№ 1001
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110216453 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕВГ. М. Т. (подадена чрез адв. В.) срещу Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № 4748908, издаден от СДВР за това, че на 19.04.2021г. в 11:15 часа в гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ до парк-музей „Враня“ с посока на движение от ул.
„Патриарх Герман“ към Околовръстен път, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. в
населено място, въведено с пътен знак В-26, лек автомобил „............” с рег. № ............. се
движил със скорост от 87 км/ч. - нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на ЕВГ. М. Т. (като представител на
фирма .............) е наложена „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен.
Според жалбоподателя в хода на административното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са ограничили правата на жалбоподателя. Поради това се
иска СРС да отмени Електронния фиш.
В съдебно заседание на 23.02.2022г. ЕВГ. М. Т. и адв. ........ В., редовно призовани, не
се явяват лично пред съда и не вземат становище по спора.
По делото е депозирана молба с вх. № 33499/21.02.2022г. от ЕВГ. М. Т., подадена
1
чрез адв. В.. В нея се заявява, че Електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен.
Твърди се, че нарушението било извършено с автоматизирано техническо средство.
Жалбоподателят се позовава на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014г. на Общото събрание на ВАС. Застъпва се тезата, че установяването и
заснемането на нарушението може да стане само със стационарно техническо средство,
което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен
орган. На следващо место в молбата се казва, че от Електронния фиш не може да се
установи мястото на реализиране на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които то
е извършено. Липсвало и описание на нарушението. Според адв. В. липсват и данни
средството да е вписано в регистъра на БИМ. Нямало и доказателства, че мястото, на което е
поставено техническото средство е именно мястото, отговарящо на чл.6, ал.1 и чл.8 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В случая не се разбирало къде е поставен пътният знак.
Представените снимки били неясни. Не ставало ясно и дали с пътния знак е въведено
ограничение, което се отнася за мястото, на което се твърди да е извършено нарушението.
Липсата на надлежно заснемане било условие за отмяна на Електронния фиш като
незаконосъобразен. Не ставало ясно и дали МПС е собственост на жалбоподателя или на
представляваното от него юридическо лице и съответно на кого е наложена глобата. Твърди
се, че в случаите, в които се ангажира отговорността на юридическите лица, нормата на
чл.188, ал.2 от ЗДвП следва да е неразделна част от посочената правна квалификация на
нарушението. Изтъква се и, че съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
се попълва протокол, а съгласно чл.3 от същата Наредба този протокол се съпровожда със
снимка на разположението на уреда. Прави се извод, че протоколът е непрецизно попълнен,
при неясен снимков материал, при липса на клип и липса на номерация. В протокола не
било посочено на какво разстояние от пътния знак, въвеждащ ограничението на скоростта, е
разположено автоматизираното техническо средство. Липсвало и описание на
представените снимки. Нямало как да се направи извод, че техническото средство е
разположено в обхвата на предполагаемия пътен знак към момента на извършване на
нарушението, за което липсвало и отбелязване в Електронния фиш, както и доказателства по
делото. От представените снимки на разположението на камерата не ставало ясно друго
освен, че има някакво техническо средство на пътя. Нямало данни, че това е именно
техническото средство, което е заснело твърдяното нарушение, нито данни къде се намира,
по кое време и на какво отстояние от пътния знак е. От снимката не ставало ясно и какъв
вид е техническото средство, нито кога е направена снимката и дали това е станало на пътя,
на който се твърди да е извършено нарушението. Поради това се приема, че обжалваният
Електронен фиш е издаден в нарушение на процесуалните правила и се явява
незаконосъобразен. С тези мотиви се иска СРС да отмени обжалвания Електронен фиш.
Претендират се и направени от жалбоподателя разноски по делото, за което се представя
договор за правна защита и съдействие, както и списък с разноски. Прави се възражение и за
прекомерност на разноските на насрещната страна по спора.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР не изпраща свой представител пред СРС и не взема
становище по жалбата.
2
В писмо с вх. № 93931 от 24.11.2021г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, административно-наказващият орган е
изложил принципните си съображения относно изискванията за издаване на Електронен
фиш. Административно-наказващият орган се позовава на разпоредбата на § 1 от ДР на
ЗАНН и заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Въззиваемата
страна се позовава на чл.189, ал.11 от ЗДвП, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за
влязло в сила Наказателно постановление и посочва, че това приравняване е само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни
фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН
и по отношение на Електронния фиш. В писмото на ОПП – СДВР се цитира и § 6, т.65 от ДР
на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е установено и заснето с мобилна система
за видеоконтрол тип TFR1-M № 619 в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“ до парк-музей
„Враня“ с посока на движение от ул. „Патриарх Герман“ към Околовръстен път.
Ограничението за конкретния пътен участък е 50 км/час, въведено с пътен знак В-26 за
населено място. Заявява се, че техническото средство е преминало метрологична проверка.
Изтъква се, че лицето, срещу което е издаден обжалваният Електронен фиш, не е подало
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Административно – наказващият орган обръща
внимание, че издаденото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M
изтича на 24.02.2020г., но съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрен тип, се считат за одобрен тип. Твърди се, че нарушението,
нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин. При
издаването на Електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, с
които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се иска СРС да
потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и законосъобразен.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „............” с рег. № ............. е собственост на ............., чийто управител
и едноличен собственик на капитала (според общодостъпната информация от сайта на
Търговския регистър) е жалбоподателят ЕВГ. М. Т..
На 19.04.2021г. около 11:15 часа в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“ срещу
стопанство „Враня“, с посока на движение от ул. „Патриарх Герман“ към Околовръстен път
бил заснет в движение лек автомобил „............” с рег. № ............. със скорост от поне 87
км/час при ограничение на скоростта от 50 км/час. Скоростта, с която се движел
автомобилът била установена и заснета с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение тип TFR1-M № 619. Същата е одобрена и вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835 на дата 24.02.2010г. със
3
срок на валидност до 24.02.2020г. и за нея има издадено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835. На 08.07.2020г. тази мобилна система за видеоконтрол
е преминала последваща проверка след ремонт, за което е издаден Протокол № 2-39-20 от
проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M със срок на валидност 12 месеца.
Според този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при
скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-21448 от 20.04.2021г. за времето от 11.00 часа до 13.00 часа на
19.04.2021г. автоматизирано техническо средство/система (АТСС) тип TFR1-M, преминало
метрологична проверка, за която е издаден Протокол № 2-39-20 от 08.07.2020г. с годност за
експлоатация до 08.07.2021г., е била позиционирана в служебно МПС с рег. № ............ в гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ срещу стопанство „Враня“, за да контролира скоростта на
движение на МПС-та, движещи се от ул. „Патриарх Герман“ към Околовръстен път, при
посока на задействане на АТСС – приближаване на МПС и при стационарен режим на
работа на техническото средство.
Ограничението на скоростта на посоченото по-горе място било 50 км/ч. за населено
място, въведено с пътен знак В-26.
Скоростта на движение на посочения по-горе лек автомобил „............” с рег. №
............. била заснета на клип № 19876.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 4748908, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на ЕВГ. М. Т. (като представител на .............) е наложена
„глоба“ в размер на 400 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. В
Електронния фиш е посочено, че разрешената скорост на движение е 50 км/час,
установената скорост на движение е 87 км/ч. и превишаването на разрешената скорост е с 37
км/час.
Този Електронен фиш бил връчен на 30.10.2021г., след което е обжалван с жалба,
изпратена по пощата на 05.11.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: плик от жалба; снимков
материал – клип № 19876, снимки на пътен знак и на техническо средство (лист 7, лист 8
лист 14 и лист 31 от делото); писмото на ОПП – СДВР с вх. № 14345 от 26.01.2022г.;
справка за собствеността на лек автомобил „............” с рег. № .............; Заповед на
Министъра на вътрешните работи № 8121з-931 от 30.08.2016г.; Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р – 21448 от 20.04.2021г.;
справка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К №
4748908 (лист 15 от делото); Ежедневна форма на отчет от 19.04.2021г.; разписка за
връчване на Електронен фиш Серия К № 4748908 (лист 18 от делото); справка за
нарушител/водач; писма от Главна дирекция „Национална полиция” (лист 17 и лист 32 от
4
делото); Протокол № 2-39-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М
(лист 11 и лист 33 от делото); писмо от Столична община с вх. № 21442/07.02.2022г. с
приложена схема (лист 36-38 от делото) и писмо от Български институт по метрология с вх.
№ 26884 от 14.02.2022г. с приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 (с приложения).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви,
обективни и достоверни, като част от тях изхождат от държавен орган и разполагат с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р – 21448 от 20.04.2021г. и Ежедневната форма на отчет от 19.04.2021г. са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система (приложен на лист 13 от делото) се установява мястото, времето, посоката на
движение на контролираните МПС-та от позиционираното в служебен автомобил с рег. №
............ техническо средство, броят и номерата на клиповете, заснети на това място с
въпросното техническо средство, както и индиректно се установява ограничението на
скоростта на движение на превозните средства и наличието на пътен знак В-26. От
Ежедневната форма на отчет (приложена на лист 16 от делото) се установява, че от 11.00
часа до 13.00 часа (което съвпада с часовия диапазон, посочен в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-21448 от 20.04.2021г.) на
19.04.2021г. в служебен автомобил с рег. № ............ е било разположено техническо средство
TFR1-M в гр. София, бул. „Цариградско шосе” до парк – музей „Враня“, за да контролира
скоростта на движение на МПС-та, движещи се от ул. „Патриарх Герман” към Околовръстен
път при ограничение на скоростта 50 км/час в населено място, въведено с пътен знак В-26. В
същия смисъл данни се съдържат и в Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система, приложен на лист 13 от делото, където техническото
средство е индивидуализирано по тип (TFR1-M) и номер (№ 619). Доколкото мястото,
часовия диапазон и служебния автомобил, вписани в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-21448 от 20.04.2021г. и в
Ежедневната форма на отчет от 19.04.2021г. съвпадат, СРС приема, че тези два документа се
отнасят до едни и същи обстоятелства.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Видно от лист 13 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-21448 от 20.04.2021г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
19.04.2021г., датата на регистриране на документа под № 4332р-21448 е 20.04.2021г.
5
Посочени са имената и подписите на лицата, които са изготвили, приели и проверили
въпросния протокол. В Протокола за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-21448 от 20.04.2021г. са посочени общият брой на
констатираните нарушения, номерата на първото и на последното изображение, вида и
номера на ползваното техническо средство, както и това, че то е преминало метрологична
проверка, за което има издаден Протокол № 2-39-20 от 08.07.2020г. с годност за
експлоатация до 08.07.2021г. Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на
уреда (видно от лист 14 от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за използване
на автоматизирано техническо средство или система отговаря на изискванията на Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г.
Водим от изложеното СРС достигна до извода, че тезата на адв. В. касателно
Протокола е неоснователна. От мотивите по-горе следва, че Протоколът е прецизно
попълнен, като към него е приложена снимка на техническото средство. В Приложението
към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. няма изискване в Протокола да се
посочва на какво разстояние от пътния знак, въвеждащ ограничението на скоростта, е
разположено АТСС. Посочено е, че уредът се задейства за приближаващи МПС-та. Относно
Протокола няма изискване за описание на представените снимки. Поради това тези доводи
на адв. В. следва да се приемат за неоснователни.
От приложеното по делото писмо от Български институт по метрология с вх. №
26884 от 14.02.2022г. с приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 (с приложения), чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, писмата от Главна
дирекция „Национална полиция” (приложени на лист 17 и лист 32 от делото) и Протокол №
2-39-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М се установява, че
техническото средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено
съобразно нормативните изисквания, срокът на валидност на одобряването на типа е бил до
24.02.2020г., преминало е последваща проверка /след ремонт/ в Лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери към Главна дирекция „Национална
полиция” на 08.07.2020г. (със срок на валидност на проверката 12 месеца, т.е. до
08.07.2021г.) и доколкото е намиращо се в употреба към 19.04.2021г. средство за измерване,
което отговаря на одобрения тип, на основание чл.30, ал.5 от Закона за измерванията следва
да се счита за одобрен тип средство за измерване, което е технически изправно към
процесната дата и направените с него измервания са в съответствие със Закона за
измерванията. Поради това и с оглед разпоредбата на основание чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията СРС приема, че техническото средство, заснело процесния автомобил и
неговата скорост на движение е било годно към 19.04.2021г. да установи нарушението и
попада в обхвата на „автоматизирани технически средства и системи” според §6, т.65 от ДР
на ЗДвП. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокол № 2-39-20 от
08.07.2020г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR–1M се вижда, че
въпросното техническо средство има идент. № 619/13 и този номер 619 е вписан и в
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
6
4332р-21448 от 20.04.2021г., а също и в снимковия материал – клип № 19876 (на лист 7 от
делото), то това означава, че именно провереното на 08.07.2020г. техническо средство тип
TFR-1M е било използвано при заснемане на процесното нарушение. Всичко това означава,
че техническото средство, с което е било установено процесното нарушение, е било
въведено в експлоатация съгласно нормативната уредба, счита се за одобрен тип и след
24.02.2020г. (съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията) и изготвените с него писмени
доказателства (снимковия материал) имат доказателствена сила.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло и приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством клип № 19876 се установява марката и регистрационния номер на автомобила;
датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно измерената скорост на
движение, както и това, че автомобилът е бил сам на пътното платно в съответната посока
на движение, т.е. не съществува съмнение, че установената скорост на движение е именно
на заснетото МПС. Приложеният по делото снимков материал представлява веществено
доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го
приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го
кредитира, още повече, че в случая снимките от клип № 19876 са изключително ясни и
извлечената от тях информация не се опровергава от останалите събрани по делото
доказателства.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на останалия снимков материал, приложен на
лист 8, лист 14 и лист 31 от делото, тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тези
снимки се явяват годно веществено доказателствено средство. Въз основа на тях се
установява, че на процесното място е имало пътен знак В-26, въвеждащ органичение на
скоростта до 50 км/час, както и че въпросното техническо средство е било разположено
именно в автомобил, както е записано и в кредитираните по-горе писмени доказателства.
От съвкупната преценка на снимките, приложени на лист 8, лист 14 и лист 31 от
делото, следва, че техническото средство е разположено непосредствено до светофарна
уредба, за наличието на която има пътен знак до коментирания по-горе пътен знак В-26.
Това дава основание на съда да приеме, че мястото, където е било поставено техническото
средство отговаря на изискванията на чл.8 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Дали местото за контрол с АТСС отговаря на изискванията на чл.6, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. е въпрос, който стои в страни от предмета на доказване по
делото. Поради това не е необходимо да се събират доказателства за това дали е имало
анализ на мястото за контрол. В настоящия казус е от значение да се установи дали има
движение на МПС със скорост над зададеното с пътен знак В-26 ограничение на скоростта.
Поради това доводите на адв. В. от молба с вх. № 33499/21.02.2022г., касаещи чл.6, ал.1 от
7
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. се явяват неотносими към този правен спор.
За това, че с пътния знак, снимка на който е приложена на лист 31 от делото, е
въведено ограничение на скоростта към 19.04.2021г. в гр. София, бул. „Цариградско шосе“
до парк – музей „Враня“, с посока на движение от ул. „Патриарх Герман“ към Околовръстен
път данни се съдържат с писмото на ОПП – СДВР с вх. № 14345 от 26.01.2022г. Това писмо
е обективно и достоверно писмено доказателство, което не се опровергава от нито едно
друго, събрано по делото, доказателство. Поради това съдът го кредитира и съответно
приема за неоснователна тезата на адв. В. от молба с вх. № 33499/21.02.2022г., която е в
обратния смисъл.
Съдът кредитира и писмото от Столична община с вх. № 21442 от 07.02.2022г. с
приложената към него схема, тъй като това е годно, информативно, достоверно и
непредубедено писмено доказателство. От схемата (приложена на лист 36-38 от делото)
става ясно, че на процесното място (бул. „Цариградско шосе” в района на стопанство
„Враня“) е бил поставен пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта в населено
място - до 50 км/час. За това ограничение на скоростта данни се съдържат и в снимковия
материал (приложен на лист 7, лист 8 и лист 31 от делото), Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-21448 от 20.04.2021г. и
Ежедневната форма на отчет от 19.04.2021г. Поради това съдът счита, че не само от схемата
на Столична община, но и от други доказателства, събрани по делото, следва безспорният
извод, че на процесната дата и място ограничението на скоростта е било 50 км/час за
населено място, въведено с пътен знак В-26.
Приложените по делото справка за собствеността на лек автомобил „............” с рег. №
............. и справка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия
К № 4748908 са издадени от държавен орган и разполагат с доказателствената сила за
удостоверените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира. От справката на лист
9 от делото се установява, че собственик на заснетото МПС с рег. № ............. е фирма
............., чийто управител и едноличен собственик на капитала (според общодостъпната
информация от сайта на Търговския регистър) е жалбоподателят ЕВГ. М. Т.. От справката
на лист 15 от делото се доказва, че обжалваният Електронен фиш е съставен на 15.11.2021г.
Относно датата на връчване на този Електронен фиш и датата на неговото обжалване
информативни писмени доказателства се явява тези на лист 5 и лист 18 от делото. Пликът от
жалбата и разписката за връчване на Електронен фиш Серия К № 4748908 са обективни,
достоверни и непредубедени писмени доказателства, които съдът следва да кредитира. Въз
основа на тях СРС приема, че процесният Електронен фиш е връчен на 30.10.2021г. и е
обжалван с жалба, изпратена по пощата на 05.11.2021г. Достоверната дата на пощенското
клеймо на лист 5 от делото доказва, че процесната жалба е била подадена в
законоустановения 14-дневен срок от връчване на Електронния фиш.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
8
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Приложената по делото справка за нарушител/водач разполага с доказателствена сила
за посочените в нея обстоятелства. Поради това съдът я кредитира и установява предишните
нарушения по ЗДвП на жалбоподателя.
Установената фактология и направеният по-горе доказателствен анализ налагат
следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването на деянието;
регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът на същото. Дали посочената в
Електронния фиш скорост е действително измерената и дали е приспадната допустимата
грешка на техническото средство при измерване на скоростта в полза на нарушителя е
въпрос по същество. Доколкото в Електронния фиш има записана скорост на движение на
МПС-то, както и ограничението на скоростта от 50 км/ч. в населено място, като е пояснено,
че то е въведено с пътен знак В-26, съдът счита, че нарушението е описано в достатъчна
степен, без да е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса на някой
от задължителните реквизити на Електронния фиш. В него е описано нарушението и
съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е
наложената на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП глоба /в размер на 400 лева/ като е
9
указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за процесното
нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки. От гореизложеното следва, че в съответствие с изискванията на ЗДвП е
издаден процесният Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е нарушено
правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователно е възражението на адв. В., че в Електронния фиш не били посочени
мястото на реализиране на твърдяното нарушение, обстоятелствата, при които то е
извършено и че липсвало описание на нарушението. Конкретното нарушение е достатъчно
ясно и разбираемо описано в Електронния фиш. Посочени са всички елементи от
фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е посоката
на движение на МПС, както и булевардът, където е извършено деянието, като е пояснено и
до кой общоизвестен обект е реализирано то. Ясно се разбира, че нарушението се състои в
това, че посоченият в Електронния фиш автомобил се е движил със скорост от 87 км/час при
ограничение до 50 км/час, въведено с пътен знак В-26. Същевременно тук е местото да се
посочи, че няма законодателно приравняване между Електронен фиш и Наказателно
постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила Електронен фиш се смята за
влязло в сила Наказателно постановление, но това приравняване е само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни
фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН
и по отношение на Електронния фиш. Именно поради това за Електронния фиш не важат
правилата, разписани в чл.34, чл.40 - 44, чл.52 - 58 от ЗАНН. Това, че в обжалвания
Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице – издател на Електронния фиш
и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа изискване за посочване на
подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е основание за отмяна на
Електронния фиш на формално основание. С оглед съдържанието на разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП СРС приема, че в Електронния фиш, за разлика от АУАН и НП, няма
изискване да се посочат обстоятелствата, при които е реализирано нарушението. Въпреки
това, доколкото в Електронния фиш е отбелязано, че нарушението е установено с АТСС
/посочено по тип и номер/, съдът счита, че са посочени обстоятелства около извършването
на деянието.
Електронният фиш е електронно изявление, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради
това е без значение кой и кога физически е написал Електронния фиш. По отношение
реквизитите на Електронния фиш има специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да
фигурира физическото лице – издател на Електронния фиш, което има и своето логично
обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В случая, при издаване на Електронен фиш важат
10
специалните правила на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или
чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в Електронния фиш е записано, че той е издаден от
СДВР и това /с оглед нормативната уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се
спази и общото правило административното наказание да се налага от организацията, на
която е възложен контролът по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за
територията на град София това е СДВР.
Вярно е, че от датата на нарушението 19.04.2021г. до датата на връчване на
Електронния фиш 30.10.2021г. са изминали около шест месеца. За разлика от АУАН и НП,
при издаването на Електронен фиш законодателят не е предвидил срок, след изтичането на
който да не може да се издава, респ. връчва Електронен фиш. Нормата на чл.34 от ЗАНН тук
не важи, нито има друга аналогична разпоредба в законодателството, която да се отнася до
Електронния фиш. Поради това изтеклият период от време от извършване на деянието до
връчването на Електронния фиш не може да бъде основание съдът да приеме, че е допуснато
съществено процесуално нарушение. Изтичането на определен срок от извършване на
нарушението би имало значение единствено за прекратяване на административното
производство поради изтекла давност. В случая, обаче, от датата на нарушението
/19.04.2021г./ до връчването на Електронния фиш /30.10.2021г./ не е изтекъл 3-годишният
срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Към момента на постановяване на
съдебния акт на СРС – 10 състав не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от
ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това съдът не счита, че са налице
основания за прекратяване на административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било
монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
11
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт
по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
19.04.2021г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 19.04.2021г. не е
12
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от изложеното по-горе СРС счита, че абсолютно неоснователно е твърдението
на адв. В., застъпено в молба с вх. № 33499/21.02.2022г., че установяването и заснемането на
нарушението може да стане само със стационарно техническо средство, което е
предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.
В цитираната молба пише също така, че нарушението било извършено с
автоматизирано техническо средство. Това твърдение не само, че не е вярно, но звучи и
абсурдно. От събрания по делото доказателствен материал, както и от самия Електронен
фиш се вижда, че нарушението се твърди да е извършено с автомобил и да е установено с
помощта на автоматизирано техническо средство.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество :
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 90 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/час при скорост до 100 км/час, съдът прие, че заснетият автомобил се е движил със
скорост от поне 87 км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото
Протокол № 2-39-20 от 08.07.2020г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол
TFR-1M, според който грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо
средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима грешка в случая е
отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като „установена“
скоростта от 87 км/час. Доколкото от приложената на лист 7 от делото снимка следва, че
измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № ............. е 90 км/ч., то след
приспадане на толеранса от 3 км/час, следва да се приеме, че автомобилът се е движил със
скорост от поне 87 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 90 км/час.
От схемата на Столична община, снимките на лист 8 и лист 31 от делото, писмото от
ОПП – СДВР с вх. № 14345 от 26.01.2022г., Ежедневната форма за отчет и Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-21448 от
20.04.2021г. се установява, че на въпросното място към 19.04.2021г. ограничението на
скоростта е било 50 км/час за населено място, въведено с пътен знак В-26.
13
При тези данни следва, че като се е движил с поне 87 км/ч. при ограничение на
скоростта 50 км/ч. в населено място, въведено с пътен знак В-26, водачът на лек автомобил
„............” с рег. № ............. е извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на
МПС да не се превишава скоростта, посочено с пътния знак, която в случая е 50 км/ч. в
населено място. Движейки се на посочените в Електронния фиш място и време със скорост
от поне 87 км/ч. обективно е реализиран съставът на административното нарушение по
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след
приспаднатия толеранс в полза на водача поради възможността от грешка при измерването
на скоростта с техническото средство) е с 37 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП се реализира при
пряк умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство – категория «В» знае задължението
си по ЗДвП, че в населено място не следва да управлява МПС със скорост над посочената с
пътен знак В-26 и че щом е измерена скорост от поне 87 км/ч. значи е съзнавал обществено –
опасния характер на поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено –
опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „............” с рег. №
.............. Въпреки това, обаче, доколкото от приложената справка от КАТ е видно, че
собственик на процесния автомобил е „..........., а публично известен факт /от сайта на
Търговския регистър/ е, че това Дружество се представлява от ЕВГ. М. Т., то правилно е
била ангажирана именно неговата административна отговорност. Това е така, защото според
чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице /както е в процесния казус/, предвиденото по
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него,
на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Доколкото най-късно
към датата на подписване на пълномощното на името на адв. В. (т.е. към 01.11.2021г. –
видно от лист 4 от делото) Т. вече е знаел за издадения на негово име Електронен фиш и в
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не е подал в законоустановения 14-
дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в процесния ден и час,
настоящият съдебен състав счита, че в случая именно с оглед на цитираните по-горе
законови разпоредби следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на
ЕВГ. М. Т. – като представител на Дружеството-собственик на МПС-то.
Неоснователни са доводите на адв. В., посочени в молбата от 21.02.2022г., че в
Електронния фиш не ставало ясно дали МПС е собственост на жалбоподателя или на
представляваното от него юридическо лице. Именно доколкото в Електронния фиш изрично
е посочено, е Т. е представител на ............. и това Дружество е вписано в графата
„собственик, на когото е регистрирано МПС“, СРС приема, че е безспорно ясна връзката на
това юридическо лице с въпросното МПС. В този смисъл данни се съдържат и в справката,
приложена на лист 9 от делото. Доколкото с процесния Електронен фиш се налага
административно наказание „глоба“ /а не „имуществена санкция“/ то е безспорно ясно, че в
14
случая се ангажира отговорността на физическото лице ЕВГ. М. Т. (като представител на
............. - собственик на МПС-то). Това следва от съдържанието на Електронния фиш, както
и от нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, но доколкото тази разпоредба е неотносима към
правната квалификация на нарушението, а единствено е от значение за определяне на
лицето, чиято отговорност се ангажира, непосочването на чл.188, ал.2 от ЗДвП в
Електронния фиш не съставлява съществено процесуално нарушение, в какъвто смисъл е
претенцията на адвоката в молба с вх. № 33499 от 21.02.2022г.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП водач, който превиши от 31 до 40 км/час
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва с глоба в размер на 400 лева.
С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 37 км/ч. над ограничението от
50 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.) и начина, по който законодателят е
определил да се санкционира административно – наказателно отговорното лице за
нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на ЕВГ. М. Т. (като
представител на юридическото лице - собственик на МПС, недоказал, че автомобилът е бил
управляван от друго лице) следва да се определи глоба в размер на 400 лева. Точно
фиксираният в закона размер на административното наказание за това нарушение не
позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер, който съвпада
с наложения на жалбоподателя размер на глобата. Поради това Електронният фиш се явява
законосъобразен и в частта относно наложеното с него административно наказание.
Превишението на скоростта не е незначително. Липсват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Налице са и отегчаващи
отговорността обстоятелства, изводими от предишните нарушения на Т. по ЗДвП и това, че
част от наложените му глоби не са платени. Поради всичко това СРС счита, че процесното
нарушение е типичен пример на нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и не
представлява маловажен случай.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалвания Електронен фиш като правилен, законосъобразен и при
справедлив и законоустановен размер на наказанието.
Предвид изхода на делото не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя. По делото не е доказано въззиваемата страна да е направила разноски, нито
е заявила претенции за присъждането на такива. Поради това разноски не следва да се
присъждат и в полза на административно – наказващия орган.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4748908, издаден от СДВР, с
който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2, вр.
15
ал.1 от ЗДвП на ЕВГ. М. Т. (като представител на .............) е наложена „глоба” в размер на
400 (четиристотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16