Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2019г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, I състав, в открито съдебно заседание на 14.11.2019година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТО МИНЕВ
при
секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 1998 по описа за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Д.С.Т.“ ЕООД,
против Наказателно постановление
№ 03-009857/23.05.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - Варна, с което на „Д.С.Т.“
ЕООД е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000.00лева, на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл.
414 ал.3 от КТ, за нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ.
В жалбата се
прави искане за квалифициране на нарушението като маловажен случай, предвид времето и мястото на нарушението и
сроковете за извършване на строителни работи в курортния комплекс. Алтенративно
се прави искане за изменение на санкцията, като същата бъде намалена до
предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована,
в съдебно заседание се
явява
упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да
потвърД.атакуваното наказателно постановление.
След преценка
на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа страна следната
фактическа обстановка, неоспорена от страните:
На
02.05.2018г. служител на Д”ИТ”, св.Д.
извършила проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на
„Д.С.Т.“
ЕООД на строителен обект – хотел в КК“Св.Св.Константин и Елена“. В хода
на същата е установено, че на строителния обект е работело лицето Г. Б. Р. с
ЕГН **********, на длъжност „общ работник“. Същия работник декларирал, че е
започнал работа за дружеството и на конкретния обект на 30.04.2018г. При
извършена последваща проверка е установено, че трудов договор между въззивнито дружество и Г. Р. е бил сключен на 01.05.2018г.,
а уведомлението пред НАП Варна за същия договор е подаде3но на 02.05.2018г.в
13.30часа, след извършената проверка на обекта. От приложеното копие на
Декларацията подадена от Г. Б.Р. се установява, че същата е изготвена на
02.05.2018г. в 11.45часа.
По
делото не се спори, че между въззивника и работника има сключен трудов договор
и на работника не е представено копие от уведомление по чл.62 ал.3 от КТ,
заверено от ТД на НАП Варна, но работодателят е допуснал до работа Р., да
престира труд в полза на въззивното дружество на описаното по-горе място –
строителен обект – хотел в КК“Св.Св.Константин и Елена“, като общ рботник.
Видно
от приложените по делото писмени доказателства въззивника, е изпратил нужното
уведомление за сключения трудов договор до НАП.
Видно от разпечатката приложена по делото уведомлението е постъпило на
датата на извършване на проверката, но след приключването и. Установено е, че
декларацията рпед НАП Варна е подадена близо два часа след попълване на
декларацията от работника.
АНО
съставил протокол от извършената проверка, в които констатирал, че спрямо това
лице има сключен трудов договор, като за същия не е било връчено копие от
уведомлението до НАП.
На
10.05.2018г. бил съставен АУАН № 03-009857, в който била описана изложената
по-горе фактическа обстановка и е дадена правна квалификация на нарущшението по
чл. 63 ал.2 от КТ. Акта бил надлежно връчен на представляващия въззивното
дружество, който не е депозирал възражения в законния за това срок.
Въз
основа на издадения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.
С него административно-наказващият орган изцяло
възприел констатациите описани в акта, както и правната квалификация на
нарушението, по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда. За него и на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ на „Д.С.Т.“ ЕООД била наложена „Имуществена санкция” в
размер на 3000.00лв.
В хода на
съдебното производство бе разпитана свид.Д., чиито показания
съдът кредитира, като дадени безпристрастно, обективно и пълно. От тях се установи, че нарушението е констатирано при проверка на място
на строителния обект и на представените документи в последствие, като работника
е установен на место да извършва трудова дейност.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по
делото гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, пораД.което съдът ги кредитира.
Съдът, въз
основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, депозирана в срока и от надлежна страна, пораД.което и е
приета за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, от
Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна на основание чл.416 ал.5 от КТ. В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1 от , считано
от датата на съставяне и връчване на акта. И акта, и постановлението са съобразени с нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат пълно описание на нарушението, датата, мястото и
обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го
потвърждават. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере, в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието
за нарушението е индивидуализирано. Правото на защита е било реализирано в пълнота с подаване на жалбата,
поради която пък е образувано и настоящото съдебно производство. С оглед на това, съдът намира че липсват допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Правилно административнонаказващия
орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма. От показанията на св.Д. и от
писмените доказателства по делото, по безспорен
и категоричен начин се установява, че е осъществено
вмененото нарушение.
На
въззивникът е възведено обвинение за извършено нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ.
Текста на нормата гласи че работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете
страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено
от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите, като няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави документите по ал. 1.
Нормата изисква задължително работодателят да предостави на работника екземпляр
от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, като
това следва задължително да е извършено преди работника да постъпи на работа,
като нарушението по ал.2 се изразява в недопускане от страна на работодателят,
работника да извършва трудова дейност преди посочените документи да му се
предоставят срещу подпис, т.е. работодателят следва да не дописка извършване на
действия свързани с полагане на труд от страна на съответния работник. Видно от
събраните доказателства по административната преписка, е че работникът е
посочил, че работи по трудов договор на длъжност „общ работник” с определено
трудово възнаграждение и работно време.
По делото не се оспорва описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка.
От приложените по делото доказателства
може да се извлече извод, че към дата на проверката на работника не е било
предоставено копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, с което именно е бил
осъществен състава на посоченото нарушение.
Като
допуснал до работа лицето преди да му бъде връчено връчи копие от завереното в
ТД НАП уведомление, на 02.05.2018г. в гр.Варна работодателят „Ди С.Т.“ ЕООД е извършил нарушение по чл. 63 ал.2, което е
наказуемо по чл. 414 ал.3 от КТ. Съставът на нарушението би бил осъществен,
както ако не е било връчено копие от уведомлението, така и ако не е бил връчен
екземпляр от трудовия договор. Това е така, т.к. законът изисква кумулативно на
лицето да са били връчени и договор и копие от
уведомлението. Невръчването, на което и да е от двете осъществява
състава на административното нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.62, ал.3 от КТ „В
тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор,
работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за
това до съответната териториална дирекция на НАП.”
С оглед изменение на КТ, не са налице
предпоставките на чл.415в от КТ за ангажиране на отговорност за маловажно
нарушение.
В случая
обжалваното наказателно постановление е съставено на въззивника в качеството на работодател. Съгласно §1т.1 от ДР към КТ “работодател"
е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители
по трудово правоотношение. „Ди С.Т.“
ЕООД представлява работодател по смисъла на КТ, поради което правилно е
посочен като субект на административно-наказателната отговорност по този текст
на закона.
Нарушението не е маловажно съгласно чл. 28 ЗАНН, като по степен на обществена опасност не се отличава от обикновените
случаи от този род. Смекчаващо отговорността обстоятелство е това, че след проверката е била направена
регистрация на договора в НАП, но дружеството е наказано за това, че допуснало
работника до работа преди да му се връчи копие от уведомлението и трудовият
договор.
Съставът на визираното нарушение е осъществен,
тъй като безспорно се установява че при извършване на
проверката не са изпълнени задължителните предписания дадени с нормата на чл.
63 ал.1 от КТ а работника е допуснат да престира труд въпреки забраната
визирана в нормата на чл. 63 ал.2 от КТ.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват имуществена санкция в размер от 3000.00лева.
Мотиви в тази насока не са изложени от АНО. Съдът намира, че наказание над минималния размер е несъответно на тежестта
на нарушението. Не са отчетени от АНО смекчаващите отговорността обстоятелства,
а именно това, че нарушението е било отстранено незабавно след установяването
му и че от него не са настъпили вредни последици за когото и да
било.
Предвид
изложеното и съдът счете, че имуществена санкция в минимален размер от
1500.00лева, предвидена за работодател е справедлива. Такова наказание е
достатъчно за да се въздейства превъзпитателно предупредително и
възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ 03-009857/23.05.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - Варна, с което на „Ди С.Т.“
ЕООД е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000.00лева, на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл.
414 ал.3 от КТ, за нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ, като
намалява размера на наказанието
„имуществена санкция“ на 1500.00/хиляда
и петстотин/,
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила
на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: