, е определяла лихвена твърда
надбавка в размер на 5%, определена в
лихвен бюлетин на банката, валиден към 01.03.2006 г. този лихвен бюлетин
приложен ли като документ по делото, да го покажете и цитирате на коя точно
страница, от къде взехте тази информация?
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ Д.: Лихвеният бюлетин ми е
представен от ищцовото дружество, имам копие от него,
но нямам право да представям документи. Ако съдът прецени мога да го представя.
Въпрос
на адв. А.: В основното заключение е обсъждана
методиката на банката за изчисление на лихвата. Може ли да кажете всеки един от
цитираните от Вас компоненти има ли строго определено фиксирано, индивидуално
тегло за участие в тази методика, тъй като същото не е видно от експертното
заключение?
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ Д.: Това е задача 7 „По какъв начин
и въз основа на какви фактори външни са се
налагали промени в БЛП? Каква методология е използвала банката?“ която
започва на стр. 19 и продължава на стр. 20. Вашата задача е да посоча какви са
факторите и каква е методологията – посочила съм методологията и факторите,
които са част от нея. Няма задача да се посочват точни относителни тегла или
елементи, стойности на компонентите.
Методологията ми е представена от ищоцово
дружество, но я има и на сайта на банката, общодостъпна е.
Въпрос
на адв. А.: По отношение задачите, поставени от
ответната страна в основното заключение стана ясно, че са прилагани други
проценти. Може ли да уточним какви са, съответно за да преценим кое е относимото заключение – основното или допълнителното, по
задачите на ответната страна?
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ Д.: На стр. 18 от основното
заключение – това е Ваша задача – Какви промени е имало в годишния лихвен
процент?“ – в т. 4 са дадени две таблици,
в които е показан променения лихвен процент, прилаган от банката.
Въпрос
на адв. А.: Въпросът ми беше „В основното заключение
размерът на дълга по задачите на ответника при какъв размер на приложима лихва
е изчислен – при 8,69 или по 3,69 и съответно дали допълнителното заключение
допълва или измества изцяло като съдържание отговора на поставените от
ответната страна въпроси? Да уточним размера на прилаганата лихва по всеки един
размер на дълга?
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ Д.: На стр. 12 от основно заключение
започват въпросите на ответника. По 2-ри въпрос, на стр. 13 изрично съм
посочила и пояснила, че, е поставен въпрос от ответната страна – от една страна
е посочена цифра 3,69 като годишен лихвен процент, а от друга страна е посочено съгласно чл. 7.1 от договора. Аз
съм пояснила, че по чл. 7.1 от договора, лихвения процент е равен на БЛП плюс
надбавка , като по този начин се формира лихвен процент от 8,69 и отговора на
тази задача по т. 2, от задачите на ответника, видно и от приложение № 1, е при
лихвен процент 8,69 след първата година. В допълнителното заключение, така
както е формулирано изрично и от съда, е
уточнено да се работи при лихвен процент 3,69 след първата година и така е
работено.
Въпрос
на адв. А.: На стр. 14, по задача 2.1 как е сформирана
незаплатена непадежирала главница от 43 285,15 лева,
при условие, че неусвоения кредите е 45 хиляди лева, а заплатените суми са 39
590,19 лева? Как е останала тази
незаплатена, непадежирала главница? Може ли да кажете
как е изчислена. От тези 39 590,19 лева минимум начислената главница е 7
хиляди, от 45 хиляди усвоен кредит, като извадим минимум 7 хиляди начислена
главница – не прави разлика 43..
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ Д.: Приложение 1 показва точно начисляванията на
сумите и е в обобщен вид в т. 2.1.1 В първа колона е първоначалния размер на
кредита е 45 хиляди лева. Първата година има фиксиран намелен лихвен процент от
1,5, което води до по-минимални вноски. След тази първа година кредитът,
първата колона е останал 43 505,24 лева. От там започва начисляването на
лихвен процент от 8,69, като всяка вноска за главница е приспадана, като от
първата колона се вижда в последната как е приспадана вноската и на стр. 24,
където завършва това Приложение 1, към 27.08.2014 г. остава непадежирала
главница 43 285,15 лева. Сумата от 7 103,32 лева е начислената
главница, която е падежирала, начислената главница.
Този вариант е само за начислени суми. Всички тези варианти са за начислени
суми, но тя реално е и погасена.
СЪДЪТ:
След като има погасена главница от 7 103,32 лева, как остава непогасена
главница от 43 285,15 лева ако е реално погасена? Затова съдът Ви пита -
начислена или погасена? Може ли да се счита, че е към дата 27.08.2014 г. е
погасена главница от 7103,32 лева?
Въпрос
на адв. А.: В погасителен план приложение 1, след
27.09.2007 г. главницата, остатъка се застопорява на една стойност и в
таблицата не са отразени последващите.
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ Д.: Тези 7 103,32 лева са главница, която е погасена. Но аз съм
допуснала грешка в колоната, в неплатения остатък съм допуснала грешка. Неплатеният остатък е 45 хиляди без тези
7 103,32 лева. Остават 37 896,68 главница към 27.08.2014 г. Това е непадежиралата главница. Съгласно поставената задача от
ответника със сумата, която е заплатена в повече да се намали от тази главница,
т.е. от тази главница трябва да приспадна надвнесената сума по т. 2.1.3 и
тогава остава сума в размер на 33 524,91 лева. Тази сума продължава в
Приложение № 2, но е необходимо е да
направя нови изчисления, тъй като ще се промени Приложение № 2, тъй като няма
да е същото погасяване.
Адв. А.: Моля да се
предостави възможност на вещото лице да огледа изцяло заключението по
отговорите на въпросите на ответната страна, да го коригира и след това да го
разгледаме.
СЪДЪТ
намира, че заключението на вещото лице не следва да бъде прието във вида, в
който е представено, а на вещото лице следва да се изплати възнаграждение за
явяване в днешното съдебно заседание в размер на 150 лева от внесения депозит.
Поради изложеното
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
НЕ
ПРИЕМА заключението на вещото лице П.А.Д..
На
вещото лице Д. да изплати възнаграждение за явяване в размер на 150 лева от
внесения депозит.
СЪДЪТ
докладва постъпило заявление с приложени преводи на документите, удостоверяващи
адресна регистрация на ответниците. С молба от
12.02.2020 г. представителят на ищеца оспорва твърдението, че ответниците имат
местоживеене в Германия, като при условията на евентуалност се позовава
на чл. 7, т. 1 от Регламент 1215/2012 г., определящ компетентността на съда.
СЪДЪТ,
с оглед представените доказателства за местоживеенето на ответниците
извън страната съобрази следното:
Протоколното
определение на СГС, в което съдът се е произнесъл по подсъдността, като е
оставил без уважение възражението на представителя на ответниците,
е било отменено с Определение № 2354 от 15.07.2019 г. по въззивно ч.гр.
дело № 3254/2019 на САС. В мотивационната част на определението изрично е
указана, че ответниците, според въззивната
инстанция, имат качеството на потребители и обстоятелството дали паричните
средства, отпуснати с договор за заем, служат за закупуване на недвижим имот е ирелевантно. С оглед тези указания в мотивационната част на
въззивното определение съдът следва да приеме, че ответниците имат качеството на потребители и за тях е
приложима подсъдността на чл.18 от
Регламент 1215/2012 г.на ЕП и ЕС. Поради изложеното и на основание чл. 27 от същия Регламент
следва съдът да постанови, че не е компетентен да разгледа делото и да
постанови неговото прекратяване.
Мотивиран
от горното
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАТНОВЯВА,
че не е компетентен да разгледа гр.дело № 6679/2018 Г. на СГС, образувано по
предявени искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 430, ал. 1 и
ал.2 ТЗ, предявен на основание договор за кредит за покупка на недвижим имот от
23.03.2006 г.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело№ 6679/2018 г. на СГС, ГО, І-21 състав.
Разноски
по делото не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕИНЕТО
подлежи на обжалване от страните пред САС в едноседмичен срок, считано от днес.
Съдът
закрива заседанието.
Адв. А.: Моля да
приемете списък с разноските по делото и доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съдът
указва на адв. А., че е следвало да представи списък
с разноските преди прекратяването на делото.
Адв. А.: Вие ни
изненадахте, като не ни дадохте възможност да представим списък с разноските по
време на делото. Затова списъкът с разноските следва да бъде приет по делото.
Съдът
указва на адв. А., че не може да приеме списък с
разноски по дело, чието разглеждане вече е приключило и в заседание, което е
закрито.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:25 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: